Хайде да си кажем честно – демокрацията ли ни провали?

  • 12 482
  • 436
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 18 537
Мисля, че и в другата тема изток с/у запад го бях писала - никога в човешката история не е било лесно и евтино да се сдобиеш с жилище с изключение на периода от между двете световни войни докъм 80те години на миналия век, когато стандартът на индивида бавно, но сигурно се свързва с кредитна задлъжнялост. Тези години качествено изтриват спомените за недоимъка преди това в степен, че и днес се смята за някакъв санитарен минимум да си купиш поне един имот. А това изобщо не е лесно.

# 91
  • София
  • Мнения: 45 448
Нарциса, и тогава не беше лесно хич да се сдобиеш с жилище! На някои хора им бяха дали общински жилища, но още толкова чакаха на опашка и се бутаха в комуналки или при родата.

# 92
  • Мнения: 1 953
А ако преценят, че жилището ти е твърде голямо, настаняват в другите стаи чужди хора. Това сега няма как да се случи.

# 93
  • Мнения: 6 521
Това е спорно със свободата да заминеш за желана държава.... преди 89-а не е имало проблем да отидеш в СССР или пък в Румънската НР или па къде да е в Източния блок. Сега сме от другата страна и виждаме, че примерно забраниха екскурзии в РФ и не се допуска различно мнение от наратива.
Не е имало проблем да пътуваш, обаче все е имало някой, който те следи какви ги вършиш, докато пътуваш.
Сега в Русия не знам дали е забранено да се ходи, честно казано. Може би по-скоро не е препоръчително от съображения за сигурност.

# 94
  • Мнения: 18 537
Аз не говоря само за България, а за света. Не е съвсем невъзможна покупката, но колкото по-надолу си в йерархията , толкова повече се доближаваш до тази невъзможност.

# 95
  • Мнения: 1 735
Стоичков говори за пътуването по комунистическо

Цитат
„Образованието през комунизма беше трудно. Не ни даваха да учим английски, немски, френски, испански, италиански… нищо. Само руски. Бяхме принудени да учим руски, който беше лесен, защото е подобен на българския, но след това имахме трудности, като напускахме страната.
Всеки път, когато ние, спортистите, пътувахме, изпращаха охрана, за да не избягаме. Имаше повече агенти, отколкото играчи. Излизахме да представляваме България, а те се държаха с нас като с престъпници. Ако се опиташ да избягаш, ще те вкарат в затвора. Но не се оплаквам, доволен съм от образованието, което получих. Това, от което се оплаквам, е комунизмът, защото те са хора, които наистина са причинили много злини на света. Трябва да им сложим край.“

# 96
  • София
  • Мнения: 45 448
Имаше проблем да пътуваш. Дори 90 те години. Имам ясни спомени как съм висяла пред Гръцкото и Британското посолство и съм била отхвърлена. Цялата ни граница беше строго охранявана и от нашите, и от чуждите митничари и граничари. Мъкнеш по едно кило хартии и пак може да не те пуснат.

# 97
  • Мнения: 1 953
И за чужденец да влезе в страната е било проблем. Един път слушах някакво интервю на Кичка Бодурова, разказваше как имала гадже западняк и живеели заедно, една вечер дошла полицията, отвела го нанякъде без обяснения и повече нищо не чула за него.

# 98
  • София
  • Мнения: 45 448
Това да се хванете с някое гадже и да отидете някъде по Европа беше невероятно. А пък да отидеш при гадже - тц, хич. Единственият начин да излезеш беше да си спортист, с отбора. Или по работа, с колегите. Като разбира се, в тези групи винаги е имало "наблюдаващи".

# 99
  • Мнения: 1 334
Когато през 1994 година излезе филма "Граница", аз смятах, че е твърде пресилен, че няма как всичко това да се е случвало, и изобщо - стори ми се много грозен филм. Много пъти повдигах темата пред мой много близък роднина - военен, точно на граница. Категорично отказваше да говори по темата. Много години след това, вече възрастен и на легло, със сълзи на очи ми разказа такива неща, които ме потресоха и надминаха и най-гнусните сцени във филма. Това беше последния щрих, който тотално ми задраска всяка нотка на носталгия по онези времена.

Не мога да се връщам с умиление към щастливото си детство и юношество, като знам какви неща са се случвали с хора по това време. Да, не с всички и не непрекъснато, но достатъчно, за да може режима да се нарече мракобесен.

# 100
  • Пловдив
  • Мнения: 20 645
Стоичков като Азис малко. На единия майка му влязла в затвора, понеже уж искала да избяга от НРБ (не за кокошкарски кражби или измами), другият не научил английски или френски, щото не му давали, не защото не е добър в ученето. Майка ми и баща ми, които бяха на възрастта на неговите, са учили френски и немски след 1944, на него не му дали. И руски едва ли е научил, ама той и без това не му е нужен. Wink


_____

Филми като "Граница" използват, разбира се, реални или възможни случки, всеки филм го прави, но оставят впечатление, че тези случки не са изключението, а масовото и редовното.
Ето, ти си питала военен, който цял живот е в тези среди и е слушал истории на различни свои колеги, не си питала произволен мъж, ходил в казарма - а ако беше така масово, щеше да е опит на всеки минал през казармата.
Казармената практика на всяка държава съдържа и извращения. Невероятни неща у нас се приписват на "комунизма", а нямат много общо с него.

Последна редакция: чт, 30 окт 2025, 11:13 от Магдена

# 101
  • Мнения: 6 521
Кой каквото ще да казва, буквално страшно си е било през онези 45 години, особено от гледна точка на свободата, която имаме днес.

# 102
  • София
  • Мнения: 45 448
Страшничко си беше. Обикновеният човек все гледаше да спазва всички измислени правила, защото ако не ги спазва беше супер лесно да изпаднеш от обществото - без образование, без жилище, без работа, без пари - абсолютен маргинал.
Не забравяйте, че тогава нямаше свободен пазар на труда.

# 103
  • Мнения: 18 537
Кичка Бодурова много обича да я разказва тази история, но на мен ми е съмнителна. То така се хващат западни граждани и изчезват яко дим.

# 104
  • София
  • Мнения: 45 448
Някой сърбин е избягал от нея...

И пак се сетих за пазара на труда. Вие представяте ли си? От университета директно ви назначават някъде си и нямате мърдане. Хем е "сигурно", хем е като... робство.

Общи условия

Активация на акаунт