С какво ви дразнят свекървите? – 168

Много консултанти по сън влизат в ролята на „спасители“, без да имат медицинско образование или задълбочени знания по физиология на детския сън. Често минават кратки курсове, след което изграждат авторитет в социалните мрежи. Някои от тях представят готови „схеми за успех“, обещават бързи резултати и създават у родителите чувство за вина, ако препоръките не проработят. Тази страна на професията я доближава до шарлатанството – експлоатира се отчаянието на майките и бащите, за да се продава надежда. Те са в сивата зона между личната подкрепа и професионалната отговорност. Родителят сам трябва да прецени дали срещу него стои човек, който предлага реална помощ, или такъв, който продава готови решения без разбиране за уникалността на всяко дете. За щастие на мен не ми се е налагало да ползвам услуги на консултант по сън. Но имам приятелки, които опитаха и споделиха, че това е била най-лошата им инвестиция – много обещания, малко резултати и още повече вина.

Има едни клипчета на "японци", източни черти имат, пък какви са не знам, потупват по дупето бебето, леко  положено странично и като на клипче заспива веднага.  Има и такива механични играчки с "ръка" да върши тази работа.

Познавам мъж, който е отгледан от бабите и дядовците. И когато стана родител преди 15-тина години беше шашнат, че майката иска да си гледа детето. Изобщо не го разбра и той си живееше в София, тя  в Перник и го виждаше уикендите. Просто в ума му родителството е това.

Това с потупването по дупето или гръбчето не работи при всички бебета. При внучката ми например.
Има и техника за заспиване при възрастни, пак с потупване, но по бедрата. Пробвах я веднъж – и при мен не работи.

Това са някакви отклонения. Не вярвам, че точно, защото баба му го е гледала да е станал подобен търтей.

Взели са го при тях за училище. Точно  до възрастта, в която се формира човешкото създание.

Което не обяснява, че е егоистичен боклук.

Много от нас са отгледани така. В по-лека форма и аз, майка ми казва за мен "аз си идвах всеки петък да те гледам", като пример колко много ме е гледала. Ами от понеделник до петък, питам аз. И така и с двете и деца. Но аз си гледам децата.

Както и да е, отплеснах се. Ако някой иска да плаща за консултант, никой не може и не бива да го спира. В смисъл, всеки си преценява дали вярва в нещо и има нужда от специализирана помощ. Хора не вярват в хомеопатията, на други работи (плацебо, ноцебо, или не). Същото е.

Според мен, хората обират това, което им харесва от родителите си и несъзнателно избягват това, което ги е отвратило. Родителите на ММ са били винаги страшни скандалджии, вманиачени на тема контрол, крайно запалени по науки и история, на младини страстни планинари. Той мрази скандали и никога не повишава тон. Ако аз се развикам заема отбранителна позиция и няма шанс да се разберем. Ненавижда всякакви крясъци и конфронтации. Крайно и органически не харесва контролиращо поведение до степен дето даже ми идва в повече, но у него ревност, завист, опити за ограничаване няма. Същевременно също е много много запален по история и до ден днешен е супер запален планинар. У тях постоянно вихрят скандали и дебати на политически теми. За жалост и той има тази черта и засегнем ли такава тема, се караме, но ние рядко засягаме такива теми (аз слабо се вълнувам от политика). Свекърите като родители са били изключително въвлечени родители и са им обръщали огромно внимание - за учене, хобита, спортове, пътувания и тн - пак ще кажа, до степен да ги ограничават от контакт с други деца на тяхната възраст, което е кофти. Факт, че той към детето видимо също проявява огромно внимание - доста повече от средностатистическия баща. Намира й занимания, игри, сменя памперси, къпе я, храни я, във всичко участва и е супер въвлечен. А тя е бебе все пак, момент от живота на децата, който обикновено е резервиран за майката до голяма степен. Баща му не е пипвал никога домакинска работа (буквално не знае как да си измие сам чиния). ММ е доста активен, но сам не се сеща за много неща и не ги забелязва както аз, което понякога ме изнервя, но не пречи кой знае колко обективно погледнато, защото винаги като му кажа нещо, го върши без проблеми и не е да мрънка или да недоволства, просто сам няма да обърне внимание. С този пример искам да кажа, че дори моите свекъри (а вероятно и повечето в темата) не са чиста еманация на злото и техният продукт като се орежат най-ужасните им черти всъщност си е супер съпруг и баща. Разбира се, перфектен не е, аз също не съм. Но компромисите между нас са поносими. Не е нужно един мъж да бъде отгледан от друг човек, за да дръпне значително напред спрямо родителите си. Може те да са си го отгледали, но да е попил повече от добрите им черти и малко от лошите. А не обратното.

Обаче може и обратното. Нали така? Затова трябва да гледаме с кого правим деца.

За консултантите по сън ще ви кажа само едно - бай, бабо, да не те стига. Щото стигне ли те, ще се молиш на някого да ти вземе парите

Може и обратното, да.
Нали знаете "вица"

Имало двама сина на един заклет пияница.
Питали ги "Как така порасна точно такъв човек?"
Единият се напивал всяка вечер, а другият не близвал. И двамата отговорили едно и също - при такъв баща какъв да стана.

Човек не е машина, толкова много фактори и пластове. Ако щеш дори събития, че не се знае кой какво ще попие и накъде ще отиде.

Свекървата може да е дзвер, фигуративно казано, и пак да са отгледали с мъжа й прекрасен син.
Ако момчето е палаво и независимо, а майката - с командирски наклонности, те може да не се сближат изобщо, да нямат тези доверителни отношения, които биха накарали този син, като порастне, да си споделя и да търси съвет от нея. Това не я прави лоша майка, нито него - лош син, просто различни характери.

И като порастнал, той  ще се грижи за майка си, ще й помага, но близостта, която я е нямало, няма как да се появи.
Това съм наблюдавала в семейството на свекърва ми.

Докато аз пък съм близка със сина ми, майка ми беше близка с брат ми, но нито тя, нито аз сме си позволявали да се намесваме в личния живот на нашите момчета - нито пък те биха позволили такова нещо.

Като станем на годините на родителите си, кой знае какви ще сме и ние Аз даже като гледам моите родители на 80+ им се възхищавам как си живеят добре, без скандали и разправии, и не им обръщам внимание, ако нещо ме подразнят инцидентно.
Та така и с мъжете и техните родители. Едно е млад мъж, току-що станал татко, с пресни сили, и друго - родител на 30-40 годишно "дете". Само напомням

Защото много рядко човек може да се погледне сам отстрани.