💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 Любов и сълзи 💫 Сърцебиене /Тема 52/

Керем Бурсин и други актьори дадоха интервюта за своите герои.

Още от дебюта си, „Reborn“ плени зрителите с емоционалната си дълбочина и силно разказване на истории. Сега сериалът е готов да привлече вниманието не само в Турция, но и в международен план. Режисьор: Бурджу Алптекин, а сценаристите са Дениз Дарги, Джем Гьоргеч и Мевсим Йенидже, проектът се откроява със своя силен сценарий, универсални емоции и жизнени герои. Благодарение на глобалната визия на OGM UNIVERSE, „Reborn“ ще достигне до публика по целия свят.

Историята се фокусира върху живота на хора, преплетени след трансплантация на сърце, където семейни тайни и неочаквани обрати на съдбата напълно променят пътя на всеки герой. Всеки от тях е изправен пред свой собствен момент на прераждане.

За нашия епизод от MIPCOM 2025, надникнахме зад кулисите на тази продукция. Срещнахме се с четиримата водещи актьори – Керем Бюрсин, Лизге Джомерт, Дениз Чакър и Сибел Ташчоглу – за да чуем техните мисли за болката, надеждата, конфликта и трансформацията, които преживяват техните герои.

Керем Бурсин:
АРАС: ВИНА ПОД ПОВЪРХНОСТТА

„Дори не съм сигурен дали някой някога е виждал истинския Арас. Може би има проблясъци тук-там, но за мен той е човек, скрит зад дебел воал, носещ тежки рани и болезнено опитващ се да докаже своята стойност.“
Скръбта на Арас не е просто загуба; тя е преплетена с гняв и вина. Като актьор, коя беше най-трудната част от предаването на тази болка? И как реакциите му – независимо дали изблици на ярост или пълно мълчание – отразяват тежестта на това, което носи?

В крайна сметка всичко се свежда до сценария. Прекарваме толкова много време с тези герои, че трябва да бъдем 100% ангажирани – това е единственият начин. Когато сценарият е структуриран логично, работата ни става по-лесна – всичко е въпрос на вяра. В момента, в който камерата започне да се върти, този свят става ваш и самите думи извличат емоциите. Разбира се, истинското предизвикателство е да останеш напълно „в момента“ и точно там екипната работа е от решаващо значение.
На пръв поглед Арас изглежда лекомислен и флиртуващ. Но дали това поведение наистина е защитен механизъм, за да се избегне загубата на Мелике? Или е съзнателен – или може би дори несъзнателен – начин да се накаже за случилото се?

Мисля, че е и двете. Това е неговият универсален защитен механизъм през целия му живот. Не съм сигурен, че някой някога е виждал истинския Арас. Може би има намеци тук-там, но за мен той е човек, скрит зад дебел воал, носещ тежка травма и изпитващ постоянна нужда да си доказва нещо.
„Прераждане“ не е просто историята на сърцето на Асли, а и за моментите, които разтърсват живота на всеки герой и променят съдбата му. За вашия герой, кой момент от „прераждането“ е оказал най-силно влияние върху него и е променил ритъма на живота му?

Не мисля, че все още сме видели неговия „момент на прераждане“. Честно казано, аз самият още не съм го чел.
Сериалът изобразява семейството като мрежа от кръвни връзки, тайни, съжаления и очаквания. В тази мрежа, кога вашият герой се чувства като жертва и кога се чувства виновен?

За него това чувство винаги е присъствало... То е с него от детството. Сега е почти рефлекс – той носи тази отговорност, това бреме, постоянно.
Историята казва, че „едно сърце е обединявало две семейства“. Но за вашия герой, това благословия ли е или проклятие? Шанс за спасение ли е или началото на неизбежна трагедия?

За моя герой това е по-скоро тревога – нещо, което занимава мислите му и му дава енергия. Но в какво може да се превърне това бреме в крайна сметка, колко дълбоко ще го засегне, дали изобщо ще промени съдбата му... всичко това остава неизвестно.

Лизге Джемерт
АСЛЪ: ЖИВОТ В СЯНКАТА НА СМЪРТТА

„Централният конфликт на Аслъ е, че след години борба със смъртта, само за да оцелее, тя сега трябва да реши как иска да живее. Животът ѝ е дал втори шанс, но зад този шанс се крият опасности и тайни. Да живееш вече не е просто дишане. Това означава да избереш на кого може да се довери и да намериш нов път за себе си.“
Като актриса, как подходихте към сцените, в които Аслъ е зависима от пейсмейкър и се бори за живота си?

Аслъ живее със сърдечно заболяване от детството си, така че е естествено да е свикнала с трудностите. За нея болестта не е драматичен поврат, а реалност, която винаги е познавала. Мисля, че това я прави едновременно физически предпазлива и емоционално устойчива.
Вместо интензивна подготовка, се съсредоточих върху това да покажа интуитивния ѝ начин на живот с това състояние в продължение на много години. Опитах се да съчетая естествената бавност и предпазливост в езика на тялото ѝ с тихото приемане на лицето ѝ, за да предам усещането, че „това е нейното нормално“.
Израснала със студена и нелюбяща майка като Хюля, Аслъ внезапно открива почти перфектната майчина фигура в лицето на майката на донора си, Рейхан. Дали това е нейното спасение или началото на дълбока криза на идентичността?

Хюля символизира отсъствието на любовта, за която Аслъ копнее от детството си. Рейхан, от друга страна, е първата майчина фигура, чрез която тя изпитва безусловна любов и грижа.
Присъствието на тези две жени е едновременно спасение и начало на криза на идентичността. Едната ѝ даде живот, но я лиши от любов; другата ѝ даде нов шанс чрез сърцето на дъщеря ѝ. Състраданието на Рейхан дава на Аслъ силата да се излекува, докато амбицията на Хюля я въвлича в опасност. Този конфликт прави емоционалното пътуване на Аслъ още по-дълбоко и опустошително.
След трансплантацията на сърце, Аслъ носи не само нов орган, но и спомените и емоционалното наследство на Мелике. Как интерпретирахте чувството за отчуждение или вътрешен конфликт, когато героинята се сблъсква с факта, че част от нейната идентичност сега принадлежи на друг човек?

Ново сърце дава на Аслъ не само живот, но и чужда съдба. Чувството за вина, което наричаме „вина на оцелелия“, винаги присъства в мислите ѝ. Спомените на Мелике живеят в това сърце; Аслъ носи не само себе си, но и част от друг човек. Това чувство на отчуждение понякога я кара да се чувства сякаш вижда непознат в огледало. За да предам това, се опитах да внеса усещане за „гост“ в очите на Аслъ, сякаш не може да се чувства като у дома си дори в собственото си тяло.
Аслъ е изобразена като въплъщение на чиста съвест и устойчивост. Как виждате, че тя се отразява най-много в живота ви?

Най-близка съм до Аслъ по нейната устойчивост и чувство за съвест. Колкото и уязвими да сме в живота, вътрешната ни сила ни държи на крака. В трудни моменти винаги се облягам на тази част от себе си. Подобно на Асли, вярвам, че сърцето ми ще ме води в правилната посока и ще ме носи напред.

За някой, който се е борил със смъртта през целия си живот, къде според вас се крие основният конфликт на Аслъ, докато се справя с опасностите, мистериите и интригите на един нов живот?

Централният конфликт на Аслъ е, че след години борба със смъртта, само за да оцелее, тя сега трябва да реши как иска да живее. Животът ѝ е дал втори шанс, но зад този шанс се крият опасности и тайни. Да живееш вече не е просто дишане. Това означава да избереш на кого може да се довери и да намериш нов път за себе си. Именно тук вътрешната ѝ борба достига своя връх. За някой, който се завръща от прегръдката на смъртта, намирането на своето място в хаоса на живота се превръща в най-голямото предизвикателство.
Историята казва: „Едно сърце обедини две семейства.“ Но за вашата героиня, това благословия ли е или проклятие? Предчувства ли тя шанс за спасение или началото на неизбежна трагедия?

Това е едновременно чудо и проклятие. Сърцето ѝ дава втори шанс, но също така я принуждава да се изправи срещу тежестта на миналото си. Сърцето, което ѝ е спасило живота, я свързва и с друга история и в този смисъл спасението и отговорността стават неразделни.

Сибел Ташчоглу
Рейхан: Между любовта и обсебването

„Най-здравословната част от любовта на Рейхан е нейната безусловна природа, дълбоката ѝ привързаност към дъщеря ѝ и защитният ѝ инстинкт. Това я прави способна на саможертва и ѝ позволява да проявява огромна грижа. Но когато става въпрос за Аслъ, същата тази интензивност може да стане непреодолима и притежателна, до степен да ограничи свободата на Аслъ.“
Мелике е описана не само като дъщеря на Рейхан, но и като целия ѝ живот. Вярвате ли, че със смъртта си Рейхан е загубила само дете или и смисъла на съществуването си? И връзката ѝ с Асли опит ли е да си върне загубена идентичност?

Мелике не беше просто дъщеря, а центърът на живота си, самата ѝ същност... Със смъртта си Рейхан загуби повече от просто дете; тя загуби най-силната връзка, която я беше свързвала през живота. Привързаността ѝ към Асли е в известен смисъл опит да си върне тази изгубена идентичност и да придаде смисъл на новия си живот. Това е, което прави пътуването на Рейхан многопластово и дълбоко трогателно.
Любовта на Рейхан към Асли постепенно еволюира от състрадание до задушаваща обсесия. Според вас какви психологически механизми стоят в основата на тази трансформация?

Тя не го прави съзнателно, но дълбоко в себе си това е нейният начин да се опита да запази Мелике жива. Тази обсесивна любов вероятно произтича от страх от загуба и чувство за безполезност. Това е, което тласка привързаността ѝ в нездравословна посока. Любовта на Рейхан към Асли става част от отричането ѝ от травмата; с други думи, любовта ѝ се превръща в отчаяно търсене на сигурност.
Чувствата на Рейхан към Хулия нещо повече от ревност ли са?

Да. Хюля е аутсайдер, който заплашва деликатния баланс, който Рейхан е изградила. Конфликтът между тези две майки всъщност е сблъсък между „биологичното майчинство“ и „идеализираното майчинство“. Под всичко това се крият много сложни психологически механизми.
Рейхан чува ехото на сърцето на дъщеря си в Асли, но дали наистина чува гласа на Асли, нейните мечти и нейната болка?

Мисля, че това е най-голямата трагедия на Рейхан. Тъй като Аслъ носи част от Мелике, чуването на този сърдечен ритъм означава много за нея. Но да чуе болката или сънищата на Аслъ е много по-трудно. Като майка на Мелике, Рейхан все още се опитва да се справи с тази загуба.
„Преродена“ не е само за сърцето на Аслъ, а и за моментите, които разтърсват живота на всеки герой и променят съдбата му. Кой „момент на прераждане“ е бил най-силният за Рейхан, този, който е променил ритъма на живота ѝ?

Без съмнение това беше смъртта на дъщеря ѝ. Това беше най-големият шок в живота ѝ и след този момент целият свят на Рейхан се изгради наново.
Сериалът изобразява семейството като мрежа от кръвни връзки, тайни, съжаления и очаквания. Кога вашият герой се чувства като жертва и кога се чувства виновен?

Рейхан често се чувства като жертва в тази заплетена мрежа, особено след като губи Мелике. В същото време любовта ѝ към Аслъ, водена от защитния ѝ инстинкт, налага тежки отговорности на Аслъ, понякога несъзнателно. Това също прави Рейхан виновница. Тя е едновременно жертва на собствената си болка и може би причина за страданието на другите.
Историята казва: „Сърцето е обединило две семейства.“ Дали това е благословия или проклятие за Рейхан?

За Рейхан това може да бъде едновременно лъч надежда и тежко бреме. Фактът, че сърцето на дъщеря ѝ бие в друг човек, е в известен смисъл утешаващ, но в друг смисъл засилва връзката ѝ с миналото, задълбочавайки мъката и вината ѝ. Това сърце постоянно ѝ напомня за минали загуби и травми. То е едновременно благословия и проклятие – емоционално е невероятно сложно.
В „Преродена“ любовта е изобразена не като нещо чисто, а като обсебване, вина или търсене на спасение. Кои са най-здравословните и най-токсичните аспекти на любовта на Рейхан?

Най-здравословната част от любовта на Рейхан е нейната безусловна природа, дълбоката ѝ привързаност към дъщеря ѝ и защитният ѝ инстинкт. Това я прави способна на саможертва и ѝ позволява да проявява огромна грижа. Но когато става въпрос за Аслъ, същата тази интензивност може да стане непреодолима и притежателна, до степен да ограничи свободата ѝ. Междувременно, виждайки предаността на Рейхан към дъщеря ѝ, Аслъ може да започне да поставя под въпрос собствената си връзка с майка си. За Рейхан тази двойственост я прави едновременно силна и в известен смисъл опасна.

Дениз Чакър
ХЮЛЯ: ЖЕРТВА ИЛИ ВИНОВНИК?

„На пръв поглед Хюля може да изглежда виновна, но ако се задълбочите в историята ѝ, става ясно колко голяма жертва е всъщност. Оставена сама с болно дете на 19 години и бореща се да свърже двата края, тя преживя огромна трагедия.“

Хюля е разкъсвана между майчинството и преследването на амбицията, а понякога самата тя се превръща в бреме за децата си. Как виждате тази противоречива майчина фигура?

Всъщност Хюля е тежко бреме и за самата себе си. Тя стана майка много рано, имаше дете със сърдечно заболяване, а баща ѝ отсъстваше.
Без никога да е имала възможността да преживее собствената си младост или детство, майчинството дойде твърде рано и се превърна в изтощителен процес. Това, което днес може да изглежда като егоизъм, всъщност се корени в един вид „отложена борба за живот“.
Наближавайки четиридесетте си години, тя изпитва паника, водена от факта, че толкова голяма част от живота на една жена е минала покрай нея, и се стреми да се възползва от това, което смята за „последния изход преди моста“. В този смисъл изглежда, че се е „пенсионирала рано“ от майчинството. Да, тя има своята егоистична страна, но в същото време това е много човешки вопл за живот.
Трябва ли Хюля да предизвиква съчувствие или гняв у зрителите?

Мисля, че първо гняв, после емпатия и накрая пълно разбиране. На пръв поглед действията ѝ може да изглеждат като „няма начин“, но когато започнах да я играя, видях нещо много човешко в Хюля. Да, тя може да бъде егоистична и жестока, но има нещо много детинско в нея. В известен смисъл тя е дори по-дете от трите си деца. Така че вярвам, че публиката в крайна сметка ще ѝ съчувства.
Сериалът изобразява семейството като мрежа от кръвни връзки, тайни, съжаления и очаквания. Кога Хюля се чувства като жертва и кога се чувства виновна?

Мисля, че всеки е едновременно виновен и жертва. Никой не става виновен от нищото; винаги има история на жертва зад всичко. Същото е и с Хюля. На пръв поглед тя може да изглежда виновна, но ако се задълбочите в историята ѝ, става ясно колко голяма жертва е всъщност.
Оставена сама с болно дете на 19 години и бореща се да издържа семейството си, тя преживя огромна трагедия. Като актриса подхождам към ролите си на адвокат и виждам Хюля по този начин: тя не е по-малко, а може би дори повече, жертва, отколкото извършител.
Историята казва: „Сърцето е обединило две семейства.“ Но за Хюля, благословия ли е това или проклятие?

В момента това изглежда като надежда за спасение. Може би мечтае да се спаси чрез сигурността на богато семейство, но мисля, че този път ще се превърне в проверка на реалността за нея. В началото може да иска да се освободи от бремето, но с течение на времето ще разбере ценността на майчинството. В началото може да го възприема като „финансово бягство“, но необходимостта да сподели дъщеря си с друга майчина любов ще предизвика съвсем различни емоции. В този момент историята придобива двойствен характер, превръщайки се едновременно в благословия и наказание.
Докъде ще стигне Хюля, за да защити близките си? И кого е готова да пожертва първо: другите или себе си?

Реалистично погледнато, другите са на първо място... Защото тя вярва, че вече е пожертвала достатъчно от себе си. Но философски, всеки, който жертва другите, жертва и част от себе си. Историята на Хюля се върти именно около тази дилема.

Екин Коюнджу, директор „Глобално разпространение и партньорства“ в OGM UNIVERSE:

На MIPCOM, OGM UNIVERSE ще проведе много специално събитие - пресконференция и коктейл за сериалите „6 от нас“, „Падането на краля“ и „Прероден“, с участието на някои от актьорския състав. Как се подготвихте за това събитие и какви са очакванията ви?

Тази година на MIPCOM искахме да покажем силата на настоящата ни програма и да създадем пространство, където международни купувачи, преса и партньори биха могли директно да се запознаят с нашите истории и таланти. За да направим събитието наистина специално, поканихме Керем Бюрсин, Лизге Джомерт, Халит Ергенч, Мерве Диздар, Аслъхан Гюрбюз, Хазал Субашъ и Бурак Беркай Акгюл – изключителна група актьори, които въплъщават както разнообразието, така и звездната сила на нашите проекти.
Третата година на OGM UNIVERSE на MIPCOM също отразява колко много постигнахме за кратко време: от стартирането като нова дистрибуторска компания до превръщането ни в глобален играч.
Марка със силен и разширяващ се каталог. Внимателно подготвихме събитието, за да гарантираме, че то отразява не само първокласното качество на нашите проекти, но и духа на OGM UNIVERSE.
И най-вече, нашата цел е да празнуваме заедно и да се забавляваме! MIPCOM винаги бележи началото на нов сезон и това е събитие, което очакваме с нетърпение. Чудесно е да се свържем отново с партньори от цял ​​свят, много от които не сме виждали от няколко месеца, и да проучим нови възможности за сътрудничество.
Тази година сме особено развълнувани да представим новата ни серия и да заздравим взаимоотношенията, които бяха толкова важни за нашето пътуване. Очакваме MIPCOM да бъде динамично и продуктивно събитие.