Бихте ли отишли на погребението на бившия си съпруг/а?

Не виждам каква полза има да отидеш да видиш бившия/бившата синьо-зелен и замръзнал, нямащ нищо общо с жизнен човек. Ако толкова е необходимо да подкрепиш децата, направи го задкулисно, организация, финанси, рамо да поплачат и толкова.

Разведена съм, развода беше грозен и не сме в добри отношения. Като компромис за децата бих изчакала пред входа на гробищата,за да се избегнат конфликти.

За погребение и сватба се поизясниха нещата. А какво мислите за абитурентския бал? Много години след развода, организира се празник, канят се хора, детето вече завършва училище. И двамата родители си имат свой живот и нови партньори. Да се съберат ли или всеки по отделно - единият на бала, другият малко след това, напр. в началото на лятото? Как смятате?

За бала има тема - https://bg-mam.ma/t/1715522

Пак зависи от отношения между родителите, причина за развод, а също и от желанието на детето.
Моя близка не покани бившия, беше много наранена от развода. Там обиди, насилие и тн не е имало, но така реши. Друг познат изцяло финансира събитието, но не отиде на бала на детето, макар че оказва помощ  стабилно(не само финансово). Не беше поканен. В други случаи майката и бащата на абитуриента са щастливо семейство, но родителите на единия родител са разведени и започва едно чудене, седене на тръни. Тъй като скоро имах абитуриент, четох две години преди това +нашата тема, различни споделяния, различни ситуации. Няма правилно и грешно, ако се отчете желанието на самото дете, то е важното в момента.

Ох, мама мия. Ние избутахме единия абитуриентски и след това се разведохме. Две години минаха, но БМ още го държат лудите, така че аз все още мисля, че не е добре да се срещаме физически.

Моето мнение е, че погребението е за живите - за последно сбогом, за осъзнаване на смъртта на човека, за собствено успокоение. Ако съм нежелана  там и ще трупам обида и лоши погледи или ако аз самата не го чувствам отвътре, не бих отишла.
В крайна сметка, ако чувстваш нужда да отидеш на гроба му, да отдадеш почит или да изкажеш нещо, винаги можеш да отидеш след това насаме.

В крайна сметка жената от конкретния случай отиде ли на погребението?

Да доразвием темата.
Следва ли бившата съпруга да се нареди заедно с приемащите съболезнования за покойника?

Реален случай.
Съпругът, по-късно станал бивш, беше деен, по-комбинативен, абе, Бог да го прости, направо тарикат си беше, но пък такива хора си имат някаква харизма и на погребението му имаше  много хора.
Съпругата беше кротичка, любезна, поне отстрани изглеждаше като жертва.

Ясно беше, че важните решения ги вземаше мъжът в семейството, често поставяйки я пред свършен факт, той поемаше и финансовата тежест.
Видно беше, че с годините все по-малко се съобразява с нея и все по-малко време прекарва вкъщи.

В крайна сметка се разведоха. Той заживя без брак с по-млада жена, направи  й набързо две деца... като цяло изглеждаха щастливи.

Бившата жена се оказа, че доста трудно се адаптира към самостоятелния живот, търсеше съчувствие, оплакваше се от бившия, в същото време правеше сцени да привлече вниманието му.
След време и тя си намери партньор.

Бившият почина внезапно.
В обредния дом бившата беше наредена в групата на най-близките, приемащи съболезнования - настояща партньорка, майка, деца и т.н.
На гробищата пак имаше едни печални етюди...

Честно казано, бях доста озадачен от такова поведение. Всеки различно изживява скръбта си и не е хубаво да се съди, но все ми се струва, че зрял човек трябва да прецени мястото си в такъв момент и да не се натрапва толкова.

Не знам новата партньорка на бившия съпруг как го понесе, но на мястото на настоящия на силно опечалената бих я "наритал" с двеста. Не заради чувствата, а заради демонстративността.

Според мен не е редно. Единствено ако общите им деца са малки/непълнолетни и тя като майка не би искала да ги изправи сами на тази редица. Иначе, ако са големи и са взели живота си в ръце и особено при наличието на втора жена в живота на мъжа, подобно поведение от бившата по-скоро ми се струва преиграно и не на място.

Да кажа какво стана с жената заради която пуснах темата. Отиде на поклонението, но много дискретно - поднесла е цветя в ритуалната зала, изказала е съболезнования на роднините, не е седнала на първия ред в залата, а някъде по-назад. След това си е тръгнала и не е присъствала на самото погребение. Не е имало драми от страна на роднините, но вероятно децата са ги предупредили, че тя ще дойде. Като цяло каза, че не съжалява за решението си.

Защо да е демонстрация? Тя очевидно си е живяла с мисълта, че това си е нейния мъж, по съдба, и си го е обичала докрай. Втората съпруга е длъжна да приеме присъствието ѝ, тя си знае, че е втора.

Стои ми като третото колело. Чак и при семейството му да се набута. Щом не й е пречело...

Беше ми попаднал материал за Малък Тошко, как десетки опечалени вдовици (жени, с които в някакъв момент е имал интимни отношения) ридаели над затворения му ковчег. Така че явно може и бивши да ходят по подобни събития.
https://lifeonline.bg/bg/desetkite_vdovici_na_malyk_toshko_ridaq … oreniq_mu_kovcheg

Защото скръбта беше изразявана твърде демонстративно сякаш тя е "титулярката".
Малко като маркиране на територия.
Нищо общо със смирено отдаване на почит.
Освен това до смъртта му се оплакваше от него, като за някои неща откровено си лъжеше.

Съгласна съм с теб тогава. Има и такива хора, за съжаление, лицемерни.