Родителски отговорности след развод - роля на бащата

Пак се започнаха някакви напълно излишни коментари.
И аз се прецаках с уговорката 50/50.
Почнете си дело и късмет да мине бързо!

По принцип съм съгласна. Но!
Според мен и нещата с парите пак са на добра воля и взаимно разбирателство. Много е трудно да сложиш цена на детското ежедневие. Колко струва да отгледаш дете?
Да, минималната издръжка определена от държавата е наистина малка, но то и минималната заплата е малка, и минималната пенсия е малка и т.н. и въпреки това има много хора, които живеят с тези малки, крайно недостатъчни суми.
Пиша това с уговорката, че това са си лично мои разсъждения от позицията на човек, който има дете, но с бащата сме заедно и не съм преминавала лично през развод/раздяла и делене на финанси и отговорности.

За съжаление моите наблюдения сред разделените семейства са, че много жени ги интересува само издръжката и чрез нея да "накажат" бащата. Почват се едни спорове за повече пари, за доказване на по-голям доход от декларирания и т.н. Много жени, аргументирайки се колко е скъп живота, изглежда, че приемат децата си за съквартиранти и за пълноправни на тях, равни възрастни индивиди и искат да делят с тях всичко - започват да изброяват в месечните си разходи неща като наем/ипотека, ток, телевизия, гориво, каско, ремонт на колата, почивки - все неща, които плащаш (в същия или пренебрежимо по-малък размер), без значение дали имаш или нямаш деца.
За мен разходи, които следва да се вземат предвид при "изискванията" за издръжка са наистина разходите, пряко касаещи децата - храна, дрехи, учебни материали, тренировки/екипи за тренировки, забавления, джобни. И пак с уговорката, че е на добра воля и взаимност. Може да се разберат майката да поема ежедневието на детето (храна, джобни, дрехи), а бащата да плаща тренировките, частните уроци, и да поема няколко пъти годишно по-едри разходи - нов телефон, зъболекар/брекети/шини примерно, голямото есенно зареждане за училище с дрехи, екипи и учебни материали, скъп училищен/летен лагер или мечтаните маркови маратонки. Но за мен е нездравословно и най-малкото унизително всеки месец да се водят едни дебати кое колко е и как не стига издръжката и "какъв безотговорен баща си ти". Аз не бих се принизила до просякиня. Не искам помощ (нито финансова, нито никаква) от човек, който не иска да ми я даде. Когато не стигат парите търсиш как или да намалиш разхода и да свиеш ненужните харчове, или да увеличиш прихода. По-добре второто.


Пак се връщам на първоначалното си мнение че децата са преди всичко обич и вътрешното ти чувство за дълг и отговорност и ако ги нямаш то няма смисъл насила да се прави каквото и да било. То има и такива майки - безотговорни и незаинтересовани. Бащите си гледат децата и честно да ви кажа за нито един не съм чула, който да роптае срещу бившата си и да я съди за издръжки и да събира касови бележки, за да доказва колко скъпо е всичко. Малко са, но ги има.

Нещата никога не са само черно-бели. Така, както докато сте били семейство сте се съобразявали какъв стандарт на живот да водите според общите ви доходи и възможности, така живота продължава и след раздялата също е редно да се съобразяваме какво можем и какво не можем да си позволим. И не говорим майката да мизерства с минимална заплата и минимална издръжка, а бащата да води новата си жена на Малдивите, но не и обратното - майката да иска да води луксозен инстаграм живот, а бащата да се чуди откъде да извади поредната вноска и къде наистина отива тази вноска и дали е за детето наистина.

А по предложенията да заведе дело, щом сегашната издръжка сами са си я определили като 50%, то съдебно определената е твръде вероятно да ви разочарова и сумата да е близка до сегашната или дори по-малка, та не знам дали си струва, проучете при адвокат какви са практиките с конкретни доходи и суми.

Да изкажа и моето мнение.Аз прекратих връзката като преди бащата е поемал всичко, в момента го взима когато си иска и не го спирам,плаща някои сметки ,оставя за храна и детето го облича на 90 процента.Принципно му казах за някаква фиксирана издръжка но  ме отряза с предтекст че аз съм се разделила с него, аз съм виновна и общо взето да се оправям.Преди го взимаше за детска градина, играеха си на вън но от както е лошо времето само събота го взима с приспиване и неделя го връща както и ако е отпуска, тогава е при него.Принципно и аз искам да има повече отговорности тъй като всичко ми е на мене но и някак си се чуствам аз виновна че аз съм приключила и разбирам като цяло че и на него не му е лесно да е постоянно ангажиран с детето.

Аз смятам, че ако един баща иска да бъде родител - ще бъде. Никога не съм гонила БНД за отговорности - ако иска да бъде. Реши  и живя 5 години в чужбина, докато дъщеря му растеше, след това се сети да създава връзка. Успяха, комуникират си, но времето в детството е невъзвратимо.  Но всеки сам си решава. Аз никога от никого не изисквам нещо - ако иска - иска.

Според мен никой няма да ти даде тиквен медал, ако освободиш бившия от всички ангажименти и се нагърбиш с всичко сама. Липсата на физическа грижа - която бившият ти очевидно е на път сериозно да редуцира, не може да бъде адекватно компенсирана с повече финанси, но пък и друг начин не е измислен, така че се присъединявам към мненията, препоръчащи да предоговорите издръжката. По-голямата сума можеш да използваш за платени услуги, бавачка, частна ясла/градина и т. н.

Пример не виждам с какво ще ти бъде полезен, но мога да дам един - на моя близка, живееща в чужбина присъдиха споделен режим по една седмица при всеки от родителите и макар че се потресохме и даже ревахме, с времето се оказа, че наистина е удачен вариант и за тримата.

В какво се изразява прецакването при 50:50?

Юридически, по документ, полагате равни грижи и средства. Реално, ако Родител1 реши да не спази уговорката и остави детето на Родител 2, той/тя поема всичко, а на всичкото отгоре и трябва да заведе дело, за да иска издръжка поне.

Че аз не искам медали. Само казах, че който иска ще бъде родител, независимо дали го караш или не. Другото е само губене на време и нерви. Затова предпочетох да се съхраня.
.

Мисля си, че както при Alex_krh95, може би и в случая с авторката тя е инициирала раздялата, като може би е предполагала по-сериозно участие на бащата в отглеждането на общите деца. И сега той я наказва, като хем отрязва срещите, за да си живее ергенския живот, хем недофинансира напълно съзнателно, макар да знае отлично, че тази липса на средства ще се отрази зле на собствените му деца.

Той не може и не трябва да бъде принуждаван да ги взима и да поддържа контакт, но поне трябва да бъде задължен да поеме полагащата му се част от разходите по отглеждането.
Не се разбра на колко са тези деца, но освен прехраната, има дрехи, курсове, екскурзии и какво ли не, за да могат децата да се развиват, както съучениците си в днешно време. Не че не могат да израстнат и в мизерия - напротив, могат, но кой да ги защити от безочието и безотговорността на бащата, ако не майката?

Да плаща справедлива издръжка, това е.

А юридически няма ли гаранция някаква, ако единия бие отбой да си плати за безотговорността?
Примерно с някаква клауза.

Според мен 50:50 е нещо съвсем друго - това е при деклариране на доходите и прилагане на съответната данъчна таблица (поне така е в чужбина).
За издръжката на детето се вземат предвид на първо място доходите на родителите, и съответно спрямо доходите, съдът определя. Баща, който печели повече, ще дава повече за издръжка, както е плащал повече и когато е бил в семейството. Нищо по-различно не е.
Минималната издръжка по смисъл е онзи екзистенц минимум, който е необходим за оцеляването и който се полага на всяко дете - и тогава съдът си влиза в ролята при бащи хитреци или мързеливци и неработещи ) - създал ли си дете, длъжен си да му осигуриш храна, облекло, топло.., поне докато е непълнолетно/или е пълнолетно, но още учи.

Гледането, грижите и времето прекарано с децата е въпрос на съвест.

@авторката
Намерете си добър адвокат (по-добре адвокатка), като й предоставите информация за всякакви доходи на съпруга ви, вкл имоти, акции, участия..
Месечната сума, която ви определи съдът, да се актуализира АВТОМАТИЧНО всяка година според годишната инфлация на нац.статистически институт (има таблица, можете и сами после лесно да го видите). Това за актуализацията трябва да е записано в съдебното решението - затова добрият адвокат е необходим, да предвиди всичко. Възможно е и режийните разходи да включите 50:50 да споделяте със съпруга (и това записано в съд. решение).

Всичко останало 20 %, 50% за прекарано време с деца е несъстоятелно.
С една много добра издръжка, съобразена с дохода на мъжа ви, ще намерите начин да покриете това да не са сами децата (чрез бавачка, курсове, допълнителни часове има в някои училища за следобедите срещу някаква такса). Така вие ще продължите да работите, да следите професията си, да се усъвършенствате, а и лично време да имате.

С бащата - дипломатично и с уважение, колкото и малко време да отделя за децата си. Не трябва да го дискредитирате пред тях, това казва закона и това е разумно. Няма друг, който да им е баща - факт, който често се забравя.
Можете обаче да създадете благоприятни условия връзката им да не прекъсне, а и кой знае.. може да се осъзнае и да прекарва повече време с тях.

Успех!

Не, единственият механизъм е ново дело.

Мъжът е склонен да се грижи за децата на жената, която го вълнува в момента.
Грубо, тъжно, но реално.

Това не означава, че не обича своето дете и не плаща издръжка.

Ако авторката е искала, да е сигурна, че детето ще запази стила на живот, който е имала със съпруга си, могла е да положи усилия, безплатен обяд няма.
Избрала е свободата, което върви със свободата, да има своето ниво на възможности, не това на бившия съпруг.
Ако иска отзивчив баща на детето си, очакват я дисциплина, такт, дипломатичност и компромиси.
Съдът може да определи издръжка и ред за контакти, но не може да осигури паритет във грижите.
Да стигне успешно до лишаване на бащата от род. права поради неполагане на грижи, е малко вероятно, а ако авторката се опита - отношенията ще станат необратимо лоши.