След развода - нов партньор

👍. +1. Пак от опит или дето е казал народът "Пари и п*тка не пази за старини!". Нека си ходи жената до дупка! Но да е внимателна и бавно да пристъпва към връзки и особено съжителства. Тя деца си има вече. С ергена най-много да се окаже с три деца, в преносния или прекия смисъл.

Ние не я знаем на колко е години. Може да отива към 50те, че да ги е минала, макар и да е малко вероятно. Сега раждаме късно и ако връзката се скофти, оставаме сами на кофти възраст, че и с малки деца.

В мегаполис с огромни разстояния е трудно да се поддържа връзка от тип "всеки на къщата си" ако живеят далеч един от друг. Не се виждам да посещавам мъж, който живее на час и даже половин час път с кола от дома ми и повечето ми раздели са по точно тази причина, а нямах и деца. 

vang.v, разбрахме те. Аз те съветвам да го запознаеш с децата и да излизате с тях, но без да показвате, че сте двойка. А той иска ли деца? Ти би ли имала друго дете? Питам, защото това определя имате ли бъдеще като двойка. Ако се разминавате по този параграф, не знам има ли смисъл да го запознаваш с децата.

На тридесет години съм, защо пък не още едно? Рано е още, но пък и времето е пред нас. Ще поживеем, пък ще видим

Влюбена ли си във въпросния мъж?

Това да се виждаш с някого тайно отвреме на време за секс не е връзка.

1.Тук се дадоха съвети как трябвало да се вижда веднъж седмично с мъжа за секс и всеки у тях си. Така докато децата се оженят или докато разрешат на майка си да е щастлива.
2. Трябвало да чака още и още и да го преценява.
3. Как на разведената жена мъж не й трябвало.

Моето мнение:
1. Не всяка жена смята секса са връзка. Връзката е нещо по-дълбоко - връзката е да положиш глава на рамото на любимия човек и да знаеш, че той ще поеме от плещите ти всяка една тежест. Или ще ти даде сила в най-трудните моменти. Ще излезе с гърди напред да те пази. Ще те разбира без да кажеш нищо. Ще го боли с теб. Ще те разсмее както никой друг. Това е обичта, мили дами. Обичта е да имаш до себе си ЧОВЕК. Половинка. Дрънканиците за силните жени си ги запазете за моментите, в които останете сами - да ви видя тогава.
2. Никой не каза каква е рецептата за чакане? Година? Пет? Цял живот? Да, Невена единствена извади смелост - докато се оженят. Нека каже Невена колко е близка с майка си и кога последно я е виждала. И какво накрая - мерси, че остана сама зарад мен цял живот, много ми беше приятно.
3. Интересното е, че тия съвети дойдоха от омъжени жени. Да вземат да се замислят над “щастливите” си бракове преди да дават съвети на разведените жени.

Омъжена съм за втори път от дълги години. Запознах децата си с втория си съпруг много бързо. Така го почувствах, така го направих. Към момента, го чувстват много по-близък, отколкото биологичния им баща. Наричат съпругът ми “татко”, а той ги нарича “децата ми”. Децата ми не са възпитани да са център на вселената, и моето щастие за тях никога не е стояло след тяхното.

Вярвам, че съм късметлийка и че интуицията ми не ме предаде. Вярвам, че няма рецепта и няма “на моята комшийка така”, “на един познат онака”. Случих както на добър мъж, така и на добри деца. Не отглеждайте чудовища.

Достатъчно съм живяла, за да видя всичко - и щастливи дългогодишни бракове, и разводи след 20 и 30 години, и разбити втори и трети бракове, и сполучливи бракове с ергени без деца, и сполучливи бракове с деца и от двете страни, тн и тн. Няма - или ще стане така или ще стане онака. Крайно време е да спрем да ограничаваме хората в собствената си миниатюрна вселена и да смятаме, че извън нея всичко ще е провал. А на който му е добре сам - нека, ама защо всички да сме така?? На който не му е добре с мъжа му - разведете се първо и пак елате да давате съвети.

Желая на авторката късмет и дано е намерила своя човек. Няма нищо лошо в това, че не е сполучила с първия мъж, животът е пред нея и ще намери своята си половинка. А ако възпита едни добри деца, те ще са щастливи да виждат майка си грееща.

Като за финал само бих споменала, че моят живот не се развива в България и предполагам това има голямо значение. Успех, мила авторке. Такива теми нямат място в бг мама, намери си жени със сполучливи втори бракове, за да получиш истински и смислени съвети.

Прекрасно, но така и не разбрахме този мъж дали иска да става татко на две малки деца, или просто иска майка им.
Защото двете неща никак не са равнозначни. Повечето тук също сме видели доста неща, например мъже,  които изглеждат прекрасни на четвъртия месец и ужасни на четвъртата година.

А ако трябва да избирам съвет в полза на комфорта и щастието на една  жена, ИЛИ на този на двете и малки деца, винаги ще дам в полза на вторите.

А защо трябва да им става татко непременно? Те си имат баща.

И защо трябва непременно да е “или”, “или”?

Защото се случва. А когато имаш две малки деца  не можеш да си позволиш да рискуваш с мъжете така, както когато си сам.

А дали трябва да им става татко не знам. Във всеки случай, когато живее в дома на майката и децата  ще има огромно значение за живота и ежедневието им, независимо как го наричат.

От "запознаване с децата" до "заживяване заедно" може да мине много време. Също така, през този период може да се случи всичко, включително раздяла. Никъде не е казано, че след като запознаем новият мъж с децата, жените трябва да останем с него.

Което е проблем. Запознава ги (в случая прибързано) с един, децата го харесат, после чао. Запознава ги с друг, после пак чао. Не е добре за тях. Но пък на нея ще й бъде по-лесно. Зависи кое й е по-важно.
Децата също наскоро са преживели развод. Не казвам да не ги запознава. Казвам да ги запознава сред като е минало повече време, този е останал и е имала време да го прецени по-добре.

Мисля, че негативизмът, който авторката отключи е породен от факта, че изтъкна "грешни" аргументи защо иска да запознае децата с новия партньор - не, защото мисли, че имат стабилна и силна връзка и е време за нова крачка. А и никъде не спомена как мисли това ще се отрази на децата. Готови ли са? Преработили ли са раздялата? За толкова месеца след развод, много деца още мислят, че мама и татко ей сега ще се съберат пак заедно...

Аргументът, който авторката изнесе е чисто от практически гледна точка как да съвмести графика с любовния живот. Важен елемент за нейното щастие в краткосрочен план, но второстепенен в дългосрочен.

Иначе съм съгласна с Анонимен & споделих също моя опит - сравнително скоро запознах детето с новия партньор. Това беше според съвети на психолози, моето усещане за връзката ми и готовността на детето. Няма да ви лъжа, че сърцето ми беше свито как ще реагира, дали ще си допаднат, дали няма да го травмирам за цял живот... Ако искаш връзката ти да успее, искаш и партньора да бъде приет. Но най-вече, като майка, искаш децата ти да бъдат добре и да растат в стабилна среда.

Точно затова специалистите казват 6 месеца - година... Защото тогава приключва honeymoon периода на повечето връзки и г-н Прекрасен съвсем може да се превърне в "как все такива ги избирам". Деца след развод често страдат от страх от изоставяне. Не е трудно да си представиш, че деца, които още преработват една раздяла, нямат емоционален капацитет да преработват раздели на всеки 4 - 5 месеца. Та, не, не е задължително като ги запознаеш с нов партньор да се жените от раз, но е хубаво да имате сравнително стабилна връзка и ясни намерения един към друг. Ако авторката смята, че връзката и е достатъчно стабилна и децата ще са окей, тогава да действа.

И за да не бъда съвсем извън темата, още няколко съвета, които бях чела и приложихме:

- избор на неутрални терени с други деца & компании където имаха възможност да се запознаят и опознават, но без напрежение
- без форсиране - един, два пъти виждане за месец в началото
- без подаръци - това беше мое изискване - не исках детето да асоциира новия партньор с "подкупи"

Моето мнение е, че децата до някаква степен не преработват раздялата и с години. Може да са на 30 години и да не са я преодолели все още. По-различно е при съвсем малките деца и бебетата. Те реално изобщо не помнят семеен живот с мама и тате. (май за тях е най-лесно)

Развод на родителите се отразява по някакъв начин дългосрочно. Но ако няма тормоз по темата, ако родителите не мелят все за това, ако животът продължи добре за децата като среда, училище, спокойствие вкъщи без скандали - тогава и децата растат уверени и спокойни.

Много ясно, че ако майката се среща след развода с мъж, с когото не върви, ще се раздели с него. И след време ще запознае децата и с друг. Това са житейски ситиуации, а не някакви си трагедии.

Най-адекватният коментар по темата. Проблемът не е в самото запознанство, а в причините. Аргументите на авторката звучат егоистично, все едно мисли повече за себе си, от колкото за децата си. Вероятно ако беше поднесла нещата по друг начин, масовото мнение пак щеше да е, че избързва, но в случая изказвания в стил "Искам да ги запозная, защото иначе не мога да приемам покани за срещи и мероприятия" провокираха доста крайни изказвания.

Моята майка не е оставала сама след развода. Връзки си имаше, но нямаше много време нито за връзките, нито за мене. Имаше детегледачки докато стигнах до гимназия, родители за ваканциите и майка, която идваше да и помага. Не съм пряка причина за нито една нейна раздяла, нито имах против да се събира с мъж. С единия се раздели, защото неговата дъщеря, на моя възраст, не искаше той да се събира с жена. Друг беше ерген и искаше дете, а тя деца не е искала и ме е родила заради това, че е единствено дете и майка и ревяла за внуче.

В чужбина бяхме и двете през 90те, в различни държави и тя си живееше сама. Имаше и там връзки. И тогава не се ожени. Тя сложи кариера, работа, кинти, имоти, пътуване, обикаляне на свят, опери, хотели, почивки, ресторанти над връзки и чавета.

Не сме особено близки и не ме търси. Търся я единствено аз. Да е звъннала 5 пъти по телефона тази година, единствено да честити рожденни дни. От 10г не сме се виждали и не приритва за мене и не идва. Обикаля света, яде навън с приятели и среща много повече хора, отколкото ние всички заедно.

С баща ми, който е женен не съм се виждала от още по-отдавна. Той също доста излиза и пътува. От известно време забравя и рождените дни на децата, но отива към век живот и му е простено.

Не разбирам какво общо имам с това, че майка е сама. Тя живя с партньор, но той почина преди почти 20г и оттогава не е излизала с друг и връзки съвсем не я интересуват. Дори и да се бяха събрали през 1970те, когато са се запознали, сега щеше да е сама поради смъртта му. Мъжете живеят по-кратко и обикновено се събираме с връстник или по-стар от нас.

И никъде не съм писала да се жени като се оженят те, а да изчака да станат на 14-15г. Тогава даже предпочитаме мама да има гадже, та да не ни е на главата. Също и вече децата са физически яки и разбират, та е по-трудно новият да ги тормози или насилва. Трябва и за това да се помисли.

Тя още не го е опознала, излиза епизодично с него от месец април.