Работещите майки

Имам две деца, по-голямото е с увреждане и много зависимо от помощ за абсолютно всичко, и дете/бебе на 1г, също още зависимо почти изцяло. Имам работа, която е изключително сигурна, удобна, стабилна, гъвкава, но съм се примирила, че е под квалификацията ми и няма да мога да имам кариера. След диагнозата на първото ми дете целият ми свят се преобърна и всичките ми приоритети на жена и майка са ясни. Полагаме заедно с мъжа ми, без помощ или със спорадична такава от майка ми (живеем в чужбина), изключително много грижи и за двете деца; когато сме с тях сме на 100% отдадени. Казвайки това обаче, и за двамата ни е от изключителна важност да работим, и то не само заради финансовия аспект, но и за да имаме и друго амплоа, извън това на родители, гледачи, логисти. Личното ни време за хобита, спорт, срещи с приятели, е нещо, с което рядко правим компромиси, иначе не бихме издържали на напрежението и скръбта, която си носим заради всичко, което се случи. Мисля, че засега балансът е добър, но някои правила просто сме ги отпуснали - даваме най-доброто от себе си, но и знаем, че трябва да се съхраним физически и всякак, защото децаата още дълго време ще имат нужда от нас.

Разтоварила съм някои ангажименти срещу заплащане - детска градина за малкия и детегледачка за деня, в който не ходи, чистачка ежеседмично. Работя предимно от къщи и в това време пазарувам, пускам перални, подреждам, понякога готвя - наистина благодарение на гъвкавата ми работа и това, че никой не ме следи дали съм заета нонстоп.

Отдавна не си задавам въпроса правя ли достатъчно и дали не ощетявам едното или другото дете откъм внимание и грижи. Потупвам се по рамото, защото знам, че не е лесно.

От всички изчетени житейски истории по темата бих се усмелила да дам само един съвет- послушайте сърцето си, вие знаете как се чувствате и от какво имате нужда, както вие така и децата ви. Това, което е добро за едни, може с пълна сила да е лошо за вас. Ключът винаги е в самите нас, другото е просто споделеност на различни опити.

Това доста опира до темперамент. Аз работя почти от раждането. Сега ми е по-трудно, защото малката е активна и я тресе регресия на съня в 8 месец. С таткото се редуваме и скоро ще имам помощ 2 пъти седмично по 4 часа. Уикендите също често работя. Докато бебето спи дневен сън винаги съм на лаптопа. Нощем си спя. Работата ми е в гъвкава и всяка сутрин сме в парка. За мен е по-важно как прекарваш времето с детето, а не задължително да е 24/7 без почивка. Не се чувствам добре напълно потънала в майчинство. Имам нужда да върша неща, от спорт и въздух също. Помощ нямаме от баби поне засега. Тегаво ми е, да, много се изморявам понякога, но то няма как всичко. Ако си зарежа изцяло работата няма да се чувствам добре в дългосрочен план. Намирам баланса в това за пръв път да не си давам зор на максимум в смисъл да съм все първа пушка за всичко. Когато успея да си свърша нещата, супер. Ако ли не, е по-късно. В моят случай никой не страда пряко, ако се забавя с някой и друг ден.

Хубава тема, дано наистина да стане групичка за споделяне на опит и помощ, и въпросът дали са лоши работещите майки заглъхне. Личи си по палците ‘полезно’, че работещите не се нравим на мнозина

Присъединява се още една, която беше с лаптопа в болницата, пращаща мейли и в деня на раждането. По собствено желание

Първите няколко месеца пробвах сама, но дори и със спокойно бебе си е предизвикателство. Сега имам по малко помощ. Всеки момент, в който не съм с детето, ми липсва, но удовлетворението от това за няколко часа на ден да съм себе си и да правя това, което обичам, се отразяват добре и на мен, и на детето. Мисля, че е по-важно времето прекарано заедно да е пълноценно, а не да сме 24/7 заедно.

Аз съм на мнение, че в крайна сметка много зависи от естеството на работата. Има хора с творчески професии, доста гъвкави, не изискват да си в точно определени часове на линия и можеш да си решиш ти кога колко да отделиш - аз не виждам проблем. Има и хора с повечко помощ от баби, дядовци, зълви, етърви и тн фамилия - детето е гледано, обичано, занимавано. Също и бащи има с гъвкаво работно време. Да не говорим колко са различни бебетата и нуждите им, защото нашата госпожица може да изкара доста време в тихи игри с играчки, а други бебета искат постоянно внимание. Със сигурност има и по-самостоятелни от нашето. Въобще ситуации бол.

Въобще и не засягам темата колко понякога хората живеят в свой измислен розов свят. Има хора, които не могат да си позволят финансово да не работят по 2-3 години. Втората година майчинството е 780 лв и да, ако таткото взима 6к заплата, бива, но масово се взима средна заплата и не става. Скоро четох едно дълго излияние във фб за това как с малки деца да не се ходи еди къде си, че не било добре за тях и за околните, а винаги било чудесно да ги оставиш на любящата баба и бла, бла. Йес, ок, ама да не би всеки да има т.нар любяща баба на повикване? Та да. Обобщения и хора с развинтена фантазия, които мислят, че това, което е при тях е 1:1 с живота на другите, много.

Всяко семейство може да прецени на база работно място, позиция, помощ, финансово състояние, ако щеш локация и прочие дали може или не майката да се върне на работа. От там насетне повечето жени гледат да прекарват качествено време с децата си без значение от ситуацията та парка, разходките, игрите в локви, шейните и тн не са запазени само за майките в майчинство или тези, избрали изобщо да не работят. Понякога и с някои деца дори е по-добре, защото човек, който е сменил средата, разговорите, мислите и тн обикновено е по-голям мераклия да играе, да рисува, събира кестени и тн. от този, който прави това всеки ден с часове до откат и без почивка (и е попрегорял). Аз се улавям, че съм най-весела, заиграна с бебето и в кондиция да се занимаваме в дните, в които съм имала я излизане сама за спорт, я за работа, я за нещо друго. Буквално на преглед да ида и да послушам 20 мин музика по пътя и съм друг човек спрямо като съм залепена денонощно за детето.

Google и аз съм така. Изляза ли навън я с приятелки, я по работа, но да е за нещо за мен, направо се връщам заредена и готова за нови приключения. Не че ако съм постоянно с него, ми става досадно, не ми харесва или т.н., той самият ме зарежда, но и аз лично имам нужда от рестарт. Просто не мога да правя едно и също нещо всеки ден, било то и с най-любимото ми същество на земята. Има си жени, за които това пък е раят.

Аз много се дразня на съвети от типа - не го давайте на ясла, направо почнете на детска от 2 и половина - 3 години. Днес ММ излизал с негов приятел, с две деца и му бил казал - вие като можете да си позволите, не го давайте на ясла, поне до две и половина - три за детето е най-добре да стои в семеен уют, иначе се стресира, разболява се, пък и тогава са най-интересни, ще има жена ти после да ходи на работа колкото иска. И се прибира моят, чак размишлявал, че онзи е прав и да ме убеждава. Бе, я си гледай работата. Като искаш, ти стои 3 години удома с детето. То е най-лесно да кажеш - детето трябва да е в семеен уют и т.н. Ами майката как ще се чувства, нали това дете трябва да има здрава и щастлива майка, а не депресирано кълбо от нерви. И ако оставим начина, по който се чувства майката - аз пък тотално не съм съгласна, че едно дете трябва да се държи затворено от света до 3-годишна възраст. Това е абсурдно. Особено аз виждам моя син сега. Той е жаден да опознава света, постоянно търси нови неща, деца, иска да стои и да ги гледа, да играе с тях. Откъде накъде ще го държа това дете 3 години вкъщи. Ми то после няма да може да се социализира и ще му убия любопитството и жаждата за приключения. Аз не мога да му дам емоцията, която му дават другите деца. Детето не е моя собственост, че да си го пазя и крия за мен. Та, това - оставете го вкъщи до 3 години ми звучи малко като оправдание на майка, на която не и се връща на работа. В което, разбира се няма нищо лошо, но не трябва да се казва по начин, по който да се създава тревога у друга майка, която пък иска да се върне на работа и иска детето и да общува с други деца.
Сега се записахме на Киндиру, понеже искам да пообщува малко с негови връстници и ще видим как ще е. Вече не му смогвам на енергията и нуждите Апартаментът му е тесен, шанс няма да го държа тук 3 години, ще го събори

Майчинството може да се прехвърли на таткото, така че... Да дава

Само едно от написаното категорично не е вярно- че след 3г. децата нямало да може да се социализират. Тотално, тотално невярно твърдение. И пак да спомена, че аз не съм от тези, които са си гледали децата до 3 г., толкова време вкъщи нямаше да издържа психически. И двете ми деца тръгнаха на градина на 1г и 6 м. Писах, че каката боледуваше нонстоп, просто беше ужас без край, а беше и в частна ясла и просто я спряхме и наехме за 1 година детегледачка. После си тръгна на градина и там не спираше да боледува, но я спрях само докато бях бременна с брат и. Синът ми и той на 1 г.6 м тръгна, да чукна на дърво при него по-лесно премина яслата. Вече е 2 група в ДГ.
 Аз лично нямаше да ги пускам на ясла, ако имаше някой възможността и желанието да ги гледа, аз нямаше как да съм този човек, понеже щях да изперкам. 😄
 Та идеята ми беше, че доводът детето да ходи на ясла, защото няма после да се социализира не е адекватен. Все пак и преди яслата имат някакви контакти, не са си нонстоп вкъщи.

Ех, тези приятели, като започнат със съветите
Най-обичам някой, като постави под съмнения изборите ми, по отношение на детето. Защо това, защо онова, ще ти е трудно това, ще ти е трудно онова. Ми защото си е мое и така съм преценила. Нали ги виждам твоите към момента... Ще гледам да не го направя разлигавено лайно, което смята, че всичко му е позволено, но няма да спра да я гушкам, целувам и да спи на мен, докато това е възможно. Божа работа, но не съм сигурна, че ще имаме второ дете и искам максимално да бъде с нея, че времето хвърчи много бързо и няма кой да ти го върне.

Няма да спра да работя, но и работата няма да свърши - за 20 години не е свършила нито веднъж. Преди ми беше много важна, сега доста по-малко. Не бих си позволила да коментирам изборите на хората (освен наум, ама не сме ангели с крилца), единственото което казвам на моите приятели е да помислят за децата, за да не стане по-късно трудно - знам ние през какво минахме и знам как разсъждавах преди това. Ако попитат нещо повече, казвам, ако не, не коментирам отвъд това. Сега, моите приятели са 40+ и ако не си се сблъсквал с репродуктивни проблеми, мислиш че като решиш да имаш бебе и става. Не че не става при някои, но далече не при всички и в един момент изборът ти много се свива.

Честно казано, аз нямам особена нужда да се виждам с хора, освен от време на време - 1-2 пъти в седмицата макс Особено в момента, като времето е гадно, дай ми книга и нещо топло в чаша и не ме търси. Скрит интроверт съм, хич не можеш да ми го дадеш, ако сме на маса, но е така. Затова пък имам нужда да пътувам, да гледам и научавам, да съм в планината, да тренирам, да готвя, да хапвам интересни неща... Ще стане и това пак

Отделно за съденето и приемането - обществото ни много е деградирало. Виждам го и тук - в момента, в който излезеш от малкия си кръг (в случая темата с другите майки, с които бяхме бременни заедно) и виждаш съдене, злост, чувство за превъзходство и важност. Писах преди - няма никакво желание у хората да се съобразят с другите, все едно това е проява на някаква ужасна слабост и сакън някой да не ни помисли за балъци.

Това със съденето от други хора, раздаването на препоръки и заключения, е нещото, което най-много ме дразни и до ден днешен. Аз самата никога не съм си позволявала да критикувам някого за изборите му и то в прав текст. Да, имам си мнение, но си е за мен.
И двете ми деца посещават частна градина, големият - училище към днешна дата. И не, не защото сме далечни роднини на Рокфелер или искаме да се "правим на интересни". Ситуацията при тръгване на градина на първото ми дете, наложи да го запишем в частно заведение, уж за малко. Толкова ни хареса средата, отношението, условията, "услугата" ако щете, че нямахме изобщо колебание, че трябва да продължи там, съответно записахме и малкия.
Обаче толкова коментари и въртене на очи съм срещала по темата от близки и далечни, че свят да ти се завърти. Особоно много се дразня, като някой започне да ми задава въпроса: 'Ама защооо?" Защото така сме преценили, точка.
Фактът, че съм имала и жена-детегледачка, която да ми помага с децата, докато работя, също е осъждан многократно. Никой обаче не си дава сметка, какво "струва" това, и не говоря само за финансовата част. Да си на работа от 9 до 5 и след това да трябва да се справиш и с домакинските задължения, да отделиш пълноценно време на малки деца и бебета, да успееш и ти да отдъхнеш и да си презаредил за другия ден. Да се пребориш с угризенията, че не си с децата 24/7 (подхранвани основно от обществото). Да носиш няколко дини под всяка мишница и да ги опазиш здрави. Но не, щом съм си оставали децата на детегледачка, значи съм глезла-принцеса и по цял ден се подпирам в каляска.

КРР, в България се шири една народопсихология, как майката трябва все да се жертва за децата, иначе не е никаква майка. И за това даже не до 3, ами до 30 да го гледа вкъщи! Опазил ме Господ от това. Две години вкъщи няма да издържа, защото се познавам. Обаче си знам и финасовото състояние, в момента заплатите ни са 60/40 в моя полза на дохода. Първата година добре, ама втората с няма и 800 лв просто няма как да стане. И сигурно е за добро, защото аз съм ок да се върна след първата година.

Много обичам такива "приятели", те винаги имат акъл в повече. И не само за гледането на детето. Питали са ме и мен "ма как ще я дадеш на година и малко", нали с идеята, че мъжът ми работи добра работа и не е нужно и аз да работя. Ми аз пък не желая за всяко нещо да искам пари от мъжа ми, най-малкото. Друг въпрос нали, че не издържах вкъщи вече на битовизми и едно и също.

Имам един приятел, който обожава да прави такива коментари. Веднъж нещо обсъждахме, че викам фирма за основно почистване два пъти в годината и той беше много учуден. Как така не мога да си изчистя сама прозорците, щорите и така нататък. Обърнах се и му казах, че моето време струва X парии вместо да чистя прозорци, мога да седна и да поработя извънредно и да изкарам толкова и толкова. От тогава не съм го чувала да дава такива "съвети".

Понякога и финансовата част е много решаваща. Имам приятелка, управител в аптека. С първото дете се върна след годинката, с второто - след 6тия месец. Обаче тя изкарва повече от мъжа си и какво, да си седи вкъщи от кумова срама...

Мда, и на мен ми надуха главата колко щяло да ни излезе да имаме детегледачка (2 дена в седмицата) все едно от техния джоб излизат тия пари и ние не можем да си направим сметката. Нямало ли как родителите ми да помогнат - ми не, в нашия случай, няма как. Дай тогава да не мърдаме никъде, да не правим нищо. Аз съм човек на решенията - ако една ситуация не ме устройва, търся начин за промяна. Сякаш доста хора това не го разбират.

Те са на мнение, че щом в живота ти така се е случило да имаш дете и да нямаш близък роднина наоколо да помага, значи трябва да се примириш, да търпиш, да си Многострадална Геновева и тн. А аз категорично не желая да се чувствам жертва камо ли на детето си. Предпочитам да платя за малко помощ и нещата да си ни вървят напред на всички без да изпушваме.

Понякога човек трябва да премисли кой разход си заслужава за неговото семейство - за нас малко помощ би била безценна, за да сме окопитени човеци, а не изтормозени. Вашият избор за частно училище също си е ваш избор с ваши пари и разбира се, че всеки иска най-доброто за детето си. Щом види, че някъде се отнасят хубаво с него и му осигуряват среда да се развива оптимално, естествено, че ще стане приоритет щом човек е в състояние да си го позволи. Аз лично бих плащала точно за такива неща - среда, възможности за по-добро образование, хобита, помощ та да имаме сили и възможности за по-добър живот отколкото, примерно, за маркови кецки, последния iphone и прочие. Хората с обратното мислене хич не го разбират това.

Това пък за чистенето... Не знам защо е такава ценност на хората да си чистиш сам. Като мога да си го позволя, разбира се, че ще викна жена. Преди имах ден-ден и половина свободни и да прекарам единия в чистене, вместо навън или в почивка - благодаря, но не. Сега си предавахме детето, като щафета, за да изчистим за целия ден вкъщи, защото е междудругото. Лудост. Добре, че си намерих жена да помага за това...

Много искам да видя баща да си седи вкъщи и да гледа децата, за да не ходят от малки на детска градина. Или първата година на детето да е 50:50, както е в някои скандинавски държави.

Днес съм в офиса и цял ден съм САМО на работа. Ами, това си е направо почивен ден. Истината за мен е, че за да се движи обществото, икономиката и т.н. трябва да се работи и условието за това е наличието на висококачествена грижа за малките деца в съответните ясли и градини.

Който иска да съди, да пази децата от вируси - имам новина - те рано или късно застигат всички и това е част от порастването и модулирането на имунитета - и няма как да се избегне.