Да, точно същото е легално сурогатно майчинство и да си продадеш детето/да си купиш дете в Гърция.
- Публикувана: 26 септ. 2025, 01:59 ч.
- Последно мнение: 30 септ. 2025, 20:11 ч.
Към дамите които не могат да имат дете
И творчеството й не познавам. 
Пък и не виждам проблем как се появили децата. Важното е, че ги има в живота си и се е решила на тази стъпка.
Не е нещо, което следва да се коментира изобщо.
Всеки един начин една жена да стане майка, стиго да го желае и да има възможност да го осъществи, е просто още една възможност.
Иначе продажбата и сурогатството са като олиото и водата. Не бих ги определила като еднакви, ама вече ме изпревариха.
Пък и не виждам проблем как се появили децата. Важното е, че ги има в живота си и се е решила на тази стъпка.
Не е нещо, което следва да се коментира изобщо.
Всеки един начин една жена да стане майка, стиго да го желае и да има възможност да го осъществи, е просто още една възможност.
Иначе продажбата и сурогатството са като олиото и водата. Не бих ги определила като еднакви, ама вече ме изпревариха.
На 37 съм, но нямам партньор вече…
Ще минат не знам още колко години, докато намеря човек.. и стигна до следващ опит. Иначе съм с АМХ 0.9, не е като да е 0…., но при стимулация вадим по 2-3 яйцеклетки и те не са годни….
Знам, някои ще кажат “късно си се сетила”.., но не можах да създам стабилна връзка и партньор… И често се обвинявам за това..
Ще минат не знам още колко години, докато намеря човек.. и стигна до следващ опит. Иначе съм с АМХ 0.9, не е като да е 0…., но при стимулация вадим по 2-3 яйцеклетки и те не са годни….
Знам, някои ще кажат “късно си се сетила”.., но не можах да създам стабилна връзка и партньор… И често се обвинявам за това..
Аз имам диагноза безплодие, съпругът ми впоследствие получи същата диагноза.
За период от 25 години се сдобихме с 5 деца. Трудно, болезнено, скъпо. Резултат от репродуктивна помощ. Последното родих на 48 с донорска яйцеклетка.
Няма начин да няма начин.
Единствено желание, вяра и финансова дисциплина. Лекар, на когото да вярваш е ключово условие. Добре е да имаш и подкрепящ партньор, но и без такъв можеш да се бориш.
Стига да не си на 52-53 години вече, когато малко лекари ще приемат предизвикателството и риска и да имаш матка, в която да трансферират ембрион.
За период от 25 години се сдобихме с 5 деца. Трудно, болезнено, скъпо. Резултат от репродуктивна помощ. Последното родих на 48 с донорска яйцеклетка.
Няма начин да няма начин.
Единствено желание, вяра и финансова дисциплина. Лекар, на когото да вярваш е ключово условие. Добре е да имаш и подкрепящ партньор, но и без такъв можеш да се бориш.
Стига да не си на 52-53 години вече, когато малко лекари ще приемат предизвикателството и риска и да имаш матка, в която да трансферират ембрион.
Аз тези теми не ги следя и дори не знам как се озовах в тази, но не губи време в самосъжаление, послушай другите съфорумки и следващите ти коментари да бъдат вече в темите за нови бг мама бебчета.
Положението ти съвсем не е някакво трагично и неспасяемо, както си си въобразила. Успех от мен
Отсъствието на партньор на мен поне не ми се струва основателна причина една жена да се откаже да стане майка. Това са трудни избори и аз не съм в такава ситуация, но ако бях, съм 100% сигурна какво бих решила. Не е толкова лесно да срещнеш сродната си душа, някои не успяват или им се случва на доста късен етап от живота. Не бих разчитала на това.
Ако една жена вземе решение да има дете без наличен баща, то е хубаво да има голямо и подкрепящо разширено семейство.
Ако е от малко и разединено семейство, в един момент може да се окаже, че съвсем сама трябва да се грижи освен за детето си, и за възрастен родител (или родители). Финансовата страна на нещата да я оставим настрана - приемаме, че жената се е подсигурила, има добри доходи и спестявания. Но освен това необходим е сериозен времеви ресурс, плюс психическа сила и устойчивост, за да се справя човек наистина съвсем сам, без никаква помощ. А и ако нещо се случи с майката, друго е детето да отиде при близки роднини, и съвсем друго - при непознато приемно семейство.
То вярно, че има много жени, които и при наличен баща пак се справят сами. Но в критичен момент потенциалните хора, които могат да поемат щафетата, са повече.
Жената от Русе, която роди на 62, приживе е имала помощ от съседи, а след смъртта и детето е в приемно семейство. Точно поради липса на близки роднини.
Ако е от малко и разединено семейство, в един момент може да се окаже, че съвсем сама трябва да се грижи освен за детето си, и за възрастен родител (или родители). Финансовата страна на нещата да я оставим настрана - приемаме, че жената се е подсигурила, има добри доходи и спестявания. Но освен това необходим е сериозен времеви ресурс, плюс психическа сила и устойчивост, за да се справя човек наистина съвсем сам, без никаква помощ. А и ако нещо се случи с майката, друго е детето да отиде при близки роднини, и съвсем друго - при непознато приемно семейство.
То вярно, че има много жени, които и при наличен баща пак се справят сами. Но в критичен момент потенциалните хора, които могат да поемат щафетата, са повече.
Жената от Русе, която роди на 62, приживе е имала помощ от съседи, а след смъртта и детето е в приемно семейство. Точно поради липса на близки роднини.
Разгледах малко комметари във фен страницата на Камелия.
И двете и деца са законно нейни, родени от сурогатна майка в Украйна.
Много пари и е излязло особено първото, защото е избухнала войната и е имало опастност да не успее да си прибере детето.
Важното е, че си има деца.
И двете и деца са законно нейни, родени от сурогатна майка в Украйна.
Много пари и е излязло особено първото, защото е избухнала войната и е имало опастност да не успее да си прибере детето.
Важното е, че си има деца.
Т.е. децата са си съвсем нейни. Чистото сурогатство е с генетичен материал от родителите. Явно тя си е замразила навреме яйцеклетки.
Реално при такова положение нейните деца са повече нейни, макар родени от друга жена, отколкото е мой най-малкият ми син, който съм родила сама.
Живи и здрави да са!
Дава много надежда на жените с проблеми, сигурна съм.
Реално при такова положение нейните деца са повече нейни, макар родени от друга жена, отколкото е мой най-малкият ми син, който съм родила сама.
Живи и здрави да са!
Дава много надежда на жените с проблеми, сигурна съм.
Камелия не крие как са родени децата и, нещо повече, тя си бори за това сурогатното майчинство до е разрешено в България. Не вярвам да успее, но чест и прави, че вече има две деца, а мисли и за другите жени в нейното положение.
Също така не е вярно, че децата непременно са от нейна яйцеклетка. Трябва поне един от родителите да е и биологичен родител т.е. при материал от мъжа, може да се използват донорски яйцеклетки.
Това, разбира се, не я прави по-малко майка на децата и, още повече, че още при създаването на ембрионите тя е майка и в акта за раждане се вписва нейното име, а не е тя да припознава детето по-късно.
По случая на авторката:
Първо, не се връзвай на утешения как имаш шансове с този АМХ. Моя приятелка така я успокояваха всички, включително и гинеколожката и (която не е репродуктивен специалист) и остана без деца.
Още отсега почни да мислиш дали би приела донорска яйцеклетка или осиновяване, за да може да почнеш да действаш веднага щом решиш.
Второ, понеже не питаш какво да правиш, а как да приемеш това, че според теб няма да имаш деца. Което не може да знаеш, защото още утре може да срещнеш човек и до година да имате бебе, но както и да е, сега така се чувстваш.
Та по този въпрос, ако все пак стане така, че не можеш да имаш деца, никога няма да го приемеш напълно. Винаги ще има тъга, чувство на неудовлетвореност, въпроси защо така стана, какво можеше да направя различно, че да не стане така. Дори да станеш майка по друг начин, пак ще се натъжаваш като видиш бременни жени или някой ти разказва за раждане.
То е както при смърт на близък човек - времето лекува, но никога болката не минава напълно.
Но това не пречи една жена да бъде щастлива майка, дори да не е раждала, както и да бъде просто щастлива жена без деца.
Така или иначе, пълно и безусловно щастие няма.
Също така не е вярно, че децата непременно са от нейна яйцеклетка. Трябва поне един от родителите да е и биологичен родител т.е. при материал от мъжа, може да се използват донорски яйцеклетки.
Това, разбира се, не я прави по-малко майка на децата и, още повече, че още при създаването на ембрионите тя е майка и в акта за раждане се вписва нейното име, а не е тя да припознава детето по-късно.
По случая на авторката:
Първо, не се връзвай на утешения как имаш шансове с този АМХ. Моя приятелка така я успокояваха всички, включително и гинеколожката и (която не е репродуктивен специалист) и остана без деца.
Още отсега почни да мислиш дали би приела донорска яйцеклетка или осиновяване, за да може да почнеш да действаш веднага щом решиш.
Второ, понеже не питаш какво да правиш, а как да приемеш това, че според теб няма да имаш деца. Което не може да знаеш, защото още утре може да срещнеш човек и до година да имате бебе, но както и да е, сега така се чувстваш.
Та по този въпрос, ако все пак стане така, че не можеш да имаш деца, никога няма да го приемеш напълно. Винаги ще има тъга, чувство на неудовлетвореност, въпроси защо така стана, какво можеше да направя различно, че да не стане така. Дори да станеш майка по друг начин, пак ще се натъжаваш като видиш бременни жени или някой ти разказва за раждане.
То е както при смърт на близък човек - времето лекува, но никога болката не минава напълно.
Но това не пречи една жена да бъде щастлива майка, дори да не е раждала, както и да бъде просто щастлива жена без деца.
Така или иначе, пълно и безусловно щастие няма.
Опосум, предположих, защото е нормално, почвайки процедури,да ти предложат замразяване. Ние дълго време имахме наши Я и С. Накрая свършиха в неуспешни опити покрай 4 и затова ползвахме ДЯ за 5.
Иначе си е нейна работа и не мисля, че изобщо е ок да е част от темата.
Иначе адмирации за упоритостта ѝ!
Конкретно за АМХ. Моя състудентка беше на 43, когато с 0,3 забременя съвсем естествено с второто си дете, докато се чудеше коя клиника да избере.
Аз обаче бях с 1,1 на 47 и въпреки това не можех да забременея. Това е последната стойност, кото съм изследвала. Т.е. преди това е било всичко още по-добре, но как нещата се получаваха само с дългогодишно лечение за всяко дете.
Партньорът или донорът от мъжка страна също е от огромно значение за качеството на ембрионите.
Комплексно е всичко.
Иначе си е нейна работа и не мисля, че изобщо е ок да е част от темата.
Иначе адмирации за упоритостта ѝ!
Конкретно за АМХ. Моя състудентка беше на 43, когато с 0,3 забременя съвсем естествено с второто си дете, докато се чудеше коя клиника да избере.
Аз обаче бях с 1,1 на 47 и въпреки това не можех да забременея. Това е последната стойност, кото съм изследвала. Т.е. преди това е било всичко още по-добре, но как нещата се получаваха само с дългогодишно лечение за всяко дете.
Партньорът или донорът от мъжка страна също е от огромно значение за качеството на ембрионите.
Комплексно е всичко.
Opossum, донякъде те разбирам, авторката не трябва да си губи времето най-общо.
Но според мен най-големият контрацептив при жените е стресът, напрежението, депресивните мисли. Странно, но познавам жени и то съвсем млади, които са забременявали чак, когато лекарите са им казвали, че никога няма да имат деца. Говоря за жени на около 25 години. И това е по мои наблюдения е, защото точно тези думи по някакъв начин са им помогнали да преместят фокуса си върху други неща и да се успокоят, тоест да приемат положението, а не трескаво да чакат всеки месец и да следят всеки един ден.
Обаче и факторът мъж, както Fever Ray, посочи е от ключово значение. Нещо много любопитно, на което бях попаднала преди време, беше че и от яйцеклетка с много увредена ДНК, в днешно време има начини да се анализират генетичния материал на яйцеклетката, без самата тя да се разруши, в крайна сметка може да се получи напълно здрад ембрион и здраво дете. Оказва се, че понякога гените, идващи от бащата могат да "поправят" тези от майката и обратно.
И понеже пък знам за случаи, където и двамата са млади, здрави, а не могат с години да имат деца, не им знам AMH-тата и не знам какво друго точно се изследва там, си мисля, че всичко опира най-вече до стрес и съвместимост с ДНК-то на партньора.
Но според мен най-големият контрацептив при жените е стресът, напрежението, депресивните мисли. Странно, но познавам жени и то съвсем млади, които са забременявали чак, когато лекарите са им казвали, че никога няма да имат деца. Говоря за жени на около 25 години. И това е по мои наблюдения е, защото точно тези думи по някакъв начин са им помогнали да преместят фокуса си върху други неща и да се успокоят, тоест да приемат положението, а не трескаво да чакат всеки месец и да следят всеки един ден.
Обаче и факторът мъж, както Fever Ray, посочи е от ключово значение. Нещо много любопитно, на което бях попаднала преди време, беше че и от яйцеклетка с много увредена ДНК, в днешно време има начини да се анализират генетичния материал на яйцеклетката, без самата тя да се разруши, в крайна сметка може да се получи напълно здрад ембрион и здраво дете. Оказва се, че понякога гените, идващи от бащата могат да "поправят" тези от майката и обратно.
И понеже пък знам за случаи, където и двамата са млади, здрави, а не могат с години да имат деца, не им знам AMH-тата и не знам какво друго точно се изследва там, си мисля, че всичко опира най-вече до стрес и съвместимост с ДНК-то на партньора.
