Каквото и да стане с колегата, важното е занапред да не зависиш от баща си. Другото е накъдето сабя покаже. Драма в описаното не виждам, дано и за зарязания бивш да не е драма. Ама ще му мине и на него.
- Публикувана: 20 окт. 2025, 12:25 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2025, 19:57 ч.
Защо да не бързаме да се омъжваме.
Аз ще те посъветвам нещо, което няма да ти се понрави. 
Надявам се да не залитнеш в другата противоположност, както често се случва. Изчакай със задълбочаването с колегата. Ползвай предпазни средства. Най-добре се изнеси и си бъдете гаджета. Да не изпълниш всички страхове на баща си за разведена и самотна майка.
Пожелавам ти щастие и разум.
Надявам се да не залитнеш в другата противоположност, както често се случва. Изчакай със задълбочаването с колегата. Ползвай предпазни средства. Най-добре се изнеси и си бъдете гаджета. Да не изпълниш всички страхове на баща си за разведена и самотна майка. Пожелавам ти щастие и разум.
Тук ясно, че с появата на колегата съпругът е опротивял много рязко, но не мисля тя да е толкова черна за което.
Нормално е човек да мине през няколко връзки, да живее с няколко партньора, да види какво иска, какво може да преглътне и какво не в едни такива отношения.
Тя е пропуснала всичкото това, гръмнала се е в семеен живот с първия мъж с който се е хванала по сериозно, а много вероятно и да и е първи изобщо, напълно логичен завършек. Лошото е, че освен че е пре**бала бившия, с новия може да удари нова греда по други направления. Наистина да не бърза с брак и деца, че тогава хептен хубаво може да се насади.
Родителския контрол и ограничения, натискане над уроците и пропускане личностното изграждане и умения с опит в отношенията с другият пол в младежките години водят до това. Други пък се затварят в себе си и не се занимават изобщо, стават феминистки/ редпилъри или просто смотаняци, и до там.
Нормално е човек да мине през няколко връзки, да живее с няколко партньора, да види какво иска, какво може да преглътне и какво не в едни такива отношения.
Тя е пропуснала всичкото това, гръмнала се е в семеен живот с първия мъж с който се е хванала по сериозно, а много вероятно и да и е първи изобщо, напълно логичен завършек. Лошото е, че освен че е пре**бала бившия, с новия може да удари нова греда по други направления. Наистина да не бърза с брак и деца, че тогава хептен хубаво може да се насади.
Родителския контрол и ограничения, натискане над уроците и пропускане личностното изграждане и умения с опит в отношенията с другият пол в младежките години водят до това. Други пък се затварят в себе си и не се занимават изобщо, стават феминистки/ редпилъри или просто смотаняци, и до там.
Брей, много хубав пост, спести ми писането
Случаят на авторката е класически и често срещан - прибързан брак без тестов период поради семеен натиск (най-често да се избяга от родителите) последван от развод. И всичко това гарнирано с незрялост, "неизживяно детство" личностни дефицити. Но има и нещо хубаво - за разлика от класиката всичко свършва без деца в картинката, което си е своего рода хепиенд. Остава да се вземат поуките и всички ще са щастливи.
Авторката не изпитва вина за самия неуспешен брак, а единствено за това, че е послушала родителите си и се е омъжила, преди реално да разбере дали с партньора си могат да съжителстват хармонично. Родителите не са виновни, защото тя сама е позволила намесата им в личния си живот. Колкото и деспотични да са, ако човек отстоява позицията си, едва ли биха се отрекли от собственото си дете. Да, може да им бъде неприятно и да се разгневят, но в крайна сметка ще осъзнаят, че налагането на норми и очаквания често води до повече грешки, отколкото до правилни решения.
Авторката не изпитва вина за самия неуспешен брак, а единствено за това, че е послушала родителите си и се е омъжила, преди реално да разбере дали с партньора си могат да съжителстват хармонично. Родителите не са виновни, защото тя сама е позволила намесата им в личния си живот. Колкото и деспотични да са, ако човек отстоява позицията си, едва ли биха се отрекли от собственото си дете. Да, може да им бъде неприятно и да се разгневят, но в крайна сметка ще осъзнаят, че налагането на норми и очаквания често води до повече грешки, отколкото до правилни решения.
Няма да са всички щастливи, даже и авторката.
Това не е баница - режи, па яж.
Темата е за лично нейно самоуспокоение, но прозира особена тревожнос. Спокойна била, ама надали.
Това не е баница - режи, па яж.
Темата е за лично нейно самоуспокоение, но прозира особена тревожнос. Спокойна била, ама надали.
Но съм спокойна, защото не е нужно да лъжа повече. Лъжите носят тревожност и неудовлетворение от живота. Рано е да се говори за чисто щастие.
Ще се отрекат... кроманьонци.
Уважавам избора в какво да се вярва, но някои неща ми идват в повече и не ги възприемам. Моята съквартирантка я заведоха на гинеколог преди уговорената сватба , собствените ѝ майка и баща. Не, широкоскроена съм, но някои неща граничат с безумие.
Уважавам избора в какво да се вярва, но някои неща ми идват в повече и не ги възприемам. Моята съквартирантка я заведоха на гинеколог преди уговорената сватба , собствените ѝ майка и баща. Не, широкоскроена съм, но някои неща граничат с безумие.
За съжаление не е.
И докато авторката си мие ръцете и се прави на малко неразбрала живота (гаджета, партита, любовник и живот ги е изучила), отсреща стои истински човек, който е изпълнил всяка нейна воля в името на любовта.
На всички ще им мине, имало да става, само да не продължава да се държи кат малко дете и да мята кал там, където са ѝ посипали рози.
И докато авторката си мие ръцете и се прави на малко неразбрала живота (гаджета, партита, любовник и живот ги е изучила), отсреща стои истински човек, който е изпълнил всяка нейна воля в името на любовта.
На всички ще им мине, имало да става, само да не продължава да се държи кат малко дете и да мята кал там, където са ѝ посипали рози.