Вие защо мислите, че на възрастните им се чака? Това си зависи от лекаря. Години наред не съм се занимавала с личен лекар, плащах си прегледите и изследванията. В един момент се оказа, че само лл може да ми даде електронна рецепта и сега ми се налага да ходя на всеки три месеца. Открай време се заразявам много лесно със всички съществуващи вируси и като се озова в една миниатюрна чакалня с кихащи и кашлящи, хич не се радвам, въпреки че гледам да ходя в най-ненатоварените часове. Отделно, че пускам смси за зона, докато лекарката си говори по половин час с пациенти, които познава. Моето семейство също сме при нея от много години, но никога не сме ходили, не ме познава и минавам бързо. На никой не му се виси в поликлиниката, аз лично ходя в много краен случай.
- Публикувана: 25 окт. 2025, 20:56 ч.
- Последно мнение: 12 ян. 2026, 18:02 ч.
С какво ви дразнят хората? - тема №3
Бяха по-големи дечица и възрастни,иначе не бих си позволила да питам. Ходила съм и с големия ми син и сме пускали дори и деца на 4,5,6 години,когато не се чувстват добре,или ако ме помолят. Изобщо не обвинявам никой,просто си споделих мъката. Чаках повече от час с бебе на 3 месеца,защото се надявах някои да ме пусне,иначе просто можех да си тръгна и да посетя спешен кабинет,където между другото също не се знае колко ще се чака.
Вие защо мислите, че на възрастните им се чака? Това си зависи от лекаря. Години наред не съм се занимавала с личен лекар, плащах си прегледите и изследванията. В един момент се оказа, че само лл може да ми даде електронна рецепта и сега ми се налага да ходя на всеки три месеца. Открай време се заразявам много лесно със всички съществуващи вируси и като се озова в една миниатюрна чакалня с кихащи и кашлящи, хич не се радвам, въпреки че гледам да ходя в най-ненатоварените часове. Отделно, че пускам смси за зона, докато лекарката си говори по половин час с пациенти, които познава. Моето семейство също сме при нея от много години, но никога не сме ходили, не ме познава и минавам бързо. На никой не му се виси в поликлиниката, аз лично ходя в много краен случай.
Е, изобщо не си го мисля. Да не мислиш, че съм тръгнала да пререждам с бебето 70-90-годишни, на които им трябват 5 минути да се изправят от пейката, като седнат? Просто имаше много пациенти, разнородни, но повечето възрастни, дори и със запазен час чакахме поне по час, защото закъсняваше с графика, и въобще, много фактори се натрупаха. Веднага, щом намерих личен лекар педиатър, сменихме. Сега и без час не чакаме кой знае колко. Честно казано, рядко съм виждала с бебета там да чакат, а бременни нови пациенти не приема, знам, защото пробвах да се запиша при нея, като бях бременна, понеже сменях местожителство, ЛЛ ми беше в София. Аз се сещам, че като бебе основно сме ходили на определена дата и с час, отиваме 5 минути по-рано и влизаме в уречения час.
Вие защо мислите, че на възрастните им се чака? Това си зависи от лекаря. Години наред не съм се занимавала с личен лекар, плащах си прегледите и изследванията. В един момент се оказа, че само лл може да ми даде електронна рецепта и сега ми се налага да ходя на всеки три месеца. Открай време се заразявам много лесно със всички съществуващи вируси и като се озова в една миниатюрна чакалня с кихащи и кашлящи, хич не се радвам, въпреки че гледам да ходя в най-ненатоварените часове. Отделно, че пускам смси за зона, докато лекарката си говори по половин час с пациенти, които познава. Моето семейство също сме при нея от много години, но никога не сме ходили, не ме познава и минавам бързо. На никой не му се виси в поликлиниката, аз лично ходя в много краен случай.
Говори ми. И аз ходя на три месеца за лекарства, понеже едните са САМО с електронна рецепта. Другите мога и аз да си ги купувам, но двойно по-скъпи (да речем, че бих ги прежалила, но първото - не става, не го дават). И всеки път чакам ПОНЕ един час. Щото пък мойта ЛЛ няма сестра и по принцип много се чака, а явно има и бая пациенти, та е ужас. Разбира се, ако видя майка с бебе или мъничко дете, или бременна, ще ги пусна преди мен, но и мен чакането ме натоварва. Вчера отивам сутринта, лекарката почва от 8.30, аз съм към 7.45 с идеята да съм първа, ами пак не бях - имаше вече една жена да чака. Към 8.10 вече бяхме 10 човека.
Веднъж ей така чакаме пред педиатърката (имаше 3-4 човека първоначално преди нас, не работи с часове), но от бутащи се майки с бебета и по-малки деца, всеки измолил с някакъв аргумент, че е спешно, и ние на всеки да дадем ред, защото "нашто" не е толкова спешно, чакахме над 2 часа. Ами и на моето дете не му е приятно да чака, нито на мен, че си загубих половината ден. Нещо позитивно от ситуацията беше, че в цялото чакане детето ми каза, че иска до тоалетна, отиваме, връщаме се, нови 3 майки, вече бях почнала да мисля, че до вечерта ще стоим да чакаме... но една жена, която беше там преди да тръгнем за тоалетна отрази това и каза пред новодошлите, че ние сме преди тях, та минахме.
От тази случка пък се сещам за друго, което ме дразни - да чакаме някъде и разни хора да заговарят детето ми и да разпитват как се казва, на колко години е, ходи ли на градина, в коя градина и т.н. Детето е малко и не схваща все още концепцията "не говори с непознати", та се налага аз да прекъсна разпита по някакъв начин.
От тази случка пък се сещам за друго, което ме дразни - да чакаме някъде и разни хора да заговарят детето ми и да разпитват как се казва, на колко години е, ходи ли на градина, в коя градина и т.н. Детето е малко и не схваща все още концепцията "не говори с непознати", та се налага аз да прекъсна разпита по някакъв начин.
Като стана дума за възпитание... напоследък имам едни неприятни наблюдения. Прибирайки се, част от пътя ми към къщи, е по един много тесен тротоар, където трудно се разминават двама човека. Като видя майка (или баща) с количка, или с малко дете за ръка, минавам встрани, спирам да им направя път. Няма благодаря, подминават. Не че за благодарности го правя, така съм научена и смятам за правилно, но що за темерутщина.
В магазин, ако не бързам, което е рядко отстъпвам ред на хора с един-два продукта, понеже аз винаги съм с пълна количка. Без значение какъв е човекът. Обаче, ако бързам - редът си е мой и това е.
При лекар без час - пак редът си е мой. Честно казано досега никой не ме е молил да го отстъпя, та не знам дали бих се съгласила. За да стигна до лекар, значи нещата никак не са добре и май не бих.
Бременни, майки с деца, папата - ако като отстъпя ред не нарушавам моя график, правя го. Ако не, редът пак си е мой.
Т.е ако като направя отстъпка на някой не преча себе си, нямам против. Обаче, ако трябва да пренебрегна себе си, отстъпвайки моето право, заради друг, ми няма да стане.
Изключение правят форсмажорни ситуации разбира се, но там е субективно да се прецени реалната нужда, та не винаги е правилна реакцията.
При лекар без час - пак редът си е мой. Честно казано досега никой не ме е молил да го отстъпя, та не знам дали бих се съгласила. За да стигна до лекар, значи нещата никак не са добре и май не бих.
Бременни, майки с деца, папата - ако като отстъпя ред не нарушавам моя график, правя го. Ако не, редът пак си е мой.
Т.е ако като направя отстъпка на някой не преча себе си, нямам против. Обаче, ако трябва да пренебрегна себе си, отстъпвайки моето право, заради друг, ми няма да стане.
Изключение правят форсмажорни ситуации разбира се, но там е субективно да се прецени реалната нужда, та не винаги е правилна реакцията.
Като стана дума за възпитание... напоследък имам едни неприятни наблюдения. Прибирайки се, част от пътя ми към къщи, е по един много тесен тротоар, където трудно се разминават двама човека. Като видя майка (или баща) с количка, или с малко дете за ръка, минавам встрани, спирам да им направя път. Няма благодаря, подминават. Не че за благодарности го правя, така съм научена и смятам за правилно, но що за темерутщина.
Сериозни ли очаквате всеки път някой да ви благодари, защото сте направили нещо елементарно?
Аз не очаквам нищо, но винаги благодаря. Елементарно е, не коства усилия, а и така съм възпитана.
Вчера в рейс се качва майка с три малки деца, най- голямото да беше на 5- 6 годинки. Качи се от първата врата, застана до седалките за за майки с деца и инвалиди, които бяха заети от прави- здрави мъже и жени. Никой не стана!
Вчера в рейс се качва майка с три малки деца, най- голямото да беше на 5- 6 годинки. Качи се от първата врата, застана до седалките за за майки с деца и инвалиди, които бяха заети от прави- здрави мъже и жени. Никой не стана!
И за мен е нормално да благодариш, когато някой ти направи път/отвори врата и т.н.
Сигурно по десетина пъти дневно правя път на хората и изобщо не помня дали са ми благодарили или не. Ако не са, това не е причина да спра да го правя.
Сигурно по десетина пъти дневно правя път на хората и изобщо не помня дали са ми благодарили или не. Ако не са, това не е причина да спра да го правя.
А кой е казал, че ще спре да се държи възпитано? Просто отбелязвам, че ако на мен ми направят път, задържат вратата или подобно, ще благодаря, защото тъкмо въпитанието не ми позволява да НЕ благодаря. За его и дума не може да става - егото ми грам не зависи от непознати хора на улицата, били те възпитани или невъзпитани.
... И от този момент натам не правя място. Тротоара е колкото мой толкова и техен.