Тъщата се меси в нашите отношения, често това ни скарва - помощ!

На 25 още човек не знае какво иска в повечето случаи, пробва едно друго. Аз имах две колежки в университета с един развод вече зад гърба си на тея години, с "ученическата им любов". Искала е да се види като булка, ама не и е харесало. И на авторът не му връзват жени на неговата възраст и само му се получава с такива с нулев опит.

Сън, не я обича. Поне не осъзнато. Първо, защото ако я обичаше наистина, град 1 барабар с приятелите и родителите му нямаше да е по-важен от нея и второ и по-важно -  това, което той на приказки търси като любов в живота, няма нищо общо с това, което подсъзнателно е приел за любов. До колкото помня, беше написал, че неговата майка също е обсебваща и властна и уж се е откъснал от нейното влияние. Нищо такова не е направил. Това е и общото звено между бившата и настоящата - качват му се на главата. Long story short - той търси майка си и това и намира.

Разводът е стартиран от мен, ходил съм при адвокат вече. Това мисля че го написах. Същият е потресен от отношението. Звънял на нея за някакви документи, след 5 минути звъннала майката. 10 пъти обяснявал едно и също, мислят си, че ще ги измами. А той разводът е на режим "по взаимно съгласие" - нищо не се дели, нищо не се взима от единия и другия. Даже съм оставил някакви вещи там, каквото искат да ги правят.

Вратичката се отложи защото правихме друго нещо заедно - излизахме някъде. И тя знаеше за това и бях заявил, че ще се отложи заради това. От 10 страници само вратичката повтаряте.

Планирахме да останем няколко години в Град 2, след което да се върнем в Град 1.

Запознали сме се в Град 1. Планирали сме вече бъдеще в Град 1. Град 2 дойде на дневен ред след време. Тя знае, че не искам в Град 2. Тя знае, че съм там само заради нея - за да не се разделим заради настъпилата нужда да се ходи в Град 2. Тя знае, че искам да съм в Град 1. Тя знае, че искам да си поддържам социалните контакти. Тя знае, че ще искам да си ходя през почивен ден, всяка седмица или през седмица. Винаги съобразявам ходенето си с нейните почивки! Винаги се прибирах когато е на работа в този ден!
Всичко това е изкомуникирано предварително!.

При опит за отиване в Град 1, всеки път е имало проблеми - мрънкане, което с течение на времето постепенно прерастна в по-остри думи, които прерастнаха в постоянни скандали - постепенно. Малко по малко, точно както някой се беше изразил - като сваряване на жаба в студена вода.

Купуването на апартамент в Град 2, с каквото и измислено оправдание да е, ми крещи "ще искам да останем там завинаги, ти да мълчиш". Гарнирано е с "Не харесвам Град 1", "Лоши са хората там", "Нямам какво да правя там освен да видя мама". Всичко това крещи "оставане завинаги в Град 2". Вижте, ако исках да се местя, щях да го направя вече, още преди да я познавам. Щях да отида в Град 3, Град 4, чужбина, а не да си стоя в Град 1. Имам причина... Не е окей да казваш едно и да правиш друго. Това са фактите.

И от там нататък:
Купува се апартамент, което потенциално нарушава уговорката ни за прибиране след необходимия опит. Познавайки я/ги вече, знам, че е/са способна/ни на това. Вече започвам в можествено число да говоря, то не се прави нищо без мама, в това се убедих!
Апартаментът няма как да не промени семейния бюджет. Моят е заварено положение и се плаща и ми остават средства, без да се усеща това, нито за ремонт искам, нито наем (това е абсурдно само по себе си, но някой може и това да каже), нито нищо.

Докато нейният е нещо допълнително, възникнало след като вече сме двама и също така е излишно ако спазваме стриктно уговорката за прибиране. При наши разговори, съм подкрепил покупката на още имоти, в правилния момент. Чисто с оглед ненатоварване на бюджета ѝ - да има пари за себе си. Да си купува неща - каквото иска - дали ще са гримове, да ходи на маникюр, да си купи книги някакви, да ми подари на мен нещо примерно, или да си вземе нещо друго, каквото си желае. Лично за нея. Ние сме се разбрали още щом заживяхме заедно за финансите - кой колко плаща, кой какво поема. И двамата си бяхме окей с това, никой нищо не се е оплакал. Цялото ми говорене е за да има пари за себе си.

Киното, което тъй много се натрапи пак в 10 теми, е друго нещо - искам да кажа, че няма да плащам косвено апартамент, който НЕ искам, в град, в който НЕ искам да живея и ПРОТИВ моето мнение, също така и не в точния момент. На всичкото отгоре и насаден от майката, която ми се бърка в семейството. Е като искат да си правят семейство двете... Не че няма да плащам кино. Моето усещане е да платя 2-3-4 пъти киното, после тя да плати един път. Смятам, че е справедливо. Равенство на половете. А също и ако кажем, че взимам 8-9 хил. лв., ако го смятаме толкова тънко, което не правя, но сега се замислям - пак като съотношение съвпада. Но аз не го разглеждам така, в никакъв случай. Просто искам да си вадя да плащам и ей така като се сети, от учтивост, на няколко пъти - веднъж, да изкара да плати тя. Просто да не се чувствам като подвижен банкомат. И това да се случва без да казвам, просто от съобразителност. Аз пак ще плащам, с кеф. Нито съм записвал парите, които съм дал за подаръци, нито за кино, нито за екскурзии. За последната година сме ходили 6-7 пъти на екскурзии, от тях едната я плати тя. Смятам, че това е справедливо.

Много пъти съм ѝ казвал, че я подкрепям да си вземе, не един, не два, а пет апартамента, къща с двор и куче, просто нека да взима над 1500 лв. То живот ли е иначе? Да даваш половината за ипотека и да остават 600-700 лв. Или да бъда "мъж" и да изкарам да плащам аз? От какъв зор, извинете? След като всичко е абсолютно против мнението и логиката ми. Ама моля ви се! Малко вече по-сериозно!

Сега ще ви кажа още нещо: платил съм 80% от сватбата, хиляди левове. Не съм записвал и после да искам да делим. Раздал съм се от добро желание. За апартамента в Град 2 дадох пари, също от добро чувство. Въпреки притеснението ми да не се изпълни пъкления план "оставане завинаги в Град 2". И това за този план постоянно ме чоплеше вътрешно и си ядеше. Номерът за покупка дни преди сватбата, което допълнително изнерви ситуацията, също беше грозен. При все че предложих да отидем на нотариус за споразумение че нямам претенции по имота и да се направи на спокойствие, без бързане.

Жената има(ше) потенциал и професионална амбиция, но с емоционална незрялост и зависимост от родителската фигура. Има нужда от контрол, има силна ревност, импулсивност и трудност при поставяне на граници. Веднага става агресивна щом ударя някаква граница. Вероятно от събития в миналото - изоставяне от мъже предишни, изоставяне от родители в ранна детска възраст, насилие от родители - това си го мисля много. Ту ме идеализира и много обича, прегръща, целува, усмихва се, ту ме отхвърля, обижда, на моменти и удря!!! Поведението ѝ е доминирано от страх от изоставяне и от желание за постоянна близост, което при стрес преминава в агресия или манипулативно поведение. Възпроизвежда доминиращия и наказателен модел на майка си в отношенията с мен. Копира модела на нейното семейство върху нашето. Липса на емоционална регулация - щом успя мен да изкара извън нерви дето съм много спокоен човек и наистина ама наистина не обичам да се карам с хората.

Нещо, което мисля не съм споменавал тук. Тя много искаше секс. Аз понеже нямам много опит, както съм и ви казал, реших, че това е нормално като се обичаме. И си правихме всеки ден, понякога по 2 пъти, по 3 пъти. Обаче сега като се замисля и след търсене, това също има обяснение. Цитирам материал от интернет, който намерих:
Споменавал съм тук, че ми е неприятно че ми няма доверие. Най-малкото трябва да дадеш на партньора си кредит на доверие, което ако наруши, да се разделите. Но този кредит на доверие така и не го получих. Вечно съмнение, вечна нужда да обяснявам всичко стъпка по стъпка. Извинете, но това ме дразни - аз не съм осмокласник, дори и в осми клас бях адекватен! Не съм второкласник! После говорим за мъжки постъпки, при отношение като с детенце.

И като дръпна голямата черта и като вземем:
- Град 2 - отшелник съм, тя - работи много, аз - сам, докато имам нужда от социални контакти - тази нужда си ми стои, тя не ми я задоволява на 100%
- Град 2 - купен апартамент, перспектива - местене завинаги, което аз не искам
- Постепенно агресиране все повече и повече + шамари, вербална агресия - на всеки 3-4 дни, макс. седмица
- Никаква работа в екип с мен като неин партньор, а с майка си
- Нарастваща нужда да ме контролира
- Неуважение към мен
- Заплахи за убийство!!!!!

Да, има и хубави неща. Но най-много ми навреди липсата на доверие. И то като съм се прибрал 3-4 пъти за 6 месеца общо. Не говорим, както някоя от вас беше казала, "в почивните дни да се вижда с приятелите си, това не е ок за мен". Е, 3-4 пъти на 6 месеца как е?

Аз откакто се откъснах от нея се чувствам много добре. Наистина последните дни се чувствам много добре.

Определено ще гледам 30+, дори 35, за следваща връзка... По принцип не ги филтрирам по критерии, не са консерви с месо жените... Живи същества, души, съзнания, които заслужават добро отношение. Но аз също. Не го ли получа, а получа обратното - лошо държание, неуважение, обиди, заплахи - сори. Няма как да съм добър. Колкото и да си стресирана, вече идва един момент, в който не мога да го търпя. Трябва да се осъзнаеш, че ме нараняваш така. Трябва да вземеш мерки. Трябва да изрежеш изнервящите фактори, а не да се навиваш допълнително срещу мен, както стана.

Доста от мненията във форума и приятелите, които чуха последния ми разговор, воден с бъдещата бивша - със заплахите, само ми отвориха очите за нещо, което си мислех от известно време. Събираше сила да избухне и избухна. "Бягай с 200", както беше казал съфорумец.

Трябваше да го направя много по-рано, но обичам, ценя, чувствам. Уважавам жената като жена. Жената като жена съм я въздигнал на пиедестал и за мен е велика. Но бъдещата бивша - не. Тя е едно наранено малко момиче, което все още не може да се отскубне от контролиращата си майка. Която може да я контролира, за да я предпази и от обич, но всъщност прави точно обратното. Когато приключи цялото нещо, ще ви разкажа подробно цялата история, отново анонимно както досега. И моята и нейната (до колкото я знам). Аз я обичам, но във формата, в която се смеем, усмихваме и няма постоянни скандали. Тази форма вече изчезна и я няма. Не знам какво се промени. Аз не съм. А може и да съм, неусетно. Не съм правил нищо нарочно. Дори се стремях да я подкрепям - тя наистина е много натоварена на работа.

Доста от мненията ми тук са писани под афект и въобще не съм мислил как точно да ги формулирам, т.е. не пиша есе или съчинение разсъждение в училище. Изписвал съм ги както дойде - буквално. Може би ако се бях замислял и прочитал по няколко пъти мненията, щях по-добре да предам чувствата си и да бъда по-малко оплют в последствие.

Защото, вижте, наистина намеренията ми не са лоши. Нито искам да контролирам, може и да имам някакви нарцистични качества, както някои от вас писаха, но винаги се стремя справедливо и осъзнато да действам. Усещам, че ми се качиха на главата и много компромиси направих. Стига вече.

Развод, стартиран от теб, както казваш, не е развод по взаимно съгласие.

Е. Защото 10 пъти ми беше казала "искам развод". Последният път когато го каза, беше гарнирано със заплаха за убийство. Иска - получава.

Ми не е.
Ще стане, когато се споразумеете и заедно пуснете молбата в съда. Тоест я подпишете, а не физически да я занесете. Това последното може и адвокатът да го направи.
Тя ще се довери ли на адвокат, когото ти си избрал? Съмнявам се.

Процесът е задействан и адвокатът си говори с тях.

Добре. Успех. Дано се получи по лесния начин.

По който и начин да е, ще се получи. Продължавам напред, без насилници.

Как ще стартира развод, той една вратичка на шкафче не може да стартира. Те си го знаят колко е муден и колко не знае какво иска - имало нужда да обмислят ремонта на спокойствие, сигурно поне колкото време е нужно за ремонта на неговия апартамент, докато и жената стане на 40. На спокойствие да си купела нейния апартамент след брака, като му дойде времето - ами за къде да бърза, до 50-60 има време. Други си е на минимални майчинство или с болни възрастни родители да се чуди как да СИ купи, понеже той апартамент СИ имал, без значение коя жена е с него. Щели да живеят къде - в апартамента на жената няколко години докато свекървите се пенсионират, под наем щял да взима, в безплатно жилище щели да бъдат, сега топли неговия апартамент. Акъл за майстори дава, сега приятели викнал. То, ако с приятели само се ремонтира апартамент, евала. Не им била голяма възрастовата разлика, като го питаха, сега друго се оказва. Тя жената, като го гледа какъв е спокоен, муден и нищонеправещ, истерясва.

Явно е от хората, които трудно палят, но като решат се задействат бързо.

Аида е адвокат,  така че това, което ти казва, авторе, сигурно е така.

За мен основната грешка е била, че са се завлекли в тоя град 2, където от самото начало са се разбрали, че няма да живеят. Трябваше да отиде да работи само жената и да се прибира при него  в общия им дом за уикенда. Така през свободното време щяха да са заедно и всеки да си тежи на мястото.
Купуването на апартамент 2 в тоя уж временен град е крайно подозрително и колкото и да иска човек да подкрепи партньора си за собствен имот, трябва да е идиот да налива директно, или индиректно ресурси в него.

Авторът разби всички стереотипи, като си тръгна мъжки. Какъвто и да е бил, не го изгониха / което щеше да се случи/, а изпревари събитията и се изнесе от тази токсична семейна идилия.
така става, когато някоя малка хитруша решава, че държи контрола над добродушкото и че ще му танцува по нервите необезпокоявано цял живот.
Някои хора не вдигат скандали. Просто си тръгват, когато се счупи търението, толерантността и се минат всички граници на приличие.
Изоставената прекрасница. Нека сега си ремонтира, развива, и си купува плочките с мама. Със 700 лева на месец.

В десетката! 🎯

AIDA, по взаимно съгласие се прави. Стартирал съм го - тя е поискала. Адвокатът така го прави. Говори си с нея, пращат си документи. Аз трябва само да отида в съда на датата Х и да кажа "ДА". Това ми обясни човекът.

Iris04, може би е трябвало така, да. И на мен щеше да ми е по-добре. Но... живи и здрави в крайна сметка. Не се разбрахме. И наистина тоя Град 2 много обърка цялата работа. Като се сетя преди това колко хубаво ми беше... Може и да е била такава стратегията ѝ/им без значение града, може и от него да е... никога няма да разбера.

Надявам се темата да оцелее без катинар докато приключим всичко и да разкажа цялата история подробно. Хем ще ми олекне, хем ще размажа всякакви съмнения.

Авторе, кажи й да влезне в bgmamma и да прочете темата ти, със сигурност и тя ще има да сподели интересни неща. 😄😄

Мислил съм си го, може да го направя, но едва след като си изпиша целия роман във всички томове, което съм решил да направя когато всичко свърши.

Направо може да ѝ пратя един линк по имейла, без контекст. Че там едва ли се е сетила да блокира. Да отвори, чете и пише ако реши...