💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 Любов и сълзи 💫 Сърцебиене /Тема 51/

"Тази вечер в Рига, Латвия, ще бъде излъчен новият крал на европейския баскетбол – Турция и Германия ще спорят за титлата на ЕвроБаскет 2025. Финалът в „Xiaomi Арена“ започва в 21:00 часа българско време и ще може да го гледате пряко по DIEMA SPORT 3, както и онлайн на платформата PLAY DIEMA XTRA.
Турският тим ще търси първи златен медал от голямо първенство, а Германия има шанс да добави европейска корона към световната, която спечели през 2023-а година.
Двата финалиста пристигат до решаващия мач без нито едно поражение в турнира. Турция триумфира в Група „А“ срещу Латвия, Чехия, Португалия, Естония и Сърбия, след което елиминира последователно Швеция, Полша и Гърция. Полуфиналът срещу Янис Антетокумпо и компания се превърна в истинска демонстрация – 94:68 в полза на възпитаниците на Ергин Атаман, които показаха изключително разнообразие в нападение, водени от Алперен Шенгюн.

Турският национален отбор по баскетбол победи Гърция с 94:68 във втория полуфинал на Европейското първенство, като се класира за финал след 24 години години чакане. Там турците ще спорят с отбора на Германия, който по-рано се справи с отбора на Финландия, предаде БТА.

Скандинавците ще играят с отбора на Гърция за бронзовите медали. За турците победата има емоционално значение, защото е постигната на Европейско първенство за първи път от 1975 година насам.

Неделният финал в Рига противопоставя два отбора, които досега спечелиха всичките си осем мача. За Турция участието на финал на Евробаскет е второ в историята. През 2001-а година в решаващия мач за титлата те отстъпиха на отбора на Югославия с 69:78. От своя страна германците ще играят за златото за трети път, като първо през 1993-а година те станаха шампиони срещ успех над Русия със 71:70, а през 2005-а отстъпиха на Гърция с 62:78."

Гупсе: Сестра ми Недрет е влюбена в този свят и търси сродната си душа.  Аз съм обсебена от външността си. Както говоря постоянно, чакам този, който ми е определен от съдбата. Ето този господин. Собственик на компания за недвижими имоти. Да кажем голям шеф и много амбициозен човек. Иска да придобие хотелът, който принадлежи на майка ни. Той иска да купи хотела, но нашата майка не желае да го продава. Той идва с променена самоличност и сестра ми смята, че той е нейната сродна душа, а аз мисля, че е моята съдба. И събитията започват да се развиват.
В момента покрай нас притича куче и за това всички сме много развълнувани, но тя е толкова миличка. Здрасти, как си?
Журанлист: Керем бей, нека да чуем и вас.
Керем: Наистина много добре резюмира всичко, Гупсе.
Гупсе: Кажи какво да очакват зрителите.
Керем: Аз мисля…че много добре са засегнати съвременните теми… с критичен хумор и сатира, получи се великолепно според мен.
Ойкю: Да, и аз така мисля. Какво чака зрителите? Например както в Инстаграм, каквито теми интересуват хората тези дни и за всички тях там има нещо подходящо, както отбеляза и нашата приятелка. Мисля, че това ще е много мил проект и ние работим заедно с прекрасен екип, така мисля аз.
Гупсе: Мога ли да добавя, какво очаква зрителите? Комедийното изпълнение на Йойкю Карел беше невероятно и много неочаквано. За нея самата това беше голямо предизвикателство. Керем Бюрсин също има много неочаквани и необичайни изпълнения там. Всичко беше доста необичайно. Мисля, че ще бъде голяма изненада за вас.
Жураналист: Добре, госпожо Гупсе, след филмите, това ви е първия сериал, различно ли беше вълнението?  Какво чувствате?
Гупсе: Беше много вълнуващо и различно, но и много изморително. Налагаше ни се да пишем много дълги сцени с любимия ми режисьор Онур. Но много ни помогна това да сме много разкрепостени и абсурдни. Много се забавлявахме през цялото време. Може да се каже, че и доста се шегувахме и лигавихме, защото това е проект за цифрова платформа. Всичко продължаваше по-дълго. Това беше дълго приключение. Ние се сближихме още повече, станахме истински приятели, така мисля.
Керем: Така се получи.
Гупсе: Но ако говорим за работа, то за разлика от киното този път имаме осем епизода и непрекъснато развитие на сюжета. Дали ще се хареса от зрителите или не знам и именно това ме вълнува.
Журналист: Добре, а защо Платоничен? Когато казвате Платоничен, какво ви минава през ума?  С какво го асоциирате?
Гупсе: Мисля, че Платоничен това е обсебеност, любов от света на фантазиите. Да, бих казала, че платоничната любов това е един вид обсебеност. За мен е мания.
Керем: Да, това е пълно потапяне в света на фантазиите, романтизиране на всичко това предполагам. 
Йойкю: Тоест ние се влюбваме в някого, а той/тя изобщо няма представа за това и ние продължаваме да се влюбваме в своята глава Нима не е така?
Гупсе: За Платоничен очаквах, че ще кажеш нещо за Платон, за неговата философия.
Журанлист: А вие изпитвали ли сте платонична любов?
Йойкю: Да, аз съм изпитвала, когато бях дете. В гимназията имах случаи, когато се влюбвах, но не можех да си призная.
Керем: Да, всички сме преживявали, да, действително сме преживявали.
Гупсе: Той е такъв лъжец. Вижте го, уважаеми зрители. Преди час ни задаваха същия въпрос и сега изведнъж смени отговора, какво е сега с това.. Не мога да повярвам.
Керем: Ами аз си променям отговорите, за да не гледат зрителите едно и също.
Гупсе: Много ще се радваме, ако споделите с нас, ако има момичета, които в основното училище или в гимназията на Керем са били влюбени платонически в него.
Йойкю: Аз знам една. Уху, знам за една.
Керем: Наистина ли знаеш?
Гупсе: Аз също в гимназията бях влюбена в Леонардо Дикаприо, а също харесвах и един съученик. Ето това може да се нарече платоническа любов.
Журналист: Госпожо Гюпсе, при създаването на персонажите за сериала, от какво се вдъхновявахте. 
Гупсе: Всъщност…черпихме много вдъхновение от социалните мрежи, защото това е актуално.  Нека да започна така-както сестрите, интересите на сестрите, в Инстаграм за мен бяха разделени на два различни свята. Единият свят е този на красотата, който е станал обсебваш за момичетата и изобщо за мъжете също. Винаги има видеа за естетика, устни, носове, направете това така, оближете си храната 4 пъти и „така ще станете красиви“  и с такива клипове е пълно. От друга страна е спорта, развитието на вътрешния мир, това, което е важно за самите вас. Има всякакви странни сеанси на тема „достигам, намирам“ и други подобни. За това и добавихме такива неща в нашите персонажи, за да изглеждат съвременно. Освен това с Пандемията при мен започна етапа на „YouTube блогер“ Започнах да следя социалните мрежи, клипове, влогове и там също така много се увличат по всякакви теории на конспирацията. Стана ми интересно, как разсъждават и какво мислят хората, които създават такива теории на конспирацията. Понякога и аз се хващах на тези конспиративни теории. Може ли… светът да е такъв? Може ли наистина да е във формата на близалка и подобни. Станах отворена за всякакви странни и необичайни идеи. Може да се каже, че  смесих всичко това.
Жураналист: Можем ли да чуем от вас за персонажа ви Каан, господин Керем?
Керем: Разбира се… Да, Каан е много амбициозен бизнесмен. Според мен главата му е заета с друго. Има други идеали, но…който трябва да се изправи срещу реалността, но той има свой ритъм, свое темпо. Също така той пожелава да купи хотел „Синьо пълнолуние“ ….. Ще се опитам да ви го резюмирам така…. Да… човек с грандиозни амбиции влиза в някакъв побъркан хотел и после… тоест, всичко, което той преживява психологически, което се случва в с него….
Журналист: Недерт. Дайте да чуем и вас, госпожо Йойкю.
Йойкю: Да кажем, че Недрет е в търсене на сродната си душа. Навярно така би описала себе си. И в началото мислеше, че я е открила. Мислеше, че е  намерила себе си повече на духовно ниво.  Но накрая става по-земна, осъзнаваща себе си. Може да се каже, че тя се превръща в човек, който наистина намира себе си.
Журналист: Добре, а доколко персонажите, който играете приличат на вас? Аз никога не бих направи това. А какво именно не бихте направили?
Йойкю: Тоест както казах например, аз от време на време се занимавам с йога. И бих казала, че Недрет също се занимава с йога. Но нейните занимания са различни, съвсем не приличат на моите. Те са доста екстравагантни бих казала за Недрет. Тоест ти никога не бих направила това, което прави Недрет. Тоест… не бих драматизирала толкова силно ситуацията със сродната душа.
Гупсе/Йойкю:  Господин Керем, а вие…?
Керем: Ти би го направила това, тоест би се опитала?
Йойкю: Вие знаете, че аз не се изненадвам толкова силно от това, както вие.
Керем: Ах, Каан…сега не искам да давам много спойлери, затова изобщо не приличам на него. Съвсем. Тоест не мога нищо особено да кажа. За съжаление в нашия свят има много такива като Каан, доста много.
Журналист: А какво ще кажеш относно Гюлтен?
Гупсе: Аз малко приличам на Гюлтен, съвсем малко. Детството ми беше такова упорито, дръзко и диво. Бях амбициозно и хленчещо момиче. Ето защо и пиша толкова добре такива персонажи. Повечето роли, който играя си приличат една с друга. Те винаги са такива едни негативни. Например никога не бих могла да изиграя персонажът, който играе Йойкю, защото в мен няма доброта. Всъщност се шегувам, но такъв хленчещ, детски характер много прилича на мен. Но в мен липсва такъв патос, знаеш го. Даже и днес е много трудно… след няколко минути най-вероятно ще припадна в това облекло. Това ми е твърде много. Аз мисля, че  не се грижа много за себе си и своята външност. В това отношение ние сме много различни. Но по дух, по упоритост, ние много си приличаме ми се струва.
Жураналист: Добре, това ви е първото партньорство с Нетфликс, нали?
И как преминаха снимките за комедията на Гупсе Озай в Чешме? Беше ли като отпуска? Трябваше ли много да работите? Как беше?
Гупсе: Честно… нашата цел беше да направим снимачната площадка максимално весела за нас, но времето в Чешме…не. Дайте първо да ви разкажа за трудностите.
Чешме внезапно ни поднесе изненадващи потопи. Удари ни голям студ. През ноември видяхме минус два и даже по-ниски температури, а и още от октомври. На моменти ни беше много трудно, но кълна се това се превърна в ситуация, в която актьорите стояха на дълга маса даже след края на снимките. Изясни се, че ние сме малко луди. През цялото време общувахме, смеехме се, веселихме се. И наистина беше така. Интересно, че снимките се провеждаха в Чешме, мисля, че това също изигра сериозна роля за това. Изобщо имам усещането, че всички нас по някакъв начин съдбата ни събра. Господин Керем искаше да каже нещо.
Керем: Да, беше много добре. Изядохме килограми фъстъци с черупките! Да, наистина. Всичко мина много спокойно. Всички бяха прекрасни. Екипът ни беше отличен. Всички бяха просто прекрасни.
Йойкю: Всъщност, говорейки от свое име се опитвам да разбера кой от вас е по-луд, защото аз съм съвършено нормален човек, наистина.
Керем: не, не, не. Мисля, че ако сега питаме всеки на тази маса кой е най-лудия, всички ще кажат, че си ти.
Йойкю: Аз?
Журналист: А в първия ден на снимките, кой се вълнуваше най-много? Ако се върнете назад,  в първия ден на снимките, кой беше най-развълнуван?
Гупсе: Ами, според мен никой не се е вълнувал особено. Защото ние вече бяхме доста близки, тоест се запознахме и прекарахме време заедно.
Керем: На мен ми е интересно нещо, но например за теб как беше? Ти си написала, направила, създала. Навярно за мен най-страшното беше да играя в една сцена с човекът, който е създал този свят. Надявайки се, че правя всичко, както си го замислила. Разбирате ме за какво говоря, нали? Навярно това беше най-големият стрес. Тоест Онур и Гупсе, защото те са го писали заедно, прекарали са време заедно. В първата седмица аз бях в такова състояние, че когато се прибирах у дома. Интересно ми беше харесало ли ѝ е, доволна ли е? Какво си говорят зад кадър? Не, Керем няма да може и всичко в този дух.
Йойкю: Аз бях там и сега си спомних нещо. Тоест не мога да кажа точно за първия ден, но постоянно се обръщах към Онур. Справям ли се с това? Правя нещо, но не знам. Бях неуверена, в смисъл „това получи ли се?“ Задавах си такива въпроси. Когато питах изглеждаше така „:plus1:“ Но в мен вътрешно бяха всякакви притеснения, мисли. През цялото време мислих „Какво правя въобще?“ Всичко се случваше много хаотично. Всъщност докато правихме тези интервюта разбрах, че съм го направила, това беше моментът на осъзнаването. Тоест аз тогава изобщо нямах представа за това, което правя там.
Керем: Сценарият беше много добър, защото, когато героите са толкова добре описани ти просто мислиш: „Ок, в главите им всичко е супер ясно.“
Гупсе: Да, но най-сложно беше не в притесненията, а в това да не се разсмеем.
Журналист: Сега искам да ви попитам кой от вас най-често изпадаше в пристъп на смях? Кой се смееше най-много? В какви сцени се случваше?
(всички сочат Керем)
Керем: През какво ме накараха да премина, само ако бяхте видели, какво преживях…Тоест…много се смяхме, много се смяхме…аз умирах от смях.
Йойкю: Но беше много трудно, когато ние се вглъбявахме за някоя по-тежка сцена…а той се смее.
Керем: Какво правихме с теб?
Йойкю: Спомни си, ние даже спорихме с теб за това.
Керем: Не сме се смели.
Йойкю: Да, не сме се смели, съвсем не сме се смели, спомни си. Казаха ни, че има една сложна сцена, трябваше да се караме и ти каза, че ще се смееш.
Гупсе: Но все пак я заснехме и той нито веднъж не се засмя. Почакай, ти даже още не си казала „ В името на Аллах“ А после, когато това дете (сочи Керем) пи вода ти се смя с глас и му се наложи да пие вода цели 20 пъти.
Керем: Не, освен това Йойкю имаше една такава шега с едни малки зеленчуци….
Журналист: Добре, ритуалите за красота на Гюлтен ще се обсъждат много. Вие в ежедневието си имате ли ежедневни ритуали за красота?
Гупсе: Питайте тях, те със сигурност имат, тези хора са красиви. Аз нямам никаква рутина за красота, но много обичам да си слагам крем. Аз почти не се гримирам, ако това е „ритуалът ми за красота“, но сега съм на 41г. и ми казаха, че кожата увисва, казаха ми да внимавам. За това сега съм длъжна да ходя при Айше, казаха ми да си слагам някакви витамини на кожата на лицето, за това се готвя да си създам свои ритуали и после ще ви разказвам.
Керем: Аз не правя нищо. Въобще нищо не правя. Трябва да се занимавам със спорт, да. Спорт да, занимавам се със спорт. В този смисъл съм много зле. След снимки даже не си мия грима. Серизоно, изобщо не се занимавам. Занимавам се със спорт.
Йойкю: Аз се старая, понякога се занимавам със спорт, но когато мога. Започнах да се грижа за кожата си преди две години, харесва ми. Ходя, мажат ме с нещо, правят лицето ми красиво.
Журналист: Недрет се интересува от сродната си душа, увлича се от духовния свят. Вас интересуват ли ви такива теми?
Йойкю: Имам интерес, честно казано ми е любопитно, но не мога напълно да се доверя на нищо конкретно. Подхождам доста скептично. Не съм съвсем към духовната, нито към научната, някъде по средата съм.
Журналист: Госодин Керем, вие вярвате ли в енергии? Близък ли сте към духовния свят?
Керем: Да….Да. Да, харесва ми.
Журанлист: А имате ли си духовни практики?
Керем: Ами….аз….
Йойкю: Кажи, че ставаш в 4 сутринта, такива неща разказвай, разказвай.
Керем: Не, аз си имам мои си неща, които си правя сам. Имам някои хубави неща, но много не ме влече това. Аз много обичам науката. Обичам да откривам, изследвам, да задавам въпроси, всичко това ми харесва.
Гупсе: Аз също…все едно не ми е интересно, но всъщност ми е много интересно.