Трудно дете на 6

Каква наглост, високопарност, убеденост в правотата си и най-вече каква назидателност. Не се хабете, момичета, няма смисъл. Насила можеш да вземеш, насила не можеш да дадеш, знаете нали?

Chocolate1987, трудностите с изразяването имат връзка със социалната адаптация на детето, а тя пък се свързва с фустрацията. Детето се върти в омагьосания кръг да иска да бъде прието, но да не умее да  общува наравно с другите и да бъде прието от тях. Няма авторитет и това е доста опасно, защото рискувате в един момент да бъде привлечено от компания, в която ще използват наивността му и желанието му да бъде прието по начин, който не бихте искали. Бунтът срещу вас като налагащи границите ще се засили, ще бъде и подстрекаван от "приятелителите". Агресивните прояви ще направят невъзможно приемането на детето от така наречената нормална среда и ще го тласнат към другата, в която това поведение ще бъде насърчавано. Жизнено важно е един от вас поне да има някакъв контрол над детето, но трябва вие да намерите подхода, копчето, което да ви даде този контрол. Няма рецепта за това. Тръгването в първи клас ще бъде предизвикателство. Следващото ще е като навлезе в пубертета, т.е около 11-12 годишна възраст.
Не го казвам да ви плаша, искаш истории от хора, преминали през това - не са за публичното пространство, повярвай ми.
Не знам дали ще ме послушаш, но ще ти споделя моя опит, това, което не направих и сега съжалявам - не записах детето си в малко училище, с малка сграда, малко ученици и малки класове. Не преместих детето си, два пъти бях готова и исках, но то отказа, а аз се уплаших да не стане по-зле, ако го направя без съгласието на детето си. А то се уплаши от промяната и предпочете познатото. 7 години булинг, мобинг и каквото се сетиш. Много пъти нещата бяха преиначавани, много пъти бяха крити, детето е било заплашвано да мълчи, защото ако се оплаче ще стане по-зле за нея. Тези, които трябваше да осигурят спокойна среда, адаптация, приемане, социализация бяха взели страха на детето ми, втълпявали са му, че трябва да мълчи, че никой няма да го защити. И много неща научих в последствие и все още научавам на час по лъжичка.
И през цялото време се боря с предизвикателното поведение, боря се да вкарам нещата в приемливи граници, да възпитам, да изуча, да дам бъдеще.
Дай на детето си възможност за изява, да стане център на позитивно внимание, защото рискът да търси всякакво внимание, дори негативно е огромен.

В първия пост пишете, че сте отчаяни, във втория, че категорично отказвате обследване на детето.
Отговарят ви майки, които са извървяли вече вашия път и обясняват, кое е най-доброто, което да се направи и то навреме да се направи.
Не знам защо приехте като назидание и критика, желанието на майки, изживяли това, което вие изживявате сега , да ви помогнат, като нещо толкова отрицателно. А то не е, само полезни съвети до момента.
Да се помогне на детето, за да е то добре, че да сте добре и вие като родители.
Това е едничката цел на всички коментари до момента.
Жалко, че не разбрахте. Но сблъсъкът с учиищната система няма да ви бъде никак лесен и трудното тепърва предстои. Опитахме се да ви улесним, не да ви четем лекции.

От къде стигнахте до извода, че смятам, че това са незначителни неща или не са сериозни проблеми ? От къде достигнахте до това заключение? Дори и да имате някаква правота в думите си, не ми харесва начина по който ги поднасяте и не го приемам. Аз не съм на пет години да стоите и виртуално да ми размахвате пръст. Не искам и успокоение, а някакво по-нормално човешко отношение,ако ме разбирате. Ако възможностите ви не достигат до там, съжалявам, но това което търся не е това.
Бихте ли могла да ми посочите къде настоявам върху тезата, че съм права? Това, че вашата истина е истина за вас, не значи, че е истина за мен и обратно. Наистина не искам и не търся да влизам в конфликти с други хора. Не разбирам защо толкова строго бях нападната, но пак казвам, не това е нещото, което търся, така че не ме интересува. Бъдете малко по-мили и толерантни бе хора. Не е толкова трудно и не изисква големи усилия. Като цяло забелязвам този синдром в българина- да хули, винаги той да държи правотата и да е крайно недружелюбен към другите. Разбирам, че тук има някакво подкрепящо се общество , за което много се радвам, но бъдете малко "по - търпеливи" към останалите. Благодаря!

Ама вие продължавате... Грам не сте отбрали от това, което ви дадоха като информация и съвети, а те са ценни, защото са лично изстрадани. Нали разбирате, че никой тук не е длъжен да разголва душата си за проблемите, през които е минал, нито да излага на показ толкова лични неща, но го правят за да ви помогнат, понеже са минали през това. А вие вирите виртуално нос, виждате размахани пръсти и високомерно обяснявате как нямаме право да ви говорим така или начинът на изразяване не ви харесва. Ами заключвайте темата тогава. Вие не желаете помощ, вие желаете да оркестрирате какво да се пише тук и то да ви е угодно, в синхрон с вашето мнение. Да не се окаже накрая, че голяма част от проблемите на детето идват от вашето поведение, че тогава ще стане интересно.

А само да ми кажете вие с какво точно "помогнахте"? Освен да затвърдите написаното от мен в предния коментар цитиран към вас. На никой не съм опряла нож в шията да разкаже историята си. Всеки е свободен ако желае да сподели, ако ли не - да подмине. Не съм тук за да влизам в конфликти, пак казвам. В един коментар единствено намерих нещо полезно и това донякъде оправдава целта на темата. Благодаря за последен път и приключвам с диалозите. Лека вечер!

Ние, всички, още от споменаването, че обследването е недопустимо, разбрахме какво търсите. Успокоение. Вие не търсите решение, а успокоение. С човешко отношение. Ако не ви се дава успокоение (такова няма. Никой не желае да ви лъже, дори ако това за вас е проява на отрицателно отношение), ако с вас не се съгласяват  -  то е равносилно на "нечовешки" действия, на обида и размахване на пръст.
А) Казах, че не мога да ви дам успокоение, защото целият подход на работа с детето трябва да се промени за да се случи нещо. Обаче вашето  поведение в случая е знак, че не го желаете. Вие желаете някой да ви гарантира промяна, но паралелно желаете да запазите старите условия (терапия, подходи, възприятие). Когато ви казват, че подходът трябва да се смени и успокоение няма - вие се ядосвате.
Б) Очевидно желаете да запазите старите условия, защото не осъзнавате доколко са сериозни нещата ( и преди мен беше казано , обяснено, аргументирано, но някак моите писания удариха последния гвоздей). Какво ви се казва от специалистите ви не знам, но инстинктът ви за самосъхранение и родителство  вече трябва да ви казва че тези хора и техните виждания, методи подходи във вашия случай  са се изчерпали.
В) Фокусът ви е напълно изместен върху  вас и вашите преживявания в момента (някой оспорва вашата схема и не ви дава знак за положителен развой, смее да ви чете "лекции" по детско развитие) по начин, по който съвсем забравяте че някой друг е по-важен като тема на обсъждане. Това е вашето дете.

Ако вас ви боли глава, а след дълго лечение при един и същ специалист , с различни схеми ,  нямате подобрение-  сменяте лекаря. И с него сменяте неговото възприятие по проблема и неговите постъпки за лечението. Понякога дори стигате до неконвенционални методи. В момента, искате някой да ви успокои, че главата ще ви мине. Със същия лекар, неговото възприятие за проблема и неговите лечения. Щом го искате, значи не допускате че може проблемът да е нещо различно, и решението  на проблема да е различно решение. И  не смятате, че главоболието всъщност е толкова сериозно, че да си заслужава подобни драстични мерки. А щом е така, то значи и ние няма с какво да ви помогнем. Но и да ви лъжем не можем. Дори ако лъжата за вас в проява на човешки отношение. Така, че успокоение от нас не можете да намерите.