С какво ви дразнят свекървите? – 168

Пак стигаме до неоспоримия факт, че от мъжа зависи да постави границите. Явно по-горните примери са на мъже тип "мамин-златен" и " мама знае най-добре".
Възрастен индивид не се очаква да живее с мама и да я слушка, а да е самостоятелен. Явно обаче на доста от мъжете така им изнася , мама да се грижи за всички битовизми, пък "детето" да си почива и да си гледа кефа след работа.

Гледната точка на един мъж. За съжаление не мога да го сложа в скрит текст.

Не разбирам защо е станало модерно да се подиграват на хора, които живеят с родителите си след трийсет. Все едно всички, които сме минали определена възраст и все още сме у дома, сме неуспели или издържани. Аз съм на 35 години и живея с родителите си — по собствено решение.

Баща ми е пенсионер, а майка ми е била домакиня цял живот и няма доходи. Двамата се държат един за друг, колкото могат. Ако аз си тръгна, кой ще им помага?

Работя от 22-годишен, имам добра заплата и, разбира се, бих могъл да си наема жилище. Но за какво? За да се преструвам, че съм „независим“, докато харча повече и мисля по-малко за това, което наистина има значение? Предпочитам да помагам тук, у дома – да плащам храната, сметките, да ги водя на лекар, да ги придружавам. Имам си стая, лично пространство, свой живот, но съм напълно наясно, че родителите ми няма да са вечни.

Бях в дълга връзка – четири години. Разделихме се преди две. Тя искаше да заживеем заедно, но не тук – искаше апартамент, „самостоятелен живот“, както казваше. Съгласих се, но после пожела да замине в чужбина. Опитахме за известно време, дори мислехме за брак, но се разминахме, когато тя осъзна, че приоритетите ни не са едни и същи. Не беше ничия вина. Просто бяхме в различни етапи от живота.

Оттогава не съм имал връзка. Не защото не искам, а защото вече не ми се губи време с хора, които смятат, че животът ми е провал. Ако някой не разбира, че да живея с родителите си не е застой, а осъзнат избор – значи просто не е човекът за мен. Знам, че един ден ще се появи някой, който ще приеме това и ще иска да градим заедно, без да ме кара да избирам между нея и семейството си.

Не съм заседнал. Не съм изостанал. Работя, излизам, пътувам, имам приятели и цели. Просто не виждам смисъл да се изнасям, ако нямам истинска причина. Ако някого го дразни, че на 35 живея с родителите си – проблемът не е мой. Аз знам кой съм, какво правя и защо го правя. Когато дойде моментът да си тръгна, ще го направя – но не защото обществото го изисква, а защото аз така съм решил.

А ако жената и тя е решила осъзнато да живее с нейните родители, тогава какво? Той ще я приеме ли или ще настоява тя да се премести при него и да слугува на неговите родители? Отговорът ми е ясен

Мъжът ми имаше такъв колега. Сега е над 60-годишен, родителите му починаха и продължава да е сам. Кой каквото си направи.

И аз имам такъв познат. На 40 +, живее с родителите си в едно жилище, друго има, пуснато е под наем, той не смятал да излиза на квартира или да влага пари в друго жилище, щото си имал.
Ама жена няма...

Боже, мама е отгледала дете, което се чувства длъжно да я гледа, тъй като тя не е искала да си подсигури старините.
Че и му е набито в главата, че е длъжен да издържа родителите си.
Чудно.
Не разбирам защо такива хора си губят времето да пробват да създават семейство.
Те си имат с мама и тати.

Някоя, с която да градят заедно без да го кара да избира между нея и родителите си. Интересно...

... И да се свре в детската му стая...

Ужас, родителите му са отгледали болногледач. Каквото сам си направи човек, никой друг не може…

По- скоро защо неговите родители са се размножавали. Не съдя такива хора като автора на писанието, по- скоро ми е мъчно за тях, защото това са им фабричните настройки.
Та в случая не е "каквото сам си направи човек", а както родителите могат да увредят един индивид, друг не може. Токсично.

Иначе, за детската стая съм си казвала мнението. Ако мама и тати ти дадат къде да живееш, пак е детската ти стая, просто те не са там. Пак си зависим. И пак за мен като жена е отблъскващо.

Кечър, напълно съм съгласна с теб. Такива хора са увредени от родителите си. Ето това имам предвид като казвам, че някои се са отглеждани, за да гледат след това родителите си, а не за да имат свое семейство. Лошото е, че обикновено това се случва в семейство с повече от едно дете, а тук май синът е единствен на мама и тате.

На 35 годишен човек родителите не са на по 80-90 години, че да имат нужда от отглеждане, плийз. Неговото е "мама да ми слугува", облечено в прилични оправдания. Хич не ме трогна.

А после жените са виновни, че не ги искат.

Нещата биха могли да се съчетават, не е нужно да забравиш, че имаш родители, за да имаш добро семейство. Да, трудно е, проблемно е на моменти, но се подреждат някак ангажиментите. И двамата с мъжа ми сме минали през това, за жалост вече сме без родители.
Особено като се знае какви са домовете в България, какво да правиш с възрастен, защо да не му помогнеш.

Иначе съм абсолютно против за съвместно съжителство на две семейства, ако ще и дворец да е. Но в това, да се грижиш за възрастни и болни родители не виждам нищо укоримо.

Всъщност, в реалния живот около мен тези, които са се еманиципирани от рано от родителското семейство, не виждам особено да цъфтят в щастлив семеен живот. Често самостоятелното живеене води до непоносимост да се съобразиш с другия.

Необвързан човек с кого живее, не ми е никакъв показател какъв човек е, с какви качества, а още по-малко бих си помислила, че родителите му на 20-30 години точно за болногледач са мислили, като са го създали.
Семейство, да живее с друго семейство ми е странно и неприемливо, защото все пак това е отделна единица. И си мисля, че би било източник на проблеми.

Но пак не бих съдила що за човек е този или онзи, само по това с кого живее.

Точно. И после чакат някоя да поеме щафетата в прислужването и да се бори с мама за "Господарката на парцала". В детската стая/етажа от къщата и т.н.  Не че няма такива заблудени жени, но определено намаляват.