Майки на бебчета родени през август 2025 ТЕМА 3

И моят е в края на месеца, но е големичък, мисля че сега ще забави растежа, че нещо и кърмата ми намаля отново. От началото с тази кърма сме ту има, ту няма, не знам на какво се дължи. Има едни дни, в които спи повече и яде по-малко и после намалява, вероятно заради това, мисля вече да изцеждам след всяко хранене, че бях спряла да го правя, че той вече уж стимулира добре, ама явно понякога не и нещо ми е много капризна кърмата.

Моят за сега си заспива лесно вечер, като часовник си е в 20ч., единствено в случаите като не стига кърмата и не може да заспи, давам му от изцедените запаси тогава и се успокоява. Винаги в часовете 18-20 я няма тази кърма, през останалото време няма проблем, дори и да е малко намаляла. Той намали събужданията, вече като легне в 20 и става в 2-3 някъде да яде, после пак между 4-6, различно е всеки път, но около тези часове и събуждането му е към 8-9. Сравнено с големия ми, който от около 40 ден спеше от 22 до 6, пак се буди доста, но този път сякаш не ми тежи чак толкова това будене и не ми е проблем.

Здравейте, колко хранения имат вашите бебчета на ден и по колко мл, ако са на АМ?

120 приготвям, 5 максимум 6 хранения има

Захранването ще започна, когато бебето покаже признаци, че е готово (показва интерес към храната най-малкото). Голямата ми дъщеря захраних на 5м и 3 седмици с тиква. И сега обмислям да започна с тиква и да редувам разхлабващ със запичащ.

Моят синковец вече носи размери 68-74. А на някои марки носи 9-12 бодита. Като цяло си върви големичък.

Аз вече съм ви споменавала какво ми е спасението за нощното спане - антистрес чувалче. Неговото от George му умаля и вече го сменихме с едно друго, което е от 6  до 8,5кг и засега му е супер. Ще видим като порасне още с какво ще го сменяме, че то вече по-големите не са антистрес.

Сега започнахме Омни Биотик Панда, ама хич не одобрява консистенцията, колкото и да го разтвяряме и личната ми даде идея да го пия аз и той да си го приема през кърмата. Ама той е на смесено хранене, така че се надявам да се получи.

Ние минахме на Био Гая. За сега сме доволни.🤗

Момичета, как сте с приспиването? Матео нещо отказва да заспи сам последните 2-3 дни. Първо мрънка, хленчи, накрая се ядосва много и започва да плаче и да вика “гаааа” и стигаме да гърда. Хич не искам да го свиквам да заспива на гърда и затова като захленчи повече го взимам и го приспивам на ръце, което пък е другото, с което не искам да го свиквам. Не знам как да изляза от тази ситуация. Снощи с  големи усилия и търпение успях да го приспя в кошарата. Не знам до колко успях или просто се изтощи накрая.. 🥺
Знам, че са малки още и имат нужда от гушкане, но се притеснявам, че ако свикне така много трудно ще го отуча после. Та не знам има ли среден вариант? Той спи в кошарка next to me до мен. 

Преди си заспиваше сам навсякъде, особено в количката. А и вечер в кошарката. Слагам го, лягам и аз. Той се ритка, гука и в един момент заспива. А сега дори в количката не може сам. Отиваме в парка, изморен е, обаче не заспива - мрънка, хленчи, накрая започва да плаче и трябва да го взема. А понякога, ако много е просрочил прозореца за спане, се налага много време да го люшкам да ръце, че да заспи.

Четох доста и съм в една група за спокоен сън, но ми се иска да помоля за съвет с методи и стратегии, които вие прилагате и са успешни. Не знам дали е важно, но да уточня, че е само на кърма от гърда на поискване. От шише не е пил никога и не ползва биберон.

Може че бъркаме някъде в режима през деня. Мисля, че не спи достатъчно и също не заспива навреме, когато му се приспи. Не знам дали не го занимаваме прекалено. Баща му все настоява за гимнастика и тъми тайм, а аз все му казвам да внимава, защото все пак е само на 3 месеца и лесно се превъзбужда.

Aglaonike , ние не сме за пример с приспиването 😂
Той си спи върху мен или върху баща си, приспиваме го на ръце, през деня успявам и в количката понякога.
Опитвала съм в легалцето много пъти, даже първите две седмици след раждането си спеше без проблеми там.

Вечер приспиването ни е много сложно, хващат го караконджулите и си поплаква доста преди да заспи. Но пък след това си спи цяла вечер, снощи заспа в 21:00 и се събуди в 07:30. Между тези часове си го кърмя като започне да шава, но не отваря очи и така.
Мисля да започна да го слагам в легалцето пак, когато започне сам да заспива през деня, тогава пише, че е най-подходящо и би трябвало да се случи до 4 месец.
Една приятелка ми сподели, че нейният син постоянно е бил в ръцете им, а сега на 5 години си спи сам в стаята.
А племенникът ѝ почти не е бил на ръце и сега спи с родителите си.

Според мен си зависи от детето, не знам дали има такова универсално правило за децата, май сами си решават.

 А и честно казано като е в баща си, аз се будя и не мога да заспя. Свикнахме си заедно и двамата сме спокойни така.

Честно казано на мен ми писна от съвети, плашилки и напомнянки "не я учи на ръце", "да не свиква еди си как". Първо, дете до 6 месеца не свиква и не се учи. То има само инстинктите и потребностите си. Второ, не съм родила дете, за да не свиква с мен и да не се учи да го гушкам. Трето, има вече толкова психологически изследвания колко е важен тактилния контакт в тази ранна възраст, как се изграждат невронни връзки на тема колко си важен, ценен, нужен, обичан, които влияят на самооценката за цял живот, колко е важно да не се оставя бебе да плаче неутешимо в креватчето докато заспи, защото те нямат още механизми за регулация и самоуспокояване. Четвърто, да не забравяме, че те са още в 4ти триместър. Някои родени и преди термин. Имат нужда от мамината гушка. Пето, ще дойде време, когато няма да искат да ги гушкаме и приспиваме,дори когато на нас ни се иска и това време ще дойде много бързо. 🩷
Относно това за ранното приучване, отучване. При децата под 2 годинки действа наобратно. Четох проучвания, че децата насилствено научени на тоалетна твърде рано, необяснимо започват да се напишкват в съня си на по късна възраст. Всяко нещо и етап трябва да се изживява постепенно, когато детето е готово. Но наистина ми писна да чувствам вина, че видиш ли си гушкам и приспивам детето и го свиквам с мен. А някъде там видиш ли има едно образцово дете, дето ляга и заспива само, спазва режим по часовник и мие чиниите на 9 месечна възраст. 🤨

Абсолютно съм съгласна с MayGodBless . Тези деца имат нужда от нас и изобщо не се съобразявам с изказвания от рода на: "Не го учи така, не го учи онака...". Много малко време са мънички. Голямата ми дъщеря е на 8 години и времето като беше мъничка няма да се върне. И не, вече не идва да се гушка, не ме търси и няма нужда от мен. Така че... казвала съм го 100 пъти - Гушкайте ги докато са мънички. После не дават, срам ги е. 🥰

И аз съм съгласна с горе написаното. За мен до 6-8 месеца гушкането, контакта с мама, са си част от жизнено необходимите потребности на бебето. Когато е спокойна се възползвам да я оставя да си гледа и играе сама, но започне ли да плаче си я гушкам. И без това като четвърто дете ще трябва да се бори за внимание, старая се да и го давам когато си го потърси.
Изграждането на режим и навици според мен е постепен процес, който трябва да се съобрази с характера на детето и все пак донякъде и с режима на самото семейство. Имам познати, които си лягат късно, съответно и децата им стоят вечер до 22-23ч. Нашите деца са по леглата 21-21:30 ч. Даже като сме ходели по почивки вечер често се е налагало да се прибираме защото децата не издържат и искат да си лягат.
За самостоятелното спане имахме късмет с другите деца и лесно си свикнаха да си спят сами в леглата, а по-късно даже в самостоятелни стаи. Но понякога се сещат да искат да спят при мен и им позволявам, защото ми е приятно да се гушкаме.
Все пак трябва да се прецени всяка една ситуация внимателно, защото границата между задоволяване на потребности и създаването на неправилно навици е тънка (тук не визирам само гушкане и приспиване на ръце, а като цяло процеса на отглеждане и възпитание на деца).

И на мен много ми се иска да спи при нас в леглото ❤ но се ужасявам да не го затисна, задуша и прочие. А да заспя с него върху мен ми е невъзможно. Аз се въртя ужасно много насън и не съм от хората, които се събуждат в позата, в която са се легнали

Засега само сутрин го вземаме при нас докато се разсъним всички.

Много е трудно и объркващо всичко това с режимите и кой какво казва. На мен и ЛЛ и педиатъра ми казаха, че било добре вече да му правя режим 😳 иначе, ако питате мен и аз мисля, че е безумно рано, още повече, че до 3 месеца те буквално все още не са готови за живота и имат физическа нужда от родителите се. Но като ми е първо дете и нямам опит - заплашителните подмятания като “ като свикне така какво ще правиш като си сама” ме сдухват доста.

Аз не го оставям да плаче, просто се старая да го оставям да заспива в леглото, като съм до него, галя го или слагам ръка на гърдичките му, за да усеща, че съм там.

Четох, че бебетата обичат рутината и се стараем да му създадем такава преди лягане - баня, масаж, хранене и в леглото.

Аман от такива съвети наистина, да не кажа, че аман от съвети цялостно. На мен ми е първо дете и съжалявам, че в началото се опитах да го гледам по книга от до, четях много и разпитвах (акушерка, педиатър и т.н) и се опитвах да прилагам - е няма, братче, само се изтормозихме и аз и той. Имало е моменти на тотална безизходица….
По едно време просто си казах Край и започнах да си слушам детето, от тогава потръгнаха нещата и се чувстваме спокойни и вече я усещам истински тази връзка майка-дете.
Имам само 2 месеца опит като родител, но мога да кажа със сигурност, че дете по учебник не се отглежда! Чувства се! ❤

Абсолютно, чувства се!🩷 Да не навлизам в езотерични нюанси, че щом именно тази душа е избрала нас за свои мама и тати, значи има нужда именно от нашия взаимен път и опит, не от нечии шаблони и съвети. 🫶
Иначе да, тънък нюанс е между задоволяване на потребностите и създаване на грешни навици и именно родителите са тези, които да очертават граници, на които детето да се опира и в които да се чувства сигурно и в стабилни ръце. Ама те от родилното та и от пред родилното ни почват "не го учи, та не го учи" или "недей го свиква" или "учи го ".. после ще ти е лесно/после ще съжаляваш. Сякаш комфорта на родителите е от първостепенна важност, а не на детето. За мен когото си дозрял психически да бъдеш родител, ти си на ясно че за няколко години комфортът ти отива на мноооого заден план. И това е осъзнат избор. Имам позната, чието бебе от самото начало заспива самичко с шишето в кошарата или през деня в електрическа люлка. Абсолютно никога на ръце не съм го виждала. Ами може да си втълпявам ама виждам едно малко тъжно и недообичано дете.🫣

Именно разни съвети и наложени норми бяха причината да не ми се получи кърменето с първото дете. Като почнем от съветите за създаване на режим от ден едно, а тя се унасяше на гърда супер лесно и не можеше да издържи 3 часа от хранене. След това и съвета да я тегля преди и след хранене, което в последствие осъзнах, че е голяма щуротия. За съжаление късно разбрах, че за моето дете тези съвети са неприложими и се отказах от кърменето.
Втория ми родителски катарзис настъпи със захранването и по-точно с пюрето от пъщърнак.По някаква причина това беше първия зеленчук който предложих (бях чела някъде, че заради неутралния вкус е подходящ за започване на захранването). О,каква мъка беше, че не искаше да се отвори устата и да изяде този така ценен пащърнак. Защото нали ние всеки ден го ядем След като се примирих, че детето не съгласно с моята идея за захранване нещата ми потръгнаха по-леко.
И доста други ситуации е имало в които съм се опитвала да наложа някакво мое схващане и желание, но в последствие съм осъзнавала, че това не е било най-правилното решение.
Колкото до фразите "не го учи..", "ще го научиш" - ако толкова лесно се учеха бебетата, щяхме да сме ги научили на таблицата за умножение.
Всички тези мои философски разсъждения са резултат от безброй родителски глупости и съм сигурна, че колкото и деца да имам все ще се намери нещо с което да не се справя добре. Всяко дете е със собствен характер и желания и в тези първо месеци от живота им, в които плача е единствения им начин за комуникация, според мен е важно не само те да се научат, но и ние да се научим да разпознаваме нуждите им и да откликваме правилно на тези нужди.

Чета ви момичета, но тези дни нещо не ми остава време да напиша пост като хората

С приспиването съм се предала и от 1 седмица насам ползвам количката, защото в нея заспива най-бързо. Като видя че му е време да спи, слагам го в нея и за няма 10мин е заспал. Ако не я ползвам е едно шъткане, едно потупване, галене .. и не помага. Не и не. Още по се засилва плача му и така по 1 час не иска да заспи.
Иначе и на мен ми омръзна да чувам от всякъде "ще си научиш детето на ръце и после ти ще си патиш" - ами нека си патя тогава. Аз искам да си държа детето в ръцете докато мога. Искам да си го гушкам докато ми дава. Майка ми в началото ми казваше "не му давай на детето да спи върху теб, че ще свикне". Ами от както му спряха коликите нито върху мен, нито върху баща си иска да лежи, а какво остава да спи..

Вечер почна да си поспива повечко, но доста рано заспива и съответно по-рано е кукуряк В 19 като му изгаснат токовете се буди чак към 1-2 за хранене като буди силно казано, просто промрънква че е гладен и продължава да спи, обаче към 4ч сутринта вече си е кукуряк Много се чудех няколко дена дали да не го будя към 19:30, за да може по-късно да си ляга и да не става толкова рано, ноооо като се сетя че предстоят регресии в съня и бързо се отказвам Дори да му направя някакъв режим не мисля, че ще откара много дълго време с него.