Любители на кучета - 155

Прекрасна Нара, добре дошла
Ще ви даде много любов.

Дара, кученцето беше приютено при жена, която се грижи за бездомни кучета. Прибрано е в двора й заедно с майката и двете братчета, когато са били малки бебенца. Братчетата вече са осиновени, само момата беше останала. Жената като ни видя и поговорихме даже ни предложи на майтап още едно, че има прибрани 9 кученца.

Реа, за втори път аз избрах кучето, а дъщеря ми - името. Жената я беше кръстила Чара, понеже е много чаровна, а дъщеря ми леко го понамести. Не знам какво ми става, но днес два пъти й обърках името. Един път я нарекох Райче, а втория - Марче.

Аз да попитам на левента Вачко това ли му е оригиналното име, падам си с тази скица!

Нара, красива дама ❤️

Добре дошла на Нара! Почти адашка на нашата Нора, която в оригинал е Нори, но често става Нора.
И аз много харесвам такъв тип шаренки кученца.

Не мога да помогна по питането за противоалергично.

Добре дошла, прекрасна Нара! Много години лудории и пакости да правиш, че да не им е скучно на новите ти човеци.
Вачко какъв е мъничък като бебе
Мег има нова лудория - Кастиел като дойде да ми спи в скута, а на нея й е скучно, идва, застава не плота на бюрото и хем пречи на мен да пиша или гледам на компа, хем посяга с лапа и закача него. Като се опитам да я поместя иска да ме шамари. Голяма е маймуна.

Тонка*, Добре дошла на вашата сладка принцеса Нара! Тя е просто разкошна! Такава красива муцунка има и вярвам, че съвсем скоро ще смени тъжните очички с щастлив поглед 
Вече сигурно знае, че е на сигурно място, нахранена и галена.
Прекрасни хора сте вие!
Да ви е здравичка, лудичка и гушлива душичка!

Добре дошла на прекрасната Нара! Родена е под щастлива звезда, явно и си е намерила страхотно семейство!
Надявям се, бързо да се адаптира към новата къща!
Бебе Вачко е  абсолютен бонбон!
На Изи- честит диван!
И на Гери- ЧРД на патерица!
И сигурно някой пропускаме....
Ние с тия дъждовни дни сме ръждясали вече- цял ден даваме зор за излизане, като излезем- за прибиране.
Днес имахме гости с куче. Много сладък померан, ама много досаден...и през цялото време гонеше Гинче да си играят и понеже тя не поддаде, ни препика апартамента на няколко места....

Оригиналноти име на този вълкодав е Иванчо по паспорт.

Тя, историята е дълга и съм я разказвала преди, но накратко:

Когато почина френският ни булдог Фрей, на 1 февруари 2023 на 15 години,



у нас настана някаква празнота.
Къща с едно куче по празна, с едно куче по-тиха и с едно куче по-чиста,
аз щях да се спукам от мъка.
След няколко тежки дни и още повече нощи, аз твърдо реших, че искам куче.
Въртях обявите постоянно, денонощно. Гледах Френчита (най-любимите ми), пуделчета, дакелчета, корги, булонки.
Харесвах си някои, писах на доста "стопани" и една нощ попаднах на тази обява:




Такъв един безпомощен и мил, веднага писах на човека , но понеже беше късно не ми отговори.
Сутринта обаче ми беше писал. Грамотен човек, приятен. Обясни ми  родители , видеоклипчета , историята изобщо - много ми хареса че не лъже. Аз просто се члюбих в кученцето, но исках да си помисля.
 След половин час, човекът ми каза че има път през Враца , защото жена му е от околията и ако искам може да го докара, но да реша до 10 минути. И аз реших.
Веднага затичах за легло и всички необходими неща, докато пристигнат от Плевен.
Тук е момента да кажа, че имам един съсед, с който сме много близки, виждаме се всеки ден и си симпатизираме много . Когато почина булдочето ни, аз 2-3 дни не му всигах телефона и не исках контакт, просто защото връзката ни е много "хумористично-забавна", а на мен не ми беше до това. След като се чухме най-накрая, той каза, че с жена му са решили и това не подлежи на възражения, каквото куче поискам независимо от вид, цена и където и да се намира, те искат да го заплатят и да ми го доставят, даже ми предложиха няколко скъпарски развъдника, но някак не го почувствах.
Та, с две думи съседът се казва Иван, взехме кученцето от хората които го докараха, жената плачеше истински и не искаше даже да го дава, но след като я убедих, че ще се грижа за него като за истински принц, го даде.
На 15 февруари 2023 г ( две седмици след раздялата с Фрей), се появи кученце в нас. На два месеца точно. Това кученце нямаше име и от дума на дума нещата се завъртяха около Ванчо , Иванчо и първоначално на майтап, а после и от искрена благодарност си остана Иванчо. Вачи му казваме на галено и сега не мога да си представя да се казва по друг начин.






Моят съпруг първоначално не го искаше , от лояност с предното ни куче и първоначално не му обърна внимание около половин час, но откакто го взе в ръце до ден днешен (ще станат скоро три години) не го испуска от ръцете си. Убедини ни и целта да не го унищожим, защото той беше някакви 600 грама. Ние такива животни не бяхме виждали. Първото ни куче немски дог ( огромен) , второто французин, доста едър и накрая ... Вачо
Ама, свикнахме. То се оказа благодарна животинка, не прави пакости, не лае, имаше що годе хигиенни навици, не скимти нощем, спеше си сам в новото креватче. Сякаш тук е бил цял живот.
Това е историята.

Привет на новото попълнение, Тонка*! Жива и здрава да е! Дълги години с вас да бъде!
vmarinska, всеки път толкова хубаво разказваш за Вачи и предишните ви кучета 🥰

Да ви покажа един смешко Чарли, който хем заспива, хем следи с едно око 🤭:

Добри момичета и момче, толкова се радвам, че макар и без да ви познавам, пътищата ни се срещнаха тук Всички сте с големи сърца, разказвате с такава любов за "доведените" членове на семейството! Това не е като да е случайно или задължително, а избор да си отдаден на още един маймун, който ще ви ядосва, ще ви буди нощем, ще ви изяде някой чехъл, но и ще ви обича с най-голямото сърце, и ще ви гледа с най-благодарните очи. Изпитвам огромна благодарност, че бяхте с мен  и ме "държахте за ръка" в първите месеци от приключението Буря и Рая!:heart:
Нара е прекрасна! Чела съм вълненията на Тонка* преди години покрай решението им да вземат Харли, първите му седмици при тях, и сега се радвам, че намериха утеха в тези големи, тъжни и топли очи. Хубаво е някой, който не може да го изговори, да те погледне и очичките му да крещят "Обичам те, с цялото си сърце".

Въпреки, че когато се прибирам от работа Буря ми изнася цяла тирада с нечленоразделни звуци - все едно ми се оплаква, разказва как е минал денят  и колко съм им липсвала. Свикнаха да са с мъжа ми по цял ден, а сега и той се прибира вечер, та тъгуват сами.
  Буря

   Рая

Така ме изпращат сутрин - гледат как заключвам пътната врата, а на мен ми се връща веднага от пътя... Ще им взема по един телефон, поне да се чуваме през деня

vmarinska, благодаря ти за историята на Вачи! А сърцето ме заболя като видях Фрей... Щастливци сте за споделените цели 15 г. заедно!

Дъщеря ми снощи разцъка набързо снимките в темата и щеше да умре от умиление при вида на Вачко. Вика - я какъв страхотен питбул.

Аз отивам да видя какво е положението и да излезем на разходка, че дълъг ден ни чака.

Добре дошла прекрасна Нара!
Бърза адаптация и много щастливи моменти ви пожелавам!

Вачко какви ушички има! 😍
Няма как да не се влюбиш в него. ❤️

Тонка, Нара много бързо ще свикне с хубавото.🥰❤️
Чочо не смееше да мръдне първите дни, а може и седмици. Само излизаше да хапне. Постепенно се отпускаше - да се погали, да си вземе лакомства... Явно все очакваше удар.
Сега е владетел на къщата и на сърцата ни, и главен дразнител на Гука.
На 4 месеца тежеше 3кг, сега е поне 35 кг.
Беше бит, мръсен, болен, кожа и кости.
Нара е била сред хора, обичана и обгрижвана доколкото е възможно. Сега ще бъде обожавана, а тя ще ви даде сърцето си. Много е сладка и красива. ❤️
Ей го маймуняка, който все гледа да се разположи на леглото ми. Заради него се налага постоянно да си сменявам завивките.  😅😅

Ех, този Чочо! Късметлия е с вас, mar4ela!
Обичам да ви чета сутрин с кафето! И само хубави новини да има!

Нара ще стане голяма беладжийка и хич не се лъжете по този поглед.
Няма да има нищо общо с Харли. Очакват ви много нови предизвикателства:)