Здравейте! Интересува ме вашето мнение — според вас, има ли момент, в който е по-добре да останеш и да се бориш за човека до теб, вместо да си тръгнеш?
Как разбирате, че все още има смисъл — и какво е това, което ви кара да опитвате пак, въпреки болката или трудностите?
Ще се радваме да споделите личен опит или просто гледна точка – може и анонимно
Как разбирате, че все още има смисъл — и какво е това, което ви кара да опитвате пак, въпреки болката или трудностите?
Ще се радваме да споделите личен опит или просто гледна точка – може и анонимно
Когато си млад, без ангажименти като деца и с много време пред себе си е по-лесно да си тръгнеш. Да спасяваш връзка си струва, ако виждаш, че човека има проблеми, които влияят на връзката и са решими и пренебрежими. Иначе да се “боря” за Гошо заедно с още 3-4 докато той обикаля дискотеките понеже много го харесвам и секса е супер (когато не е пиян) няма как да стане. Или да се боря за Пешо, който не знае какво иска от живота се, все му е едно, да го тикам, дърпам и влача, понеже техните му наливат пари и можем да ходим по почивки също.
Бих спасявала връзка, в която има деца, която е преминала заедно през много хубави и лоши моменти, когато знам за този човек повече, отколкото той предполага. Как разбирам? Разбирам го когато и най-лошите страни на този човек са нещо, което мога да преживея и когато съм го виждала богат и беден, здрав и болен, пиян и трезвен, когато познавам яростта му и когато чувам нещата, които не казва. И след всичките тези неща мога да си кажа “Мамка му! Ако знаех всичко това по-рано пак него щях да избера!”. На 17 няма как да се разбере. Разбира се доста по-късно. Общо взето спасяваш този, с който искаш да остарееш след като децата тръгнат по своя път и останете пак само двамата.
