🌊 ТОВА МОРЕ ЩЕ ПРЕЛЕЕ/Taşacak Bu Deniz

Жива и здрава да е нашата Ава, нека е все така лъчезарна и усмихната!
Честит Рожден Ден!



Според мен сценаристите обстойно са проучили региона, нравите, традициите и хората. Заради това и образите, които са изградили са много реалистични. А и доколкото знам това не им е първия сериал, който пишат за Черноморието.

Петия анализ за епизод 6, посветен на семейството.

Цената на истината: Какво дава едно семейство, какво крие друго
„Всички щастливи семейства си приличат“, пише Толстой, „но всяко нещастно семейство е нещастно по свой начин“. Епизод 6 от „Taşacak Bu Deniz“ предлага ярък пример за тази истина. От едната страна сме свидетели на семейство Кочари – новосвързано с Елени, но вече въплъщаващо единството, жертвоготовността и емоционалната яснота на истински свързан клан. От другата страна, семейство Фуртуна, раздробено отвътре, погълнат от тайни, личен интерес и предателство. Централният морален поврат на епизода идва не в съдебна зала или драматично признание, а в опустошителна сделка. Оруч, знаейки, че самоличността на майката на Елени ще промени всичко, отказва да я разкрие направо. Той не предлага истина - само обещанието за нея. И дори това обещание идва с цена. Той изисква земя. Пари. Контрол върху бизнеса с чай. Това е сделка, а не разкритие. Но Кочари не трепват. Те не се колебаят, защото, въпреки че познават Елени само от няколко седмици, тя вече е тяхна.



Предаността на Адил е прераснала от защитен инстинкт в нещо по-дълбоко - тихо осъзнаване на принадлежността. И когато Оруч назовава цената си, Кочари я плащат. Адил се съгласява да върне парите незабавно. С един поглед от Адил, Гезеп се отказва от бизнес интереса си. Дори спорната земя - символ на любовта на Адил и Есме, е освободена. Нищо от това няма значение повече от Елени. Не и за тях. Това тихо предаване говори много. То разкрива ценностите, които ръководят семейство Кочари: любов над гордостта, хора над собствеността, истина над комфорта. Семейството им - въпреки цялата си мъка, мълчание и назъбена история - е обединено от грижа. От готовност да дават, дори когато това струва всичко. Те са, в смисъла на Толстой, щастливото семейство. Не са перфектни, но са в единодушие в разбирането си за това кое е най-важно. А след това са Фуртуна. Обвързани не от любов, а от прикриване. Манипулациите на Оруч са едно - млад мъж, разкъсван между съвестта и лоялността. Но Шериф, Зарифе и Хиджран са тези, които въплъщават гниенето. Зарифе, в частност, лъже с убеждение. Тя се кълне в лъжи в живота на децата си, вкопчвайки се във версия на събитията, която я освобождава от вина, но удължава болката на всички. Хиджран дава възможност, Шериф отклонява и заедно те издълбават самата идея за семейство отвътре. Тяхната лоялност не е един към друг, а към мълчанието. Към оцеляването. Контрастът е рязък: едното семейство се отказва от всичко за момичето, което току-що е прегърнало. Другото семейство се държи за всичко - земя, гордост, тайна за сметка на жената, която е приело в дома си. И в В това съпоставяне сериалът не просто подчертава вражда.



Той скицира морален пейзаж. Кочари действат с яснота, състрадание и болезнена, но непоколебима грация. Фуртуни действат със страх, отричане и самосъхранение. Дори Оруч - някогашният Фуртуна с най-силен морален компас - изглежда разтърсен. Когато Адил и Гезеп изпълняват исканията му без съпротива, по лицето му пробягва срам. Той знае от какво се отказват. И може би в този момент вижда какво е загубил - не само честта си, но и вярата си в тези, които нарича семейство. Това вече не е история за земя или наследство. Става дума за това, което определя едно семейство: не кръв, а за това колко далеч си готов да стигнеш за някого, когато не е нужно. И в Епизод 6 Кочари ни показват как изглежда това. Като обичат Елени като своя - преди да разберат, че е - те доказват себе си. Фуртуни, като крият истината, за да защитят собствения си имидж, разкриват своята пукнатина. Всички щастливи семейства си приличат, казва Толстой. Семейство Кочари, очукани и насинени, са обединени от любовта. Семейство Фуртуна, бронирани от лъжи, се разпадат с всеки изминал час.

Добро утро, момичета!
Чета и аз текстовете на Вълка. И... някои неща съвпадат с моята позиция, към други съм с резерва. Може да се дължи на много неща и не се наемам да мисля в тази посока. Ще се спра на първия текст - "Непосилната лекота да си баща". Между другото, вайбър ме информира, че днес бил международният ден на мъжа. Значи съм в тон.
И така, в заглавието има фраза, която изразява две противоположности, две невъзможности - непосилност (тежест) и лекота. Възможна ли е такава амбивалентност у човек? Да, възможна е. Отдавна всъщност хората по нашите земи са открили, че светът, животът и човек не е някаква еднородност (още Парменид ги вижда такива). Има тук в мисленето ни и един стремеж да се съвместят някак източния и западния светоглед. И ние имаме много литературни примери.
Има го това явление и в централна Европа. Пример за това е романът на Милан Кундера - "Непосилната лекота на битието".
Кое е особеното в такова "непосилно леко битие", вкл. и на битието на бащата? Особеното му е в това, че то е израз на някаква граничност, междинност, в която човек не може да избере как да живее. То води до обърканост, смътност в поведението. Отвращаваш се от едната възможност, но не можеш да избереш и нейната противоположност. От което следват мутации в поведението, спазъм и в крайна сметка до самозаблуди и самоунищожение.
И сега, има ли такова нещо при Адил от "Това море ще прелее"?
На пръв поглед отговорът е ДА - "извънзаконово бащинство", така е формулирано от Вълка.
Бащата е дълг, грижа, защита, съ-преживяване с детето си, с-поделеност на опит (на самота и лоялност с Елени).
Налице ли са противоположности у героя на Улаш? Аз не виждам такива. Защото преди да е баща на Елени Адил вече е баща на целия род Кочари, при това истински баща във всичките изброени измерения. Включително баща и на козичките.
Има ли пред него невъзможни избори? И такива не виждам, защото без грам колебание е готов на отказ от земя, пари, гордост, от живота си даже, когато проблемът касае хората, които обича или е приел като свои деца. И цитираната легенда за бащата, непрестанал да търси детето си в мъглата, също е доказателство, че и извън закона Адил е баща, изначален баща. Поради това няма безпътица у него. Такъв е изводът и в текста на Вълка -

Така че... аз бих сложила въпросителен на заглавието, текстът го опровергава. А "непосилното битие" бих го отнесла към Оруч - непосилната лекота да си син.
Спорен ден ви желая на всички!

Да е много щастлива Авчето! Има талант, има красота, да е здрава и да и върви във всичко!



Цвети, благодаря за поредните интересни статии на Младия Вълк!
Като прочетох публикацията за семейството, се сетих, че сцената на пазарлъка с Оруч ми е другата любима в миналата серия. Как всички бяха готови да се откажат от всичко, за да се изпълни мечтата на Ели. И тя, като истинска Кочари, накрая бе готова да се откаже от мечтата си заради нещо много ценно за Адил. Колко естествено прозвучаха думите му, че би искал да и е баща!

Катя, страхотен анализ и много точен.
Онче, и на мен това ми е любима сцена. Оруч с поглед забит в земята и Адил горд от Елени, дори Началника се усмихна на не съгласието на Елени и той бе горд с нея, без да знае, че и тя е от семейството.

Ето и последната статия на Вълка за епизод 6, посветена на Есме. Е не е мъж, но пък е мъжко момиче.

Сърцето на Есме - Дълбоко като Черно море.
Ако Епизод 6 имаше толкова много сурови емоции, това беше Есме. Болката, излъчваща се от Есме Фуртуна в този епизод, беше осезаема. Това е жена, която в продължение на 20 години вярваше, че бебето ѝ е починало при раждането. Тя носеше тази мъка мълчаливо, само за да бъде сполетяна от прокрадващото се подозрение, че дъщеря ѝ може би е жива и стои точно пред нея. Гледаме как Есме се бори едновременно с надежда и агония и това е изключително сърцераздирателно.



През целия епизод всяка сцена с Есме е пропита с интензивни чувства. Виждаме я как почти се срива под тежестта на възможността. В един момент тя през сълзи се доверява на Ширин. Свекърва ѝ е погребала син, така че тя разбира болката на Есме по уникален начин. В този интимен момент Есме - обикновено толкова спокойна и силна - се срива напълно. В този рядък момент Есме си позволява да бъде уязвима, държана от жена, която разбира какво означава да носиш мъка в костите си. Това е сцена не на откровение, а на емоционален колапс - и взаимно признание. Един от най-силните моменти идва, когато Есме най-накрая решава да действа според интуицията си. Въпреки страха си, Есме се стеснява и търси ДНК (което, за съжаление, ѝ е отказано). Това е огромна стъпка за нея - смее да се надява, че дъщеря ѝ наистина може да е жива и смее да го потвърди. Емоциите, които пробягват по лицето ѝ, докато взема това решение, варират от ужас до отчаяна надежда. Сякаш стои на скала, на път да скочи, без да знае дали ще се разбие или най-накрая ще се издигне.



Това, което Епизод 6 показва чрез пътуването на Есме, е устойчивостта и дълбочината на майчиното сърце. Есме е живяла с неописуема болка в продължение на години, но когато се появява лъч надежда, тя намира сили да я преследва. Сърцето ѝ е дълбоко като Черно море - способно да побере безкрайна скръб, но и безкрайна любов. Въпреки че е ужасена, любовта ѝ я тласка напред. В поредица, богата на символика и културни опорни точки, майчината история на Есме се откроява като особено дълбока. Тя се докосва до архетипни теми за загуба и събиране, за безсмъртната надежда на майката. В културно отношение тя резонира с идеята, че майката някак си „познава“ детето си въпреки всички трудности. До края на епизода Есме не е заявила нищо открито, но усещаме, че сърцето ѝ вече е разпознало истината. Образът на Есме тук е изпълнен с трагична грация - майка с океан от любов и скръб в себе си, която се бори с бурята за най-малкия шанс за събиране. Епизод 6 беше в много отношения преломният момент за Есме, а също и нейният повратен момент. Рядко я виждаме толкова уязвима, която е била стоична и силна през толкова много неща. Но в уязвимостта се крие огромна сила. Фактът, че Есме все още може да се надява, все още да обича толкова силно след всички години на страдание, е доказателство за нейния характер. Като зрители, ние сме възхитени от емоционалната ѝ дълбочина. Наистина, сърцето на Есме съдържа множество хора. Докато вълните на съдбата продължават да се разбиват около нея, всички ние се надяваме Есме най-накрая да си върне живота, който някой ѝ е откраднал.

Katya, много ми хареса посоката на мислите ти.
Замислих се и аз "Има ли у Адил „непоносимата лекота на бащинството“?
За мен отговорът е да, но не в смисъла на лекомислие или безтегловност, а в смисъла на онова хармонично, естествено, „вродено“ бащинство, което не тежи, защото е част от самата му природа.
Адил е баща преди да е баща - по дух, по същество.
Ти много точно отбеляза:
„Преди да е баща на Елени, Адил вече е баща на целия род Кочари.“
Той наистина е опора, съдия, закрила, морален компас, човекът, комуто всички се доверяват, този, който изслушва, прегръща...
Той е бащината фигура, която не владее чрез страх, а чрез пример.
Дори към животните, към козичките! Отношението му е на пазител, не на собственик. Това не е случайно. Това е характер.
При много герои „бащинството“ идва със сблъсък- между страх, гордост, безсилие, вина.
При Адил, няма такава разломност. Той не се колебае кой е.
Именно това е неговата „лекота“, не непоносимост, а естественост.
Той е от тези редки хора, при които любовта не поражда съмнение, а яснота.
Адил не познава „невъзможни избори“
И това е много важно. Защото невъзможните избори са характерни за герои, чиято идентичност е разкъсана.
При Адил няма такова разкъсване.
Изборът му винаги е един и същ- хората пред всичко друго.
Това, че е готов да се откаже от земята, от парите, от живота си, от честолюбието си, от мъжкото си его, означава не, че няма избор, а че при него приоритетите са подредени по категоричен начин.
Адил избира живото, истинското, без да трепне.
При Адил няма тъмна дупка, няма криза на идентичността, няма рухване.
Единствената му рана е любовта към Есме.
Но дори тя не го разкъсва, а го прави по-дълбок, по-човечен.
Адил е рядък образ - баща не по биология, а по присъствие.
Той не „избира“ да бъде баща.Той е баща.
И именно в това е неговата „непоносима лекота“ - не тежка, не мъчителна, а естествена, като дишането, като земята, като морето, което се разлива и прелива… защото не може иначе.

"Непоносима" в смисъл за тези от Фуртуна ( изключвам Есме, тя не е от тях) може би?! Или за много странични наблюдатели...
Съгласна. :blush
Заради яснотата: непосилност = тежест, непоносимост = нетърпимост.

Привет

Честит рожден ден на Ава! Да е здрава и успешна, все така лъчезарна, да следва мечтите си!



Зад кадър 







Благодаря за анализите и коментарите

Честита да е Ава! Да блести със своя светлина!

И пуснаха озета



Последствията от това, че Оруч довежда майката на Елени в Кочари, са огромни.  Той (Адил) налага сурово наказание на Футуна. Изгаря чаените фабрики, взривява камионите им, хвърля хората им в машината за рязане на чай; превръща живота на Футуна в ад. 

Сред целия този хаос Есме прави смела крачка срещу Оруч и обявява, че ако Елени е нейна дъщеря, тя ще се разведе с Шериф и ще се превърне в  най-големият враг на Футуна. Не спира дотук, тя казва на Адил да не вярва на Футуна, за да може той да извърши теста, който тя не е успяла да направи.Това че Есме е готова да изгаря всички мостове, докарва  Адил до лудост от съмнения. Елени тяхна дъщеря ли е? Адил ще се довери само на един човек; същия ден той води в Кочари биологичната близначка на Гезеп, - Илве, за ДНК тест. Илве е едновременно свидетел и архитект на старата любов на Адил и Есме; тя е скъпа и на двамата. Илве извършва ДНК теста. Целия този хаос променя и живота на Гезеп. Раната, скрита под неговия весел и жизнен характер, започва да кърви отново.

Пътят, по който поема Оруч, е бурен. Точно когато сватбеният сандък на Севкан е на път да бъде отворен, Зарифе се разболява и получава инсулт. Причината за инсулта не може да бъде установена и състоянието на Зарифе бързо се влошава. Оруч, който е водил преговори за да каже коя е майката на Елени, е принуден да отиде в Кочари и да помоли Елени за помощ.  Фадиме изгонва Исо и Оруч от Кочари. Елени обаче прекъсва всички връзки с Оруч, който я е предал. Оруч решава да изтегли датата на сватбата и кани цялото село Фуртуна на сватбата си.


И малко снимки

Алекс, благодаря за озета и превода

Още снимки от новия епизод.

Яяяя, много инфарктен епизод ни чака.
Алекс, благодаря и аз за бързата реакция.

Малее, яростта на Адил е безпощадна. Не случайно единия от фрагментите бе като война. И това още преди да знае, че Елени му е дъщеря. А Оруч не знам какво е очаквал, след като излъга. Най-нормалното нещо е Елени да се отдръпне от него. Интересно за каква помощ моли Елени, тя майка му нали е в болница, заобиколена от лекари.

Не бих бързала да правя толкова категорични характеристики на героите от сериала.На другите сценаристи всеки момент може да им хрумне нещо различно.Пък и от наша гледна точка Адил е един,а от гледна точка на селяните от Фортуна може да е най-големият злодей

Определено се появяват нови проблеми, спокойна съм ,дори и да се разбере ,че Елени е дъщеря на Адил и Есме,  няма да зацикли историята.
Оруч какво очаква ,изобщо не мисли този човек, лошото е ,че не може и да живее с последствията от глупоста си, на инат се сгоди, на инат ще се и ожени... глупак.
Есме трудно ще успее да се отърве от Шериф. Не знам как ще спрат Адил, ужас не им завиждам на Фуртуна 🙈🫣.
А каква е историята на Газеп, дали ли са нещо за него ,уж гледам внимателно ,или не ми е направил впечатление. Има надежда и за теста, щом ще го прави близък човек на Адил.

Василева23, за Гезеп до сега не са дали нищо откъм историята му. За него знаем само, че е братовчед на Адил и негов верен приятел. Обичащ и закрилящ членовете на семейство Кочари.
Сега тепърва ще научаваме и неговата болка.