- Публикувана: 27 окт. 2025, 10:23 ч.
- Последно мнение: 14 дек. 2025, 19:47 ч.
Есента вече е на прага , в очакване съм лятото да стана мама ! ~бебеправене 623~
На мен ми дойде но скъсен.
25 дни и лф 9....
25 дни и лф 9....
Днес ми зацапва и предния цикъл ще се окаже 22-23 дни...
Момичета минавам днес да ви почерпя виртуално с нещо сладичко,че днес ставам малко по голяма с една година.
Нека сме здрави и щастливи и най - хубавото ще се случи! 🩷
Нека сме здрави и щастливи и най - хубавото ще се случи! 🩷
Момичета минавам днес да ви почерпя виртуално с нещо сладичко,че днес ставам малко по голяма с една година.
Нека сме здрави и щастливи и най - хубавото ще се случи! 🩷
Нека сме здрави и щастливи и най - хубавото ще се случи! 🩷
Tinna, честит празник. Желая ти всичко най-хубаво. Да се случи и вашето малко чудо и най-вече много здраве, че с нашето автоимунно си е направо мъкичка на моменти.
Честит рожден ден, Тинна! Бъди здрава и нека всичко, за което копнееш, се сбъдне 🤗
Момичета, съжалявам, че малко се поизгубих, просто някак естествено съзнанието ми успя да се пооткъсне поне за малко от това, за което мисля от толкова време... Малко психическа почивка ми идва много добре, въпреки всички страхове и надежди, които си витаят в главата ми неизбежно. Иначе поради разни ангажименти, май чак края на февруари-началото на март ще успеем да започнем, надявам се, инвитро цикъл.. много ми се искаше да е още в края на януари, но едно пътуване обърка плановете. Дотогава пием добавки, аз гледам да спортувам поне три пъти седмично и миналата седмица пуснах хормони. Не ги бях пускала от година, а идните два месеца щеше да се пада много неудобно 2-3 ден на цикъла. Та съм доволна, че успях сега. Всичко изглежда много добре, няма отклонения в нищо. И най-вече АМХ ми е 0,75 😊 Зарадвах се, защото докторът имаше съмнения, че отивам към 0,50... Кажете ми, ако знаете - колко месеца важи изследването на АМХ за фонда (ако се наложи да кандидатстваме отново при неуспех след първия път). Някъде намерих инфо за 6 месеца валидност. Но не откривам информацията в сайта на ЦАР.
Иначе инсулинът бавно спада, пия Сиофор 2 х 500 вече. Дано влезе скоро в норма.
И така, това е при мен. Нищо особено като цяло...
Момичета, съжалявам, че малко се поизгубих, просто някак естествено съзнанието ми успя да се пооткъсне поне за малко от това, за което мисля от толкова време... Малко психическа почивка ми идва много добре, въпреки всички страхове и надежди, които си витаят в главата ми неизбежно. Иначе поради разни ангажименти, май чак края на февруари-началото на март ще успеем да започнем, надявам се, инвитро цикъл.. много ми се искаше да е още в края на януари, но едно пътуване обърка плановете. Дотогава пием добавки, аз гледам да спортувам поне три пъти седмично и миналата седмица пуснах хормони. Не ги бях пускала от година, а идните два месеца щеше да се пада много неудобно 2-3 ден на цикъла. Та съм доволна, че успях сега. Всичко изглежда много добре, няма отклонения в нищо. И най-вече АМХ ми е 0,75 😊 Зарадвах се, защото докторът имаше съмнения, че отивам към 0,50... Кажете ми, ако знаете - колко месеца важи изследването на АМХ за фонда (ако се наложи да кандидатстваме отново при неуспех след първия път). Някъде намерих инфо за 6 месеца валидност. Но не откривам информацията в сайта на ЦАР.
Иначе инсулинът бавно спада, пия Сиофор 2 х 500 вече. Дано влезе скоро в норма.
И така, това е при мен. Нищо особено като цяло...
Здравейте, момичета!
Съвсем наскоро открих тази тема и я изчетох на един дъх. Поздравявам ви всички за силата, куража и смелостта! Не знам доколко мястото ми е в тази тема, но бих искала да се информирам допълнително, а вие сте доста активни и добре запознати. Ще ви следя с интерес ❤
Добавям: пропуснах най-веселата част от историята и я добавям 😊
Съвсем наскоро открих тази тема и я изчетох на един дъх. Поздравявам ви всички за силата, куража и смелостта! Не знам доколко мястото ми е в тази тема, но бих искала да се информирам допълнително, а вие сте доста активни и добре запознати. Ще ви следя с интерес ❤
Добавям: пропуснах най-веселата част от историята и я добавям 😊
Скрит текст:
Накратко моята история:
На 33 години съм, имаме 3 неуспешни инвитро опита с 3 стимулации. На 29 бях диагностицирана за първи път с дълбока тазова ендометриоза, 4-та степен, засягаща тръби, яйчници, матка, черва. Имах и 2 миоми над 5 см всяка. Тежа 50 кг на 175 см, видимо имах мъничко коремче, но смятах, че е от подуване, появяваше се предимно вечер. Но всъщност именно това е въпросното ендокоремче. Миомите бяха направили матката ми с размер на такава, носеща бременност в трети месец. Винаги съм имала тежка, обилна и болезнена менструация, но обяснение от над 10те гинеколога посетени нямаше - просто болезнена менструация. И така последва спешна операция в Майчин дом, тъй като миомите бяха големи на тънички крачета и можеха всеки момент да се откъснат и да доведат до кръвоизлив с неясен изход. Отворена операция поради спецификата на мястото на миомите. Тежко възстановяване. Последва лечение със З@фрила около половин година. Направихме цветна снимка - и двете тръби запушени, но не се отказах. След това среща с репродуктивен, тъй като от операцията ми бяха казали, че тръбите не са ок. Репродуктивният каза: ама то за ендометриоза може да кандидатствате по фонд. Е, да, ама нямах хистология на ендометриозните огнища, т.е. нямаше как да я докажа. Ще се самофинансираме. Междувременно репродуктивният реши да видим как е лигавицата след дългото лечение със З@фрила и липсата на менструация. Ами не успях да задържа лигавицата и получих менструация, докато приемах Естрофем. Заключението: хайде малко да оставим организмът да почива от хормони. През това време вярвах в чудеса, следих овулация и правихме опити. По време на първата естествена менструация без медикаменти менструация имах много тежка кървава диария. Знаех, че нещо не е наред. Повтори се и следващия месец. Самоназначих си колоноскопия - заключение - ендометриоза, навлязла в дебелото черво и кървяща с всяка менструация, тъй като това си е лигавица като тази в матката. Поразчетох се, потърсих и отидох на ЯМР в чужбина и изненада: слепени яйчници, тръби, дебело черво, матка и част от влагалището, както и аденомиоза. Хайде, да оперираме! От първата операция беше минала по-малко от година. Назначихме операцията и заминах. Разделих се с двете си тръби и единият яйчник, както и 10 см от дебелото черво, бяха премахнали и септем в матката. Ужасно тежко и трудно възстановяване. На хистологията лезиите излязоха положителни за злокачественост. И сега какво? Имам рак? Тъканта ми беше в чужбина, какво да правя? След много дълги преговори с координаторите и лекарите се съгласиха да пуснат имунохистохимия. Щеше да отнеме само 2 седмици и да знам със сигурност. Не смеех да кажа на никого. След няколко дни се осмелих да кажа на мъжа до себе си, както и на две приятелки. На никой друг, нямах сили на кажа на родителите си. Бащата на мъжа ми беше починал наскоро от рак... Господи, защо? Резултатите не излизаха. Значи сега ще се борим да оцелея, а не да имаме деца? Отне цели 3 месеца! Слава богу, не беше рак. Но и аз не съм същия човек.
След което отново на потискащи ендометриозата медикаменти - З@фрила, Примолут н0р.
Последваха 3 инвитро опита с 3 стимулации:
1) 7 фоликула, 2 яйцеклетки, нито една зряла, няма ембрионче... изобщо какво ми се случваше? Как щях да продължа?
2) 4 фоликула, 4 яйцеклетки, 2 зрели, едно ембрионче, върнато на втори ден с огромната надежда моята матка да е по-добра среда за него. Лек опит за имплантация... съсипани бяхме.
3) 15 фоликула (каква радост, на всеки преглед плакахме), 4 яйцеклетки, 4 зрели!!! Дано, дано, хайде време ни е да имаме ембриончета! Уви, нито една не се оплоди... тук вече бяхме съвсем, съвсем обезверени и съсипани.
Мога ли изобщо да имам деца? Така копнея! Изморих се...
Междувременно направихме много изследвания: нормален кариотип и при двамата (толкова съм благодарна на съдбата, че поне това е наред при нас), аз с тромбофилия (хетеро Лайден, хомо Pai, хетеро MTHFR) с изписана терапия с Фракси, започваща още по време на стимулациите, микробиом при Калчев - лекувахме стрептококи, нямах лактобацили, но отказвах обливките и направих курс с вагинални пробиотици и борна киселина. Имунологично: аз с АА хаплотип, мъжът - с С1 и С2 лиганди, терапия със Зарзио при трансфер.
Ориентираме се към Турция и в момента чета и събирам мнения.
На 33 години съм, имаме 3 неуспешни инвитро опита с 3 стимулации. На 29 бях диагностицирана за първи път с дълбока тазова ендометриоза, 4-та степен, засягаща тръби, яйчници, матка, черва. Имах и 2 миоми над 5 см всяка. Тежа 50 кг на 175 см, видимо имах мъничко коремче, но смятах, че е от подуване, появяваше се предимно вечер. Но всъщност именно това е въпросното ендокоремче. Миомите бяха направили матката ми с размер на такава, носеща бременност в трети месец. Винаги съм имала тежка, обилна и болезнена менструация, но обяснение от над 10те гинеколога посетени нямаше - просто болезнена менструация. И така последва спешна операция в Майчин дом, тъй като миомите бяха големи на тънички крачета и можеха всеки момент да се откъснат и да доведат до кръвоизлив с неясен изход. Отворена операция поради спецификата на мястото на миомите. Тежко възстановяване. Последва лечение със З@фрила около половин година. Направихме цветна снимка - и двете тръби запушени, но не се отказах. След това среща с репродуктивен, тъй като от операцията ми бяха казали, че тръбите не са ок. Репродуктивният каза: ама то за ендометриоза може да кандидатствате по фонд. Е, да, ама нямах хистология на ендометриозните огнища, т.е. нямаше как да я докажа. Ще се самофинансираме. Междувременно репродуктивният реши да видим как е лигавицата след дългото лечение със З@фрила и липсата на менструация. Ами не успях да задържа лигавицата и получих менструация, докато приемах Естрофем. Заключението: хайде малко да оставим организмът да почива от хормони. През това време вярвах в чудеса, следих овулация и правихме опити. По време на първата естествена менструация без медикаменти менструация имах много тежка кървава диария. Знаех, че нещо не е наред. Повтори се и следващия месец. Самоназначих си колоноскопия - заключение - ендометриоза, навлязла в дебелото черво и кървяща с всяка менструация, тъй като това си е лигавица като тази в матката. Поразчетох се, потърсих и отидох на ЯМР в чужбина и изненада: слепени яйчници, тръби, дебело черво, матка и част от влагалището, както и аденомиоза. Хайде, да оперираме! От първата операция беше минала по-малко от година. Назначихме операцията и заминах. Разделих се с двете си тръби и единият яйчник, както и 10 см от дебелото черво, бяха премахнали и септем в матката. Ужасно тежко и трудно възстановяване. На хистологията лезиите излязоха положителни за злокачественост. И сега какво? Имам рак? Тъканта ми беше в чужбина, какво да правя? След много дълги преговори с координаторите и лекарите се съгласиха да пуснат имунохистохимия. Щеше да отнеме само 2 седмици и да знам със сигурност. Не смеех да кажа на никого. След няколко дни се осмелих да кажа на мъжа до себе си, както и на две приятелки. На никой друг, нямах сили на кажа на родителите си. Бащата на мъжа ми беше починал наскоро от рак... Господи, защо? Резултатите не излизаха. Значи сега ще се борим да оцелея, а не да имаме деца? Отне цели 3 месеца! Слава богу, не беше рак. Но и аз не съм същия човек.
След което отново на потискащи ендометриозата медикаменти - З@фрила, Примолут н0р.
Последваха 3 инвитро опита с 3 стимулации:
1) 7 фоликула, 2 яйцеклетки, нито една зряла, няма ембрионче... изобщо какво ми се случваше? Как щях да продължа?
2) 4 фоликула, 4 яйцеклетки, 2 зрели, едно ембрионче, върнато на втори ден с огромната надежда моята матка да е по-добра среда за него. Лек опит за имплантация... съсипани бяхме.
3) 15 фоликула (каква радост, на всеки преглед плакахме), 4 яйцеклетки, 4 зрели!!! Дано, дано, хайде време ни е да имаме ембриончета! Уви, нито една не се оплоди... тук вече бяхме съвсем, съвсем обезверени и съсипани.
Мога ли изобщо да имам деца? Така копнея! Изморих се...
Междувременно направихме много изследвания: нормален кариотип и при двамата (толкова съм благодарна на съдбата, че поне това е наред при нас), аз с тромбофилия (хетеро Лайден, хомо Pai, хетеро MTHFR) с изписана терапия с Фракси, започваща още по време на стимулациите, микробиом при Калчев - лекувахме стрептококи, нямах лактобацили, но отказвах обливките и направих курс с вагинални пробиотици и борна киселина. Имунологично: аз с АА хаплотип, мъжът - с С1 и С2 лиганди, терапия със Зарзио при трансфер.
Ориентираме се към Турция и в момента чета и събирам мнения.
Здравей, Leda !!!
Дано темичката ти помогне, има много момичета тук, преминали и преминаващи по трънливия път на бебеправенето. Дано успеят да ти вдъхнат надежда и да продължаваш да се бориш за малкото-ГОЛЯМО чудо!
Моето чаках близо две години, в България получих няколко мнения, че е невъзможно да износя, но имаше и положителни! Ала така сме устроени, че отрицателното ни влияе по-силно.
В чужбина, вече бременна, също казаха, че не очакват да изкарам повече от 37ма седмица. Бях 34та и ме чакаха да родя всеки момент.
Е да ама не! Износих до термин напук на медицината 🍀
Желая ти успех и ще следя с радост и очакване на скорошно, положително развитие! За жалост някои от нас трябва да се борят, но пък вярвам, че когато историите ни завършат с щастлив край, щастието ни е тройно!
Бъди благословена и не се отказвай, докато лекарите дават шанс и ти имаш сили, и вяра, има и надежда! 🍀
Дано темичката ти помогне, има много момичета тук, преминали и преминаващи по трънливия път на бебеправенето. Дано успеят да ти вдъхнат надежда и да продължаваш да се бориш за малкото-ГОЛЯМО чудо!
Моето чаках близо две години, в България получих няколко мнения, че е невъзможно да износя, но имаше и положителни! Ала така сме устроени, че отрицателното ни влияе по-силно.
В чужбина, вече бременна, също казаха, че не очакват да изкарам повече от 37ма седмица. Бях 34та и ме чакаха да родя всеки момент.
Е да ама не! Износих до термин напук на медицината 🍀
Желая ти успех и ще следя с радост и очакване на скорошно, положително развитие! За жалост някои от нас трябва да се борят, но пък вярвам, че когато историите ни завършат с щастлив край, щастието ни е тройно!
Бъди благословена и не се отказвай, докато лекарите дават шанс и ти имаш сили, и вяра, има и надежда! 🍀