Дано. Че тия сборища по погребения са много подтискащи.
- Публикувана: 23 септ. 2025, 15:35 ч.
- Последно мнение: 20 окт. 2025, 10:27 ч.
Бихте ли отишли на погребението на бившия си съпруг/а?
Сега ми се заформи казус. Баща ми е.... много зле. И дъщеря ми ме помоли да й обещая, че ще поканя баща й на погребението. Много тегаво, ама...ще видим.
Редно е да има някаква гласност (още се лепят некролози, разбира се) че човек си е заминал. По-грозно е да звъннеш и да се пошегуваш с бодър глас и да ти съобщят, че човека е починал, ама на никого не били казали.
Има си традиции, добре е да се спазват, живеем в общество, не в гората.
Клюкарките и грозните неща са неизменни, случвало се е да разпитват как изглежда починалата след дълго боледуване (погребението е при затворен ковчег).
Но - преживява се и човешката простота.
Има си традиции, добре е да се спазват, живеем в общество, не в гората.
Клюкарките и грозните неща са неизменни, случвало се е да разпитват как изглежда починалата след дълго боледуване (погребението е при затворен ковчег).
Но - преживява се и човешката простота.
В региона в вчужбина, където съм, вече е практика да се организира зоупокойна литургия (не знам дали е точния термин) в черквата няколко дни преди погребението, където всички желаещи, могат да се сбогуват с починалия. Поставен е негов портрет и книга за съболезнования. Същинското погребение е след няколко дни и само в семеен кръг. Така е много удобно, защото литургията е в събота или неделя и идват доста хора, иначе за учещи и работещи би било проблем през седмицата.
Може би тоя модел ще се въведе и в Бг.
Може би тоя модел ще се въведе и в Бг.
И това с отворените ковчези мисля, че приключва. В нашия семеен кръг само затворени ковчези винаги. Достатъчно е, че някой е умрял, за да се гледа и труп. Винаги съм го намирала идиотско това излагане на труп.
Сега вече по социалните мрежи споменават, сменят снимки с траурни лентички пр., съобщават даже кога ще е погребението. Пак е изненадващо, но имаш време да се осефериш, не е като да ти го съобщят по телефона, обсъждайки се по друг повод.
И аз се сещам, че съм чувала да се обсъжда как изглежда някой починал в ковчвга, но пак заради шока, ако не си го виждал отдавна. Имах колежка в бившата работа. Разболя се от онкологично заболяване, аз вече не работеха там и не бях в града. Обади ми се друга бивша колежка, когато почина, та имаше споменавания как била с побеляла коса и пр., може би защото приживе винаги беше нагласена, с прическа и ярко червило.
И аз се сещам, че съм чувала да се обсъжда как изглежда някой починал в ковчвга, но пак заради шока, ако не си го виждал отдавна. Имах колежка в бившата работа. Разболя се от онкологично заболяване, аз вече не работеха там и не бях в града. Обади ми се друга бивша колежка, когато почина, та имаше споменавания как била с побеляла коса и пр., може би защото приживе винаги беше нагласена, с прическа и ярко червило.
Ами ето, такива неща лично мен ме ужасяват.
За човек, свикнал да се поддържа в добър вид, е удар по самочувствието, та даже и да е умрял, да го излагат на показ в лош външен вид.
Крайно време е само в затворен ковчег да са покойниците. Хората да си запазят добрите спомени за тях. Не за последно да ги виждат обезобразени.
За човек, свикнал да се поддържа в добър вид, е удар по самочувствието, та даже и да е умрял, да го излагат на показ в лош външен вид.
Крайно време е само в затворен ковчег да са покойниците. Хората да си запазят добрите спомени за тях. Не за последно да ги виждат обезобразени.