Отговори
# 45
  • Мнения: 7 966
[
Смяташ, че ти си причината да не се омъжи?
Да, имам такива предположения. По причина, не някаква единствена и неповторима любов при нея, а че изоставянето и от мен в период, когато окончателно и се разпадна дългата токсична връзка и разби психиката допълнително. Аз и бях най добрият приятел, опора в кофти моментите и имахме силна приятелска връзка, поне от нейна страна, от моя ясно. Цялата история продължи много години, имаше период тя като тинейджърка когато може би беше дори влюбена в мен, накрая мисля пак също. Никога не говорихме за чувствата си един към друг, понеже вече се бяхме рязали един друг по веднъж, просто тази тема я избягвахме старателно, което беше грешка и за което действително съжалявам. Сега разсъждавам по друг начин, тогава ми идваше твърде сложно и под въздействието на своите чувства, емоции и натрупана горчилка от дълго време несподелените
чувства исках просто да затворя тази страница и да забравя, не ми се получи съвсем.

Последна редакция: сб, 25 окт 2025, 15:27 от rf22

# 46
  • Paris, France
  • Мнения: 17 746
rf22, не си ти причината да не се ожени и не бива да се чувстваш виновен за нещо, което .... не си направил. Причините тя да не се ожени са вероятно свързани с нейния характер, преценка и изисквания, а не с това, че не си положил усилия. Хамалогията и усилията даже пречат да се създаде връзка. 

Всички идеализираме хората, в които сме били влюбени, но не се е получила връзка. Времето обикновено решава въпроса. Жената на първата ми, неосъществена любов се разведе с него по причини, заради които и аз щях да го шитна. Времето ми показа, че не сме били един за друг за трайна връзка, а мимолетни си имах. Майка ми се събра с голямата си любов, с когото се разминаваха поради кариера, деца, работа далече един от друг. Те явно са били един за друг.

Един ден, след много години, даже може да си изживеете тръпката и ще видиш, че жената не е била за тебе и че нищо съществено не си изпуснал. Аз така успях да се пробвам с мъже, с които не съм могла да бъда поради обществени нагласи, отпътуване от мястото, където сме живели, неприемане от семейството итн. Ами бързо ми мина като успяхме да сме заедно на неутрална територия.

И един съвет - ако имаш възможност, отръшкай я! Със сигурност ще ти мине. Знам, знам....🤣

# 47
  • Мнения: 7 966
Ще го имам предвид тва разрешение Simple Smile

# 48
  • София
  • Мнения: 16 186
Абсолютно няма как някой бивш да е виновен за това един човек да не създаде друга връзка и семейство. За това е отговорна собствената му неспособност да се справи с живота. А и изначално да те влекат токсични връзки, говори за вече съществуващо счупване. Така че, колкото и да го влече някой бивш мисълта, че е някакъв фактор в последвалия живот, и колкото и егото да си иска четката, нещата всъщност нямат нищо общо с него. То и аз съм бивша, ама изобщо не ме интересува да съм още фактор за някого. Пък ако той ме мисли за такъв или ме обвинява за несполуките си, може да ми стане единствено смешно Joy

# 49
  • Мнения: 451
За бивши не съжалявам, за неосъществени да- само за една, но нямаше как да бъдем заедно- много сме различни, и двамата имаме сериозни партнори и не си струва да си разваляме връзките и семействата, но съжалявам, че не можах да я изживея, защото цял живот съм го харесвала, сега дори не контактуваме.

# 50
  • Мнения: 1 235
И аз имах една връзка която бих определила като примера на rf22, просто всеки от нас е преценил,че разпада на връзката е по вина на другия.
По-скоро искам да се обърна към "изхабяването"-абсолютно не съм съгласна. Била съм влюбена поне 5 пъти от пръв поглед/ученически връзки/-много ме е зареждало.Имала съм три дългосрочни връзки с взаимна любов-от всяка от тях съм излизала надградена, по-развита, с по-голям опит в посока,че живота не е черно и бяло. В добри отношения съм с всеки от тях.Всяка връзка ми е дала и любов и по-голям мироглед.Изхабяване съм изпитала единствено при последната си връзка, която смятам, че просто въобще не е трябвало да просъществува и сама съм си виновна, че съм се опитвала да градя там,където възгледите за живота са прекалено различни. Любовта дава крила-прави ни по-инициативни, по-креативни, по-смели, пО във всяко градивно отношение.

# 51
  • Мнения: 3 332
Нямам неосъществени любови. А пък на бившите започнах да им забравям физиономиите и бащините имена. Колко странно. Предполагам като стана баба въобще няма да се сещам за някого, с който съм имала две години връзка и съм искала да му раждам деца. Grinning За нищо не съжалявам и не тая лоши чувства. Свободна съм от духовете на бивши.

# 52
  • Мнения: 8 245
Скрит текст:
rf22, не си ти причината да не се ожени и не бива да се чувстваш виновен за нещо, което .... не си направил. Причините тя да не се ожени са вероятно свързани с нейния характер, преценка и изисквания, а не с това, че не си положил усилия. Хамалогията и усилията даже пречат да се създаде връзка. 

Всички идеализираме хората, в които сме били влюбени, но не се е получила връзка. Времето обикновено решава въпроса. Жената на първата ми, неосъществена любов се разведе с него по причини, заради които и аз щях да го шитна. Времето ми показа, че не сме били един за друг за трайна връзка, а мимолетни си имах. Майка ми се събра с голямата си любов, с когото се разминаваха поради кариера, деца, работа далече един от друг. Те явно са били един за друг.

Един ден, след много години, даже може да си изживеете тръпката и ще видиш, че жената не е била за тебе и че нищо съществено не си изпуснал. Аз така успях да се пробвам с мъже, с които не съм могла да бъда поради обществени нагласи, отпътуване от мястото, където сме живели, неприемане от семейството итн. Ами бързо ми мина като успяхме да сме заедно на неутрална територия.

И един съвет - ако имаш възможност, отръшкай я! Със сигурност ще ти мине. Знам, знам....🤣

Много добър съвет!
Отделно, че е силно вероятно и на нея да ѝ мине.

# 53
  • Paris, France
  • Мнения: 17 746
И като и мине, да плесне с ръце и най-накрая да се ожени. И после да се чудим как да спасяваме човека.

# 54
  • Мнения: 8 245
И като и мине, да плесне с ръце и най-накрая да се ожени. И после да се чудим как да спасяваме човека.

Ама ре-фе-то ли ще спасяваме, или бъдещия съпруг?
Тоест вие ще спасявате, спасителките Wink
====================
Да се върна на един важен момент, че май вече ми го триха един-два пъти.
Жената като по-силно емоционално зависимо същество от мъжа, е по-склонна към идеализиране. Логично - по-склонна е да се разочарова и да съжалява.
Така мисля.
В една друга тема пуснах 1-2 клипа за това как изкуствения интелект вижда женския рай.
Смятате ли, че много жени, особено такива с по-бедно въображение, сега, с помощта на ИИ, ще бъдат по-силно разочаровани от несъответствието на идеалното (вече онагледено, и то невероятно сполучливо) и реално обкръжаващата ги среда?

Скрит текст:

# 55
  • Мнения: 973
Rf22, ако не се бях омъжила, щях да реша, че за мене пишеш, честно. И аз имам едни такива отношения с подобна хронология и дългогодишна история. Я провери за всеки случай, да не би да се е омъжила въпросната, пък ти да не си разбрал 😄 Твърде много съвпадения, макар че лирическият герой от моята история ме разочарова безкрайно с една своя постъпка преди десетина години и прекъснах всякаква комуникация с него.

По темата - преди да срещна съпруга си, изпитвах носталгия по неслучилите се любови. Особено за една си мислех "какво би станало", ако нещата се бяха подредили, както аз ги исках. После срещнах съпруга си и от позицията на времето мога само да благодаря, че неизживените любови са останали такива (някои бяха едностранни, несподелени, други по ред причини останаха неизживяно). Ето, имало било причина, всичко друго щеше да е страшна минавка за мен с различни по сила негативни последици.  Не куршум, ми торпедо съм избегнала конкретно с този, по когото въздишах най-много.

За бивши не съм съжалявала - изживяли сме, каквото е имало, и или връзката се е изчерпала, или са се показали като хора, които нямат място в бъдещето ми. И всичко е точно, нямам съжаления, въпросителни и драми около бивши, даже като правило ги преживявах много бързо (с едно изключение, което отне доста време, ама и тая раздяла ми е** майката, та нормално).

# 56
  • Мнения: 18 390
Значи! Жени се/омъжва се човек, и продължава да си живее в паралелна нереалност, която трови всичко живо наоколо, без главният герой да се усеща колко е затънал и как завлича ближните.
Това е по-зле от физическа изневяра, повярвайте.

# 57
  • Банско
  • Мнения: 2 505
Не съжалявам, защото имам страхотен мъж и съпруг до мен. Съжалявам по-скоро, че съм била влюбена и съм давала чуства на пълни идиоти, които грам не са ме заслужавали.

# 58
  • Paris, France
  • Мнения: 17 746
И като и мине, да плесне с ръце и най-накрая да се ожени. И после да се чудим как да спасяваме човека.

Ама ре-фе-то ли ще спасяваме, или бъдещия съпруг?
Тоест вие ще спасявате, спасителките Wink
Когото трябва. Идеално и двамата. Не, не ние. Беше малко "Казвам ти дъще, сещай се снахо!". In vino veritas или почти. Сигурна съм, че като истински рицар и кавалер ще им направиш една дълга, плодова почерпка и ще им мине набързо, веднага.

А за идеализирането - в младото поколение нещо го няма. Не са амбициозни, но от инфлуенсъри, сравняващи и изследващи всичко, са станали прагматични, и момчета, и момичета. Не си мечтаят за цветя, рози и дълги рокли, а за екран, списание с комикси и крави наоколо. Кравата поне е истинска и вика "Мууууууууу".

# 59
  • Мнения: 3 332
Жената като по-силно емоционално зависимо същество от мъжа…
Странни твърдения при наличието, че мъжете са много по-склонни към убийство от ревност… или от страст… или че крещят и се сбиват заради наранени чувства (щото си обидил майка му или оная му работа) и то понякога фатално… или че са по-склонни към алкохолизъм, наркомания,  самоубийство… Не, хич не сте фрустрирани и чувствителни.

А пък колкото пъти съм чувала от мъж, че е “объркан”, че някоя жена му е “съсипала живота”, че е в дупка, толкова от приятелки никога не съм чувала.

Общи условия

Активация на акаунт