- Публикувана: 27 окт. 2025, 10:23 ч.
- Последно мнение: 14 дек. 2025, 19:47 ч.
Есента вече е на прага , в очакване съм лятото да стана мама ! ~бебеправене 623~
Чета Ви и във всяка от познавам малко от себе си. Няма смисъл да се повтарям, колко трудно и тежко. Но ще допълня, обвинявам се, че чаках толкова дълго време да започнем инвитро процедура. Признавам си, беше ме страх. Сега вече като съм преминала през "страшните" за мен етапи - стимулация и пункция, се ядосвам на себе си, че не било толкова страшно, защо съм чакала.... Предстои ми най-съществената част - Негово Величество Трансфера и нямам търпение.
Започнахме подготовка за ЗЕТ, пия Естрофем от 2 дни по 1 таб сутрин и вечер. Засега се чувствам добре, не усещам някакви странични ефекти. Имам преглед в понеделник и ще видим дали ще определим дата.
Започнахме подготовка за ЗЕТ, пия Естрофем от 2 дни по 1 таб сутрин и вечер. Засега се чувствам добре, не усещам някакви странични ефекти. Имам преглед в понеделник и ще видим дали ще определим дата.
Салсера, кака, да илядиш!
По повод всичко, което сте споделили.. да споделя и аз нещо. Понеже не съм суеверна, не съм религиозно-вярваща, обичам факти, обичам наука.. ето нещо:
След дълги периоди на стрес, травмиращи преживявания, разминаване с очаквания и реалност, разочарования.. и изобщо живот под натиск, предният дял на мозъка отговарящ за планирането, фантазиите за бъдещето, изобщо “гледането напред” спира да работи пълноценно, за сметка на това се активира друга част, която отговаря за страховете, за състоянието на flight or fight, да сме винаги на тръни и готови за най-лошото, защото сме се докарали до там, че преживяваното се отразява на биологията. Не сме виновни, че живеем на ръба между отчаянието и надеждата - тялото така функционира през този етап на изпитание.
По принцип декември е доста смотан и емоционално натоварен месец ама това сами си го правим, обичаме да избутваме цялата емоционална мизерия баш за покрай празниците, за да се накажем, че видиш ли.. явно не го страдаме достатъчно, щом нещата не стават през цялата година.
И за миг не се обвинявайте, не се съмнявайте в себе си.
ПС. Мен не ме натоварват празниците толкова, колкото че март ще стана на 40. Някакъв преломен момент в моята глава, който е абсолютна тъпотия, но да.. така работи мозък, който се пържи нон стоп дали всичко, което прави е достатъчно, дали времето ще стигне, дали жертва достатъчно, дали всички решения са правилните.
По повод всичко, което сте споделили.. да споделя и аз нещо. Понеже не съм суеверна, не съм религиозно-вярваща, обичам факти, обичам наука.. ето нещо:
След дълги периоди на стрес, травмиращи преживявания, разминаване с очаквания и реалност, разочарования.. и изобщо живот под натиск, предният дял на мозъка отговарящ за планирането, фантазиите за бъдещето, изобщо “гледането напред” спира да работи пълноценно, за сметка на това се активира друга част, която отговаря за страховете, за състоянието на flight or fight, да сме винаги на тръни и готови за най-лошото, защото сме се докарали до там, че преживяваното се отразява на биологията. Не сме виновни, че живеем на ръба между отчаянието и надеждата - тялото така функционира през този етап на изпитание.
По принцип декември е доста смотан и емоционално натоварен месец ама това сами си го правим, обичаме да избутваме цялата емоционална мизерия баш за покрай празниците, за да се накажем, че видиш ли.. явно не го страдаме достатъчно, щом нещата не стават през цялата година.
И за миг не се обвинявайте, не се съмнявайте в себе си.
ПС. Мен не ме натоварват празниците толкова, колкото че март ще стана на 40. Някакъв преломен момент в моята глава, който е абсолютна тъпотия, но да.. така работи мозък, който се пържи нон стоп дали всичко, което прави е достатъчно, дали времето ще стигне, дали жертва достатъчно, дали всички решения са правилните.
кенди 🤗 и останалите 🤗
Аз само ще вметна, че най-тежко не ми е по празниците, а от януари нататък...
Празниците са special kind of hell, вярно е. Но после идва празнотата на зимните дни, в които даже елхата вече я няма. Тъмно е, еднакво е. Студено е. Просто гледаш напред, ама там някакси не се вясва надежда, крие се, плаха е. Мразя периода от януари до май крайно много.
Аз само ще вметна, че най-тежко не ми е по празниците, а от януари нататък...
Празниците са special kind of hell, вярно е. Но после идва празнотата на зимните дни, в които даже елхата вече я няма. Тъмно е, еднакво е. Студено е. Просто гледаш напред, ама там някакси не се вясва надежда, крие се, плаха е. Мразя периода от януари до май крайно много.
Прего, много си права, и за мен е така, аз по принцип обичам декември и Коледа, прибирам се при мама и татко и оставям проблемите на заден план.
Ноо мине ли Нова Година януари и февруари ми се струват безкрайни, не обичам зимата и студа, и не обичам и тези месеци. Даже като се замисля, че въпреки че в главата ми си представям, как отивам на инвитро точно януари, то тогава ще завалят снеговете на Витоша, а аз живея до гората и завали ли сняг, няма мърдане с моята малка кола, която не е 4х4, за да вземе тези баири затрупани в сняг. А в момента не мога да си позволя да я сменя.
Кенди, и аз бях много зле на 40рд, голям рев дни наред, тогава казах на приятеля ми, че се разделяме, ако не ме подкрепи в желанието да пробвам поне да имам дете. Аз си и заминах при родителите ми де, но после той ме прикотка да се върна и започнахме опитите ни. И ето ме тук, две години и десетки отрицателни тестове по-късно. Резултат никакъв, но вече две години живея броейки дни от цикъл до овулация, до следващ цикъл. Даже ми се струва, че вече влизам в пре-менопауза, заради кървенето по 2 седмици всеки месец.
Ноо мине ли Нова Година януари и февруари ми се струват безкрайни, не обичам зимата и студа, и не обичам и тези месеци. Даже като се замисля, че въпреки че в главата ми си представям, как отивам на инвитро точно януари, то тогава ще завалят снеговете на Витоша, а аз живея до гората и завали ли сняг, няма мърдане с моята малка кола, която не е 4х4, за да вземе тези баири затрупани в сняг. А в момента не мога да си позволя да я сменя.
Кенди, и аз бях много зле на 40рд, голям рев дни наред, тогава казах на приятеля ми, че се разделяме, ако не ме подкрепи в желанието да пробвам поне да имам дете. Аз си и заминах при родителите ми де, но после той ме прикотка да се върна и започнахме опитите ни. И ето ме тук, две години и десетки отрицателни тестове по-късно. Резултат никакъв, но вече две години живея броейки дни от цикъл до овулация, до следващ цикъл. Даже ми се струва, че вече влизам в пре-менопауза, заради кървенето по 2 седмици всеки месец.
Много Ви благодаря, момичета! Поне не съм сама в тези емоции, страшно ми тежи напоследък, но ще се оправя.
Аз съм на 38, с 3 спонтанни аборта зад гърба си, и две деца от първия ми брак. С мъжа ми не се пазим отдавна, по изследвания при мен уж всичко е наред. Той е с намален брой и качество на бойците, дават ни около 50% шанс за естествено зачеване. Ако не стане естествено до средата на другата година, ще мислим за другите варианти.
Тази година видяхме положителен тест, реално няколко....и не стигнахме до преглед, всичко приключи две седмици по-късно. Много ми тежи от тогава. Страх ме да не стане пак, криво ми е, тежи ми. Моето момче се държи мъжки, но аз не мога вече. Обичаме си двете дечица, той ги обича като свои, но винаги сме говорили за още едно, да минем заедно през бременност, раждане, бебе ...та..така. Благодаря ви много за възможността да споделяме тук и тези емоции, просто не мога да ви опиша колко ми е ценно.
Аз съм на 38, с 3 спонтанни аборта зад гърба си, и две деца от първия ми брак. С мъжа ми не се пазим отдавна, по изследвания при мен уж всичко е наред. Той е с намален брой и качество на бойците, дават ни около 50% шанс за естествено зачеване. Ако не стане естествено до средата на другата година, ще мислим за другите варианти.
Тази година видяхме положителен тест, реално няколко....и не стигнахме до преглед, всичко приключи две седмици по-късно. Много ми тежи от тогава. Страх ме да не стане пак, криво ми е, тежи ми. Моето момче се държи мъжки, но аз не мога вече. Обичаме си двете дечица, той ги обича като свои, но винаги сме говорили за още едно, да минем заедно през бременност, раждане, бебе ...та..така. Благодаря ви много за възможността да споделяме тук и тези емоции, просто не мога да ви опиша колко ми е ценно.
Момичета, вие сте моят клуб на депресираната оптимистка! 🤗
Как ми липсваше компания там! От една страна се радвам, че имам съмишленички, ама от друга - уф, по-добре никой да не страда така ❤
Хем съм убедена, че съм адски прецакана от съдбата за много неща, хем какво пък, можеше да е много по-зле 😊
Празниците са хубаво нещо.
Но да, споделям и аз мнението, че като приберем украсата, става тягостно, потискащо и толкова задушевно, че се чувствам като малките анимационни животинчета, настъпени от по-голямото и силно животинче. Чак да ти изхвъкнат очите от депресия! 😳
Освен това ни чака цяла нова година и имаме огромни очаквания към нея, а най-вероятно и тя към нас. Аз отсега планувам следващото инвитро, нямам търпение. А от последното скоро ще стане месец. Въпреки че съм наясно с огромната вероятност да е неуспешно отново и да донесе огромно разочарование. Но стимулациите са едни от малкото периоди в живота ми, в които се грижа добре за себе си и си давам почивка. Малко егоистично всъщност, звучи, но всички имаме нужда от малко повече грижа за себе си и близките си.
Koteto87, няма да се отказваш! Винаги, ама винаги се възхищавам много на жените, които са по инвитро пътя заради мъжки фактор. На мен ми е "лесно", защото проблемът е в мен и не мога да избягам от тялото си. Но когато една жена обича истински и двамата искат детенце, разбира се, че ще мине с радост през малко повече изпитания. Наистина, инвитрото не е толкова страшно, колкото го описват някои жени. Освен това при вас могат да опитат инсеминации, при които мъжкият материал да бъде селектиран ❤
Извинявай за въпроса, но предвид ранните загуби, имаш ли изследване за тромбофилия? Успех и горе главата!
Как ми липсваше компания там! От една страна се радвам, че имам съмишленички, ама от друга - уф, по-добре никой да не страда така ❤
Хем съм убедена, че съм адски прецакана от съдбата за много неща, хем какво пък, можеше да е много по-зле 😊
Празниците са хубаво нещо.
Но да, споделям и аз мнението, че като приберем украсата, става тягостно, потискащо и толкова задушевно, че се чувствам като малките анимационни животинчета, настъпени от по-голямото и силно животинче. Чак да ти изхвъкнат очите от депресия! 😳
Освен това ни чака цяла нова година и имаме огромни очаквания към нея, а най-вероятно и тя към нас. Аз отсега планувам следващото инвитро, нямам търпение. А от последното скоро ще стане месец. Въпреки че съм наясно с огромната вероятност да е неуспешно отново и да донесе огромно разочарование. Но стимулациите са едни от малкото периоди в живота ми, в които се грижа добре за себе си и си давам почивка. Малко егоистично всъщност, звучи, но всички имаме нужда от малко повече грижа за себе си и близките си.
Koteto87, няма да се отказваш! Винаги, ама винаги се възхищавам много на жените, които са по инвитро пътя заради мъжки фактор. На мен ми е "лесно", защото проблемът е в мен и не мога да избягам от тялото си. Но когато една жена обича истински и двамата искат детенце, разбира се, че ще мине с радост през малко повече изпитания. Наистина, инвитрото не е толкова страшно, колкото го описват някои жени. Освен това при вас могат да опитат инсеминации, при които мъжкият материал да бъде селектиран ❤
Извинявай за въпроса, но предвид ранните загуби, имаш ли изследване за тромбофилия? Успех и горе главата!
Коте, пуснете ДНК фрагментации ако не сте. Ако са високи е напълно възможно това да е причината за абортите. След като забременяваш, явно не в забременяването причината (аз примерно не съм забременяла нито веднъж вече трета година). Евентуално може и изследвания за тромбофилия да пуснеш, но все пак имаш преди това две спонтанни успешни бременности, та едва ли е и това проблемът. Ако фрагментациите са зле, аз бих се насочила към инвитро с ПИД. Просто няма смисъл да губите време.
Аз много обичам декември месец , украсите, домашния уют, избиране на подаръци, чести събирания с близки и приятели и т.н цялата тая еуфория някак ме разсейва от мислите че не се получава все още и отчаянието ,въпреки че преди 5 години разбрах началото на декември за спрялата сърдечна дейност на плода... но все си имам надежда че някой декември вече щастието ще е пълно и го пожелавам и на всички тук!
Котето, като човек с 4 биохимични ти го казвам, задължително отидете на имунолог и да ти пуснат КИР профил (в зависимост от това какъв излезе при жената се решава дали да се изледва и при мъжа), НК клетки, АНА профил и др. Повечето тук сме при д-р Михайлова, която сега работи в Надежда, но мисля, че и в Александровска още прави изследвания.
На мен януари и февруари са ми най-омразни!
Спрели сме се на края на юни, по простата причина, че искаме първо да мине 1 година от кончината на свекърва ми и чак тогава ...
Дори нагласихме подарък за поканата на бъдещите кумове, ще сме заедно на нова година и ще им го дадем тогава.
Спрели сме се на края на юни, по простата причина, че искаме първо да мине 1 година от кончината на свекърва ми и чак тогава ...
Дори нагласихме подарък за поканата на бъдещите кумове, ще сме заедно на нова година и ще им го дадем тогава.