Проблем със сприятеляването

Невена, бях предупредила в ДГ, че не трябва да ядат млечни( естествено, има първопричина да изтерясам на тема хранене- имаха много проблеми с  храносмилането). Да ама , дали им Филия с масло- вечерта обринати дупета. На другия ден, за закуска шейк с пъпеш, като му знам предварително  действието върху тях, и ги водя, пак с предупреждение да не дават филия с масло.
Като са се подрискали най- геройски,  да видиш, дали си позволиха пак.

Мнение на жена, която в тийнейджърските си години беше етикетирана като "анорексичка/булимичка", макар че реалността беше съвсем друга. Аз се пръсках да ям всичко, каквото намеря – баба ми беше невероятна готвачка, винаги имаше манджи, тестени, зеленчуци, хляб със сирене… и пак бях кожа и кости. Висока 165–172 см, тежах 38–46 кг през целите гимназиални години. С акне бях тогава, с леко акне съм и днес – няма цяр, раждането не помогна.

И пак - имах същия "проблем": социално се чувствах изолирана в много моменти. "Приятелите" ми бяха приятели един за друг, аз винаги бях резервата. Не защото не бях добра или възпитана – напротив, дори учителите го отбелязваха. А защото бях различна. Говорех с богат речник, задавах въпроси, не се задоволявах с повърхностни теми. Докато другите пушеха и играеха белот, аз разговарях с англичанин, за да си упражня езика. Докато те пиеха по събирания, аз слушах историите на баба ми и рисувах портрети.

До 12 клас не спряха подмятанията и дистанцията. Имах само няколко истински приятелки(от детството е едната, а другите две ги срещнах на работа, като едната я мислех за супер надута, защото беше от моето училище, но не бяхме говорили и един път преди да станем колежки), които видяха отвъд външното. Съответно с едната съм прятел от 26 години, с другата 10г., с третата от 7г.
Днес, обаче, аз съм щастлива: имам семейство, развивам се, печеля добре и съм благодарна, че не съм се сляла със стадото, защото масовката имат ужасни възгледи и мнения(не спомага и чалга културата ни, когато изведнъж животите на всички са драматични и супер накипрени от лъжливи детайли).

Искам да кажа: външният вид, акнето, пълнотата/слабостта - нищо от това не е истинската причина. Истинската причина често е, че детето е различно, с друг мироглед, с друго ниво на общуване. Това боли в училище, но по-късно в живота е подарък. Най-важното е дъщеря ви да усеща подкрепата ви - и че е ценна такава, каквато е. Всичко друго си идва на мястото с времето.

Щом спортува, насърчете я да ходи по състезания, да излизате с други майки от групата за танцуване и да я отделяте с други момичета 1:1. Така ще може хем да видите вие нейния стил на комуникация с връстниците, хем да се сближите (пък защо не и да направите нов приятел също - дори да не ви е нужен сега.. кой знае какво може да стане). Аз също спортувах, ходех да танцувам модерни танци, но имах проблем с хореографиите и когато станах мажоретка ми беше по-лесно. Играх волейбол почти 5 години и ходихме по състезания и ми помогна, защото бях една от по-високите и по-добрите.

Само да попитам, в класа на момичето няма ли други пълнички? Едва ли е само тя, като ги гледам днешните младежи... Дори когато аз бях ученичка, в гимназията имаше поне 3-4 по-пълни момичета в класа, някои също носеха очила.

Да се изкажа и аз за очилата.. като човек, носил постоянно очила от втори клас до 29 годишна възраст. Като бях дете, в началните класове си беше бич. Тогава децата не бяха с очила и яко ме подиграваха. Обаче в 5-6 клас като ни тресна пубертета спряха. Ако си готина мацка, краката ще ти целуват, очилата вече са аксесоар. В нашето детство нямахме такива красиви очила, хубави рамки. Аз се оперирах основно, заради неудобството и умората от астигматизма, но не защото не харесвах визията си.

Да се изкажа и аз, тогава
От 11 годишна, вече 36 години нося очила.
Носила съм лещи- те са за пълнолетни, или такива със стабилен диоптър.
Никога не са ме подигравали, заради очила, макар да не съм била супер мацка, но пък съм имала повече приятели момчета, отколкото момичета, и съм била все в центъра на компанията.
Не познавам опериран офталмолог, и дори дългогодишният ми офталмолог доц. Митов / Света Петка е най-първата, най-фамозната, и най-голямата „школа“ във Варна/ , не препоръчваше операция сам на себе си.

Прочетох няколко доста нападателни жени - майки! Ако така си възпитават към нетолерантност децата, нищо чудно - те се превръщат в техни копия. Децата са жестоки към всеки различен - слаб, дебел, с пъпки, с брекети, очила, свит, срамежлив... Винаги ще се намери причина. Мен ме тормозиха защото бях срамежлива. Започна в 7 клас, продължи в гимназията и в 9 клас аз и приятелката ми се преместихме в друг клас. И възкръснах! С годините станах уверена, всичко за което ми се подиграваха , всъщност ми помогна много в живота. Виждала съм няколко от тези тирмозчии - кармата е кучка! И все още вярвам, че е по- добре сам, отколкото зле придружен!

Не всеки може да се оперира. Това ми е много смешно като го кажете, че няма опериран офталмолог. Не всеки късоглед подлежи на лазерна корекция. Освен това преди методите бяха основно прк, сега има лейсик, смайл.
Аз откакто се оперирах не изпитвам умора в очите. Преди имах астигматизъм, който ми тровеше животеца. Сега го няма и освен, че виждам кристално, имам периферно зрение, просто няма това натоварване от астигматизма.

Аз не случайно споменах името на доктора
Може да си се смееш, колкото искаш.

Учете децата си на толерантност. Различни сме били, различни сме и винаги ще бъдем. Това не ни пречи да сме приятели! Напротив. Но няма как едно дете закърмено с разбирания, че трябва да е красиво/кой решава кое е красиво и кое не?!/ слабо, без пъпки и очила да разбере друго, което не е! Именно заради това се насажда фалшива самоувереност в децата и порастват тип "ергенките" . Срамота! В класа на дъщеря ми има момиче, което влезе на първия учебен ден с униформа навита под сутиена, гримирана, като да не казвам какво, нокти, вежди.....и след празника запали Вейп на входа на училището- 5-ти клас. Някои и се възхищават и считат и супер модерна и интересна, но повечето/Слава Богу/ не одобряват външния вид и поведението на девойката. Поведението и също е .....брутално, без извинение. Да девойка е, на 11 г. Родителите и не са по- различни, тя крушата не пада по- далеч от дървото. Именно заради това , учете ги, че няма лошо в това да сме разлини, че очилата и пъпките не те правят грозен, смотан и лош. Нека не позволяваме на новото поколение да израстнат с криворазбрани стереотипи за красота. Жалко е, много е жалко.

Да, видях името на доктора, но не е единствения в България доктор. Аз не знам кога ти го е казвал това, технологиите се развивт, медицината също. Хората масово се оперираме и си живеем живота. Погрешно е схващането, че тези операцииса подходящи за всички. Ако той самият не е годен, разбира се, че няма да се подложи.

Пандора,

Повечето хора не си възпитаваме децата в нетолерантност, но в пубертета, особено при момичетата, започва тестване, отхвърляне на някои от ценностите на родителите за да могат да наложат собствените си.

Моята дъщеря като дете си играеше с едно момиченце с Даун синдром. В детската градина искаше да са еднакво облечени. Учеше я на английски. Помагаше и в тоалетната и в стола, купуваше и бонбони в парка. Имат и снимки заедно, облечени еднакво. Една година бяха заедно, но явно я беше забравила като дойдохме в друг квартал. Случайно видя снимките им заедно и ме попита каква е тая маймуна. Ядоса се и попита как съм могла да и свалям нивото и да я излагам. В прогимназията започна да страни от момичета с по-ниски оценки и особено чужденки, които са в по-долен клас, защото не им е добро езиковото ниво. Каза ми, че иска да вдига нивото на способни хора, а не да вегетира с отрепки. Досега има, хм, силни етнически предпочитания и не дружи с хора от някои етноси и религии. Не зависеше само от мене. Принудена съм да се срещам с приятелите ми от тези етноси и религии в нейно отсъствие за да има мир и да не се държи зле.

А петокласничката как си купува вейпа и как излиза да пуши? Във Франция училищата се заключват и отключват само за обед и пускат навън само с родител ако родителят не даде разрешение детето му да излиза само. Вейп на 10-11г. В шок съм.

Родителите го купуват, как!?
Тя няма да се ребедее толкова пред училище,  ако не разчиташе на родителска "подкрепа" (

Аз ли не се учудвам толкова от тоя вейп? Далеч не го одобрявам! Но живея в БГ, а Невена и Ози май не. Тук да заключват училище, абсурд.
И аз съм пушила цигари на 16, което не го одобрявам. Обаче майка ми как е била виновна? Да не ми е тикала тя цигарите в устата?

Разбира се, че е важно какво виждат децата, какви модели имат за подражание. За съжаление виждам и 20+ годишни, рецепционистки, служителки, които ходят с орлови чалга нокти на работа. В нормалните държави ще те върнат и ще ти кажат маникюр - телесен цвят без дълги нокти и толкова! Обаче тука влизаш в болница, в мобилния оператор, в банката и припадаш!

Орловите нокти са супер модерни забелязах това лято. Масово изграждат и се чудя как оперират с тях. И се пушат айкоси здраво, от съвсем крехки девойки до абитуриентки.
Това е, някаква мода.