Лошо ли е да си стиснат?

Ама на луканката наистина нищо и няма. То дори е смешно да си мислиш, че ще и има нещо като и е изтекъл срокът на годност преди месец. Има продукти, на които им слагат срок на годност, защото трябва да се сложи някакъв, а те издържат доста повече от него. Например на меда е 2 години, а реално и след 100 нищо няма да му има.

Вие като се хванахте за луканката и не пускате! Не става въпрос дали е годна или не или изобщо каква храна е дадена. Важно е отношението. Когато някой ти е скъп и държиш на него, не му предлагаш стоки с изтекъл срок на годност, ами се стараеш да получи най-доброто. Съобразяваш се с неговите желания или поне гледаш да не са останки от чужди закуски. Човек усеща, когато някой показва увжение и когато му е все едно: Ето ти тука една останала луканка, нищо, че си бременна...

Горният пример, който дадох, за екскурзията и лагера бяха, да се покаже, че тая стиснатост може да засгене и другите. Да лиши близки от необходими неща, само защото не му се свиди. Ако няма средства е едно, но да се стискаш, за не се охарчиш, си е жив егоизъм.
И няма значение дали са екскурзия и лагер, ами по принципя нещо, което може да си позволи, но не иска, без да се съобразява с другите.

Ей това не го разбирам! Защо изобщо каниш някого на обяд/вечеря, щом се налага гостът да си носи храна. Ок, хубаво, не готвиш, няма проблем. Тогава не кани гости или ако толкоз държиш да каниш, поне поръчай кетъринг или от някой ресторант, не полуфабрикати от супера. Или просто покани на кафе и торта, примерно. Или направо на ресторант, варианти бол. Все съм се чудела на такива изпълнения и не мога да си обясня защо се правят, особено спрямо собствените ти деца.

Ако човекът си е изкарал сам парите, негова си работа как ги харчи. Да, засегнати са близките му, но ако са деца, ще си наваксат, когато започнат сами да печелят. Ако са възрастни, да се оправят сами. Не разбирам защо друг човек ще казва на някого как да живее и защо този другият е прав за чуждите пари.

Когато сте семейство е много тегаво, ежедневно. Създава се едно напрежение, чувство на вина, чувство на липса на подкрепа. абе не е добре. Всеки детайл, от сутрин до вечер - ужасно е уморително и натоварващо.

Разкарваш го, да се оправя. Ти си го и направила.

Обаче за съжаление има доста семейства такъв модел. Да имат право да се бъркат един на друг и да казват кой как да си живее живота и какво да си прави с нещата. За съжаление потърпевши са по-слабите психически и децата им.

Малко измествам темата, но когато детето ми беше по-малко, четях теми, а и разговарях с познати как децата се отнасят към парите. Оказа се, че в масовия случай децата пестят, винаги им остава от джобните до края на периода, имат разумно отношение и това беше гордост за родителите. Моето в момента, в който имаше пари, се чувстваше длъжно да ги изхарчи често за глупости. Поради което повече време го пращах без пари.

Постепенно се научи на икономии, но с много приказки. В един момент взех да се притеснявам, мъж е, да не вземе да стане изведнъж стиснат, пак не е добре.

Ако един човек от детството си е научен на свръх икономии и особено, ако е живял бедно, трудно може в зряла възраст да не е стиснат. Така и тази свекърва, може цял живот да е била научен на свръх икономии. Да, не е редно да носи продукти с изтекъл срок, но май не стана ясно, че е видяла, че е изтекъл, а пишеше, че я е купила през септември, а според поста, я предава през октомври. Да седи един месец неизядена не е едно и също, като да е от месец с изтекъл срок.
Да, иначе има такива хора, болезнено икономични. Правят си на всяко нещо сметка. Не е лошо да си стиснат, стига да не е някаква патология, която вреди на теб и околните.

Обаче, при други поводи съм чела за стиснатост в иначе цивилизовани държави, като например, да не пускаш винаги вода в тоалетната, да не изплаквам чинии след миене и подобни. Иди им кажи, че са стиснати.

Друг пример-в началото на 90 беше едва ли не смешно да си пазиш найлонови те торбички(по плътните) за многократна употреба, вкл понякога прозрачни те. Правеха го възрастни и точно за икономии. Сега това поведение се адмирира, да не разхищаваш.

Знам, че е дразнещо, когато в близкото обкръжение навиците са различни, но и другата крайност-прахосничеството е не по-малко дразнещо.

При някои /май повечето/ стиснати хора има и друго. За някои дреболии са мега стиснати - цената на кофичка кисело мляко, светната лампа, носи си пликче. От друга страна, имат някакви безумно мащабни изцепки. Примерно БМ умираше да купува огромни телевизори!

То си е нормално. Аз вече писах, че изгодното пазаруване е по-скоро хоби, а не че ще ми оправи бюджета. Днес например си купих 4 консерви кафе Или на промоция, но пък вчера си купих маратонки за 300 лева.

Но това не е стиснатост! Ако си стисната няма да пиеш Или, защото е скъпо, нито ще ходиш с маратонки за 300 лв. А ще ходиш с 1 чифт от най-евтините и като се скъсат вече ще те боли сърцето. Стиснатите хора не могат да приемат, че вещите са за смяна, че нещо е остаряло или вече не е нужно. Те си обичат стари и непотребни вещи, трупат ги, отказват да харчат за важни неща и абсолютно винаги целят да купят най-евтиното.

Точно за това говоря. Примерно - най, ама най-евтиното кисело мляко, дето за нищо не става. И в същото време - бам - телевизор за хиляди левове, при това абсолютно ненужен.
Или - най-евтиното кафе, дето е като пясък, и в същото време - скъпа чанта да кажем.
Все едно какви са вещите в двата края на скалата, става дума за илюстрация на идиотско мислене, не за самите вещи.

Дядо ми беше бохем, актьор, широкопръст меко казано. В един момент се пенсионира, нямаше повече роли и няколко години по-късно с ужас установих, че си е свалил радиаторите в две от стаите. И понеже беше интелигентен човек можахме да обсъдим тая шокираща промяна, защото и той като млад се беше чудил на подобни неща у близките си на възраст. И ми обясни, че независимо колко пари имат децата му или внуците му, човек е свикнал да се разполага според своите доходи, а когато пенсията ти не е огромна, се свиваш според мащабите и като си оставяш пари за спешни нужди, лекарства, ремонти, а и пари за погрбение.
От тогава не се чудя на възрастните хора, а и на други, които са били или са с ограничени доходи. Нормално да се простират според тях и да изглеждат даже стиснати.
За мен е по-странно при нивото на заплатите у нас масово от първи клас децата да са с последен модел телефон, който струва повече от една средна заплата. Например.

Не знам от лично наблюдение, но според някои прочетени неща има британски лордове , които се разнасят из именията си с кърпените 100 пъти пуловери на прадедите си . И ги боли сърцето да ги изхвърлят. Но пък за клубовете дават доста солидни вноски.
Т.е. май си е до динамики ?

Лош е този стиснат човек,който пречи волно или неволно на близките си хора да харчат парите си така,както те смятат за добре...