Не е криене, а избор на момент. Децата растат и разбират много неща. Не може вечно да се криеш.
- Публикувана: 19 септ. 2025, 17:39 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2025, 02:31 ч.
След развода - нов партньор
Аз едно се чудя - ако на една жена не й трябва мъж след развода, за какво й е и мъж преди развода т.е изобщо за какво се е женила по начало?
Излиза, че на жената мъж й трябва само, за да има деца и цялото това упражнение с правенето на семейство е единствено и само за възпроизводство. Ами ако е така изключето го мъжа по начало от картинката и си бъдете самотни майки.
Хората, айде да не обобщавам - някои хора си искат пълния пакет, не да са само родители.
Вярно е, че децата стават приоритет, но не може да са целия ти свят. Просто много, много внимателно трябва да се процедира.
А децата, каквото и да правите все ще ги травмирате за нещо.
Излиза, че на жената мъж й трябва само, за да има деца и цялото това упражнение с правенето на семейство е единствено и само за възпроизводство. Ами ако е така изключето го мъжа по начало от картинката и си бъдете самотни майки.
Хората, айде да не обобщавам - някои хора си искат пълния пакет, не да са само родители.
Вярно е, че децата стават приоритет, но не може да са целия ти свят. Просто много, много внимателно трябва да се процедира.
А децата, каквото и да правите все ще ги травмирате за нещо.
Аз изчаках 6 месеца връзка, преди да запозная мъжа ми с децата. Бях разведена официално. С бащата на децата живеехме от 2 години отделно.
Всеки би казал, че съм избързала. Но при мен се получи. Първия ми брак е бил след като сме били 5 години гаджета и се разпадна на 11-тата година. Втория път съм се омъжила по-набързо, но брака вече трае по-дълго. Дали е защото съм станала по-умна и преценяваща...? Едва ли. По-скоро случайност.
За себе си и моите деца аз така съм преценила и направила. Те вече са поотраснали. Към този момент ако ме питат дали пак бих постъпила така, ако можех да върна времето - мога да кажа - да. Не знам как точно щях да се справя без мъжа ми, за да ги отгледам. Когато са били болни, когато сме имали всякакви проблеми, мъжът ми е бил за всичко до мен, не бащата на децата.
Всеки би казал, че съм избързала. Но при мен се получи. Първия ми брак е бил след като сме били 5 години гаджета и се разпадна на 11-тата година. Втория път съм се омъжила по-набързо, но брака вече трае по-дълго. Дали е защото съм станала по-умна и преценяваща...? Едва ли. По-скоро случайност.
За себе си и моите деца аз така съм преценила и направила. Те вече са поотраснали. Към този момент ако ме питат дали пак бих постъпила така, ако можех да върна времето - мога да кажа - да. Не знам как точно щях да се справя без мъжа ми, за да ги отгледам. Когато са били болни, когато сме имали всякакви проблеми, мъжът ми е бил за всичко до мен, не бащата на децата.
Не е криене, а избор на момент. Децата растат и разбират много неща. Не може вечно да се криеш.
В нито един момент от живота ти мъжът не е задължителен, за да се чувстваш пълноценен човек. Но децата са факт и трябва да се мисли за тях.
Аз едно се чудя - ако на една жена не й трябва мъж след развода, за какво й е и мъж преди развода т.е изобщо за какво се е женила по начало?
Излиза, че на жената мъж й трябва само, за да има деца …
Излиза, че на жената мъж й трябва само, за да има деца …
На жената и трябва мъж и обратното за да са добре заедно като мъж и жена, като любовници, като приятели, като отбор, като родители. Те обаче могат да с справят отлично и самостоятелно.
Когато една жена … ще кажа така… притежава качества, които я правят емоционално силна, финансово независима, то тя се събира с мъжа, който ѝ харесва, а не с мъжа, който ѝ трябва. Толкова е просто! За жалост жените се събират често с мъже, които им трябват и за това при една раздяла те се връщан много под нулата и им е трудно. Всеки един нормален човек може да си намери отговарящ на него партньор. Защо някой си избират партньори, които стоят доста под тях или пък съзнателно търсят такива, които ги превъзхождат ми е загадка.
На жената и трябва мъж и обратното за да са добре заедно като мъж и жена, като любовници, като приятели, като отбор, като родители. Те обаче могат да с справят отлично и самостоятелно.
На жената и трябва мъж и обратното за да са добре заедно като мъж и жена, като любовници, като приятели, като отбор, като родители. Те обаче могат да с справят отлично и самостоятелно.
Много ми харесва целия пост, но на маркираното казвам "+10000".
По принцип рядко пиша, но сега да си кажа и аз мнението, защото това ми е малко болна тема.
Пряк свидетел съм как живот на дете може да бъде съсипан точно от глупавите решения на майката.
И двете ми братовчедки са разведени. Едната обаче си порасти децата изцяло отдадена на тях. Дали е имала връзки с мъже през тези години, или не, няма как да знам, точно защото никога не ги е афиширала и не си е позволявала това да се отрази на децата. Резултатът - децата се превърнаха в добре възпитани и оправящи се в живота възрастни хора.
Другата ми братовчедка - тотално обратното. Всяка нова бройка я водеше вкъщи след 4-5 месеца "опознаване". Синът ѝ вече беше тийнейджър, но това е много деликатен момент за подрастващо момче за това каква представа като цяло ще си изгради за мъжката фигура. Години наред той се чувстваше пренебрегнат от майка си, защото тя все е избирала чужд мъж пред него и накрая това изби в силни комплекси за малоценност. Момчето се пропи, май и с наркотици се забърка. Изобщо, жалко за съсипания живот. И всичко това - заради майката!
Затова тези безумици, че за да са щастливи децата, трябва първо майката да е щастлива, за мен са върховен егоизъм. Да, важно е щастието на майката, но не и то да е за сметка на децата! Жени, които не могат да живеят без мъж за мен са комплексарки. Смятам, че най-нормалното нещо е децата ти да са на първо място, не някакви чужди мъже, които да ти вдигат самочувствието, че видиш ли, още си топ мадама.
Пряк свидетел съм как живот на дете може да бъде съсипан точно от глупавите решения на майката.
И двете ми братовчедки са разведени. Едната обаче си порасти децата изцяло отдадена на тях. Дали е имала връзки с мъже през тези години, или не, няма как да знам, точно защото никога не ги е афиширала и не си е позволявала това да се отрази на децата. Резултатът - децата се превърнаха в добре възпитани и оправящи се в живота възрастни хора.
Другата ми братовчедка - тотално обратното. Всяка нова бройка я водеше вкъщи след 4-5 месеца "опознаване". Синът ѝ вече беше тийнейджър, но това е много деликатен момент за подрастващо момче за това каква представа като цяло ще си изгради за мъжката фигура. Години наред той се чувстваше пренебрегнат от майка си, защото тя все е избирала чужд мъж пред него и накрая това изби в силни комплекси за малоценност. Момчето се пропи, май и с наркотици се забърка. Изобщо, жалко за съсипания живот. И всичко това - заради майката!
Затова тези безумици, че за да са щастливи децата, трябва първо майката да е щастлива, за мен са върховен егоизъм. Да, важно е щастието на майката, но не и то да е за сметка на децата! Жени, които не могат да живеят без мъж за мен са комплексарки. Смятам, че най-нормалното нещо е децата ти да са на първо място, не някакви чужди мъже, които да ти вдигат самочувствието, че видиш ли, още си топ мадама.
Темата отиде към някакви лични терзания 
. Авторке, няма универсално времетраене,но по-добре първо започни със кратки срещи или такива извън дома. Няма нужда да бързаш,ако един мъж те обича и държи на теб,ще почака колкото е необходимо. Хубаво е и сама да споделиш на бащата,за да не го разбира от децата,защото това е неприятно.
. Авторке, няма универсално времетраене,но по-добре първо започни със кратки срещи или такива извън дома. Няма нужда да бързаш,ако един мъж те обича и държи на теб,ще почака колкото е необходимо. Хубаво е и сама да споделиш на бащата,за да не го разбира от децата,защото това е неприятно.
Ами дават се лични примери на хора страдали от такива прибързани решения или преки наблюдатели. Не виждам лошо в това.
Разбира се, сама трябва да прецени, но би трябвало решенията да са в интерес на децата, а не на новия партньор.
В никакъв случай обаче за мен не означава да стои сама жена дълго време само заради децата.
Разбира се, сама трябва да прецени, но би трябвало решенията да са в интерес на децата, а не на новия партньор.
В никакъв случай обаче за мен не означава да стои сама жена дълго време само заради децата.
Всичко ще си е чудесно, докато не вкарате и децата в уравнението. Неизвестните стават безброй, а ако са и по-големи децата и не харесат очарователния ви нов мъж, очаквайте войната на световете вкъщи. Запознаването им с него е само една миниатурна стъпка, от това, което ви очаква, а пък може и общо дете да си имате и тогава уравнението да се превърне в неравенство.
За съжаление никой не може да ви даде готов отговор на вашата ситуация, вие сте в нея с точно определена цел, която касае единствено само вас.
За съжаление никой не може да ви даде готов отговор на вашата ситуация, вие сте в нея с точно определена цел, която касае единствено само вас.
Кукумицинке, той има болезнената нужда да говори за сексуалните си подвизи, невероятните жени, които са го избрали и листата на чакащите. Говорейки за собствените си велики подвизи мозъкът му отделя допамин. Допаминът му дава чувство на радост и удоволствие. Тази награда мозъка я получава когато прави неща, които трябва да прави за да оцелее - да се храни, да пие, да се състезава, да оцелява, да се възпроизвежда. Докато хората се хранят с вкусна храна и правят секс, нашия човек си набавя допамин като говори сам за себе си. 🤷🏻♀
И аз съм била в същата ситуация и така прекрасния мъж може да се окаже не така прекрасен, когато осъзнае, че съществува грижа за чужди деца. Оттам трябва да се тръгне.
Това са деца на 6 и на 9 - големи, разумни, мислещи.
Мъж без деца няма как да знае в детайли колко сложно е да отглеждаш деца, особено когато не са биологични и влизаме в триадата на майка-биологичен баща-пастрок.
Време е нужно, време. Най-вече за майката, като основното ядро в отношенията - да опознава, да мисли, да преценява и по отношение на себе си (готова ли съм за още деца, ако той поиска?) и всичко произхождащо от това. Бих се замислила много сериозно, ако едно от децата ми е момиче (това също!!!), но аз вече казах, че съм изключително мнителна и се доверявам трудно. Разбира се, умувам от моята си гледна точка, в която интересите на детето ми са били преди всичко и преди всички.
Имала съм връзки, мой си живот и не съм търпяла никакви лишения в личен план, но напълно дискретно. И е възможно, макар и трудно.
Затова авторката да не бърза, да мисли и преценява от всеки ъгъл. Дано е наистина прекрасен и тя да бъде щастлива, както и децата й.
Това са деца на 6 и на 9 - големи, разумни, мислещи.
Мъж без деца няма как да знае в детайли колко сложно е да отглеждаш деца, особено когато не са биологични и влизаме в триадата на майка-биологичен баща-пастрок.
Време е нужно, време. Най-вече за майката, като основното ядро в отношенията - да опознава, да мисли, да преценява и по отношение на себе си (готова ли съм за още деца, ако той поиска?) и всичко произхождащо от това. Бих се замислила много сериозно, ако едно от децата ми е момиче (това също!!!), но аз вече казах, че съм изключително мнителна и се доверявам трудно. Разбира се, умувам от моята си гледна точка, в която интересите на детето ми са били преди всичко и преди всички.
Имала съм връзки, мой си живот и не съм търпяла никакви лишения в личен план, но напълно дискретно. И е възможно, макар и трудно.
Затова авторката да не бърза, да мисли и преценява от всеки ъгъл. Дано е наистина прекрасен и тя да бъде щастлива, както и децата й.
