"Родила е N деца, а не и личи"?

Ние се оправяме сами без странична помощ и на моменти наистина е трудно. Просто се редуваме за всичко и на моменти ми е тъпо, че вече не можем да излезем никъде само двамата. Не, че преди сме били свръх социални да обикаляме барове и тн, та детето не ни пречи чак толкова, но е друго като е с нас все пак - рев, мрънкане, съобразяване дали е заспала, разнасяне на АМ и тн. Не можем да идем да потичаме заедно, да излезем на вечеря, да идем на катерене и тн. Ноо това е положението. Оцеляваме и ако видим, че съвсем не можем да се оправим, ще търсим детегледачка.

Някои сигурно не го разбират, но е огромна помощ, ако тук таме можеш да излезеш с мъжа си без бебе. Имам познати, оставят децата на баби и ходят на море за няколко дни, на планина, на ски, лятната ваканция си имат време и тн. Доста е различно, защото взимаш въздух за малко и после си по-свеж и като родител. Ние планираме ските за зимата и отсега ни е ясно, че единия ще седи в хижата с бебето докато другия кара и после се сменяме. Ами ОК е, няма да пропуснем, но не е същото като да покараме заедно. Това изцяло за психологическата страна на нещата го казвам. Иначе с читав баща и едно дете или едното по-голямо и вече самостоятелно, може да се отдели достатъчно време за себе си и там вече всеки според приоритетите си - аз моето време обикновено ползвам за спорт, друга ще иска да почете книга, трета козметик и спа процедура и тн. Това са нормални неща. Но се усеща, че вече 8 месеца ние не сме излизали нито веднъж двамата.

Правилно ли разбирам, че имате 1 дете само?
Ние сме с 5. Първите 2 отгледахме на 2000 км от всякакви близки. Последните 2 на 450 км от баби и дядовци, които и тук да бяха са на възраст, на която нямаше да да могат да ни помагат, колкото и желание да имат. Вие пак имате кой да взима детето за ваканциите, ние не сме имали. Случвало се е да вземат понякога 1 или 2 от големите деца за седмица някъде на почивка или да идат за 2 часа и леля си да играят с братовчедките си, но те тогава вече бяха достатъчно големи, че да не е проблем да се обслужват само.
Това не разбрах каква връзка има.
Аз никога не съм се чувствала уморена от децата си.
И не разбирам защо, когато няма помощ, тогава трябва да се угажда на детските капризи.

Аз виждам логиката зад угаждането, ако си уморен и недоспал. Искаш просто детето да се кротне и да те остави малко на спокойствие и затова му угаждаш, за да се успокои и позанимава малко без теб.
Но е порочен кръг. В дългосрочна перспектива ще продължи да мрънка и да се принудиш отново да угодиш и отново, и отново....

Ами, аз угаждам, за съжаление. Бащата не участваше в гледането, в същото време цял ден е вкъщи и иска тишина, че работвл. Как да я накарам да мълчи, освен да угодя, то нервите ми не издържат. Не се ли включва единият родител, значи нямаш почивка никаква от детето, че и пречи в някои случаи с присъствието си.

Не съм казала,че съм уморена от детето ми.
Уморени сме от целият екшън,и двамата работим.Буквално не ни стига времето да свършим всичко,което искаме в денонощието и пак правим по 2-3 неща наведнъж.Само различните здравни часове в седмицата да хванем и тичаме като изоглавени.Детето ходи на две извънкласни мероприятия и пак ни е трудно.Гугъл също го е обяснила.
Грижим се за себе си,опитваме се да се грижим един за друг като двойка и си оставяме време един на друг за грижа тип спорт или време сам.
Ваканциите си е с нас,само за голямата ваканция е една-две седмици при тях.Като бебе не беше.
Не угаждаме или поне не в смисъла на лигавене.Понякога ходим на ресторант,защото не ни се готви.Днес го заведох на вътрешен парк,за да може мъжът ми да поспортува,а аз там мога да почета книга.Понякога гледа филмче на телевизора.Понякога трябва да работя с детето вкъщи/понякога мъжът ми трябва да работи с детето вкъщи и тогава пак гледа филмчета на телевизора.
Нямаме друг избор.Преди да стана майка имах 10 теории,сега нямам нито една.

С първите 4 работих активно, вкл. не съм ползвала повече от година майчинство, а първите 2 са породени, но изборът си беше наш.
С петото вече бях спряла да работя и виждам колко е прекрасно това, откакто ходи на градина. Все едно ми се изтриха 25+ години. Емоционално, защото физически и не искам.