Променят ли се хората (25+), и до каква степен?

При жените разюзданото сексуално поведение много рядко в резултат на непреодолима физическа нужда от правене на секс и аз всъщност познавам доста жени, които в ранната си младост са имали доста такива преживявания и на по-късна възраст са се осъзнали, помири ли са се със себе си, не изпитват нужда да си доказват нещо по този начин, и се срамуват от старото си "аз" и предишните си изпълнения. Особено 90-те години си бяха слободия.

Факт. Както и боят - пряк или преносен. Не се знае в кой момент е попаднала на някой още по-груб и прост. С описаното поведение явно си го е търсела.

Аз също мисля, че през 90-те този тип поведение (пиене, секс и груба арогатнтност) беше модерен. Не че сега няма такива хора, просто тогава това минаваше за особено готино.

Другото обаче - съзнателно и системно да мачкаш по-слабия - не е от мода, дълбок дефект е. Може да се превъзмогне/изкорени само ако изначално не го е правила за удоволствие, а под влияние на много лоша семейна среда, имитация, може би като много крайна форма на защитна реакция срещу някакво преживяно насилие. Което са като цяло частни случаи, в общия това наистина е просто гаден характер, да не кажа по-силна дума. Т.е. жената си е същата, просто адаптирана към новия ейдж и новото "готино".

Аз все пак, като виден идеалист, не изключвам възможността жената да е положила съзнание и усилия да стане по-добър, а не по-лош човек с годините. Да, в пълно съотвествие с втория закон на термодинамиката хората обикновено ставаме по-лоши. И все пак с интелигентност, воля и малко катарзис (по балкански - кютек) някои успяват, ако не да се променят истински, то поне да посветят живота си на борба за промяна. То това е и една от малкото борби, които си струват всъщност. (Никога не съм била фен на философията "обичай се, какъвто си, защото и така си най-супер прекрасният", без значение дали сатва въпрос за агресивни нахалници или за най-обикновени хора).

Тя тази кофти жена, която така е обиждала компанията, как е успяла да преспи с мъжете в нея?

В някои от описаните в първия пост отношения човек може да се промени. И дори не са някакви изключения, а доста често срещани промени. Например това от купонджия да станеш домошар или да спреш цигарите и алкохола и да започнеш да се занимаваш със спорт и да се храниш здравословно.

В други отношения обаче смятам, че не може. Може да се научи да се прикрива, защото е установил, че определено поведение не е социално приемливо и му пречи в живота. Но в същността си си остава същият. Ако човек не може да бъде моногамен, ако е злобен, завистлив, ако винаги някой друг му е виновен за неуспехите, това са черти на характера, те не се променят.

Всеки може да твърди, че се е променил, от нас зависи обаче дали ще му повярваме. Например мъж ако знам, че не може да е само с една жена, няма да му повярвам, че ще се промени заради мен, каквото и да ми говори. Същото и в конкретната ситуация на Бернарда - да се подиграваш на човек, че има пъпки, за мен е абсолютна злоба. И злобният човек си остава злобен до край. Не бих дала шанс и не бих отделила време да мисля дали пък въпросната жена наистина не е преживяла нещо, което я е накарало да стане друг човек. И племенницата бих предупредила. Не директно, защото наистина тя трябва сама да се научи да разпознава хората. Но бих казала нещо от сорта на "ей, с нея преди години бяхме в една компания, редовно се събирахме еди къде си/правехме еди какво си". Със сигурност племенницата ще ѝ го каже, щом са близки, и по реакцията ще разбере дали на тази жена ѝ е приятно да ѝ напомнят за миналото ѝ отпреди голямата "промяна".

Възможно. Дали при тази твоя е истинска промяна не знам.
Аз смятам, че хората се променят.
И по себе си съдя и съм правила промени. Но защото аз ги искам.
Била съм една на 15, друга на 20, на 30, на 40. И те така.
Ако говорим за були ето ти пример.
На 14 години съученик, наркоманче, пълно идиотче го гледаш. Абе дебил, заядлив, комплексиран.
От трева мина на какви ли не гадости. Тормозил е мен и други. Мен не много, че налитах и аз на бой.
След години го срещам някъде на 25 години.
Коренна промяна. Мил, спокоен, ведър поглед. Държеше се мило, много възпитано, учтиво, чак ми падна ченето. Извини ми се за някои неща. Поговорихме. Спрял трева, цигари, наркотици. Оказал се че имал акъл. Учил висше, работил. Пред мен все едно седеше друг човек.
Хората се променят. Хората не сме някакви роботи с някакви зададени параметри и да умрем с тях на 80 години.

Така е, а някои успяват да избягат от кофти родителите си и стават хора.

Определено и аз съм претърпяла доста промени през годините, въпреки че не чак толкова крайни. Според мен в дъното на това дали една промяна е възможна, стои това дали едно поведение е плод на същността на човека или на обстоятелствата, в които е живял и са го тласкали към определени действия.

Факт е, че повечето хора не се развиват, не мърдат. Оттам и голямото чудене, което пада в темата.
Но затова и много приятелства/връзки приключват, без да е имало конфликт - просто двамата се разминават, вървят по различни пътища: единият нанякъде, а другият в коренно друга посока или (по-честият случай) тъпче на едно място.

Нямам представа каква е жената, какво се е случило с нея, дали наистина е била злобна, дали е станала по-добра. Но и не съм склонна да приема категоричното описание на БернардаМ за чиста монета. Има някакъв личен мотив за оценката там.
И после, за различното мнение на племенницата: има една поговорка one man's junk is another man's treasure. Това съвсем извън разговора за личното усъвършенстване.

Не е задължително BernardaM. да е чак толкова субективна. Очевидно я познава и има лично отношения, но това не означава, че не е било вярно към онзи момент. Не познавате ли такива хора? Злобни, заядливи и унижаващи по-затворените и кротки хора? Ох, как ги обичам такива...

Познавам и виждам, че с годините характерът им не става по-благ и приятен, а обратното. И то доста преди възрастовите изменения, след тях е ясно.

Вероятно е така, но в първоначалните въпроси никъде, освен в глагола "лъже", не прозираше нищо подобно. Всичко описано в първия пост са абсолютно нормални черти на нормални хора, които могат да бъдат запазени или отхвърлени във времето и с развитието на личността. (Но пак казвам, с изключение на "лъже", никоя от тези черти пряко не вреди на други хора.) Че била злобна и проклета, се доуточни после в коментарите.

Що се отнася до субективния поглед - за мен, а и за мнозина, авторката на темата и обсъжданата са еднакво непознати. Всяка от тях може да е "черната", а най-вероятно е нещо по средата.