След развода - нов партньор

Искате съвет, вече дадох такъв.
Но искам да обърна внимание и на следното - децата Ви не са малки и разбират всичко, усещат всичко.
Интимните ви отношения нека останат скрити-покрити. Бавно и полека нека преживеят раздялата, вземете и Вашето време, за да свикнете, да опознаете този мъж.

Ставала съм свидетел как реагира дете на поредната интимна връзка на майка си. Не е добре, не оставя добро наследство.
За да го представите на децата трябва да сте напълно убедена какво искате Вие и какво иска мъжът - интимност с живеене или пълно поемане на ангажимент по дом и деца ви, създаване на пълнокръвно семейство, с всичко което следва от това.

Ако ви липсва секс, интимност и пр. - не се лишавайте, но нека децата да не знаят и да не допускат какво се случва, когато отсъстват. Бъдете дискретна, само ще им направите услуга, огромна при това.
Аз лично усещам нетърпение у вас - недейте.
Дайте си време, премислете, опознавайте.
Никога не забравяйте, че мъж без деца е особен казус - как ще ги приеме, как ще го приемат.. склонен ли ще бъде да се грижи за тях, не само финансово.. защото това е също част от едни отношения. Няма как да се купува храна и да делите на 4, като той поема 1/3 от покупките. Дори това.
Струва ми се, че сте сложила едни големи розови очила и вероятно запълвате всички онези дефицити, които явно не е имало в брака ви. И проектирате върху този така прекрасен мъж, който и хал хабер си няма какво е да има все още малки деца и всичко свързано с тях, като отглеждане и възпитание.
Затова - бъдете разумна и поставете интересите на децата на първо място. Опознавайки всячески този мъж, след някакво време ще може адекватно да прецените дали си струва.

Викаш сега ще натрия носа на бившия като види колко бързо съм се уредила,  колко съм щастлива и какъв прекрасен мъж съм си намерила......

Мацка,...за 2.месеца след развода , да кажем ,че още 6 е имало някаква борба.....ти още си закачена за бившия , сама някъде си написала, че най вероятно ще имаш проблеми и с него .....каква връзка , какви запознанства с деца.

Някои хора действат бързо, 6 месеца след развод са се оженили даже. Колко години да чака? Но с децата е сложно  ... той какво мисли? Надали ще е във възторг да ходи по почивки с тях. Динамиката се променя , дори когато двойката има собствени деца.

Децата на моя близка я напуснаха 3-4 месеца след вкарване на новия в дома им. Твърдо пожелаха да живеят при баща си. Горе-долу на същите години- момиче и момче.

Много бързаш, авторке, много. Поставяш мъжа пред децата, направо си личи нетърпението да го вкараш вкъщи. Страх те е да не го изпуснеш ли, той ли напира, не знам, но не звучи добре. Аз съм разделена с бившия от доста години, дъщеря ми вече е тийн, а той има нова жена. Всички в конфигурацията сме в отлични отношения, но аз пазя личния си живот личен. Каквото е имало и ако е имало между мен и друг, дъщеря ми не е узнала. Друг човек ще се доказва с години за да му позволя да припари до нея и дома ни. А тук децата са даже две, че и разнополови. Изключително трудно ще е напасването, ако изобщо новият има желание. Мисля, че той хал хабер си няма какво го чака при едно съжителство с вас тримата и работата яко ще отече много бързо.

От лично наблюдение мога да кажа, че има необвързани мъже, които нямат проблем с децата, приемат ги и с радост влизат в семейството. Проблемът им настава по-късно, когато се окаже, че жената не била готова да преминат на следващо ниво, той да бъде представен на родителите ѝ, роднините и приятелите. Осъзнава, че е бил използван финансово, като помощ за отглеждането и още каквото се сетите … Пропилял е време и емоции, изградил е връзка с децата. Тръгва си. После му отнема много време да пребори чувството на вина, че на децата им е нанесена травма с негово участие. И това всичкото само защото майката не знае какво иска, кани някой при децата си, но намира за голяма крачка да го запознае с родителите си.
И когато този мъж си тръгне обикновено казваме “Никой не бяга от хубавото”. Само тука ги наричаме тези мъже с други имена. За един мъж да го представиш на децата си е знак, че нещата са много сериозни. Кой да ти предполага, че някой може да го представи за да си улесни балансирането…
Може да са единици тези мъже, но за всички мъже запознаването с децата е ясен знак. Жената не трябва да се пита “ами ако изчезне?”, а трябва да се запита “ами ако остане?”. И жените така като гледам често разчитат, че ще изчезне и са малко подготвени за “ако остане?”.

Съгласна съм, но това не е ли много нечестно спрямо жените? Разведените мъже бързо си намират нова жена, семейство правят, може и деца. А жената с години да се вижда тайно и да няма пълноценна връзка?
В случая той като няма деца може да е по-лесно и по-трудно, моя позната имаше едно дете, той не, и много искаше. Вече имат. Но ти искаш ли да раждаш трето? Той какво мисли изобщо за всичко? Според мен той изобщо не се сеща, че имаш деца, но като влезнат в картинката и станат ежедневие може да се изпари и яко дим.
Но и според някои трябва да си сама докато децата не се оженят, ето писали са, че са развалили доста връзки на майка си, е това норммално ли е?

Справедливост и честност са различни неща. Има само една причина на разведените мъже да им е по-лесно и тя е ако децата им живеят с майката. Както е в повечето случаи. Не е справедливо, но е честно спрямо децата. Представяте ли си какво става в детската глава при раздялата? После идва приемането. После идва другия мъж. Пак следва приемането. След това идва раздялата…. Ей точно тези деца после отварят нишата на терапевтите.
Една майка не може да каже “мамка му, стана ми много, тежи ми и си тръгвам”. Тя го е носила това дете, родила го е, отглеждала го е. Майката е просто устроена така, че каквото и да става тя не може да си тръгне. Тя е устроена да издържи каквото и да дойде. И част от това е да си преценява мъдро изборите. Както многото разводи показват грешки се случват. Втори път грешка и трети път грешка говорят за други дефицити. Имаме тук във форума пчеличката Мая. Аз рядко съм съгласна с нейни коментари, че ми идват крайни, но в едно съм напълно съгласна “Защо и е на жената след раздялата мъж?!” И аз не разбирам. Тя може да си има пълноценен живот и не е нужно да води всеки в тях, па да са семейство, па да … в добро и лошо.
(То и един мъж не трябва да може да си тръгне просто така, но се вижда, че могат да го правят. Правят го точно защото връзката, която те имат с децата е на друго ниво).

Не е честно, така е, но животът не е справедлив. Свиквай.
Децата много по-лесно приемат или се примиряват с новата жена на баща си, за разлика от партньора на майката. На какво се дължи тази ревност, психолозите да обяснят, но е факт. Може би защото обикновено остават при майката и приемат като заплаха всеки нов човек вкъщи.
Докато бащите си живеят живота като свободни ергени, майките трябва да мислят не само за себе си, но най-вече за децата си.

Е, а и бащата може да стане отглеждащият родител и тогава на жената ще й бъде по-лесно. Ако това е целта.

П.П. Или да делят по равно.

Връзката майка-дете и баща-дете е съвсем различна. Моето мнение не е от най-популярните в този форум. Според моето разбиране майката изгражда връзката с детето още в момента на зачеването. Целия процес на износването и раждането на това дете за мен е една огромна привилегия за жената, защото връзката която тя изгражда с това дете не може да бъде заменена от нищо друго. Това дете още от утробата познава гласа ѝ, разпознава пулса ѝ, живее с хранителните ѝ навици и начина на живот. Бащата е още чужд. За това на бащата трябва да му се даде възможност да започне да изгражда също връзка с това дете още преди раждането и едно от крачките е да му се даде привилегията да избере името (Тука 3/4 от форума надава вой и скача, защото износването и раждането е мъка и който е понесъл мъката той решава. Та за това казвам, че мнението ми е непопулярно). Има безброй много имена, които бащата може да избере и да се харесат на майката (не говорим за налагане и да го кръстим на свекъра Страхил, щото … традицията … сетих се за бота Прагматик). Когато бащата знае, че детето, което не живее в него, не го рита, не усеща мърданията му вече има име започва на изгражда връзка с него. Бавно, но я има. След раждането той е третия, който трябва да влезе между майката и бебето. Той не може да го кърми, но може да прави много други неща, ако … майката го допусне. За това връзката на бащата е различна, защото започва по различен начин, в различно време и по различен начин се развива.

Моля за извинение за дългото отклонение, което даже не е по темата, но пък е поглед върху някои аспекти.

Мая е имала сериозни проблеми и мрази мъжете, не може да бъде давана за пример. За какво й е на жената мъж след развода явно този мъж й е бил само, за да й направи деца. То тогава да не се учудват някои, че са сами и мъжете не искат да гледат вече и децата. Не ги изкарвайте мъжете някакви чудовища, защото без тях светът не би бил хубав въобще. А някои гледат и синове, да се замислят малко.

Да, ако гледат децата по равно няма да е толкова трудно, но тогава и мъжете няма да си намерят лесно и бързо жена вероятно.

Против съм да се лъже децата, че това бил само приятел... ще кажеш, че те са някакви маймуни и нищо няма да усетят, нелепо е.

Принципно е така - мъжът не е задължителен и когато има деца в картинката, трябва да се преценява много, много внимателно кого вкарваш в живота им. А толкова скоро след развод не бих ги запознавала с никого, ако ще да е принц. За тях не е добре. Ако техният интерес ми е водещ, разбира се.

Никой не ги изкарва мъжете чудовища в този контекст. И да, на една разведена жена не ѝ трябва мъж след развода. Тя целия този цирк вече го е виждала. Трябва и мъж в съвсем друг контекст и чак тогава да го вкарва в семейството. Да прави секс, да ѝ ремонтира фурната, да ѝ смени гумите и да и прибере дървата за зимата може всеки. Трябват много други неща за да си мъж в семейството.

Аз пък мисля, че нещата са както ги чувстваш. Така или иначе сме нанесли травма с развода. Ако някой ден захванем връзка и почустваме, че е дошъл моментът да престанем да се крием - да, това е моментът!
Аман от криене по кьошетата.