Здравейте! Изглежда съдбата и на мен ми поднесе интересна изненада и ето ме вече година и половина със сина ми живеем у майка ми, мъжа ми е постоянно в чужбина, постоянно нямаме пари. Последният месец и настоящия съвсем съм закъсала. Както и той... Майка ми предлага помощ, но колкото и да ме обича и да твърди, че после няма да се изтъква – правила го е. Казва, че не я разбирам правилно, но доста често след това си признава, че всъщност тя се е изказала грешно. Усещам, че съм си на пределите. Няма как да търся професионална помощ, защото това ще ме възпрепятства след година, когато си получа дипломата да работя по специалността си. Посещавах психолог известно време, но в момента, както споменах сме доста финансово затруднени. Вкъщи често никой не ми помага – всички са уморени, доста често се чувствам като чистачка. Детето ми (на година и половина) от два месеца след едно гости стана нетърпимо – преди обяснявах спокойно и той ме разбираше и действаше, сега е изключително раздразнително, рита ме, пищи и се дърпа при смяна на памперс, дрехи, приспиване, съответно престана да заспива само, заспиването става много трудно и колкото и да ме боли да призная, аз вече почти ежедневно си изпускам нервите върху най-милото ми, защото ако не кресна, (а след дълго подтискане на чувствата и напрежението викане звучи много грозно и крайно), разтрисам го, за да не го ударя, и прекалено често започнах да го стискам за крачето или да го шляпам по дупето, за да спре да реве и да бяга, мрънка, да се мята и дърпа, за да мога да го приспя... През нощта се събужда по ~5 пъти, може би повече...
Аз се превръщам в онзи тип родители, които наричаме изроди... С всеки изминал ден все повече се мразя, чувствам се безсилни и не знам по какъв начин да контролирам този стрес, по какъв начин да успокоя детето си, когато то абсорбира моя гняв.
Роднините ни откакто баща ми почина ни се качиха на главите... Там където намирах подкрепа, в семейството на мъжа ми, се оказа, че ми се говори зад гърба. Баба ми постоянно дава акъли и напъва да сме си купили апартамент, само че отстрани всеки може да диктува... Детето има нужда от обувки, аз нося големи – на сестра ми... Мъжа ми се справя със стреса като се шегува със ситуацията, само че на мен вече изобщо и никак не ми е забавно. Детето тръгна на ясли, не му дават вода... И най-вече това заспиване, което просто ме съсипва, защото част от насъбраният ми стрес се излива върху детето. А то няма вина. Страх ме е, че вече се образува травма...
Моля, не давайте съвети от порядъка "стегни се", ясно ми е, но как?! Благодаря!
Аз се превръщам в онзи тип родители, които наричаме изроди... С всеки изминал ден все повече се мразя, чувствам се безсилни и не знам по какъв начин да контролирам този стрес, по какъв начин да успокоя детето си, когато то абсорбира моя гняв.
Роднините ни откакто баща ми почина ни се качиха на главите... Там където намирах подкрепа, в семейството на мъжа ми, се оказа, че ми се говори зад гърба. Баба ми постоянно дава акъли и напъва да сме си купили апартамент, само че отстрани всеки може да диктува... Детето има нужда от обувки, аз нося големи – на сестра ми... Мъжа ми се справя със стреса като се шегува със ситуацията, само че на мен вече изобщо и никак не ми е забавно. Детето тръгна на ясли, не му дават вода... И най-вече това заспиване, което просто ме съсипва, защото част от насъбраният ми стрес се излива върху детето. А то няма вина. Страх ме е, че вече се образува травма...
Моля, не давайте съвети от порядъка "стегни се", ясно ми е, но как?! Благодаря!
