- Публикувана: 12 апр. 2007, 11:35 ч.
- Последно мнение: 12 дек. 2007, 02:05 ч.
Номинации за Муньо - 2007
Леле, все едно за "моя" Муньо говориш!
[/quote]
Мислех, че е единствен, нещо като селския красавец, или селския идиот.
Мдааааа, интересничко туканка...
Напоследък сякаш стана прекалено модерно, когато се пие кафе с дама, тя задължително да се натиска да плаща сметката. Досега го приемах за криворазбрана еманципация, обаче като ви чета постовете, след като ми премина първоначалният шок, постигнах прозрение, на какво може да се дължи такава инициативност при плащането на кафенцето.
Напоследък сякаш стана прекалено модерно, когато се пие кафе с дама, тя задължително да се натиска да плаща сметката. Досега го приемах за криворазбрана еманципация, обаче като ви чета постовете, след като ми премина първоначалният шок, постигнах прозрение, на какво може да се дължи такава инициативност при плащането на кафенцето.
О, сега се сетих за едни двама братя: чукват среща в центъра на София и се започват едни диви обиколки на центъра пеш - не сядате в заведение, докато не са ги видели всички, че са с момиче. Е, само с красивите момичета го правеха този номер, де. Но пък обикновено след първото кафе девойките ги разкарваха...
О, сега се сетих за едни двама братя: чукват среща в центъра на София и се започват едни диви обиколки на центъра пеш - не сядате в заведение, докато не са ги видели всички, че са с момиче. Е, само с красивите момичета го правеха този номер, де. Но пък обикновено след първото кафе девойките ги разкарваха...
Горките момичета
, толкова спорт за нищо 
Първа среща на моя приятелка с младеж.
Идва той в кафенето, сяда на масата, в ръката си носи ябълка.
Поглежда я в очите и драматично казва:
"Нека да отхапем от ябълката на разврата!"
Не е имал време за следваща реплика.
Идва той в кафенето, сяда на масата, в ръката си носи ябълка.
Поглежда я в очите и драматично казва:
"Нека да отхапем от ябълката на разврата!"
Не е имал време за следваща реплика.
Първа среща на моя приятелка с младеж.
Идва той в кафенето, сяда на масата, в ръката си носи ябълка.
Поглежда я в очите и драматично казва:
"Нека да отхапем от ябълката на разврата!"
Не е имал време за следваща реплика.
Идва той в кафенето, сяда на масата, в ръката си носи ябълка.
Поглежда я в очите и драматично казва:
"Нека да отхапем от ябълката на разврата!"
Не е имал време за следваща реплика.
Е не, това просто е
"Нека да отхапем от ябълката на разврата!"
Чета и се чудя, как може да има такива хора!! 
Помъчих се да се сетя за подобни преживявания и май успях, макар че не мога да се меря с повечето описани тук случки
Преди години започваме да излизаме с един младеж, аз - кажи-речи любов от пръв поглед, омаяна, колко е прекрасен той. Първите дни явно чувствата са взаимни, защото ме търси постоянно и иска да сме заедно; идва да ме взима с колата, кара ме до тях или докъдето отиваме, после си ме връща обратно - доставка от врата до врата. След известно време обаче започна да мрънка как не му стигат парите, че трябва да се хване вече на работа (дотогава харчел някакви спестявания) и т.н. И един ден казва, да се чакаме еди-къде си, защото нямам пари за бензин да идвам с колата чак до вас. Качвам се аз на рейса, отивам на явката, отиваме да заредим на бензиностанция, че щяхме да ходим до Банкя. Той отива да плаща на касата, а аз, понеже ми е съвестно - горкият, как няма пари - му оставям на таблото колкото за бензина. И какво да видя - връща се нашият, и си купил "Плейбой"!! 
Очевидно не е бил толкоз безпаричен...
Тогава не ми стигна акълът да си направя съответните изводи за приоритетите на този човек... За щастие скоро нещата приключиха, и макар че тогава много страдах, сега виждам цялата картинка...
Помъчих се да се сетя за подобни преживявания и май успях, макар че не мога да се меря с повечето описани тук случки
Преди години започваме да излизаме с един младеж, аз - кажи-речи любов от пръв поглед, омаяна, колко е прекрасен той. Първите дни явно чувствата са взаимни, защото ме търси постоянно и иска да сме заедно; идва да ме взима с колата, кара ме до тях или докъдето отиваме, после си ме връща обратно - доставка от врата до врата.
След известно време обаче започна да мрънка как не му стигат парите, че трябва да се хване вече на работа (дотогава харчел някакви спестявания) и т.н. И един ден казва, да се чакаме еди-къде си, защото нямам пари за бензин да идвам с колата чак до вас. Качвам се аз на рейса, отивам на явката, отиваме да заредим на бензиностанция, че щяхме да ходим до Банкя. Той отива да плаща на касата, а аз, понеже ми е съвестно - горкият, как няма пари - му оставям на таблото колкото за бензина. И какво да видя - връща се нашият, и си купил "Плейбой"!! Очевидно не е бил толкоз безпаричен...Тогава не ми стигна акълът да си направя съответните изводи за приоритетите на този човек... За щастие скоро нещата приключиха, и макар че тогава много страдах, сега виждам цялата картинка...
Чета и се чудя, как може да има такива хора!!
Помъчих се да се сетя за подобни преживявания и май успях, макар че не мога да се меря с повечето описани тук случки
Преди години започваме да излизаме с един младеж, аз - кажи-речи любов от пръв поглед, омаяна, колко е прекрасен той. Първите дни явно чувствата са взаимни, защото ме търси постоянно и иска да сме заедно; идва да ме взима с колата, кара ме до тях или докъдето отиваме, после си ме връща обратно - доставка от врата до врата. След известно време обаче започна да мрънка как не му стигат парите, че трябва да се хване вече на работа (дотогава харчел някакви спестявания) и т.н. И един ден казва, да се чакаме еди-къде си, защото нямам пари за бензин да идвам с колата чак до вас. Качвам се аз на рейса, отивам на явката, отиваме да заредим на бензиностанция, че щяхме да ходим до Банкя. Той отива да плаща на касата, а аз, понеже ми е съвестно - горкият, как няма пари - му оставям на таблото колкото за бензина. И какво да видя - връща се нашият, и си купил "Плейбой"!! Очевидно не е бил толкоз безпаричен...
Тогава не ми стигна акълът да си направя съответните изводи за приоритетите на този човек... За щастие скоро нещата приключиха, и макар че тогава много страдах, сега виждам цялата картинка...
Помъчих се да се сетя за подобни преживявания и май успях, макар че не мога да се меря с повечето описани тук случки
Преди години започваме да излизаме с един младеж, аз - кажи-речи любов от пръв поглед, омаяна, колко е прекрасен той. Първите дни явно чувствата са взаимни, защото ме търси постоянно и иска да сме заедно; идва да ме взима с колата, кара ме до тях или докъдето отиваме, после си ме връща обратно - доставка от врата до врата.
След известно време обаче започна да мрънка как не му стигат парите, че трябва да се хване вече на работа (дотогава харчел някакви спестявания) и т.н. И един ден казва, да се чакаме еди-къде си, защото нямам пари за бензин да идвам с колата чак до вас. Качвам се аз на рейса, отивам на явката, отиваме да заредим на бензиностанция, че щяхме да ходим до Банкя. Той отива да плаща на касата, а аз, понеже ми е съвестно - горкият, как няма пари - му оставям на таблото колкото за бензина. И какво да видя - връща се нашият, и си купил "Плейбой"!! Очевидно не е бил толкоз безпаричен...Тогава не ми стигна акълът да си направя съответните изводи за приоритетите на този човек... За щастие скоро нещата приключиха, и макар че тогава много страдах, сега виждам цялата картинка...
...
Може Плейбоя да си го е гепил
Може Плейбоя да си го е гепил
Не ми беше хрумвало Тц, не мисля, че го е гепил... по-скоро го мързеше да се разкарва още 2 км за да дойде до нас с колата...