За кое съжалявате повече - за бившите или неосъществените любови?

Съдбата е такъв заплес, по добре серенада.

Аа, зависи. Понякога сме ние заплесите. Ако малко се бяхме ослушвали..
то съдбата само побутва😀 вече крачките ние трябва да си ги направим.
 Веднъж се изпуснахме, втория път грабнахме шанса.

Понеже познавам известен брой такива като този художник - не ти трябват за съжителство. Интересни са, докато не са ти в ежедневието. И е съмнително дали изобщо е имал намерение да идва на срещата, доста по-вероятно ми се струва да предпочита да живее с представата за жената от чата като за един недостижим блян.

Минали сте през трудни моменти заедно, да се уплаши тепърва е съмнително, освен ако е такъв самовглъбен романтичен идеалист, че си е нарисувал представа за теб в главата, вкопчил се е в нея и се е скрил в черупката си пред изгледа реалността да му разфокусира образа ти.
Сещам се за пример даден някъде назад из темите, как Яворов едва ли не разлюбил Мина след като чул как ѝ къркорят червата. Рисковете на идеализацията.
Не вярвам да е това. Кофтито е, че всъщност единственото по-лошо от това би било да не е дошъл, защото му се е счупила колата.

Странно е не за друго, а защото в такава среща има голяма символика. Ясно е, че след толкова години писане няма да си скочите един на друг на първа среща. Няма да решите бъдещето си от раз. Вие вече се познавате вероятно по-добре отколкото ви познават доста от близките ви в реала, не се виждате за нещо съдбовно и неизказано досега. Единственото, което заявяваш отивайки е - аз наистина държа на теб. Това е.

А така, както е станало....да не казвам, че е плюл...но като минимум поне е олекотил всичко изписано и съпреживяно заедно.
И дори да се е уплашил искрено и лаишки, ако ти е достатъчно близък после да си е казал, нямаше да гадаеш сега.

(Като разбира се никое дъно не може да се мери със счупена кола като реална причина за невиждането ви.)

пп. вкарваш тази история като пример по темата, не като фокус на обсъждане, което може да не желаеш. Ако е така се извинявам за чепкането ѝ, няма повече. Ако пък си окей бих попитал а ти защо не отиде на срещата?

Какви трудни моменти като те не са си виждали очите на живо?!?!

Няма значение това. Някой може да е до теб дори през звездите.

Разликата е, че понякога те правят бивш, друг път ти сам се правиш бивш.

Това, което е характерно за повечето жени е, че като ги попиташ какви са мъжете казват:
"Мъжете са гадни, долни използвачи, лъжци и кръшкачи"
По какви мъже си падаш ?
"По лоши момчета"

Ами то ...


Или не е бил на 15 км, или не е бил с кола.
Щото, нали, таксита няма.
Ако пък се е изскръндзил за 20 кинта за такси, по-добре, че не е станало нищо.

Те не са минали през сериозни трудни моменти. Онлайн присъствието не е равностойно на това човек да бъде до теб на живо и да те подкрепя емоционално.

Моята огнена натура няма как да се храни от чатчета дълго време, на мен ми трябва действие. Затова и не мога да си представя да съм в такава ситуация. Единственото близко до това ми е било един господин, може би година по-малък беше от мен, който в рамките на години периодично (не беше често в БГ) се сещаше за мен, канеше ме, носеше ми ръчно набрани цветя, оставяше ми бележчици по колата, водеше ме насам-натам. Но на мен ми беше доста... да кажем хаотичен, много се бавеше и замотаваше, а мен това ме побърква Аз все се дърпах, той настоятелен, но така и не стигнахме до нещо по-така, и той най-накрая или е забравил за мен, или нещо друго е станало в живота му. Както писах по-назад, не съжалявам, за мен беше ясно, че няма да стане между нас.

Защо да не е? Не го гледай като присъствие, а като разбиране, обич и грижа. Ако човекът е такъв спрямо теб има ли значение къде е физически...

И аз съм така - ако ще е гарга, да е рошава. Не мога да изтрая "романтично увлечение" на чат, пък дори и да се виждаме веднъж месечно. В главата ми и сърцето ми аз НЕ съм с този мъж. Колкото и да ме "разбира".

Колкото и красиви да са думите, без физическо присъствие те бързо губят тежест. Не говоря за истинска дистанционна връзка, а за самоизмама, в която някой твърди, че е до теб и те подкрепя, но никога не намира начин да те види.

Бях чела за една жена, която десет години има онлайн връзка с доктора Боби (истински човек по принцип), който я контролирал онлайн, карал я да си стои вкъщи от ревност, накрая се оказало, че това е нейната първа братовчедка, която се представя за него.

Не е от местните, тук е огън.

По тази логика съм преживяла трудни моменти с половината форум