Развод или не - има ли шанс за "прераждане" на отношенията?

Винаги има вероятност за "оправяне" на отношенията. И е много вероятно самото дете да разчупи леда влизайки под кожата на баща си в момента, в който започне някаква комуникация между двамата. Но ще остане обидата, единият - че не е станало на неговото, другият - че не са му приели доводите за жертвите направени за да го има това дете. Не знам обаче кой, колко го е искал това дете. Защото често ситуацията е - жената иска дете, защото й цъка часовника и й бушуват хормоните, а мъжът иска, защото жена му иска да има дете. Ние мъжете сме направени по друг начин, при нас го няма часовника и даже е смешно, когато жена се опитва да използва фразата "родих му дете", като нещо за което един мъж копнее от първия ден на връзката. Не. На нас бащинството, като усещане ни се появява доста по-късно. Жената е бременна девет месеца, цялото и тяло, мозъкът й, действията й, възприятията, всичко се подготвя за това дете. На нас ни трябват още девет месеца за да се впишем по някакъв начин в картината.
След като авторката има десет годишен брак, и може би някакъв период преди това с въпросния мъж - то няма начин да не е усещала, че ситуацията върви към катастрофа на забавен кадър. Не може за толкова време да не познаваш човека до себе си, да не предвидиш какво ще се случи. За мен и двамата са били дебели глави. Нула компромис, или моето, или твоето. Щяло е да се случи. Само че като всичко останало идеята е била, че в случая мъжът ще се примири и нещата ще се успокоят. Не се е получило.
Сега е следващия въпрос - Ако му ударя коза "развод", дали ще се стресне. Не няма. Щото е дебела глава, като на отсрещната страна. Най-вероятно ще се съгласи. Някаква игра на житейски покер, в който всеки опитва да вземе победата без да има нужните карти, разчитайки само на блъфиране. Интересно ми е как е функционирало това семейство във всички останали дейности и отношения в брака. Колко търкане или плавно функциониране е имало там. Ако е било наред - да може и да се прероди нещо. Ако е било подобно влизане навсякъде с рогата - няма да се получи.
Другото което ми боде очите - "като гледам днешните мъже - Хвани единия, блъсни другия.." - това е като израз на жена, която няма достатъчно самочувствие за да приеме, че може би има и нормални, и самата тя никога не е попадала на някой, за когото да каже "знаеш ли, с този мъж бих могла да живея наистина добре".
"Хвани единия, блъсни другия" е само една част от съществуващите мъже. Има и категории - "тоз изобщо не е трябвало да се ражда", "този може да е стане, ако има жена до себе си, която знае какво и как да го постигне",  "тоя е много добър, ама е олигофрен"... и още и още. Но във всички случаи има достатъчно дето не са за блъскане.

Ми мен ме “взеха” с дете, при това тийн с всичките му екстри, характерни за възрастта. Около мен има много други, които също са ги “ взели” с дете, че и имат и още по 1-2 общи деца. Сега, ако не можеш да изкараш пари за семки, то и едно свое дете не можеш да гледаш, какво пък остава за едно чуждо и едно твое. А и качества на характера се искат също, то това не е за сульо и пульо, който и себе си не може да гледа.

Ми мен ме “взеха” с дете, при това тийн с всичките му екстри, характерни за възрастта. Около мен има много други, които също са ги “ взели” с дете, че и имат и още по 1-2 общи деца. Сега, ако не можеш да изкараш пари за семки, то и едно свое дете не можеш да гледаш, какво пък остава за едно чуждо и едно твое. А и качества на характера се искат също, то това не е за сульо и пульо, който и себе си не може да гледа.

Осем години сте се избирали! ОСЕМ! Нали?
Видяли сте се, приели сте се, избрали сте се!
С появата на детето - физическата обвързаност между двама нещо се счупи! Това не е нормално! Детето обикновено сближава двойката!

Не мога да повярвам, че сега сте видяли какъв е - осем години заедно преди да забременеете! И в тези години сте изградили стериотипа - кой помага, кой каква роля има в семейството. И изведнъж - той не помага, той егоист, той се сърди! Защо родихте от него? Наследил от майка си егото - а детето ви какво ще наследи?

Интересно е как ви насъскват за раздяла, сякаш ще го изтриете с гумичка. Само, че той е бащата на детето и няма да изчезне от живота ви. Какви контакти ще изгради с момиченцето и каква роля на баща ще има в живота и е чак плачевно, за едно име ... Защото двама големи човека не са успели да приемат, че няма да е по тяхната! Осъзнавате ли колко абсурдно е това?

Трагично как ще се разберете за малки и големи неща в бъдеще!

Не е първия път в който е чупил неща и неведнъж се е изнасял преди 2 пъти и после звъни на пожар да се връща. Неведнъж не ми е говорил по седмици и месеци по други поводи.

Държи се и се цупи като малко дете и отказва просто да водим нормален, спокоен диалог без крещене и обиди. От както се е родила е блъскал варени яйца в плота, чупил е чаши, хвърлял е дистанционни и то от агресия като му кажа, че все ходи да пие кафенца.

Класическо демонизиране на мъжа без доказателства.
Къде видяхте тя да е писала за чупене на чаши и хвърляне на яйца?
Подобни хиперболи не са аргумент, а чиста емоция.
Тази тема е нагледен пример – появява се мъж с различна гледна точка и веднага:
 този е сам, този е трол, този е парапитек, този не е виждал жена, този е насилник и тнт.
Жената автоматично е жертва, невинна а мъжа автоматично е изрод.
Способност за носене на отговорност - абдикирала.
Способност да кажеш  "сгреших" – липсва.

Ключовото е „Обсъдих го с бащата“.
Седнали сте и сте постигнали съгласие.
При липса на съгласие винаги някой прави компромис.
Но защо приемате, че компромисът задължително трябва да е от страна на мъжа?
Какво лошо има във вековни традиции и ценности?
Смятате ли, че вашето его е по-важно от тях?

Така не се гради семейство – гради се с взаимно уважение и баланс.
А уважението към много мъже започва точно от символа на рода и спазването на вековни традиции.
Защо тя има право да се запъне и да се налага над нещо съществувало стотици години а той да няма правото да отстоява своята позиция?

Лесно е да свеждате темата до "драми" и "лични нужди“. Но не става дума за това. Става дума за принципи и за това как се гради семейство.
Да – мъжът избира жената, с която ще прави семейство. Това не е обида, а реалност. Жената избира кой да получи достъп до тялото ѝ, мъжът избира коя жена ще получи неговото име и неговия род. Две различни роли, два различни избора.
Да наречете това "празна дъска“ е удобно, но подвеждащо. Никой не отрича, че и жена без деца има своя "багаж“ – но нека не бъркаме житейския опит с чуждо дете. Това са различни неща, и да ги поставяме в един кюп е нечестно.

Авторката може да намери мъж, но шансът е по-малък, ако отрича реалностите и се поставя винаги като жертва. Ако потърси вината и в себе си, може да има шанс. Но с нагласата "мъжът е изрод, жената е жертва" ще остане в илюзията.
В крайна сметка – осем години връзка са отишли в кофата заради наглед безобиден спор за име. Но този "спор“ носи ясно послание: "Аз не правя компромиси. Аз определям. Ти нямаш думата."
Логично е това да важи не само за името, а за всичко.

Държи се и се цупи като малко дете и отказва просто да водим нормален, спокоен диалог без крещене и обиди. От както се е родила е блъскал варени яйца в плота, чупил е чаши, хвърлял е дистанционни и то от агресия като му кажа, че все ходи да пие кафенца.“