Струва ли си да чакам брак

Аз си мисля , че част от истинското опознаване е свързани точно с чистене и ходене до Лидл:
1.Каква е степента на чистота на партньора и съвпада ли с твоята идея (например мърляч с чистник и обратно е мъчение)
2.Очаква ли мъжът жената да е готвачка и чистачка или си споделят задълженията.
Устройва ли те ако така ще е винаги
3.В магазина стиснат ли е , или не  Съвпадате ли си по този критерий

Само кафенца и екскурзии винаги вървят добре, пък после битовизмите могат да прецакат нещата

Далеч са ми представите от лъскане на банята. За почивка, кафенце и гости могат да бъда каквато пожелаете за 4 часа/4 дни и да "не си показвам рогата". Споделеният бит - списъкът за Лидл, "какво ще вечеряме", кой къде си хвърля прането, нервите след работа, кой какво очаква от другия в битов план - там обикновено се появяват проблемите и реалното съвместяване на живота. Любовта и романтиката са хубаво нещо, ама те функционират в ежедневен злободневен план между Лидл и градината на детето, и ако в него не може да се напаснете, все тази за първите две.
Та не бих приела пръстен, ако не съм живяла с този човек поне 3+ месеца, без значение кой чисти и лъска банята.

Тук в семейни отношения имаше подобна тема. Разведена с дете заживява с нов мъж. Ражда му дете.  Плаче защо не ѝ предлага брак. Как да го накара? Тогава изводите масово бяха КЪСНО е либе за китка като си му дала всичко, каква мотивация има той да ти предлага брак? Сега я упреквате, че си държи на нейното. Тя е много млада. Нека намери някой, които да споделя нейните ценности, ако този не желае "да се жертва"

Мъжът е казал в прав текст, че не е сигурен в нея. Поставили са си месец срок - нищо не се е променило.
Какво предлагате - да се тръшка, да плаче, да се моли? Какво ще постигне с това?

Разбира се, че има право да намери мъж, с когото споделят обще ценности. Но това не е този, и оставането и с него не е добро решение.

И изобщо, ултиматум се поставя, когато си готов да го изпълниш. Иначе олекваш, и спират да те взимат насериозно. И така вероятността да остане без брак, но с още едно дете, става все по-реална.

Предлагам да се изнесе, ако може. Да му се дръпне малко ...

Вълшебство, моят коментар беше по повод как на мъжа му било още по-лесно, ако не живеете заедно, защото само ходиш да му чистиш и готвиш, съвсем нямало смисъл от брак. И затова коментирах, че идеята да не заживявате заедно веднага, ако държиш на брак, е точно да не правиш тези неща у тях.
Ако живеете заедно чудесно, аз също заживях с мъжа ми преди сватбата. Но преди да живеем заедно, докато си ходим на гости, в никакъв случай не съм му мила банята, не съм ходила да му готвя, пера и чистя, не съм носила торби в тях. Това не кореспондира с моите разбирания. Нали правим разлика между живеем заедно и отбивам се у тях и помежду другото минавам с прахосмукачка и му пера дрехите.

Освен това си права - човек трябва да осмисли дали може да съжителства с навиците на другия. Затова прекарвате време заедно и го наблюдаваш. Като отидеш в тях паднала ли е бомба, този мъж готви ли си, хвърля ли си боклука, дрехите му търкалят ли се по пода. Като отидете на почивка държи ли той да избира всичко, мрънка ли за всяко дребно неразположение, обича само да спи или да обикаля и да разглежда, делите ли си бензина и амортизацията на колата му, говори ли само колко е скъпо.
Познавам достатъчно двойки, които си живееха спокойно заедно по половин година и на първата съвместна почивка кой откъде е.

Авторе, тук има няколко ключови въпроса, на които трябва да си отговориш:
1. Остави любовта настрана, приоритет трябва да е детето ти. Съответно, текущия ти партньор, от гледна точка на действия, какъв е  - как се отнася/държи с твоето дете, как и доколко се включва в грижите за него, в домакинските задължения? Как се отнася спрямо теб, грижовен ли е?
2. Има една приказва: Умния човек се учи от чуждите грешки, глупака се учи от своите. Ти вече си сгрешила веднъж, прибързвайки и пришпорвайки бащата на детето ти, защо бързаш и сега?
Ето моето мъжко мнение - смисъла на брака не е толкова да се спази традиция или да се угоди някому, смисъла е да си гласувате доверие, НО - той трябва да се случи органично, естествено и когато му е времето. Много ама МНОГО по-важни са гореизложените от мен въпроси - какъв е човека, като възгледи, принципи, емоционална стабилност, грижовност и т.н. - колко примери има за жени в брак, с мъже, които не отговарят на нищо от горепосоченото, ама какво от това - нали са "щастливо женени"???
Авторе, опитай се да се поставиш и на негово място - той е глава на семейство, което се състои от двама члена - той и неговото дете, сега стават 4, а потенциално и 5! Нормално е, ако не уплах, човека да има нужда от време да помисли, и то не просто за себе си, но и за неговото дете. Изминала е една година, не е малко, но не е и толкова много. Големи хора сте, в крайна сметка. Да не говорим, че сватбата си е разход, а Вие сте с деца - дали този разход Ви е най-приоритетния в момента? След една година, как да е сигурен в теб, или в себе си? Ако пак се стигне до развод, още нерви и разходи, което в крайна сметка оказва влияние и върху детето!