Не знам бащата колко често ги взима. И все пак новият мъж би трябвало да има търпение и разбиране. Сега, не казвам пет години да се крият по храстите, ама според мен зависи много и как самия развод е повлиял на децата, бащата в какви отношения е с тях и с майката също.
За нас си беше травма цялото нещо. Успях с много труд да отработя тези травми и да мога да общувам с майка си без да я съдя и без да съм гадна към нея, а повярвайте, от обида и накърняване като малка особено бях много жестока към нея.
Мисля, че чак последните 2-3 години имаме що-годе нормални отношения, но истински започнах да искам да общувам с нея и да ми е приятно, чак сега, последната година. И повече след като родих.
Вярно, при нас историята е по-различна, но аз бях дете и ми беше ужасно да ме лъже как този чичко еди-си-какво.