- Публикувана: 27 окт. 2025, 10:23 ч.
- Последно мнение: 14 дек. 2025, 19:47 ч.
Есента вече е на прага , в очакване съм лятото да стана мама ! ~бебеправене 623~
Леда, добре дошла в нашата темичка, макар че искрено ти пожелавам да не се задържаш дълго тук. Ужасно е всичко, през което си преминала, но все пак не е било рак и ето те, здрава, бореща се за своето чудо! Вярвам, че в Турция могат да ви помогнат.
Наси, и моята ЛФ се скъси, по-скоро започва да ми се разпада лигавицата много рано и да започва леко течение, този месец още от 6ден след овулация. Потиска ме много, ама трябва да се примиря вече, че естествено явно нямам никакъв шанс да забременея.
Наси, и моята ЛФ се скъси, по-скоро започва да ми се разпада лигавицата много рано и да започва леко течение, този месец още от 6ден след овулация. Потиска ме много, ама трябва да се примиря вече, че естествено явно нямам никакъв шанс да забременея.
.
Момичета, аз малко да помрънкам...
Вие как се справяте с нетърпението и отчайването? Аз съм много силен характер попринцип и никак не си позволявам да падам духом. Моя мъж е по-меката Мария от мен, и аз гледам да държа фронта и заради него, за да не се напряга и разстройва покрай моите емоции. Обаче, честно, идва ми в повече на моменти. Всеки отрицателен тест ме сваля духом последните два месеца
Разревавам се на реклами с бебета, не ми се влиза вече в детски магазини, яко са ме ударили емоциите преди Коледа и не искам да товаря никого с това, за това си мълча и си го трупам, и тая вечер здраво ми изби. Наревах се, ама не ми помага особено. Та.. извинявайте, че така тук и в нищото, но страшно имах нужда да споделя поне за малко...
Вие как се справяте с нетърпението и отчайването? Аз съм много силен характер попринцип и никак не си позволявам да падам духом. Моя мъж е по-меката Мария от мен, и аз гледам да държа фронта и заради него, за да не се напряга и разстройва покрай моите емоции. Обаче, честно, идва ми в повече на моменти. Всеки отрицателен тест ме сваля духом последните два месеца
Разревавам се на реклами с бебета, не ми се влиза вече в детски магазини, яко са ме ударили емоциите преди Коледа и не искам да товаря никого с това, за това си мълча и си го трупам, и тая вечер здраво ми изби. Наревах се, ама не ми помага особено. Та.. извинявайте, че така тук и в нищото, но страшно имах нужда да споделя поне за малко...
Стана дълго и редактирам да скрия.
Наси, казвали са ми, че по време на цикъл пролактинът бил по-завишен от иначе. Твоят ако не е много завишен може и нищо да не е.
Скрит текст:
Няма за какво да се извиняваш. Тези от нас, на които вече много време щастието не се случва, знаем много добре какво е. Аз за себе си мога да кажа, че минавам през фази. Била съм оптимист, била съм песимист, била съм дни или може и седмици да е било постоянно на ръба да ревна, защото не успявам да се разсея от мислите. За съжаление, няма да лъжа, това рефлектира и върху други области на живота ми - ние сме от тази година в репродуктивни процедури без успех и тая работа как следващият път щяло да стане не ме успокоява, ама въобще. Усещам се на работа как се ядосвам много повече отколкото има смисъл за някакви дреболии и колко са ми изтънели нервите. Комбинирано с отсъствията покрай процедурите (аз съм ръководител на отдел и не съм казала каква е ситуацията) не е никак лесно, защото от години и колегите, и клиентите са свикнали, че каквото потрябва става веднага - а аз в момента просто нямам емоционален капацитет да се занимавам с глупости. Изобщо толерантността ми в много аспекти е сериозно редуцирана. Не помага и това, че постоянно съм на прегледи, постоянно се пускат изследвания, непрестанно се следи кое на кой ден от цикъла трябва да се направи и една почивка нормална не може да се планира. Може, ама аз откачам при мисълта, че губим време и пропускаме месец.
Аз не мисля, че съм в двойката по-емоционалната, и двамата сме много емоционално, но съм тази, която дава воля на емоциите си. Това за съжаление води до конфликти, защото моят партньор повтаря някакви мантри да не падаме духом, но не умее да показва подкрепа по начинът, по който имам нужда и това ме натоварва допълнително. Разказала съм само на една приятелка, че сме в процедури. Тя самата е имала доста трънлив път да стане майка, нещо, което сподели чак след като аз ѝ казах докъде сме я докарали…
Вече не гледам детски дрехи, не се информирам от какво има нужда за новородено, не проучвам болници и условия за раждане, не търся информация какви документи ми трябват за майчинство и какъв е процесът с работодателя. Просто съм си казала, че тези неща ще се решат като им дойде времето, стъпка по стъпка. Дотогава само ми напомнят, че нещата не стават.
Ще излъжа, ако кажа, че примирам от щастие като чуя за поредната бременност или раждане. Още повече, че особено след раждането се наслушвам колко им било тежко на всички - хора на по 30-35 или дори над 40, които целенасочено са правили опити за дете. Сигурна съм, че не е лесно, но нямам грам съчувствие.
Когато съм по-позитивно настроена си казвам, че това щастие, което те сега имат, е нещо красиво, което на мен тепърва ми предстои. А дано.
Та така. Знам, че не звучи позитивно, но нали попита как се справяме. Не знам дали се справям, така се чувствам. Пиша си от време на време с някои от момичетата тук. Най-много подкрепа чувствам от тях. Не задължително директно, но когато те напишат, че се надяват, че са позитивни, че вярвам, че и ние всички ще станем майки - чувствам се сякаш по-разбрана и ми става една идея по-леко за момента. Не мисля, че човек, който не минава през тази борба може да разбере какво е години наред да не видиш позитивен тест. Или недай си боже да имаш поредни загуби…
Няма за какво да се извиняваш. Тези от нас, на които вече много време щастието не се случва, знаем много добре какво е. Аз за себе си мога да кажа, че минавам през фази. Била съм оптимист, била съм песимист, била съм дни или може и седмици да е било постоянно на ръба да ревна, защото не успявам да се разсея от мислите. За съжаление, няма да лъжа, това рефлектира и върху други области на живота ми - ние сме от тази година в репродуктивни процедури без успех и тая работа как следващият път щяло да стане не ме успокоява, ама въобще. Усещам се на работа как се ядосвам много повече отколкото има смисъл за някакви дреболии и колко са ми изтънели нервите. Комбинирано с отсъствията покрай процедурите (аз съм ръководител на отдел и не съм казала каква е ситуацията) не е никак лесно, защото от години и колегите, и клиентите са свикнали, че каквото потрябва става веднага - а аз в момента просто нямам емоционален капацитет да се занимавам с глупости. Изобщо толерантността ми в много аспекти е сериозно редуцирана. Не помага и това, че постоянно съм на прегледи, постоянно се пускат изследвания, непрестанно се следи кое на кой ден от цикъла трябва да се направи и една почивка нормална не може да се планира. Може, ама аз откачам при мисълта, че губим време и пропускаме месец.
Аз не мисля, че съм в двойката по-емоционалната, и двамата сме много емоционално, но съм тази, която дава воля на емоциите си. Това за съжаление води до конфликти, защото моят партньор повтаря някакви мантри да не падаме духом, но не умее да показва подкрепа по начинът, по който имам нужда и това ме натоварва допълнително. Разказала съм само на една приятелка, че сме в процедури. Тя самата е имала доста трънлив път да стане майка, нещо, което сподели чак след като аз ѝ казах докъде сме я докарали…
Вече не гледам детски дрехи, не се информирам от какво има нужда за новородено, не проучвам болници и условия за раждане, не търся информация какви документи ми трябват за майчинство и какъв е процесът с работодателя. Просто съм си казала, че тези неща ще се решат като им дойде времето, стъпка по стъпка. Дотогава само ми напомнят, че нещата не стават.
Ще излъжа, ако кажа, че примирам от щастие като чуя за поредната бременност или раждане. Още повече, че особено след раждането се наслушвам колко им било тежко на всички - хора на по 30-35 или дори над 40, които целенасочено са правили опити за дете. Сигурна съм, че не е лесно, но нямам грам съчувствие.
Когато съм по-позитивно настроена си казвам, че това щастие, което те сега имат, е нещо красиво, което на мен тепърва ми предстои. А дано.
Та така. Знам, че не звучи позитивно, но нали попита как се справяме. Не знам дали се справям, така се чувствам. Пиша си от време на време с някои от момичетата тук. Най-много подкрепа чувствам от тях. Не задължително директно, но когато те напишат, че се надяват, че са позитивни, че вярвам, че и ние всички ще станем майки - чувствам се сякаш по-разбрана и ми става една идея по-леко за момента. Не мисля, че човек, който не минава през тази борба може да разбере какво е години наред да не видиш позитивен тест. Или недай си боже да имаш поредни загуби…
Наси, казвали са ми, че по време на цикъл пролактинът бил по-завишен от иначе. Твоят ако не е много завишен може и нищо да не е.
Аз да питам пролактин по време на мц какво показа?
Високият пролактин може да блокира овулацията. Показва, че има вероятност да има ановулаторен цикъл, може да има и закъсняваща овулация. Ако си пускала хормони и ти е над нормата, но нямаш проблем с овулация много вероятно да е стресово. Хормона се покачва и при стрес, умора. Спазват се определени условия при пускането му - 10-15 Мин покой преди вземане на пробата. Без опипване на гърди, сексуални контакти и оргазми 24 часа преди това.
Уж се пуска между 2-5 ден на МЦ, но на мен вече 2 репродуктивни ми го искат в чист ден.
Винаги в първите дни на МЦ като го пускам при мен излиза висок, в чисти дни е в норма.
Firebird Описала си точно това, което мислех да напиша... Вчера си говорих с приятелка, която също имат проблеми и не става и при тях... как съм на ръба да се откажа вече .... ММ не повдига темата по никакъв начин.... аз съм мега изнервена в работата, възмущавам се на родители, които не могат да си понасят децата...тогава защо подяволите ги създавате, след като не можете да ги търпите вкъщи.... всичко ме дразни, всичко ме изнервя. Дори не ми е коледно, украсих вкъщи само защото "трябва" и чакам ваканцията просто, за да си почина вкъщи от цялата врява, която имам в работата си сега. ММ окончателно реши, че иска юни да правим сватба, мисля, че с това ще успея да си разсея малко мозъка през идните седмици, ама да видим....
Ей Белив! Тъкмо щях да те.питам кога ще е:сватбата , че ние имаме годишнина на 23 01 -10г брак.
То и аз все се отказвам. Ама не мога още нацяло и наистина. Имах големи надежди за Аг , но с тези 2 диагнози .... Пък и не става в Пловдив да се следя. Писах му 2 пъти за имунологичните и за прогестерон. За първото отговори, но не и за прогестерон... Пак трябва да търся тук Аг . Била съм при няколко.
И аз не украсявам .... Все викам че няма за кой. Ето сега сме в ремонтиран ап. Странно ми е .
Rouina не съм пуснала хормони. В един пакет има пролактин та затова питам..
То и аз все се отказвам. Ама не мога още нацяло и наистина. Имах големи надежди за Аг , но с тези 2 диагнози .... Пък и не става в Пловдив да се следя. Писах му 2 пъти за имунологичните и за прогестерон. За първото отговори, но не и за прогестерон... Пак трябва да търся тук Аг . Била съм при няколко.
И аз не украсявам .... Все викам че няма за кой. Ето сега сме в ремонтиран ап. Странно ми е .
Rouina не съм пуснала хормони. В един пакет има пролактин та затова питам..