Голям проблем с кчване на килограми

Ами според мен не ги смятате правилно калориите. Казвате, че обядвате 150 грама протеин - да предположим че това е печено пилешко БЕЗ кожа, във всеки 100 гр. има около 175 калории и 30 гр. протеин.
Тоест за да ядете 150 грама протеин на обяд, изяждате 500 гр. пилешко, което е равно 875 калории. И това е без добавки (олио и т.н.) така че, надали ядете около 1000 ккал на ден.

Е, едва ли са наистина 150 грама протеин, по-скоро е имала предвид 150 гр месо.
Чувала съм и от разни гурута в интернет, че нямало как да ядеш малко калории и да не отслабваш, че хора, които казват това, всъщност постоянно ядат нещо между храненията и го премълчават..
Но все пак ми звучи абсурдно човек да лъже сам себе си, по-скоро мисля че т.нар. метаболизъм може силно да се разстрои от неправилно хранене, и след това трябва време и правилните мерки, за да влезе в релси.

Прочетох темата два пъти и няколко пъти е писала “150 гр. протеин”, може и да се бърка, но трябва да уточни. За това най-добре да ползва кухненска везна и калориен калкулатор - апп.

според мен и вероятно въпросните гурута ... не само от неправилно хранене, а и от доста неправилни неща в живота , ежедневието, настройките към живота и всичко.

Да,изкарвам ги едни и същи,защото ги следя.Като грамаж следя колко ям и какво.Но както и да е,няма смисъл повече да се пише по темата.Аз исках хора с подобен проблем да пишат,а не просто лаладжийки изречения.Както и да е.

Е как лаладжийски? Ние толкова неща изписахме, съвети дадохме, за изследвания, за хранене, за мерене, за тренировки... Просто не ти хареса, не знам какво очакваш да ти кажем.

Дойде само да се оплачеш пък ние ... се юрнахме да те съветваме и да ти даваме акъл. Пък кой в днешни време иска акъл!

Не става дума само за математика. Няма как от 1000 да извадиш 2800 /вероятно това е минималния разход на енергия на майка на 4 деца с 9 километра ходене дневно/ и от -1800 да напълнееш. Пак казвам не е само невъзможна математика, а материята не съществува по този начин. Трябва да имаш черна дупка в себе си, която превръща отрицателната енергия е материя!

И едно уточнение - няма как човек с 9 километра ходене всеки ден да има инсулинова резистентност ако ще и 1 хляб и 2 пасти да изяжда. Така модерата ИР на обществото приемащо глутен. Ако някой е задълбавал какво реално е ИР, а не просто "висок инсулин". Да се е запитал защо "резистентност" ще знае, че не може да имаш 9 километра ходене и ИР.   

@meghan rosmary, малко грубичко се изказваш. Не виждам никакво “лаладжийство” в темата, всички ти дадохме няколко различни гледни точки и съвети. Да, явно няма някой с точно същият проблем като твоят, но това не прави съветите по-малко логични. Странно е да си вярваш, че ядеш по 1000 калории ВСЕКИ ден и не отслабваш, тъй като всяко едно човешко тяло гори (в покой) около 1200 калории на ден и дори и да не тренираш, ако действително ядеш под тази норма, няма как да не отслабнеш. И това идва от човек, който се докара до (почти) анорексия по този начин. Но моето меню не приличаше на твоето.

Не само е грубо, а нагло даже в предвид, че толкова хора й писаха в опит да й помогнат....не й "досаждайте" повече с общи приказки на жената, нека продължава да се чуди сама къде й е проблема!

Като ѝ гледам форумната история, авторката яко послъгва. За 4-те деца съм скептична, може и килограмите да са истина, но да се самозалъгва колко яде, защото няма начин да не отслабва. То и тия болните, като спрат да се тъпчат, когато Оземпикът им намали апетита, отслабват.

Точните стойности ме интересуват.
Минала съм по твоя път. 10-тина години ми отне да намеря кадърен ендокринолог. И моето ТСХ беше 2 и нещо. Но има значение колко точно 2 и нещо. Някои стойности предполагат повтаряне на изследването през няколко месеца. Така при мен лъсна, че както е 2 и нещо, така скача на близо 6.
Щом не ги помниш, явно не си ги правила скоро. Повтори и инсулина. Натоварването ми с глюкоза показа ИР.

За храненето - напълно те разбирам. Мога да кажа при мен каква беше спънката. Дали и при теб е така, не знам, ти ще си прецениш. Аз спазвах много стриктен режим от понеделник до петък - само месо, яйца, риба, зеленчуци. И да, свалях. Но бях демотивирана, защото чисто физически не се чувствах добре. В почивните дни си давах почивка. Не съм преяждала с нездравословна храна, нямам никакви зависимости към сладко и т.н., но си хапвах филийка хляб, плодове, леща, чашка вино или друг алкохол. И в понеделник бях в най-добрия случай на нулата, често и малко отгоре, спрямо началото на предишната седмица. А пък на празник, ако приема парче торта или нещо друго, направо цифрата отиваше в космоса.
Накрая попаднах на еднокринолог, който ми назначи съвсем различен режим. Като каза, че ще включим въглехидрати, рекох си, сега вече съвсем ще откачи кантарът. И вярно откачи, но надолу. Вече съм -40 кг. Без да усетя, изследванията ми се подобриха и се чувствам много добре.
Не закусвам, просто не мога. От това, което съм чела и намерила като съвети от лекари, съвсем не е решаващо.
Това било фастинг, аз от години живея така, но де да ги знам тези модерни думи вечерям към 7:30, след това обядвам чак 12:30-13 ч. Лягам късно, след 3 ч. и спя 7-8 часа.

На обяд - 2 яйца, зеленчуци, филия пълнозърнест хляб, майонеза 1 чаена лъжица, зеленчуци.
Вечеря - месо, риба, тиквички/патладжани/чушки с кайма, пак любимата ми майонеза и хляб + салата + десерт - плод, панакота с подсладител или вафла/друг вид продукт без захар. Пия си и безалкохолни без захар, не наблягам на тях, но си сипвам по няколко глътки, ако ми се допие. Сега поне има голямо разнообразие от такива продукти.
Като страничен ефект, освен свалянето, нямам и нужда да "почивам" събота и неделя + като ям на празниците заедно с "нормалните" хора, не мърдам нагоре.
Август и септември си бях дала почивка. Пак казвам, не съм прекалявала с нищо, обаче на морето и дюнер си хапнах, и казанлъшки понички, в тези 2 месеца са ни съсредоточени много семейни празници (9 повода), когато съм изпивала и по нещо за "наздраве", и торти, шоколадови бонбони не съм отказвала.
От 2 дни вече съм си на режима, разликата беше 400-500 грама като се върнах към него, което не го броя за качване, а моментно състояние, задържане на вода, дата на цикъла.

Не ходя на фитнес, не е за мен. Ходя пеша 6000-10000 крачки, в зависимост от това колко време имам. Правя и упражнения, но за разтягане и тонус, не нещо сериозно.

И още нещо много важно - витамин Д и Б12 ми се оказаха доста ниски. Освен лечение за щитовидната и ИР, започнах и тях. Чак тогава осъзнах каква слабост съм изпитвала. И двата витамина влияят на метаболизма, апетита и съответно на отслабването.

Накратко - изследвания, адекватен лекар и относително постоянен режим на хранене, не редуване на някоко дни сторго, после отпускане. Това води до йо-йо. Режимът не е нужно да е краен, а да включва правилните храни от всички хранителни групи, в правилно съотношение. 
Поне това проработи при мен.
Успех!

Благодаря ви,да ще се насоча към ендокринолог най-добре и ще видим. Благодаря и на всички други.

Аз съм с Хашимото и неинсулинозависим диабет, за които диагнози признавам не приемам нищо. Наднорменото ми тегло и последиците от това са налице, едно гореспоменатите диагнози. Наложи ми се да вляза за три дена в болница за операция. Там казах, че имам диабет и храната ми беше за тези три дена основно две филии хляб, сирене и извара. Филиите хляб почти не ги докосвах, а другите вариации на двата млечни продукта ги хапвах по малко, колкото да не ми стържи. Основно се наливах с вода и съвсем малко от храната. Количествата, в които я даваха бяха като за едногодишно дете, но и така ми беше неприятна. Движението ми беше от леглото до тоалетната и обратно, и два пъти до двора на болницата. На четвъртия ден, след изписването ми си купих да ям две кюфтета на скара и салата, защото умирах от глад. Разбира се едва успях да изям едното и ми стана тежко. Като се прибрах кантара вкъщи показа 3,5 кг надолу. Ясно е, че основно е вода, но факт, че две седмици след това не ги качих, докато не почнах да хапвам отново след седем часа вечерта. Та всичко това написах, за да кажа, че независимо какви заболявания има човек, когато храната е малко пак се отслабва. Очевидно калориите са повече отколкото изразходваш.

Подкрепям wiwala75. Прекалено много хора подценяват това което ядат и после се чудят “защо не отслабват?” Калориите са в центъра на всичко, ако консумираш повече от нужното дебелееш или най-малкото не отслабваш. Наистина е проста математика, във всичките фастинги, диети, режими става въпрос за калориен дефицит и нищо друго.

Абсолютно вярно е, че калорийният дефицит е в основата на отслабването. Въпросът е как да бъде постигнат, така че човек да успее да го спазва. При малко наднормено тегло е лесно, защото стига до нормалните си за ръста килограми за сравнително кратък период. Когато обаче е много, този период е по-продължителен.
И ако е с прекалено малко калории, метаболизмът се забавя, после дори с нещо малко да го наруши, даже не говорим за нездравословна храна и/или количество, пак се трупват килца и не само се нулира постигнатото, а се тръгва нагоре.
Също така, ако не е правилен балансът в чинията м/у различните хранителни групи, при отрицателен калориен баланс ще се сваля, но в случаите, в които процентът на въглехидратите е по-висок от необходимото, ще има скок на кръвната захар, произовдство на повече инсулин, съответно рязко сваляне на захарта и чувство на глад. Пак се връщаме на продължителността - ако е за кратко, човек ще се стегне и ще го издържи, но при цел 30-40 и повече килограми, вероятността за успех е малка.
Има значение и дали се прави в нормалното ежедневие или не. wiwala75 писа - "Движението ми беше от леглото до тоалетната и обратно, и два пъти до двора на болницата." - едно е да лежи човек и да няма ангажименти и съвсем друго да изпълнява ежедневните си отговорности. За да отиде на работа, да е адекватен там, след това да тича по деца и т.н., има нужда от храна, която да държи тялото и мозъка му в изправност. Ако не е приел нужните калории или са били в неправилна комбинация, психически и физически не се чувства добре. Ще устиска 1-2 седмица и после ще се предаде.

При затлъстяването "тайната" е в това да се намери режим, който да се спазва без драстични усилия в продължение на години и след това да придобие навици, които да му помогнат да го запази. Това засяга не само килограмите, но и ежедневното доставяне на важни хранителни вещества, които са нужни, за да бъдем здрави.