А мен са ме учили да не си искам бонбон.
Ако ме почерпят е едно, да си искам - друго.
Ако ме почерпят е едно, да си искам - друго.
- Публикувана: 30 окт. 2025, 16:49 ч.
- Последно мнение: 6 дек. 2025, 14:07 ч.
Лошо ли е да си стиснат?
За един да не искаш да дадеш 300 кинта за обувки е стиснатост, за друг да имаш два чифта обувки е богатство.
Не живеем живота на другите за да можем да кажем какво е стиснатост за тях.
Не живеем живота на другите за да можем да кажем какво е стиснатост за тях.
Taка е, не можеш да съдиш за другите без да си в техните обувки. Освен това въпросът със склонността към харчене може да се разглежда и по вертикала, и по хоризонтала, образно казано. По вертикала е възможността за харчене - може ли човекът да си позволи това. По хоризонтала е важността на различните покупки и тук нещата са много субективни. Един дава двойно пари за месо от бутикови месарници, но няма да даде 300 лева за маратонки. Трети дава 100 бона за кола, понеже му е много важно за егото, но живее под наем или в панелка и т.н.
И докато разликите по вертикала са като цяло разбираеми за всеки, то разликите по хоризонтала често са непонятни за другите и предизвикват или отрицание и критика, или поне вдигане на вежди
А мен са ме учили да не си искам бонбон.
Ако ме почерпят е едно, да си искам - друго.
Ако ме почерпят е едно, да си искам - друго.
Все пак не е чудесна идея да се подарява на човек храна с изтекъл срок на годност. Без да влизам в полемики за дядовия суджук на съфорумците, самият жест изглежда груб и лишен от мисъл за другия, като да се опитваш да се отървеш от боклук, а не да зарадваш и да направиш жест от сърце. Съгласни сме всички, че хората сме различни, но все пак някакви базови норми на уважение трябва да са налични.
Отвратително е да си стиснат! Живея с такъв човек дълги години, просто е такъв, от по-бедно семейство е. Още си пази обувките, дето си купил като се уволнил от казармата...
Все пак не е чудесна идея да се подарява на човек храна с изтекъл срок на годност. Без да влизам в полемики за дядовия суджук на съфорумците, самият жест изглежда груб и лишен от мисъл за другия, като да се опитваш да се отървеш от боклук, а не да зарадваш и да направиш жест от сърце. Съгласни сме всички, че хората сме различни, но все пак някакви базови норми на уважение трябва да са налични.
Разбира се! Едно е някой да каже: Донесох ти любимата луканка, знам я обичаш, съвсем прясна е. и съвсееем друго: Абе, тя е с изтекъл срок, ама още става.
Иначе, някои си пазят неща от сантименталност, не точно от стиснатост. Например, ние си пазим сватбените дрехи и моите обувки от преди 20+ години. Майка ми си пази нейни си работи от преди 60 години.
Абуто, пазим си ги от сантиментални съображения.Аз например си пазя булчинския воал отпреди 35 години, първата бебешка жилетка на сина ми, плетена от мен и обувки на Саламандър на 44 години.Класическо стилето, почти не са мръднали.
И да не е спам - да, лошо е да си неразумно стиснат, да не се усещаш и близките ти да берат срам, изнасяйки разни неща до контейнерите след твоята кончина.
И да не е спам - да, лошо е да си неразумно стиснат, да не се усещаш и близките ти да берат срам, изнасяйки разни неща до контейнерите след твоята кончина.
Няма да казвам колко пари изровихме от апартамента на свекъра. А иначе да даде за хляб, докато ние го гледахме - тц.