"Родила е N деца, а не и личи"?

  • 9 689
  • 333
  •   2
Отговори
# 315
  • София
  • Мнения: 18 325
10 000 крачки ходене, 1 час упражнения, здравословно хранене, 30 мин. тичане или бърз ход и се натрупва. Всеки ден. Упорито. Особено за родилка си е съвсем добър старт.
И не всеки има нужда от отслабване. Важен е тонусът и подръжката.

# 316
  • Мнения: 5 405
Те хора без енергия и недоспиване точно имат сили и 1 час упражнения да правят или да идат да тичат 30 минути. Стига смешно е това.

# 317
  • София
  • Мнения: 18 325
Ок, всеки може да прецени кое му е приоритет. Движението също дава енергия. Спането, докато бебето спи, пък е задължителен елемент, който е първият съвет към една млада майка.
Къщата няма да се разпадне или да се превърне в кочина, когато тя си легне.
Нека не забравяме, че в други държави майчинството е 3 или максимум 6 месеца, та жените там и на работа успяват да отидат.

# 318
  • Наблизо
  • Мнения: 8 349
Аз съм от тия с 3те месеца майчинство и най-важното ми беше да спя.Плюс следродилна депресия.Никакъв тонус нямах за ''поддръжка''.
Ето това имаха предвид девойките,Фивър.. ''Само да искаш,можеш''.''Ок, всеки може да прецени кое му е приоритет. '' с цъкане и осъдителен поглед.
Ами не.
Вече с по-голямо дете се справям,намирам време за себе си и тъй нататък,но тогава съм щастлива,че оцелях.

# 319
  • София
  • Мнения: 18 325
Ако не трябваше да ходиш на работа, нямаше ли да имаш възможност да се движиш повече?
Или пак щеше да искаш само да спиш?
Или пък спеше на работа?
Повечето жени в България обичайно си гледат децата (поне) през първата година.
Отивам да се видя в огледалото какъв ми е погледът. Simple Smile

# 320
  • София
  • Мнения: 1 939
Спането, докато бебето спи, пък е задължителен елемент, който е първият съвет към една млада майка.
Къщата няма да се разпадне или да се превърне в кочина, когато тя си легне.

Факт, но и най-пренебрегваният е точно този съвет, а и зависи дали имаш работа извън бебе и домакинство - без значение за пари или просто други задачи и задължения. Ако имаш, няма как да не ги отложиш за времето, когато бебето спи, и оттам - ето го хроничното безсъние. Аз така и не се научих да спя, докато спят децата, просто нямаше как, а моите бяха като цяло спящи и кротки - не ми се мисли ако имаха колики, нощни хранения и т.н. Но исках и да работя, да не увисвам изцяло в майчинство, защото шест години само колички и биберони е много затъпяващо (е, сега ми се струва излишен напън, но сега Wink ) Та, аз бях в клопката на безсънието и тя най-много ме скапа физически, да се върнем в контекста на темата. Човек ако не спи, няма никакъв шанс за спорт и здравословно хранене, чиста биохимия е това, нещата вървят в пакет. Не съм напълняла или погрозняла фатално, но факт, че коремът ми беше голям доооста време след последното раждане (кортизол, ИР), естествено и кожата вехне, настроенито е на нула, абе без добър сън нищо не става. Най-много безсънието се отразява на майките и от него почва да им "личи", че са такива. И, както писах нагоре - възраст и ген.

# 321
  • Мнения: 4 411
Аз не мога да спя по всяко време на деня, как да лягам с бебето.
И да искам да легна просто не става.

# 322
  • Мнения: 7 667
Нашето пък доста време спеше по 40 мин дремки. Аз докато я приспя, после докато се настаня до нея, аз да заспя, тя се събудила. Grinning Ама и не съм опитвала. Докато спи гледам да свърша нещо.

Иначе и на мен ми идва осъдително, да не говорим, че 10к крачки и тн са си малко приказки под шипковия храст. Отслабването идва с постоянство - да спортуваш редовно, да спиш достатъчно и да хапваш умерено и до много голяма степен да си спокоен, защото на кортизол не се слабее. Аз лично спортувам значително повече от 10к крачки, но имам все пак подкрепа от мъжа ми по въпроса. И спящо бебе. Имам приятелка, чието бебе е много ревливо и доста прилепено - то не я пуска да тренира, например, защото иска да "участва" и да му се обръща внимание. Мъжа й работи по много и се прибира вечер, а детето много не е съгласно да бъде гледано от бабите, които още работят също. И има да сваля доста килца. Аз какво да й кажа сега "Еми, Гинче, въпрос на приоритети, аз виж как свалих и съм под 50 кила за има няма месец, ти защо не спортуваш и не ходиш по 10 000 крачки на ден?" Лицемерно би било. Защото ММ все пак е даскал и има дълги ваканции, има разчупен график и си е вкъщи достатъчно часове, че да ида да потичам 10 км в парка или да се отделя сама в стая с гирички за час. И така и баба знае да е фит, нали. Хубаво е да оценяваме, че ситуациите на хората са различни и силите им също, и ежедневието им, а най-вече и бебетата. Аз от втория месец до съвсем скоро си правех по 45 мин тренировка с тежести докато бебето ме гледа от ел. люлка и се хили. Тя обичаше така. Ама на други хора бебетата не щат да влязат в люлка и категорично не издържат по 40-50 мин в нея без някой специално да се занимава с тях. И аз не съм по-добра от тях, просто бебето ми го възприема като театър. Simple Smile

А включи ли се някакъв по-сериозен проблем - болест (не дай си боже смърт) на родител, близък, човек се срива, не всеки избива скръбта с бягане или блъскане във фитнеса, много хора ги прави летаргични и сломява и малкото сили, и ей ти го. А не са слабохарактерни или безволеви тия хора, просто различни по темперамент.

# 323
  • София
  • Мнения: 44 435
От 10 Хил крачки определено не се отслабва.
По отношение на майчинството - имам две деца. Прекрасно помня колко тежко ми беше, особено летните ваканции и как поставях живота си на пауза за три месеца всяка година и какво точно ми е коствало това в професионалния живот. Много си ги обичам, но съм напълно наясно какво дава и какво взема родителството.

# 324
  • Мнения: 24 090
Отслабва се при 10К крачки, но това включва и стриктно хранене, както и друг вид упражнения за мускулатурата. И то ако не ежедневно, поне през ден.
Аз съм изключително взискателна към тялото си и за мен с бебе и малко дете беше тотален стрес да поддържам фигурата си.
Детето беше неспокойно, ревливо, искаш внимание постоянно, не можеше без мен, не спеше.
Безсънието е най-големият проблем при майките.
Следва следродилната депресия и стреса от новата динамика на живота с детето.
Ако има и усложнения след раждането, хептен.
Трудно е да се събере психически човек за каквото и да било.
Във фитнеса се върнах чак след 6-7-мия месец.
А да отделям дневно по 2-3 часа за спорт и упражнения, ходене, фитнес и така нататък – нямаше шанс.
Аз сега дето разполагам с много свободно време понякога не мога да отделя време за спорта, а с малко дете – абсурд.
Към момента само упражненията са ми час, отделно правя по 13-19 000 крачки дневно, които отнемат близо 2 часа. С бебе и малко дете са немислими тези дейности да се спазват регулярно. Разходката с количка няма нищо общо с постоянното динамично ходене, което е нужно за кардио.
За мен също най-тежък беше периода с детето до 4-годишната му възраст.
И грам не си спомням с умиление.

# 325
  • Мнения: 2 237
10 000 крачки ходене, 1 час упражнения, здравословно хранене, 30 мин. тичане или бърз ход и се натрупва. Всеки ден. Упорито. Особено за родилка си е съвсем добър старт.
И не всеки има нужда от отслабване. Важен е тонусът и подръжката.

След пет деца не може да казваш сериозно, че родилка има времеви и физически капацитет за изброеното.
Аз досега такава, освен в нета, на живо не съм видяла.
Ако на теб ти се е получило - много добре, но това не е стандарт.
Повечето, дето пишем, сме минали вече и през бебешки период и пубертет, но четат и още бременни жени. Написаното е нереалистично за огромна част от жените и е хубаво също да се каже.

Последна редакция: вт, 30 сеп 2025, 14:41 от Threemafan

# 326
  • Мнения: 7 001
От две седмици чета темата и днес финиширах.
Усещането ми е малко в стил "на чужд гръб и сто тояги са малко" .....

В тяло го докарвам, но лицето....ох майчице Grinning  Expressionless
Отпечатали са се безсънните нощи, спането по 6 часа в продължение на години, двете работи, сериозните здравословни проблеми на две от бебетата, за специализацията на ММ не искам и да се сещам, това ми е черен период в който мечтаех за две неща - да спя още половин час и да влезна сама в банята и тоалетната, че не бяха ли с мен аха да се избият.
Пълна мъгла ми е периода на специализацията му - това работа, возене до ясла и градина, уроци, занимания, домашни, домакинска работа, готвене, разболяванията, че и на море съм ги водила сама .... и в един момент се разболях.

Тези идилични картини на ведри и щастливи деца, усмихнати, спокойни и щастливи майки спортуващи всеки ден, с благ поглед и подредена прическа......
Не знам....

# 327
  • Мнения: 7 697
Тя моята с две годишно и бебе на няколко месеца хич не и трябваше фитнес или кой знае какви упражнения, то си е тичане след голямото, вдигане на бебе, носене, бутане на колички и т.н. Ако не е съчетано с голямо тъпчене с храна си е напълно достатъчно за влизане във форма

# 328
  • Мнения: 24 090
Хахах да бе, вярвай си.
Викаш – тя е машина, на нея не ѝ трябва самочувствие и лично време. Потрес.

# 329
  • Мнения: 7 667
10 000 крачки ходене, 1 час упражнения, здравословно хранене, 30 мин. тичане или бърз ход и се натрупва. Всеки ден. Упорито. Особено за родилка си е съвсем добър старт.
И не всеки има нужда от отслабване. Важен е тонусът и подръжката.

След пет деца не може да казваш сериозно, че родилка има времеви и физически капацитет за изброеното.
Аз досега такава, освен в нета, на живо не съм видяла.
Ако на теб ти се е получило - много добре, но това не е стандарт.
Повечето, дето пишем, сме минали вече и през бебешки период и пубертет, но четат и още бременни жени. Написаното е нереалистично за огромна част от жените и е хубаво също да се каже.
Аз малко след раждането търсех инфо за бягане след раждане и като се зачетох в жени, хукнали по състезания по-малко от месец по-късно, бях сломена. Grinning Сега със смееща емотиконка, ама на момента бях много уплашена, защото мислех, че с мен нещо не се развива нормално и може да съм се увредила, защото категорично нямаше никакъв шанс за такова нещо - аз не можех да си седна на д-то камо ли да хукна да бягам. Понякога тия неща действат много демотивиращо особено като не се чувстваш ОК, а ти кажат, че не е така и другите се справят мнооого по-добре. Един познат ме срещна в парка, аз вече бях 50 кила с мокри дрехи и ме почна "Ма защо не ходиш да тичаш, жена ми на първия месец тръгна по час в парка" - мен ми се ревеше, честно, аз за това съм мечтала цяла бременност, ама беше абсурд - натиск, опъване, болки, силен дискомфорт. Чак 4 месеца след раждането започнах.

Общи условия

Активация на акаунт