С какво ви дразнят хората? - тема №3

Тежките времена раждат силни хора. Силните хора раждат лесни времена. Лесните времена раждат слаби хора. Слабите хора раждат трудни времена.

Това да се фукат с повече и по-скъпи придобивки е типично за парвенюта и комплексирани хора. За тях щом имат пари за нещо трябва да го купят за да им завидят. А за по-умните има поне три стъпала за вземане на решение за покупка:
- Имам ли парите да го купя?
- Даже и да имам парите, мога ли да си го позволя? Тоест няма ли да ме затрудни, ограничи и прочее?
- Ако мога да си го позволя, то наистина ли го искам и ми трябва?
И едва при три ДА се купува. Но ако липсва последното ДА това не значи, че човекът е беден, понеже не облечен от глава до пети с маркови дрехи.

В тази връзка ето ви едни "бедни" хора според облеклото им

Явно родителите им не са оценили възпитанието с чехъл и са решили да приложат други методи.
За себе си мога да кажа, че това, което най-много ме е дразнило във възпитанието ми е да гледам другите. Сега се усещам, че понякога прекалявам с това да науча детето ми да гледа себе си, своите потребности, своя вкус, своите нужди и т.н... Та малко съм на ръба да възпитам егоистче, добре че се възпирам..

Само, че нищо не е минавало и си личи, особено при по-възрастните, точно неглижирането и възпитаването с чехъл. И като са толкова добре психически, образовани и каквото се сетиш, как така създадоха и възпитаха сегашните ужасни млади хора?


пп. Знам, че вашите са идеални, а чуждите за нищо не стават. Това отношение към децата много ме дразни, да съм в духа на темата.

Да научиш детето на дисциплина, да имаш изисквания към него да пише грамотно, да има обща култура, да събудиш интерес към изкуство, да различава Моцарт от Шекспир, да бъде отговорен човек, честен човек, да има позиция и да я отстоява, да има самочувствие......Родителите, докато си дете, не са ти приятели. По-строгите изисквания не са непремено нещо лошо. Както знаем, камъните, които вдигаме от пътя на децата си, за да не се спъват, са скалите, които ще ни затрупат след време. Те това е чехълът.

Да, да… А пък тия дето са към 50+ сега — дето се бъркат в чужди работи, дават непоискани съвети, осъждат и обсъждат всеки, който просто минава, постоянно викат и са недоволни от всичко — те направо греят от „перфектно възпитание“ и „липса на каквито и да е психични разстройства“. Просто по-младото поколение вече си казва проблемите и ги нарича с истинските им имена. Това, че навремето ракът не се е обсъждал, не значи, че хората не са умирали от него. Умирали са, просто не са знаели какво е. Същото е и тук

Масово в момента родителите не смеят (по-скоро не искат или не могат) да възпитават децата си в истинския смисъл на думата - да уважават авторитет и йерархия, да спазват правила и да понасят последствия. Всеки път като чуя "Иванчо, недей, маме, моля те, да ме удряш" и тихо плача. Толерира се, и още по-лошо - поощрява се безобразно поведение у малките деца, не се учат на грам светоусещане, морални норми и принципи.
Някак не мога да приема, че на площадката някое дете ще блъсне и събори нарочно моето, а майка му ще стои безучастно, нито мога да приема за нормално например приятелка да ми дойде на гости, детето й да одраска стените и тя да ми каже "ее, какво сега, дете е".

Една сутрин в градината на детето ми станах свидетел на много грозна сценка. Друга майка оставя детето си, което се тръшка, че не иска на градина. Молби, успокояване - както си му е реда. Детето обаче крещи и се мята. Госпожата опита да помогне - говори му и се опитва да го привика и залъже да влезе с нея в стаята. Детето, продължавайки да крещи, удари с ръка и след това ритна с крак госпожата. Тя разбира се запази спокойствие и каза само "недей така" или нещо от сорта. Познайте какво направи майката на детето - НИЩО. Абсолютно нищо. Нито го дръпна, нито му се скара, нито се извини на госпожата. Ами не е нормално това. И това дете е в групата на моето. Ами ако през деня се държи по същия начин към другите деца? И преди някой да скочи да защитава - не, детето не е със СОП или аутизъм или други отклонения.

Четох скоро нещо, което ми хареса:
Ако възпиташ добре децата си ще можеш да глезиш внуците. Ако обаче си си разглезила децата ще се наложи да възпитаваш внуците.

Това за рака далеч не е вярно. Имало го е, но преди 100 години са били единични случаи (както вероятно е имало и паник атаки в единични случаи) - и информацията и за двете е била оскъдна. В днешно време всеки трети е с паник атаки или рак. По-болни сме от всякога, а медицината е в апогея си.

И аз така мисля, едно време пак си е имало и депресии, и хомосексуализъм, просто не е било оповестявано - леля Пенка си е поплаквала тайно или като остане сама вкъщи, а за хомосексуализъм се е влизало в затвора.

Младото поколение си и доизмисля.
Една от най-добрите (и най-мързеливи) форми на манипулация е да се правиш на жертва.
А ролята на жертва почти винаги е гаранция за краткосрочен успех, но дългосрочен крах.

Каквото е отношението на възрастните към децата, същото е и отношението на децата към възрастните. Няма как грубото отношение и явното неодобрение да създаде добри хора.

А това за болестите, че ги нямало навремето е някакъв необясним мит за мен. По-скоро не са можели да ги диагностицират, какво остава да ги лекуват. И красноречив измерител е продължителността на живота, според статистическите данни.

Каква продължителност на живота, преди беше рядкост да умре някой под 80 години, сега 40-50 годишни мрат като  мухи.Ама щом стъкмистиката казва, значи е така.

Ти сериозно ли?

Дразнят ме н*срани брокери. Ето, днес някакъв обяснява в една група, че имотите ще станат по 7-8 хиляди евро на квадрат, а тези, които критикуват цените били "бедняци" и "трохари". Друга гладна брокерка се включва с коментар, че касиерката в Лидл правила по 2500 лева месечно, пък хората "с професия и опит взимат по 5". Не знам дали живеем на една планета с тези, но аз познавам много образовани хора, които не взимат по 5 бона, поне не и чисто. Доста ме дразни самочувстието, с което някакви полуобразовани брокерчета коментират колко пари трябва да взимаш месечно, в противен случай си мързелив, прост и недостатъчно кадърен.

То, че в днешни дни има много повече дълголетници отколкото преди 100 години е повече от ясно, но въпроса е каква е причината?
Аз залагам, както казах, на това, че медицината (и фармацията) много се разви и поддържа всякакви състояния, които иначе не биха оцелели дълго. Всеки втори на 50 години приема лекарства за най-различни хронични състояния. Не са и толкова различни всъщност - тенденциозно се въртят около 4-5 на брой най-често срещани причини - свързани с регулиране на кръвното налягане (сякаш това е бич номер едно що се отнася до здравословното състояние на масата), чернодробни показатели, стомашно-чревни (гастрит и подобни), регулиране на захарта (диабет и преддиабет), костни/ставни възпалителни процеси (дискови хернии, ревматоиден артрит и т.н.). Общия знаменател на всички изброени е че често (не винаги, но достатъчно висок %) се касае за наднормено тегло, което е ако не първопричината, то поне усложняващ фактор в причината. На 60 години вече са поне няколко ежедневни медикамента, които, за ирония, понякога са и взаимновредни т.е. оправяш едното, но отключваш страничен ефект и имаш нужда и от друг медикамент. И така всъщност хора, които на 45 вече са с хипертонично сърце да кажем, си живеят до 75 без никакъв проблем, защото приемат една шепа лекарства всеки ден почти през половината си живот. Всички имаме такива роднини, приятели, познати - не един и двама. Това за хроничните състояния, отделно колко остри/внезапни заболявания се хващат и тушират навреме отново с лекарства и операции - стентове, байпаси, хернии, рак, инфаркти, инсулти и какво ли не. Добре че е медицината, та средната продължителност на живота в момента е висока. Но в световен мащаб исторически в момента сме в най-голямата епидемия от т.нар. lifestyle болести.

Те щото нали вземат от 10 к нагоре и помпат самочувствие. Алчни и нагли, не мога да ги понасям и аз. Окото им все е в чуждите пари. Ако имат сделка веднъж в годината, пак добре, ама иначе самочувствие до небесата. .