О не, моля те. Не почвай с романите отново. Малко по-сбити преразкази давай
- Публикувана: 21 окт. 2025, 11:09 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2025, 18:07 ч.
Тъщата се меси в нашите отношения, често това ни скарва - помощ!
Ама ти си блокиран? Аха...
Аз много добре знам какво значи развод по взаимно съгласие. Трябва да се явите и двамата в съда и да кажете "да". Така е. Въпросът е докато стигнете дотам да се явите в съда, жена ти дали въобще ще е съгласна да се разведе. Така както ни я обрисува, се съмнявам.
Аз много добре знам какво значи развод по взаимно съгласие. Трябва да се явите и двамата в съда и да кажете "да". Така е. Въпросът е докато стигнете дотам да се явите в съда, жена ти дали въобще ще е съгласна да се разведе. Така както ни я обрисува, се съмнявам.
Тя е блокирана от мен, аз - не знам. Нямам намерение да разбирам. Просто предположих, че и аз съм блокиран.
Адвокатът ми води разговори с тях, за сега твърди, че всичко ще стане. Може и да се запънат. На сила не мога да съм с нея, ако не стане по взаимно, ще е по другия начин - не съм юрист, той ми го каза как се води, ама не помня. Малко по-скъпичко, ама ще си платя.
Адвокатът ми води разговори с тях, за сега твърди, че всичко ще стане. Може и да се запънат. На сила не мога да съм с нея, ако не стане по взаимно, ще е по другия начин - не съм юрист, той ми го каза как се води, ама не помня. Малко по-скъпичко, ама ще си платя.
Да не иска да се разведе.
Защото едно е да го кажеш в яда си, друго е да го мислиш.
Защото едно е да го кажеш в яда си, друго е да го мислиш.
Аида, а за какво служи този развод по взаимно съгласие - по-лесно минава делото ли? Не може ли единият да поиска и да се разведе, макар че другият не е съгласен?
Едни познати, мъжът искаше развод, а жената не даваше, освен ако той не й плати... не помня каква сума, някъде към 250 000 лв, които той нямаше. Още тогава не разбрах: за какво му е нейното съгласие, той като не я ще, няма ли право да се разведе?
Едни познати, мъжът искаше развод, а жената не даваше, освен ако той не й плати... не помня каква сума, някъде към 250 000 лв, които той нямаше. Още тогава не разбрах: за какво му е нейното съгласие, той като не я ще, няма ли право да се разведе?
Естествено. Никой не може да бъде задължен да стои в брак, в който не желае.
Развод по исков ред.
По взаимно съгласие, да, минава лесно, бързо, с едно заседание.
По исков ред трябва да се доказва, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да продължи.
По взаимно съгласие нищо не се доказва, достатъчно е само взаимното съгласие на двамата.
Аз затова казах, че в момента нямаме взаимно съгласие. Имаме желанието на автора, който си е намерил адвокат и си действа. Евентуално. Ако не постигнат съгласие с госпожата, той ще си подаде исковата молба, евентуално, и пак ще се разведат.
Развод по исков ред.
По взаимно съгласие, да, минава лесно, бързо, с едно заседание.
По исков ред трябва да се доказва, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да продължи.
По взаимно съгласие нищо не се доказва, достатъчно е само взаимното съгласие на двамата.
Аз затова казах, че в момента нямаме взаимно съгласие. Имаме желанието на автора, който си е намерил адвокат и си действа. Евентуално. Ако не постигнат съгласие с госпожата, той ще си подаде исковата молба, евентуално, и пак ще се разведат.
Скрит текст:
.... Тя знае, че искам да съм в Град 1. Тя знае, че искам да си поддържам социалните контакти. Тя знае, че ще искам да си ходя през почивен ден, всяка седмица или през седмица. Винаги съобразявам ходенето си с нейните почивки! Винаги се прибирах когато е на работа в този ден!
Купуването на апартамент в Град 2, с каквото и измислено оправдание да е, ми крещи "ще искам да останем там завинаги, ти да мълчиш". Гарнирано е с "Не харесвам Град 1", "Лоши са хората там", "Нямам какво да правя там освен да видя мама". Всичко това крещи "оставане завинаги в Град 2". ...
И от там нататък:
Купува се апартамент, което потенциално нарушава уговорката ни за прибиране след необходимия опит. Познавайки я/ги вече, знам, че е/са способна/ни на това. Вече започвам в можествено число да говоря, то не се прави нищо без мама, в това се убедих!
Апартаментът няма как да не промени семейния бюджет. Моят е заварено положение и се плаща и ми остават средства, без да се усеща това, нито за ремонт искам, нито наем (това е абсурдно само по себе си, но някой може и това да каже), нито нищо.
Докато нейният е нещо допълнително, възникнало след като вече сме двама и също така е излишно ако спазваме стриктно уговорката за прибиране. При наши разговори, съм подкрепил покупката на още имоти, в правилния момент. Чисто с оглед ненатоварване на бюджета ѝ - да има пари за себе си. Да си купува неща - каквото иска - дали ще са гримове, да ходи на маникюр, да си купи книги някакви, да ми подари на мен нещо примерно, или да си вземе нещо друго, каквото си желае. Лично за нея. Ние сме се разбрали още щом заживяхме заедно за финансите - кой колко плаща, кой какво поема. И двамата си бяхме окей с това, никой нищо не се е оплакал. Цялото ми говорене е за да има пари за себе си.
Киното, което тъй много се натрапи пак в 10 теми, е друго нещо - искам да кажа, че няма да плащам косвено апартамент, който НЕ искам, в град, в който НЕ искам да живея и ПРОТИВ моето мнение, също така и не в точния момент. На всичкото отгоре и насаден от майката, която ми се бърка в семейството. Е като искат да си правят семейство двете... Не че няма да плащам кино. Моето усещане е да платя 2-3-4 пъти киното, после тя да плати един път. Смятам, че е справедливо. Равенство на половете. А също и ако кажем, че взимам 8-9 хил. лв., ако го смятаме толкова тънко, което не правя, но сега се замислям - пак като съотношение съвпада. Но аз не го разглеждам така, в никакъв случай. Просто искам да си вадя да плащам и ей така като се сети, от учтивост, на няколко пъти - веднъж, да изкара да плати тя. Просто да не се чувствам като подвижен банкомат. И това да се случва без да казвам, просто от съобразителност. Аз пак ще плащам, с кеф. Нито съм записвал парите, които съм дал за подаръци, нито за кино, нито за екскурзии. За последната година сме ходили 6-7 пъти на екскурзии, от тях едната я плати тя. Смятам, че това е справедливо.
Много пъти съм ѝ казвал, че я подкрепям да си вземе, не един, не два, а пет апартамента, къща с двор и куче, просто нека да взима над 1500 лв. То живот ли е иначе? Да даваш половината за ипотека и да остават 600-700 лв. Или да бъда "мъж" и да изкарам да плащам аз? От какъв зор, извинете? След като всичко е абсолютно против мнението и логиката ми. Ама моля ви се! Малко вече по-сериозно!
...Въпреки притеснението ми да не се изпълни пъкления план "оставане завинаги в Град 2". И това за този план постоянно ме чоплеше вътрешно и си ядеше. Номерът за покупка дни преди сватбата, което допълнително изнерви ситуацията, също беше грозен. При все че предложих да отидем на нотариус за споразумение че нямам претенции по имота и да се направи на спокойствие, без бързане.
Жената има(ше) потенциал и професионална амбиция, но с емоционална незрялост и зависимост от родителската фигура. Има нужда от контрол, има силна ревност, импулсивност и трудност при поставяне на граници. Веднага става агресивна щом ударя някаква граница. Вероятно от събития в миналото - изоставяне от мъже предишни, изоставяне от родители в ранна детска възраст, насилие от родители - това си го мисля много...
Нещо, което мисля не съм споменавал тук. Тя много искаше секс. Аз понеже нямам много опит, както съм и ви казал, реших, че това е нормално като се обичаме. И си правихме всеки ден, понякога по 2 пъти, по 3 пъти. Обаче сега като се замисля и след търсене, това също има обяснение. Цитирам материал от интернет, който намерих:
Купуването на апартамент в Град 2, с каквото и измислено оправдание да е, ми крещи "ще искам да останем там завинаги, ти да мълчиш". Гарнирано е с "Не харесвам Град 1", "Лоши са хората там", "Нямам какво да правя там освен да видя мама". Всичко това крещи "оставане завинаги в Град 2". ...
И от там нататък:
Купува се апартамент, което потенциално нарушава уговорката ни за прибиране след необходимия опит. Познавайки я/ги вече, знам, че е/са способна/ни на това. Вече започвам в можествено число да говоря, то не се прави нищо без мама, в това се убедих!
Апартаментът няма как да не промени семейния бюджет. Моят е заварено положение и се плаща и ми остават средства, без да се усеща това, нито за ремонт искам, нито наем (това е абсурдно само по себе си, но някой може и това да каже), нито нищо.
Докато нейният е нещо допълнително, възникнало след като вече сме двама и също така е излишно ако спазваме стриктно уговорката за прибиране. При наши разговори, съм подкрепил покупката на още имоти, в правилния момент. Чисто с оглед ненатоварване на бюджета ѝ - да има пари за себе си. Да си купува неща - каквото иска - дали ще са гримове, да ходи на маникюр, да си купи книги някакви, да ми подари на мен нещо примерно, или да си вземе нещо друго, каквото си желае. Лично за нея. Ние сме се разбрали още щом заживяхме заедно за финансите - кой колко плаща, кой какво поема. И двамата си бяхме окей с това, никой нищо не се е оплакал. Цялото ми говорене е за да има пари за себе си.
Киното, което тъй много се натрапи пак в 10 теми, е друго нещо - искам да кажа, че няма да плащам косвено апартамент, който НЕ искам, в град, в който НЕ искам да живея и ПРОТИВ моето мнение, също така и не в точния момент. На всичкото отгоре и насаден от майката, която ми се бърка в семейството. Е като искат да си правят семейство двете... Не че няма да плащам кино. Моето усещане е да платя 2-3-4 пъти киното, после тя да плати един път. Смятам, че е справедливо. Равенство на половете. А също и ако кажем, че взимам 8-9 хил. лв., ако го смятаме толкова тънко, което не правя, но сега се замислям - пак като съотношение съвпада. Но аз не го разглеждам така, в никакъв случай. Просто искам да си вадя да плащам и ей така като се сети, от учтивост, на няколко пъти - веднъж, да изкара да плати тя. Просто да не се чувствам като подвижен банкомат. И това да се случва без да казвам, просто от съобразителност. Аз пак ще плащам, с кеф. Нито съм записвал парите, които съм дал за подаръци, нито за кино, нито за екскурзии. За последната година сме ходили 6-7 пъти на екскурзии, от тях едната я плати тя. Смятам, че това е справедливо.
Много пъти съм ѝ казвал, че я подкрепям да си вземе, не един, не два, а пет апартамента, къща с двор и куче, просто нека да взима над 1500 лв. То живот ли е иначе? Да даваш половината за ипотека и да остават 600-700 лв. Или да бъда "мъж" и да изкарам да плащам аз? От какъв зор, извинете? След като всичко е абсолютно против мнението и логиката ми. Ама моля ви се! Малко вече по-сериозно!
...Въпреки притеснението ми да не се изпълни пъкления план "оставане завинаги в Град 2". И това за този план постоянно ме чоплеше вътрешно и си ядеше. Номерът за покупка дни преди сватбата, което допълнително изнерви ситуацията, също беше грозен. При все че предложих да отидем на нотариус за споразумение че нямам претенции по имота и да се направи на спокойствие, без бързане.
Жената има(ше) потенциал и професионална амбиция, но с емоционална незрялост и зависимост от родителската фигура. Има нужда от контрол, има силна ревност, импулсивност и трудност при поставяне на граници. Веднага става агресивна щом ударя някаква граница. Вероятно от събития в миналото - изоставяне от мъже предишни, изоставяне от родители в ранна детска възраст, насилие от родители - това си го мисля много...
Нещо, което мисля не съм споменавал тук. Тя много искаше секс. Аз понеже нямам много опит, както съм и ви казал, реших, че това е нормално като се обичаме. И си правихме всеки ден, понякога по 2 пъти, по 3 пъти. Обаче сега като се замисля и след търсене, това също има обяснение. Цитирам материал от интернет, който намерих:
Цитат
При хора, които са емоционално несигурни или са израснали в контролираща или наказателна среда, сексът може да се превърне в инструмент за сигурност, не за удоволствие.
Тоест — тялото им търси емоционален контакт, но психиката им не умее да изгражда доверие, защото доверие винаги е било свързано с болка, критика или унижение.
Така те започват да използват физическата близост като заместител на емоционалната.
Тоест — тялото им търси емоционален контакт, но психиката им не умее да изгражда доверие, защото доверие винаги е било свързано с болка, критика или унижение.
Така те започват да използват физическата близост като заместител на емоционалната.
Чудя се след това излагане черно на бяло на токсичност като от учебник, как още се намират защитници на автора. Ако преди ми беше смешен, сега направо потръпвам. Да се разделят по живо, по здраво. Момичето е младо, има гръб... един ден ще ù е просто кошмарен спомен
......
Чудя се след това излагане черно на бяло на токсичност като от учебник, как още се намират защитници на автора. Ако преди ми беше смешен, сега направо потръпвам. Да се разделят по живо, по здраво. Момичето е младо, има гръб... един ден ще ù е просто кошмарен спомен
Чудя се след това излагане черно на бяло на токсичност като от учебник, как още се намират защитници на автора. Ако преди ми беше смешен, сега направо потръпвам. Да се разделят по живо, по здраво. Момичето е младо, има гръб... един ден ще ù е просто кошмарен спомен
Млада и имотна 😂 душата ѝ като е черна, нищо друго няма значение.
Aвторе, в едно семейство няма аз платих това, тя онова. Има семеен бюджет. И ако на теб не ти е окей да вкарваш вкарваш в него повече пари от жена си, най-малкото си намираш жена с подобни на твоите доходи.
Другото нещо - разбирам защо се ядосваш на историята с апартамента в град 2, но при темповете, с които растат цените на жилищата, трябва да е луда да те послуша да изчака. След 5 или 10 години е много вероятно изобщо да не може да си го позволи, а и да може - ще даде в пъти повече пари.
Другото нещо - разбирам защо се ядосваш на историята с апартамента в град 2, но при темповете, с които растат цените на жилищата, трябва да е луда да те послуша да изчака. След 5 или 10 години е много вероятно изобщо да не може да си го позволи, а и да може - ще даде в пъти повече пари.