"Родила е N деца, а не и личи"?

  • 10 429
  • 347
  •   1
Отговори
# 345
  • Мнения: 22 020
кукумицинка, просто ти е първо, най се шашка човек. След първото имах тренинг и като ми ревне дете, си казвам "Ревеш, ревеш, ама ще спреш" Simple Smile И то наистина така става накрая. Не показвай, че се връзваш, че допълнително почват да напират с рев.

# 346
  • София
  • Мнения: 1 941
До днес се стряскам от плач или писък на бебе и малко дете. Не се дразня, просто тялото ми реагира, сякаш от МЕН се очаква нещо, условен рефлекс. А то съвсем непознато бебе, примерно на метростанцията, и си има майка (не аз!), която да му бере гайлето... Но това е точно рефлекс, реално не се впечатлявам от детски панаири (лични и чужди), обръгнала съм.
Иначе гледам отраснали бебета/малки деца на приятелки - не често, защото самата аз нямам време, но при нужда се старая да не отказвам, защото знам какъв стрес е да имаш 100 неща и да няма на кого да оставиш бебето за някакви жалки два-три часа да си свършиш задачите спокойно. А иначе не питая преголяма любов и желание да общувам с деца, не че не ги харесвам, но не ми е любимо занимание, понякога ми доскучава... Просто, като Беа, не им се връзвам излишно, пазя ги физически, гледам да съм доброжелателно-спокойна и те не ми се качват на главата. Чуждите де, моите са всичките връз нея.

# 347
  • Мнения: 27 337
И аз до ден днешен като чуя "мамо" или "мами" и подскачам. Нищо, че моята е вече в ранен пубертет.

Общи условия

Активация на акаунт