При жените разюзданото сексуално поведение много рядко в резултат на непреодолима физическа нужда от правене на секс и аз всъщност познавам доста жени, които в ранната си младост са имали доста такива преживявания и на по-късна възраст са се осъзнали, помири ли са се със себе си, не изпитват нужда да си доказват нещо по този начин, и се срамуват от старото си "аз" и предишните си изпълнения. Особено 90-те години си бяха слободия.
- Публикувана: 17 септ. 2025, 15:56 ч.
- Последно мнение: 29 септ. 2025, 21:51 ч.
Променят ли се хората (25+), и до каква степен?
Безпаричието и самотата са огромна мотивация за промяна.
Факт. Както и боят - пряк или преносен. Не се знае в кой момент е попаднала на някой още по-груб и прост. С описаното поведение явно си го е търсела.
Аз също мисля, че през 90-те този тип поведение (пиене, секс и груба арогатнтност) беше модерен. Не че сега няма такива хора, просто тогава това минаваше за особено готино.
Другото обаче - съзнателно и системно да мачкаш по-слабия - не е от мода, дълбок дефект е. Може да се превъзмогне/изкорени само ако изначално не го е правила за удоволствие, а под влияние на много лоша семейна среда, имитация, може би като много крайна форма на защитна реакция срещу някакво преживяно насилие. Което са като цяло частни случаи, в общия това наистина е просто гаден характер, да не кажа по-силна дума. Т.е. жената си е същата, просто адаптирана към новия ейдж и новото "готино".
Аз все пак, като виден идеалист, не изключвам възможността жената да е положила съзнание и усилия да стане по-добър, а не по-лош човек с годините. Да, в пълно съотвествие с втория закон на термодинамиката хората обикновено ставаме по-лоши. И все пак с интелигентност, воля и малко катарзис (по балкански - кютек) някои успяват, ако не да се променят истински, то поне да посветят живота си на борба за промяна. То това е и една от малкото борби, които си струват всъщност. (Никога не съм била фен на философията "обичай се, какъвто си, защото и така си най-супер прекрасният", без значение дали сатва въпрос за агресивни нахалници или за най-обикновени хора).
В някои от описаните в първия пост отношения човек може да се промени. И дори не са някакви изключения, а доста често срещани промени. Например това от купонджия да станеш домошар или да спреш цигарите и алкохола и да започнеш да се занимаваш със спорт и да се храниш здравословно.
В други отношения обаче смятам, че не може. Може да се научи да се прикрива, защото е установил, че определено поведение не е социално приемливо и му пречи в живота. Но в същността си си остава същият. Ако човек не може да бъде моногамен, ако е злобен, завистлив, ако винаги някой друг му е виновен за неуспехите, това са черти на характера, те не се променят.
Всеки може да твърди, че се е променил, от нас зависи обаче дали ще му повярваме. Например мъж ако знам, че не може да е само с една жена, няма да му повярвам, че ще се промени заради мен, каквото и да ми говори. Същото и в конкретната ситуация на Бернарда - да се подиграваш на човек, че има пъпки, за мен е абсолютна злоба. И злобният човек си остава злобен до край. Не бих дала шанс и не бих отделила време да мисля дали пък въпросната жена наистина не е преживяла нещо, което я е накарало да стане друг човек. И племенницата бих предупредила. Не директно, защото наистина тя трябва сама да се научи да разпознава хората. Но бих казала нещо от сорта на "ей, с нея преди години бяхме в една компания, редовно се събирахме еди къде си/правехме еди какво си". Със сигурност племенницата ще ѝ го каже, щом са близки, и по реакцията ще разбере дали на тази жена ѝ е приятно да ѝ напомнят за миналото ѝ отпреди голямата "промяна".
В други отношения обаче смятам, че не може. Може да се научи да се прикрива, защото е установил, че определено поведение не е социално приемливо и му пречи в живота. Но в същността си си остава същият. Ако човек не може да бъде моногамен, ако е злобен, завистлив, ако винаги някой друг му е виновен за неуспехите, това са черти на характера, те не се променят.
Всеки може да твърди, че се е променил, от нас зависи обаче дали ще му повярваме. Например мъж ако знам, че не може да е само с една жена, няма да му повярвам, че ще се промени заради мен, каквото и да ми говори. Същото и в конкретната ситуация на Бернарда - да се подиграваш на човек, че има пъпки, за мен е абсолютна злоба. И злобният човек си остава злобен до край. Не бих дала шанс и не бих отделила време да мисля дали пък въпросната жена наистина не е преживяла нещо, което я е накарало да стане друг човек. И племенницата бих предупредила. Не директно, защото наистина тя трябва сама да се научи да разпознава хората. Но бих казала нещо от сорта на "ей, с нея преди години бяхме в една компания, редовно се събирахме еди къде си/правехме еди какво си". Със сигурност племенницата ще ѝ го каже, щом са близки, и по реакцията ще разбере дали на тази жена ѝ е приятно да ѝ напомнят за миналото ѝ отпреди голямата "промяна".
Наистина ли тормозителите се променят
Възможно. Дали при тази твоя е истинска промяна не знам.
Аз смятам, че хората се променят.
И по себе си съдя и съм правила промени. Но защото аз ги искам.
Била съм една на 15, друга на 20, на 30, на 40. И те така.
Ако говорим за були ето ти пример.
На 14 години съученик, наркоманче, пълно идиотче го гледаш. Абе дебил, заядлив, комплексиран.
От трева мина на какви ли не гадости. Тормозил е мен и други. Мен не много, че налитах и аз на бой.
След години го срещам някъде на 25 години.
Коренна промяна. Мил, спокоен, ведър поглед. Държеше се мило, много възпитано, учтиво, чак ми падна ченето. Извини ми се за някои неща. Поговорихме. Спрял трева, цигари, наркотици. Оказал се че имал акъл. Учил висше, работил. Пред мен все едно седеше друг човек.
Хората се променят. Хората не сме някакви роботи с някакви зададени параметри и да умрем с тях на 80 години.