Здравейте и от мен, не споделях нищо от страх или от суеверие, не знам. От май месец съм на легло, ставане само за тоалетна и прегледи, заради проблеми с шийката, спешния серклаж на горещо и т.н. Термин 30.10, е да ама явно няма да чакаме чак до тогава, днес на преглед в 36та седмица ми махнаха конеца, защото бебче е над 3200гр, аз имам желание за естествено и ми казаха, че е по-добре да не чакаме да стане 4кг. Реално от миналата седмица имах позволение за кратки разходки и успях да се придвижа само до един магазин за бебешки неща, преди него от страх нищо не бях купувала. Но днес вече ме обзе паниката, че нямам време и с това фуниевидно разширение нямам представа колко бързо ще се случат нещата, а и ми спряха всички потискащи контракциите лекарства 😯.
Не ми е готов багажа за болницата, нямам коластра, не съм готова с нещата за бебче, не съм чела книги и си мисля, че ще съм ужасна майка. Надявам се някакъв инстинкт да се отключи 🫣, а и все пак казвам на бебе да ме изчака малко. От толкова страх и изолация не съм намерила за нужно когато съм се чувала с леля ми и баба ми да им кажа, че съм бременна и когато дойде моментът ще е малко неловко да им се обадя за изписването. И така рязко в главата ми настъпи абсолютен хаос.
Не ми е готов багажа за болницата, нямам коластра, не съм готова с нещата за бебче, не съм чела книги и си мисля, че ще съм ужасна майка. Надявам се някакъв инстинкт да се отключи 🫣, а и все пак казвам на бебе да ме изчака малко. От толкова страх и изолация не съм намерила за нужно когато съм се чувала с леля ми и баба ми да им кажа, че съм бременна и когато дойде моментът ще е малко неловко да им се обадя за изписването. И така рязко в главата ми настъпи абсолютен хаос.
