- Публикувана: 27 окт. 2025, 10:23 ч.
- Последно мнение: 14 дек. 2025, 19:47 ч.
Есента вече е на прага , в очакване съм лятото да стана мама ! ~бебеправене 623~
Билийв 🤗 Безпроблемно планиране на събитието. Пожелавам да Ви изненада едно бебче.
За 6те години опити какви ли не фази имах. Яд, гняв, примирение, защо на мен и какво ли не. Цял ферман мога да напиша. Правех различни неща и не мога да кажа, че нещо помага да намали разочарованието от отрицателният тест. До някъде пътуванията ми помагаха, но зимата по-малко пътувания и кризите бяха по-силни. За Коледа да не говорим. Като видиш родата и започнат, а бебе кога. Ем, поръчката се бави.
Наси колко ти е висок пролактина? Аз съм писал и преди, че имах месеци с по 900 единици. Начев ми пуска наново изследванията при него, както и макропролактин. Обясни ми, че няма доверие на Цибалаб и тем подобни лаборатории, защото изследването е било специфично. Ако ти е висок може би е добре да направиш консултация с ендокринолог, но спазвай условията, които е посочила Rouina91.
За 6те години опити какви ли не фази имах. Яд, гняв, примирение, защо на мен и какво ли не. Цял ферман мога да напиша. Правех различни неща и не мога да кажа, че нещо помага да намали разочарованието от отрицателният тест. До някъде пътуванията ми помагаха, но зимата по-малко пътувания и кризите бяха по-силни. За Коледа да не говорим. Като видиш родата и започнат, а бебе кога. Ем, поръчката се бави.
Наси колко ти е висок пролактина? Аз съм писал и преди, че имах месеци с по 900 единици. Начев ми пуска наново изследванията при него, както и макропролактин. Обясни ми, че няма доверие на Цибалаб и тем подобни лаборатории, защото изследването е било специфично. Ако ти е висок може би е добре да направиш консултация с ендокринолог, но спазвай условията, които е посочила Rouina91.
Наси, обикновени гинеколози са ми го искали в началните дни на цикъла - стандартните ден 2-5. И винаги ми е било много филм щот стойностите са ми над 800, ако го пускам тогава. С овулацията никога не съм имала проблеми като цяло. Нали се води, че може да има в годината по един ановулаторен цикъл, но не е нещо, с което да имам проблеми. Даже преди години бяхме правили и ЯМР на хипофизата защото с години винаги ми излизаше висок (ама все ми го искаха в началото на МЦ)...Репродуктивните и двете при които съм била ми го искаха в чист ден. Аз лично за да не си вкарвам излишно филми бих го пускала на чист ден. Води се, че стрес, болка, безсъние и тнт му влияят. Та понеже имам болезнен цикъл може и затова да е винаги висок при мен в началото на цикъла, но всичките 3 пъти, в които го пускам на чист ден е в норма и съм склонна да вярвам на тези стойности.
Мерси за препоръката, Semirra. Бих го пробвала, понеже съм и любител на чайовете. Случайно дали си запозната, дали билките в състава влияят негативно на някакви хормони - аз съм и с високи естрогени за начална фаза на цикъла - ден 2 са около 250+ до към 400 според зависи, таааа да не предобряме положението.
Момичета, на 06.12 ( Никулден) имах рожден ден 
Не съм писала, защото си организирахме романтично пътуване , което ни го развалиха малко от хотела, ама свикнали сме.
Та аз какво да кажа като още една година се търкулна и дори не съм и под кривата круша. Бях свикнала всяка година да забременявам , ако въобще се брои една супер ранна БХ тази година през февруари, на която дори не стигнах и до тест, та ето, мина рожден ден, ще мине и Коледа, и НГ отново до никъде.
Освен това, много вероятно този месец да не съм имала овулация, защото според хормоните не съм, а според двете докторки ( втората трябва да си скъса дипломата) явно са ми излетели двата ДФ. Накратно, на 27.11 се видях в ляв яйчник два доминантни - 21 мм и 17 мм. Док каза че до три дни ще има овулация. Такава нямаше според Мира-та. Имаше ЛХ 13 , но много слаб пик за мен лично и после нищо, прогестерон нищо. Отивам на 04.12 на друга докторка да видим какво се случва с тия Ф. Тази въртя сука и вика, ами то в ляво няма нищо!! Е как така? Те излетели ли са, къде са?Ни жълто тяло, ни свободна течност, нищо. Отиде вдясно ( където първата док ми каза, че няма нищо) и вика а тука има 2Ф по 15 мм. Ама то вече много късно, времето за овулация почти си беше минало. И вика, а ми ти като за преди Ц. Аз пак я питам, сигурна ли сте? Да не бъркате ляв и десен Я. Тя вика, а ми аз не, ама да не ги объркала колежката ( само да вметна че при първата док вече съм била и предишния път й беше съвсем точна преценката, не мисля, че бърка) по -скоро тази не знаеше къде се намира. Почна да пелтечи, вика айде успех с инвитрото и като забременеете може да идвате тука да се следите. Е, мерси, то с тия умения и техника, може да кажете, че виждате котка, не бебе. Та излязох си набързо разочарована, овулация все още няма, но всеки ден от една седмица е високо ЛХ, аха да се пукне, но не се пука. Та за капак и " подарък" за ЧРД вземи и тая липса на овулация. Преди години декември ми беше най-щастливия месец, не само защото съм родена тогава, но и заради Коледа, сняга, елхата, всичко беше толкова вълшебно. Но от преди 4 години, когато изживях най-големия си кошмар, декември вече не е същия за мен, опитвам се, украсявам заради ММ, заради уж традициите, но не е същото. И се надявам, че някой ден, дано е скоро това ще се промени и пак ще заобичам Коледа и декември, защото ще сме трима. Някой ден.....дано!
Не съм писала, защото си организирахме романтично пътуване , което ни го развалиха малко от хотела, ама свикнали сме. Та аз какво да кажа като още една година се търкулна и дори не съм и под кривата круша. Бях свикнала всяка година да забременявам , ако въобще се брои една супер ранна БХ тази година през февруари, на която дори не стигнах и до тест, та ето, мина рожден ден, ще мине и Коледа, и НГ отново до никъде.
Освен това, много вероятно този месец да не съм имала овулация, защото според хормоните не съм, а според двете докторки ( втората трябва да си скъса дипломата) явно са ми излетели двата ДФ. Накратно, на 27.11 се видях в ляв яйчник два доминантни - 21 мм и 17 мм. Док каза че до три дни ще има овулация. Такава нямаше според Мира-та. Имаше ЛХ 13 , но много слаб пик за мен лично и после нищо, прогестерон нищо. Отивам на 04.12 на друга докторка да видим какво се случва с тия Ф. Тази въртя сука и вика, ами то в ляво няма нищо!! Е как така? Те излетели ли са, къде са?Ни жълто тяло, ни свободна течност, нищо. Отиде вдясно ( където първата док ми каза, че няма нищо) и вика а тука има 2Ф по 15 мм. Ама то вече много късно, времето за овулация почти си беше минало. И вика, а ми ти като за преди Ц. Аз пак я питам, сигурна ли сте? Да не бъркате ляв и десен Я. Тя вика, а ми аз не, ама да не ги объркала колежката ( само да вметна че при първата док вече съм била и предишния път й беше съвсем точна преценката, не мисля, че бърка) по -скоро тази не знаеше къде се намира. Почна да пелтечи, вика айде успех с инвитрото и като забременеете може да идвате тука да се следите. Е, мерси, то с тия умения и техника, може да кажете, че виждате котка, не бебе. Та излязох си набързо разочарована, овулация все още няма, но всеки ден от една седмица е високо ЛХ, аха да се пукне, но не се пука. Та за капак и " подарък" за ЧРД вземи и тая липса на овулация. Преди години декември ми беше най-щастливия месец, не само защото съм родена тогава, но и заради Коледа, сняга, елхата, всичко беше толкова вълшебно. Но от преди 4 години, когато изживях най-големия си кошмар, декември вече не е същия за мен, опитвам се, украсявам заради ММ, заради уж традициите, но не е същото. И се надявам, че някой ден, дано е скоро това ще се промени и пак ще заобичам Коледа и декември, защото ще сме трима. Някой ден.....дано!
Коте, Белийв, Файербърд, Салсера, чета ви и си казвам, че не съм сама в тези емоционални състояния. И аз съм много зле, чак се питам, къде съм тръгнала и аз да се боря, за нещо, което отдавна е отплавало за мен. И същевременно не мога все още да се примиря, че ще доизживея живота си сама, без да съм усетила чувството да прегърнеш собственото си дете.
И да, знам, че ние жените сме пълноценни хора и без да сме родили, но аз се чувствам ограбена от това, че не ми се дава правото да изпитам магията в мен да се зароди нов живот.
И да, знам, че ние жените сме пълноценни хора и без да сме родили, но аз се чувствам ограбена от това, че не ми се дава правото да изпитам магията в мен да се зароди нов живот.
Салсера, честит рожден ден на патерички! 🤍
Момичета, и аз съм на 41 между другото... 🙂
Наси, мисля, че за пролалтина е много важна почивката преди изследването - на мен ми казаха да седя 15-20 минути и ми забраниха да си гледам телефона през това време 😅 Пуснах го на 2и ден, излезе в средата на нормата някъде. Не съм го изследвала извън цикъл.
Момичета, и аз съм на 41 между другото... 🙂
Наси, мисля, че за пролалтина е много важна почивката преди изследването - на мен ми казаха да седя 15-20 минути и ми забраниха да си гледам телефона през това време 😅 Пуснах го на 2и ден, излезе в средата на нормата някъде. Не съм го изследвала извън цикъл.
Е щом си говорим за пролактин да споделя и аз. Когато пусках изследването беше точно последният ден от цикъла ми 5-6. Срам не срам споделям, че само изискването да поседя го бях спазила ( просто предната вчера така се получи, че с мъжа ми... 😄). На следващият ден лекар ми каза, че трябва да пусна и този хормон, споделих и, че не съм изпълнила изискването за въздържание и т.н, но тя каза, че няма проблем да си го пусна. Ами резултата беше в норма някъде към средата беше стойността. Не, че съветвам така да се прави, но споделям, че дори и при не перфектно условия може да няма отклонения.
Салсера, честит рожден ден със закъснение! Да си здрава, преливаща от щастие и да ти се сбъднат мечтите.
Момичета, и аз в един момент мислех, че няма да стане при нас. Ние сме двойка от много години, не сме се пазили дълго време и нито 1 път не съм забременявала, дори биохимична не съм имала. После с 4те инсеминации дори опит за имплантация нямах. После и първият трансфер даде ЧХГ 0. Мислех си, че или ще се проточат много нещата, или изобщо няма да станат. Обаче се получи. И сега това диване ни прави диви и щастливи. Говори като латерна, тича по голо дупе из апартамента...Просто не се отказвайте и пробвайте различни подходи. И е много важно да се доверявате на лекаря си, аз мисля, че това изигра голяма роля при нас. Когато не стана с първите опити, много ме хвана яд. Обаче щом родих именно това дете, осъзнах, че ако предишните опити бяха успешни, него нямаше да го има. Затова не съжалявам, че се наложи да почакам. Още нещо - не знам дали сте суеверни, ама преди последния успешен опит аз направих някои промени :d Смених си профилната снимка тук. Старата беше съвсем различна. Сложих тази, която за мен лично символизираше възможностите и сбъднатата мечта. Също така преди трансфера седнах на друго легло в стаичката за изчакване. Предишните пъти висях все на едно и също легло. Сама на себе си казах, че този път ще е различно. Не знам дали изобщо е изиграло роля, но самата ми настройка беше по-положителна. Успех на всички момичета.
Момичета, и аз в един момент мислех, че няма да стане при нас. Ние сме двойка от много години, не сме се пазили дълго време и нито 1 път не съм забременявала, дори биохимична не съм имала. После с 4те инсеминации дори опит за имплантация нямах. После и първият трансфер даде ЧХГ 0. Мислех си, че или ще се проточат много нещата, или изобщо няма да станат. Обаче се получи. И сега това диване ни прави диви и щастливи. Говори като латерна, тича по голо дупе из апартамента...Просто не се отказвайте и пробвайте различни подходи. И е много важно да се доверявате на лекаря си, аз мисля, че това изигра голяма роля при нас. Когато не стана с първите опити, много ме хвана яд. Обаче щом родих именно това дете, осъзнах, че ако предишните опити бяха успешни, него нямаше да го има. Затова не съжалявам, че се наложи да почакам. Още нещо - не знам дали сте суеверни, ама преди последния успешен опит аз направих някои промени :d Смених си профилната снимка тук. Старата беше съвсем различна. Сложих тази, която за мен лично символизираше възможностите и сбъднатата мечта. Също така преди трансфера седнах на друго легло в стаичката за изчакване. Предишните пъти висях все на едно и също легло. Сама на себе си казах, че този път ще е различно. Не знам дали изобщо е изиграло роля, но самата ми настройка беше по-положителна. Успех на всички момичета.
Koteto87, определено е много трудно.
Скрит текст:
Ние сме по този път вече 4 години, за това време моите приятелки си родиха по 2 деца. Много се радвам за тях, но разбира се, не спирам да се питам: ами за нас кога?
Освен това е страшно болезнено да ги слушам как се оплакват, докато са бременни, че имат 2 нови стрии, че тялото им това пък онова, а килограмите еди какво си. Господи, във вас расте живот! Не го ли разбирате, не го ли цените?! После, като се родят децата, пак се почва едно мрънкане: аз никъде не излизам, ама аз не се наспивам... Как да им обясня, че и аз съм имала дълги периоди, в които никъде не съм излизала и съм лежала на легло, вързана за системи, ама не е било за хубаво? Как да им обясня, че това тяхното е най-сладката причина за недоспиване?
И да, за мен също Коледа е поредното болезнено напомняне, че нямаме деца. Приготвям подаръци за близките и за мъниците им и понякога задържам нещо за нашето така мечтано дете и се спуквам от рев. Миналата година чух за някакво английско поверие, че ако сложим под елхата бебешко одеалце, Новата година ще донесе бебе. Сложихме, така старателно го опаковах, но Новата година си мина и замина, както и нашите 3 неуспешни инвитро опита. А на мен не ми поникнаха нови тръби, нито пък яйчник...
На работа ми е трудно, казала съм, че имам точно такива медицинсси проблеми, прекият ми шеф проявява разбиране, но реакцията от по-високите нива беше: ми че то това инвитро може да ти отнеме и 10 години, ти през това време няма да си пълноценен служител...
То аз и пълноценен човек не съм, ама карай. Още не са ме уволнили.
За късмет, съм от онези хора, с които малките деца много обичат да се занимават, играят и говорят. И винаги за мен се лепят. И ме гледат настоятелно. Не отказвам да ги позабавлявам, но винаги си мисля как това е поредната подигравка на съдбата.
Суеверията ни носят някаква сигурност и спокойствие, ако изпълняваме определени неща, както се предполага.
И аз си имам своите мънички такива особености. Но досега не са ми донесли успех. Не съм особено набожна, но понякога се надявам, че има висша сила, която вижда поне част от старанията ни.
Опитвам се да запазя себе си. Да съм силна и упорита. Защото вярвам, че мъниците стоят някъде там и гледат с големите си очички. И ме виждат. И не искат да съм мрънкаща, слаба и неспособна майка. Дългочаканите деца имат претенции за силни и можещи родители. Така се успокоявам поне. Мъжо пазеше лице на почетен караул на първите два опита, а на третия плака много дълго. Преди го обвинявах, че е почти безчувствен, нооо ми беше в пъти по-трудно да го върна и да го успокоя, когато плака така дълго. Дадох си сметка, че и мъжете страдат, но таят много чувствата си, щото не било "мъжко" да се реве. Има моменти, в които му предлагам да се разделим и да си намери жена, с която за две години ще си родят 3 деца. Засега отказва предложението, ще видим докога.
Определено отношенията ни се затвърдиха през всички тези изпитания. И съм благодарна на съдбата, бог и живота, че макар и по много неприятен начин, ме направиха по-силна и издръжлива.
Прегръщам ви, момичета! Вярвам, че ще успеем. По един или друг начин, ще станем мами. И ще даваме обичта си, която сме складирали толкова дълго време! ❤
Освен това е страшно болезнено да ги слушам как се оплакват, докато са бременни, че имат 2 нови стрии, че тялото им това пък онова, а килограмите еди какво си. Господи, във вас расте живот! Не го ли разбирате, не го ли цените?! После, като се родят децата, пак се почва едно мрънкане: аз никъде не излизам, ама аз не се наспивам... Как да им обясня, че и аз съм имала дълги периоди, в които никъде не съм излизала и съм лежала на легло, вързана за системи, ама не е било за хубаво? Как да им обясня, че това тяхното е най-сладката причина за недоспиване?
И да, за мен също Коледа е поредното болезнено напомняне, че нямаме деца. Приготвям подаръци за близките и за мъниците им и понякога задържам нещо за нашето така мечтано дете и се спуквам от рев. Миналата година чух за някакво английско поверие, че ако сложим под елхата бебешко одеалце, Новата година ще донесе бебе. Сложихме, така старателно го опаковах, но Новата година си мина и замина, както и нашите 3 неуспешни инвитро опита. А на мен не ми поникнаха нови тръби, нито пък яйчник...
На работа ми е трудно, казала съм, че имам точно такива медицинсси проблеми, прекият ми шеф проявява разбиране, но реакцията от по-високите нива беше: ми че то това инвитро може да ти отнеме и 10 години, ти през това време няма да си пълноценен служител...
То аз и пълноценен човек не съм, ама карай. Още не са ме уволнили.
За късмет, съм от онези хора, с които малките деца много обичат да се занимават, играят и говорят. И винаги за мен се лепят. И ме гледат настоятелно. Не отказвам да ги позабавлявам, но винаги си мисля как това е поредната подигравка на съдбата.
Суеверията ни носят някаква сигурност и спокойствие, ако изпълняваме определени неща, както се предполага.
И аз си имам своите мънички такива особености. Но досега не са ми донесли успех. Не съм особено набожна, но понякога се надявам, че има висша сила, която вижда поне част от старанията ни.
Опитвам се да запазя себе си. Да съм силна и упорита. Защото вярвам, че мъниците стоят някъде там и гледат с големите си очички. И ме виждат. И не искат да съм мрънкаща, слаба и неспособна майка. Дългочаканите деца имат претенции за силни и можещи родители. Така се успокоявам поне. Мъжо пазеше лице на почетен караул на първите два опита, а на третия плака много дълго. Преди го обвинявах, че е почти безчувствен, нооо ми беше в пъти по-трудно да го върна и да го успокоя, когато плака така дълго. Дадох си сметка, че и мъжете страдат, но таят много чувствата си, щото не било "мъжко" да се реве. Има моменти, в които му предлагам да се разделим и да си намери жена, с която за две години ще си родят 3 деца. Засега отказва предложението, ще видим докога.
Определено отношенията ни се затвърдиха през всички тези изпитания. И съм благодарна на съдбата, бог и живота, че макар и по много неприятен начин, ме направиха по-силна и издръжлива.
Прегръщам ви, момичета! Вярвам, че ще успеем. По един или друг начин, ще станем мами. И ще даваме обичта си, която сме складирали толкова дълго време! ❤