Тъщата се меси в нашите отношения, често това ни скарва - помощ!

Това ли ти е ултиматума, само?! Идва в оригиналния град и сичко шест?!
А ултиматум да спре да те обижда? А ултиматум да спре да удря шамари?
Язък за любовта вика... Ма то няма любов бе, алооо! Ти любов ли описа в романите си дето ни заля тези дни? Нито думичка няма за любов. Само сметки, имоти, скандали, обиди, шамари. Любов... Разбрал си ти от любов.
Или приключвай, или се връщай при нея и продължавайте по същия начин. Няма средно положение, няма ултиматуми.

Не само на теб.

Е, нищо. Някои търпят истерици, които ти крещят “умри, куче”, други не.

Той обясни, че го прави, защото в новия град той общува само с нея, което не е здравословно. Преди не се е виждал всяка седмица по цял ден с приятели. Може да те учуди, но повечето хора търсят спокойствие, а не скандали и обиди тип съдебен спор, и не са длъжни да ги търпят, нито са виновни, че някой има проблеми с нервите.

Честно, на такъв като автора и аз бих крещяла. Да ми тропа с краче как неговите избори са по-важни от моите, ама една... вратичка на шкафче? да не може да поправи. Щото бил мъж.

Ам чудесно. Ама седмицата има само 7 дни. И на практика хората се виждат със семействата си по 3 часа вечер и двата дни уикенда. И ако семейството, т.е. мъжа ми го няма единия цял ден уикенда - ами то по-добре да се разделим. Няма го около 30-40% от времето, което прекарваме заедно.

А не. Нищо не оправдава простотии и крещене. Това е някакъв истеричен маниер на отношения, който малко хора понасят. Авторът не е чак толкова смачкан и няма и причини да е.

Французите казват, че ако половинката ти е яла чесън, за да не ти мирише, трябва и ти да ядеш.
Така и с лиричните герои тук. За да понесеш образ като автора, трябва и твоето дюшеме да скърца.

И на мен авторът не можа да ми стане симпатичен, но ако описаното е вярно, дори само от неговата перспектива, значи раздялата е правилното решение и за двете страни. А авторът дано си вземе правилните поуки, или поне да си намери човек, който да вирее на неговите условия. Тук и двамата са дърпали към своето и в крайна сметка, съвместяване не е било възможно. Колкото до жената, възможно е да е психически нестабилна, възможно е да е обсебена от майката си, възможно е да е изчаткала от това да е между чука и наковалнята. Няма как да знаем, но наистина не се вижда опция да се получи между тез двамата така, че и двете страни да са спокойни и удовлетворени.

Изчетох цялата тема и честно казано, има нещо, което не ми е съвсем ясно (то да беше само едно, с мед да го намажеш, ама хайде) - как авторът очаква, че когато истеричната булка се върне в Град 1, отношенията им ще се оправят? Нали там е и ужасната тъща, т.е. девойката ще има още по-близък контакт с отровната родителка? Иначе, съчувствам на авторът - никой не заслужава да му крещят, да го обиждат и удрят. Цялата история ми изглежда като авторът и булката му почти да не са живели заедно преди този брак, възможно е да са религиозни или да са имали други мотиви да го направят, ама чак толкова да не мелят брашно в друг град, далеч от родителите и самостоятелни - това е доста странно. Около мен също има случаи на нездравословни отношения родители-деца, но на младото поколение им потръгна, когато избягаха от родителите, тук е обратното. А не е като тъщата да е хранила особено топли чувства към зетя и преди това. 

Нещо не ми се връзва цялата история, особено последните постове на авторът.

И аз не можах да разбера на какво отгоре авторът смята, че нещата в Град 1 ще са "под контрол". Аз още преди последното развитие предположих, че съпругата и цялото й семейство не харесват апартамента на автора и затова са предприели радикални мерки най-после да има и тя нормално (в техните очи) жилище. Не мисля, че липсата на изолация е единственият й проблем с този апартамент. В момента, в който е осъзнала, че нещо се кърти там, е изпаднала в истерия. В миналото нещата в Град 1 са били нормални между тях само защото тя и майката вече са кроели планове за купуване на друг апартамент. Сега вече картите са на масата и е супер наивно да се вярва, че проблемът е Град 2 и работата на жената, проблемът си е в това, че няма никаква любов и разбирателство между тях и това ще се повтаря в Град 1, 2, 3, 4 и т.н.

Маските са свалени, време е за шоу ...........това се получава.
А защо той и е дал ултиматум......................някъде в него има все има останала малко надежда ,че ако нещата са пред него ще може да ги контролира, Че тя ще се събуди , осъзнала грешките си и ще се промени , че като си говорят може да го разбере.

Така де ............надеждата умира последна.

Най-точно казано от всички коментирали. Някъде в мен още има парченце надежда. Но знаете ли, вече минаха няколко дни откакто не съм я виждал и говорил с нея. Сещам се за хубави моменти и сълзите пристигат, но ги пресичам със спомена за постоянния тормоз. Откакто се прибрах се чувствам свободен. Жалко - обичаме се. Аз още я обичам, но съм в процес да премахна това чувство. Сигурен съм, че и тя. Но явно имаме различни вярвания и всеки мисли, че е прав. А ултиматумът е такъв - ако толкова ме обичаш, ела при мен, остави всичко там (както аз оставих). Едва ли ще стане, сигурно е 1 към милион вероятността. Но ако стане - ръката е подадена с дланта нагоре, а не като юмрук. Но по-добре не... Наистина, по-добре не. Аз когато съм в свои води, мога да контролирам ситуацията по-добре и какво имам предвид: не да я насилвам аз, не да искам аз нея да я контролирам, а да може, примерно, да я срещна с някой - да има контакт с някой. Познавам хора. Нейни колеги примерно, но по-възрастни. Или други хора. Тя е била отшелник според мен и сега иска да направи нас така. Смятам, че хората имат нужда от социални контакти. Иначе се задълбаваш в един коловоз и от него няма излизане. Те и техните родители нямат приятели. Поредни червени флагове, които моята глава удобно игнорира с вяра (в началото на нашите отношения). Поради липса на опит. Опарих се отново. Е, поне за другия път ще знам. Имам още какво да кажа, но няма да е сега, тъй като нямам време.

Едит: ще кажа още нещо - защо може да звуча като неконсистентен и да залитам от едно в друго на моменти. Защото в мен се бият две чувства, два полюса - добро и лошо - тя. Добрите неща, които е правила и казвала и лошите. Целта в момента е лошото да надделее и да я преживея и да я затворя. Разумът е изключително красноречив и си го казва много ясно.

Авторе, ти не ги ли знаеше тези неща, когато се сгаджосахте с жена ти? Липсата на приятели или социален кръг сравнително лесно се разбират, нежеланието да се общува с други хора - също. Колко време бяхте гаджета, живяхте ли заедно преди да се ожените? Отделно, ти казваш, че тя не харесва твоите приятели, та с какви хора точно ще я запознаваш? Ако жената не е социална, тези контакти ще си останат единични, а и от чисто човешка гледна точка - ако аз се чувствам добре с ограничените си контакти, много ще ме дразни партньорът ми да ме бута да се социализирам, ако аз самата не го искам. Ти самият беше казал, че жена ти е забавна, обичал си я, добре ти е било с нея - човек, расал в пещера едва ли ще има някакви особени социални или комуникативни умения, камо ли пък чувство за хумор.
Сморед мен и в другия град няма да ви се получат нещата, явно искате съвсем различни неща от живота, а и не знам доколко и двамата сте склонни на компромиси.

Кой знае какво прозаична причина има за тази драма, що му се връзвате на автора с тия възвишени чувства, жертви, мелодрами, психоанализа, ултиматуми. Жената вече сигурно си е отдъхнала от контролиращ и вечен мрънкач, на когото целия свят му е крив и виновен.