Помощ за тийнейджър, който изпадна в депресия след подстригване

Страшна непригодност за живота отглеждаме. не! ние сме тези, които създадохме това поколение.. А преди това на 18 са ходили в казарма, по-преди това на война.

Ако детето ти изпада в депресия от подстрижка, какво ще стане при истински проблем? Да пази Бог.

И аз си помислих как едно време, като са влизали в казармата момчетата, са ги бръснали голи глави (аз лично го и помня де). Друго няма да казвам.
За един месец ще му израсте и ще стои по съвсем друг начин.

По новата парадигма трябва да се валидират чувствата на детето. Трябва да му се предложи хубава шапка, суичър с качулка и да му се обясни, че се е случвало точно същото и на други.
Емоционалната регулация отнема време. Трябва да се търпи и да се чака да му мине.
Ако има признаци на клинична депресия да се заведе при психолог и психиатър.

Поне като каже, че ще носи суичери с качулка, да се каже: добре и да не се прави на проблем.
Явно досега момчето не е имало изблици и авторката се е ошашкала и на нея ще ù мине.

Чак депресия? Има ли други признаци?

Моите сащо са имали неуспешни прически, но са се опитвали някак да оправят положението - с гел, прах, спрей. Имаше мръщене в началото, но след ден- два им минаваше.

Аз пък си мисля, че веднъж се живее и затова е добре да бъдем до децата си, каквото и да изживяват да сме им полезни с добра дума или съвет..

Може да е нещо елементарно, толкова тривиално, че да се чуди човек защо страда. Това са обаче неговите преживявания, той така усеща нещата. Ако се беше родил преди 50 години, щеше да приеме за нормално и казармата, и остригването 0 номер.

За авторката - дали не пресилвате с думата "депресия"? Изживява момчето нещо, което ще отмине.
По-скоро вие ми се струва, че сте изплашена и сте останала без думи и втрещена. И сте го оставили да се оправя сам. Както някой отбеляза преди мен - още при първата проява на плач, блъскане и т. н. на младежа, намирате начин да обясните, да успокоите, да намерите как да решите проблема.
Ако не сработите това с него, рискува да израсте инфантилен и неуверен, а това създава определено проблеми с другия пол. На всяка възраст.

Момчето няма опитност. За него всеки проблем е голям. Всичко за тях пуберите е драма, търсене на идентичност и хормони. Всяка дреболия води до истерия и края на света.


Тежко му е наистина.

 От неговата гледна точка, той е в в подножието на планината. Началото на пътя. Родителя от друга страна се е катерил малко по-дълго и има малко повече гледка, перспектива и знае някои неща. Като това, че косата расте и че самочувствието ти, сигурността ти не може да се уповава на косата. Нито на друга част на външният вид.
Разбира се не му го казва по-време на криза.
Съчувства му. Сега е момента да изгради доверие. Ако трябва си остригва косата, за да покаже подкрепа и предлага пари, ако принцът сметне, че може да се направи нещо. шегувам се.
Но когато всичко е спокойно, уверява детето си, че е ценно и хубаво точно каквото е. Че неговият характер, неговата доброта, търпеливост, работливост, съчувствие...и.н го прави ценен. Не косата. Косата е важна. Но не най-важното.

На моя приятелка, дъщерята на 13 изпадна в истерия, че не са я завели в мола за дрехи. Щяла да бъде единствената със ...не знам си какви дрехи.
Явно това поколение е така.

Не е така поколението. Просто синът в случая е разглезен и непригоден да се справя с неща, които не са по кефа му. Агресията към майка му не е нормална и е  плашеща. Искрено й съчувствам. В края на краищата той си е взел решението, да има доблест да си носи последиците.

Не не, той проявява автоагресия. В първата публикация пише, че обижда себе си. Тя не може да спи защото той изпитва емоционален дискомфорт.

Направо ще ме съсипете с всички диагнози, анализи, заключения.
Непригоден бил, па разглезен бил, па казарма и война. Децата на всеки етап от живота си учат нещо, изживяват го, борят се с него, преодоляват го, надживяват го. Ако не си се научил да си връзваш обувките на 3 се научаваш на 6. И пак ставаш пригоден. Момчето не е имало този опит до сега, не му е била важна прическата за да се утвърди, не е полагал грижи и усилия за косата си, не се и вълнувал от външния си вид, не му е било проблем да прави неща, които майка му изисква или очаква от него. Сега на 15 след като си е отгледал коса, харесвал се е с нея,  майка му го е обработила да я оформи. Той или фризьорката не са се разбрали. Не се е харесал и сега трябва да отработи много проблеми на един път. Нормално е да не знае как да се справи с всичките едновременно. Възможно е и да реагира погрешно. Нали за това сме там да им помогнем, да ги насочим, да сме просто до тях?!
Майката била преигравала. Ами всяка една майка има изконното право да се тревожи за детето си според собствената си емоционалност. Това за един може да е момент на стъписване, момент на яд, за друг може да е високо кръвно един следобяд, а за трети няколко безсънни нощи.  И това е част от това да бъдеш добър родител. Ако не ѝ пука и пет пари не дава какво изживява детето ѝ и защо така го изживява, и ако не търси помощ ще я обвинявате пък в други неща.
Ще кажеш, че в тая държава само перфектни родители живеят и всичките списват във форума. Като следствие на това и децата им са перфектни и от рождението си емоционално зрели.
Айде няма нужда спартанци да отглеждаме.
Моето дете като беше 2.-3. клас се разделиха родителите на една нейна съученичка-приятелка. Вчера, 3-4 години по-късно, ми разказва, че помни, че като била малка на някого от класа родителите се разделили и тя всеки път когато чувала аз и баща ѝ да се караме умирала от страх, че може да се разделим. И още помни колко страшно било! И не, ние изобщо не се караме често, но явно някакви малки и редки моменти на размяна на реплики са приемани като драматично карате (ха ха, забавна грешка се е получила, да се чете караНе) и са причинявали стрес. Детето си го е таяло в себе си и някак се е справяло с него и го споделя сега след години. А друго дете е можело да реагира много емоционално и да развие тревожност, трето е можело да изпада в кризи щом чуе родителите му да се разправят, а за четвърто раздялата на родители на дете от класа може да няма никакво значение и даже да не го запомни. Трябва ли да са всички еднакви?

Как пък от едно неуспешно подстригване стигна до страх от раздяла и таене на чувства?
Защото то е това!
Не е да ти окапе косата от химиотерапия. Големи пък снежинки станахте, от едно подстригване да стане тежка емоционална травма със обиди, обвинения и тръшкане.

Не стигнах, нали четеш. Давам пример как някои неща може да се отразят без ние да подозираме за тях или без да ги разбираме.
 За някой може да е голяма драма кофти прическата, а да друг да няма никакво значение. Нали ги разбираме нещата?! Жената моли за съвет. Не моли да ѝ кажете колко лош родител е и колко неспособен е сина ѝ!

Добрият съвет би бил да му се каже да не тряска врати, защото после ремонтът ще му се удържи от дневните. И да се държи като мъж.

Пубер, нормално да е по-чувствителен и неуверен. Ще му мине на момчето. Бих предложила да се купи такъв гел за по-бързо израстване на косата, за който вече споменаха. Не че ще помогне, а защото действията създават спокойствие, че всичко скоро ще се оправи.
Аз като майка винаги съм подкрепяла сина ни, според баща му - с елементи на глезене , така че по-мека реакция на разбиране и помощ е това, което за мен е правилно във всяка ситуация.

Също, ако майката е търсила валидация и поръсване със захар, да беше писала на  chatgpt или друг изкуствен интелект.

Това е публичен форум. Пуснеш ли тема, поемаш риска на живото предаване.