So Lucky*, за авторката не знам, но мога да кажа за себе си. Ако не бях заживяла с мъжа ми, най-вероятно едва ли щях да срещна някой друг подходящ за съжителство. Бих си живяла и години наред със срещи за уикенда и толкова (или и без тях). Може би и да се отбива мъжът на гости за вечеря у нас най-много и толкова. Аз това и исках по принцип тогава в началото. И без мъж с децата доказано можех да си живея.
Та не мисля, че някоя жена с деца изобщо е тръгнала да заживява през месец с някого. Нали трябва първо да се харесате, после човекът наистина да има намерения за съвместен живот, и още доста неща да се напаснат. Не става с всекиго, както едва ли не си го представяте
Та не мисля, че някоя жена с деца изобщо е тръгнала да заживява през месец с някого. Нали трябва първо да се харесате, после човекът наистина да има намерения за съвместен живот, и още доста неща да се напаснат. Не става с всекиго, както едва ли не си го представяте
Това е приложимо за градове в България, но не е сценарий двойка, живееща в мегаполис.
Поддържането на две домакинства в някои от най-скъпите градове и няколко часа придвижване за среща може да ги затрудни сериозно тези отношения.
