Имаме дете в 6. клас с дислексия. Учим в малко частно училище (12 деца в класа), но средата е доста сложна. В класа има три деца със СОП – едно с високо функциониращ аутизъм, което често прекъсва с логорея или емоционални епизоди, и две други без официална диагноза, но с постоянни проблеми с общуването – викане, дразнене, боричкане помежду им.
Моето дете трудно понася този постоянен шум. Миналата година беше много тежка – прибираше се прегряло, изнервено, изморено, а накрая не беше усвоило почти нищо, което наваксвахме вкъщи. Надявах се тази година нещата да се променят, но ситуацията е същата.
Наскоро се стигна до инцидент – двама от съучениците се сбиха, а моето дете се намесило и ги разтървало грубо (в присъствието на учител). После едното дете разказало съвсем различна версия вкъщи, представяйки се като жертва, и дори не дошло на училище на следващия ден, защото било „стресирано“. Впоследствие се изясни, че версията на моето дете е вярната, но училището някак „омекотява“ случката – не говориха нито с децата, нито взеха мерки. Сега същото дете седи пред моето и продължава да го ръчка и дразни по цял час.
Честно казано, вече не знам как да реагирам. От една страна, плащаме немалко пари за частно образование, очаквайки спокойна и подкрепяща среда. От друга, започвам да се страхувам, че в един момент моето дете ще избухне и ще отвърне физически – не защото иска, а защото е натрупало твърде много напрежение. А аз категорично не искам да се стига до насилие.
Как бихте постъпили в такава ситуация?
Да настоявам ли за разговор с ръководството и училищния психолог?
Има ли начин да се поиска промяна в организацията или мястото на децата в класната стая?
Или да потърсим друго училище, дори и това да значи нова адаптация и среда?
Ще съм благодарна за всякакъв опит, съвет или гледна точка.