Как може умен и работлив човек от бедно семейство да успее в България?

Ами не, стискането на зъби е в началото, докато си стъпиш на краката. Не случайно няколко пъти се спомена в темата, че в общия случай плодовете на усилията и труда ти започват да се берат на 30-35+ години. А животат не е "преминал" дотогава.

Честно казано аз и с по-заможни родители не си представям как нещата се получават без труд. То самото образование + 1 или 2 езика също си изисква усилие, никакви пари няма да ти налеят знания в главата. Хайде, по-лесно е, ако не работиш, докато учиш, но да не забравяме, че като си "готов" да влезеш на пазара на труда без ден трудов стаж на 25 години, то ще има и други 25 годишни, но вече със стаж и изградени трудови навици. И те доста вероятно биха били предпочетени от работодателите.
Не говоря за много трудни специалности, които изискват 100% отдаденост на ученето.

Аз се опитвам да разгранича труда от стискането на зъби.
Ако човек избере непасваща на способностите му специалност, само воден от идеите описани в началото , то може и да се налага да стиска зъби и да се справя с конкуренция. Обаче може и при амбиции за успех да калибрира нещата . Т.е. мога това и ще се справя с него, от там мога да получа друго и така да надгражда поетапно и без да се озъби да прави един голям скок ... с незнайно какво приземяване.

Бела, разбирам какво казваш и от известна гледна точка си права.

Обаче. Курсовете по чужд език - струват пари. Курсовете за подготовка за кандидатстване - струват пари. Независимо от избора, момичето се бори с конкуренция от деца, чиито родители са имали възможности да ги запишат на такива курсове, да им платят наема в общежитието... всичко, което е свързано с нуждата от финанси.

Тя ще е се подготвяла сама - не задължително лошо, но с помощ сякаш вероятността за успех и влизане в желана специалност се увеличава. Имах такива колеги - работеха от 1 курс, неквалифициран труд, бяха много уморени, почти на идваха на наши събирания. Завършиха, в момента (на 50) са успели хора, явно жертвите са си стрували.

Не е услуга да и се свири по струната на жертва. И сега и в миналото университетите са били пълни с деца на всякакви родители и общжитията са били пълни с всякакви деца от провинция . Обаче ако ще си развиваме теории е едно, ако ще и помагаме реално е друго. Защото оставиш ли човек да се вживее в ролята си на жертва това е антиуслуга.
Аз лично познавам доста хора. На едни родителите са израсли под крилото на майка си и баща си и след смяната на режима тотално издъхват от страх и безизходица . А на други родителите са дошли от провинцията , борили са се за кариера и след това са свикнали да се борят с пеомени и успяват да се справят с тях. Познавам по няколко варианта от всеки случай.

Когато аз бях студент примерно, си намерих работа като екскурзовод по Черноморието през лятото. Еми беше ми осигурен транспорт, нощувки, храна имаше доста евтина или по екскурзиите без пари и се даваха хубави бакшиши. За едно лято изкарвах по 5000-6000 лева, с които после си плащах семестъра и повечето други разходи (говорим за преди 15-16 години) и си заделих през 4-те години бакалавър пари, за да мога да замина с тогавашната приятелка (сега съпруга) за Германия, където да направя магистратура. В Германия събраните пари стигнаха за 2 месеца точно, обаче и тук си намерих работа за през ваканциите и до 20 часа през седмицата, приятелката ми също, и се издържахме и завършихме. След това вече ни взеха във фирмите, където работихме студентската работа и от там нататък се завъртяха нещата.
Това е един от вариантите. Има, разбира се, и други.

Отдавна сме във времена, в които освен стандартните възможности за работа има и много допълнителни.
Инвестиции с малки суми в злато, акции, и какво ли не.
В заглавието е написано умен!
Да вземе да прочете малко може да му е полезно. Доходите отдавна не се изчерпват с 8 часа работа по специалност.

Да си умен и работлив не стига. Трябват и други качества - така наречените soft skills. Ако си кон с капаци, който си работи яко и чака просто някой да го забележи без да умее да общува правилно, няма да стане.
И голяма доза късмет - да си на правилното място в правилния момент и най-вече да го осъзнаеш и да успееш да се възползваш от това.
Иначе смятам всичките ви разсъждения за идеалистични. Представяте нещата за някой изключителен човек, който ще съумее да учи, работи, създаде семейство и да изкарва много пари по специалност избрана на 19 г. Без помощ от никой и без да откачи.
Ами сигурно има и такива, но масовият работлив и умен човек е просто това, а не изключителен. Най-нормален човек без невероятни качества, който иска да живее добре.
Ако е вярно, че ниската средна класа получава 4-5 хил лв значи 80 % от населението е бедно.
И още една вметка за София - там не е прекрасно, просто има повече възможности. Но дори и отиването там на някой от бедно семейство е изключително трудно. Само сметнете първоначалния разход по наем и депозити. И не казвайте - общежитието ще е по-евтино. И да е, пак си е сума образованието. А, ако - О, ужас, героят ни не е студент, а е завършил в друг град обаче не успява да се реализира и от немай къде си казва, айде към столицата, дано там стане.

Така е, да успееш отведнъж да се изкачиш от дъното до върха е рядкост и се случва с много късмет и/или много талант. За обикновените хора пътят е три поколения, писах вече за това.

Авторът (или авторка) гледа само материалното - финансиране от родител и като измерител на успех. За нематериалното от кумова срама споменава интелигентен и трудолюбив.

От родителите получаваме и нематериални активи, като:
- талант, заложби, интелект. Майката може да е библиотекарка или учителка (заплатите им бяха супер ниски), а детето (математически) гений, така не само частните уроци са излишни за влизане в елитна гимназия, а още като ученик може да изкарва джобни с писане на домашни и уроци.  
- придобити умения, пример със сръчност и добър вкус детето се научава да прави от нищо - нещо.
- възпитание като се почне от богат речник на изразяване, мине се през трудолюбие, практичност и  т.н.
- софт скилс отделям ги, защото е голямо предимство да ги попиеш от родителите си, а не да ги учиш на курсове.
-адаптивност е едно от най-важните неща.  
Животът не е справедлив, днес имам пари, а утре губя много или всичко. Може да е моя грешка или събитие извън моя контрол. И в тези моменти точно нематериалото наследство ни помага, вместо да ревем, да търсим решения.
Баба ми казваше, ако един проблем се решава с пари, не е истински проблем. Важно е да сме живи и здрави, за да работим. Тя беше от поколението преживяло 2 войни, няколко национализации (не само голямата на комунистите, но преди това е имало реквизиране и наряди за военни цели), както и най-лошото мобилизация на мъжете. Мога да давам примери и от миналото и нови, когато родителите се оказват клеймо, пречка за децата. И тези деца са успели, заради нематериалното си наследство. И о ужас, тези деца продължават да обичат родителите си.

Това ми направи лошо впечатление във въпроса - реално се чакат готови пари, жилища, връзки. Търси се лесен успех и обвинения към майката за "минимални доходи" (майката = банкомат).
Такъв човек няма да успее никога, дори и да стигне заплата 10 000 лв/месец, все ще е недоволен, защото няма да му е достатъчно и друг ще е виновен (майка му, жена му, съседа ...)