Един от най-често задаваните въпроси на Стивън Кинг е защо избира да пише такива ужасяващи истории. „А защо смятате, че е въпрос на избор?“ – обича да отговаря той.
Детството на писателя е белязано от травма, която той никога не успява напълно да преодолее. Когато е едва двегодишен, баща му Доналд – обикновен продавач на прахосмукачки – казва, че отива за цигари, и никога повече не се връща.
Майка му Рут отглежда него и по-малкия му брат Дейвид, работейки всякаква нископлатена работа, включително и като болногледачка в пансион за хора с психични заболявания. Понякога тя взима Стивън със себе си и наблюдаването на хората с ментални проблеми оставя завинаги отпечатък върху съзнанието му .В един момент трябвало да избира дали да придружава майка си в пансиона за нощната й смяна, или да остане с брат си в дома на възрастен роднина, който бил на количка. Изпитвал ужас и от двете възможности.
Когато е на 10 обаче, Кинг неочаквано открива у дома сандък с книги, принадлежали на баща му – евтини булевардни романчета, изпълнени с фантастични ужаси и обилно полети с кръв. Дали заради тези сюжети, в които предпочитал да бяга от делничния ужас, или заради настъпващия пубертет и развитото си въображение, Стивън започва да сънува зловещи кошмари (нпр. себе си висящ от бесило и пр. ) .
Освен това го върхлетява панически, непреодолим ужас от смъртта. Успява да накара страховете си да замлъкнат, едва когато разбира, че баща му непрекъснато е пишел страховити истории, вдъхновени от любимите му книги и се опитвал да ги пласира в местните вестници и списания, като някои от редакторите дори го смятали за доста талантлив. Стивън Кинг просто последвал примера на баща си и започнал да пише, за да спре кошмарите.
„Следваме примера на родителите си дори когато те фактически липсват от живота ни“ – казва Кинг.
По-късно писателят научава, че баща му е създал ново семейство, но самият той така и не проявява интерес да го потърси или да се свърже с него.
За кошмарите си той разказва в автобиографичната си книга „За писането“, като признава, че дори когато сега, като възрастен мъж, си спомня за тях, ръцете му започват неукротимо да треперят.
В университета в Мейн, където се записва да учи английски език и литература, той открива и други начини да се справя със собствения си мрак – алкохол, марихуана, кокаин, ЛСД. Малко преди дипломирането му го арестуват за кражба на сигнални пътни конуси.
През 1969 г. става близък със състудентката си Табита Спрус и я моли да прочете негов разказ. Табита моментално отсича: това трябва да бъде публикувано. С тази реплика тя се превръща в най-верния му читател, заклет фен, безмилостен критик, истински приятел и почти веднага – и в негова любовница и съпруга. През 1971 г. се ражда дъщеря им Наоми, а година по-късно и синът им Джо.
:max_bytes(150000):strip_icc():focal(999x0:1001x2)/stephen-king-kids-2-95a1d38958f24d37a0ace1475f5a18c4.jpg)
В началото семейството едва оцелява. Живеят във фургон, а Стивън подхваща каквато и да е работа – във вериги за бързо хранене, обществени перални, учител в гимназията, – като се стреми да му остава време и за писане. Не може да си купи дори собствена пишеща машина, а използва тази на Табита. Именно на нея през 1974 г. написва първия си суперуспешен роман – „Кери“. С него започва всичко.
Кинг първоначално не вярва в стойността на „Кери“ – толкова е разочарован от ръкописа, че го хвърля в кошчето. Съпругата му Табита обаче го намира, прочита текста и го убеждава да го довърши. Благодарение на нейната подкрепа романът вижда бял свят и се превръща в първата публикувана книга на Кинг, бележейки началото на неговата впечатляваща кариера.
Книгата носи на Кинг немислимия за него до този момент приход от 130 000 долара, а той зарязва всичко останало и се отдава на писането. През 70-те години пише, пие и се дрогира почти непрекъснато, в резултат на което се раждат забележителни романи като „Сияние“ и „Сблъсък“. Убеден е, че не би могъл да пише, ако не пие и не се дрогира.
Започва да изпитва все по-брутален гняв към всички наоколо.
Кинг твърди, че изобщо не си спомня как е написал някои от романите си от края на 70-те – например „Куджо“.
Жена му често го заварва сутрин припаднал в кабинета, с тампони в носа, напоени с кръв вследствие на прекаляване с кокаин. Започнали да се връщат и кошмарите от детството му, но този път под формата на фобии – от змии, плъхове, летящи насекоми, от малки пространства, от числото 13.
След раждането на третото им дете Оуен през 1979 г., Кинг се подлага на вазектомия – операция, която гарантира, че повече не може да създава деца. Скоро след операцията той едва не умира от кръвозагуба, тъй като почти не става от бюрото си, въпреки че му е забранено да прекарва толкова време седнал. Пуши по 2 кутии цигари на ден и стига дотам, че когато не може да намери скрития от жена му алкохол, пие водата за уста, защото съдържа алкохол.
Един ден Табита не издържа, събира децата и казва на Кинг, че ако не спре, те си тръгват. Никога до този момент не го е заплашвала по този начин и той разбира, че е готова да го направи.
„Обичах живота и семейството си, но винаги съм бил квазисамоубиец. Винаги съм изпитвал нужда да докарам нещата почти до ръба“ – признава писателят.
Точно по това време, някъде там, на ръба, се ражда една от най-знаменитите му творби – романът „То“, в който се появява образът на клоуна убиец, превърнал се едва ли не в архетипен зловещ герой в американската попкултура.
Стивън Кинг успява да се върне към живота, но за дълъг период от време не може да пише. Отново Табита го спасява. Седи заедно с него до бюрото, сякаш е ученик, който си пише домашните, и в продължение на дни, месеци, години, успява да му помогне да възвърне писателския си рефлекс и способността си да разказва истории.
Започва да публикува отначало разкази – при това в New Yorker, издание с по-елитна аудитория. Така се появяват неговите шедьоври от 90-те – няколко сборника с разкази, сред които „Рита Хейуърт и изкуплението Шоушенк“ и романът „Зеленият път“. По-късно и разказът, и романът са превърнати в култови филми.
Междувременно и трите деца на Кинг започват да пишат. Като тийнейджъри баща им им измисля интересно задължение – да четат на глас романи, които той избира, и да ги записват на касети, за да може той да ги слуша в колата си. Горката Наоми например трябвало да прочете така на глас цялата „Ана Каренина“.
Именно Наоми, първородната дъщеря на писателя, е с най-необикновена съдба от трите му деца. В тийнейджърските си години тя се разболява от мистериозна болест, характеризираща се с остър недостиг на адреналин и цялостно нарушаване на хормоналния баланс. До днес не е известно от какво точно страда Наоми Кинг, знае се само, че се придвижва с количка.
Журналист веднъж пита баща ѝ защо в творчеството си показва гей хората, хората с увреждания и свещениците като злодеи, а Кинг му отговаря:
„Всъщност дъщеря ми Наоми е гей, придвижва се с количка и е свещеник“.
През 1999 г. Стивън Кинг преживява поредния кошмар. Докато се разхожда в близост до дома си, е пометен от ван. Мощното возило направо го изхвърля нагоре, той пада върху колата и разбива предното ѝ стъкло.
Свидетелите на инцидента са убедени, че блъснатият човек е мъртъв, но Кинг по чудо оцелява – със счупени таз и ребра, пробити бели дробове и разкъсана бедрена кост, но оцелява.
Шофьорът на вана, 43-годишният Брайън Смит, е сякаш излязъл от роман на Кинг. Живеел сам с двата си ротвайлера и имал повече от десет присъди за превишена скорост и шофиране в нетрезво състояние. Година след инцидента приключва живота си с личния си пистолет.
Днес Стивън Кинг има съвсем други фобии, свързани с безпомощността, която може да „донесе“ старостта.
Обича да прекарва време с внуците си, които са цели 4 на брой.
Впечатляват го чудовищата. Вярва в тях. Знае, че съществуват. Казал е, че понякога дори побеждават. И него са побеждавали, но той отново се е изправял. Защо е успявал? Защото не е бил сам, казва. „Сам. Това е найужасната дума в английския език“ e мисъл на Кинг.
Много пъти е посвещавал книгите на жена си Табита. Не защото никога не го изостави, а защото един- единствен път му заяви, че ще го напусне, и така му спаси живота. Заедно са над 50 години и продължават да се държат за ръце. „Обичам я“ – казва „Краля на страшните приказки“.
"Чудовищата са истински. Духовете също. Те живеят вътре в нас и понякога...побеждават".
И само любовта може да ви спаси от тях.
Детството на писателя е белязано от травма, която той никога не успява напълно да преодолее. Когато е едва двегодишен, баща му Доналд – обикновен продавач на прахосмукачки – казва, че отива за цигари, и никога повече не се връща.
Майка му Рут отглежда него и по-малкия му брат Дейвид, работейки всякаква нископлатена работа, включително и като болногледачка в пансион за хора с психични заболявания. Понякога тя взима Стивън със себе си и наблюдаването на хората с ментални проблеми оставя завинаги отпечатък върху съзнанието му .В един момент трябвало да избира дали да придружава майка си в пансиона за нощната й смяна, или да остане с брат си в дома на възрастен роднина, който бил на количка. Изпитвал ужас и от двете възможности.
Когато е на 10 обаче, Кинг неочаквано открива у дома сандък с книги, принадлежали на баща му – евтини булевардни романчета, изпълнени с фантастични ужаси и обилно полети с кръв. Дали заради тези сюжети, в които предпочитал да бяга от делничния ужас, или заради настъпващия пубертет и развитото си въображение, Стивън започва да сънува зловещи кошмари (нпр. себе си висящ от бесило и пр. ) .
Освен това го върхлетява панически, непреодолим ужас от смъртта. Успява да накара страховете си да замлъкнат, едва когато разбира, че баща му непрекъснато е пишел страховити истории, вдъхновени от любимите му книги и се опитвал да ги пласира в местните вестници и списания, като някои от редакторите дори го смятали за доста талантлив. Стивън Кинг просто последвал примера на баща си и започнал да пише, за да спре кошмарите.
„Следваме примера на родителите си дори когато те фактически липсват от живота ни“ – казва Кинг.
По-късно писателят научава, че баща му е създал ново семейство, но самият той така и не проявява интерес да го потърси или да се свърже с него.
За кошмарите си той разказва в автобиографичната си книга „За писането“, като признава, че дори когато сега, като възрастен мъж, си спомня за тях, ръцете му започват неукротимо да треперят.
В университета в Мейн, където се записва да учи английски език и литература, той открива и други начини да се справя със собствения си мрак – алкохол, марихуана, кокаин, ЛСД. Малко преди дипломирането му го арестуват за кражба на сигнални пътни конуси.
През 1969 г. става близък със състудентката си Табита Спрус и я моли да прочете негов разказ. Табита моментално отсича: това трябва да бъде публикувано. С тази реплика тя се превръща в най-верния му читател, заклет фен, безмилостен критик, истински приятел и почти веднага – и в негова любовница и съпруга. През 1971 г. се ражда дъщеря им Наоми, а година по-късно и синът им Джо.
В началото семейството едва оцелява. Живеят във фургон, а Стивън подхваща каквато и да е работа – във вериги за бързо хранене, обществени перални, учител в гимназията, – като се стреми да му остава време и за писане. Не може да си купи дори собствена пишеща машина, а използва тази на Табита. Именно на нея през 1974 г. написва първия си суперуспешен роман – „Кери“. С него започва всичко.
Кинг първоначално не вярва в стойността на „Кери“ – толкова е разочарован от ръкописа, че го хвърля в кошчето. Съпругата му Табита обаче го намира, прочита текста и го убеждава да го довърши. Благодарение на нейната подкрепа романът вижда бял свят и се превръща в първата публикувана книга на Кинг, бележейки началото на неговата впечатляваща кариера.
Книгата носи на Кинг немислимия за него до този момент приход от 130 000 долара, а той зарязва всичко останало и се отдава на писането. През 70-те години пише, пие и се дрогира почти непрекъснато, в резултат на което се раждат забележителни романи като „Сияние“ и „Сблъсък“. Убеден е, че не би могъл да пише, ако не пие и не се дрогира.
Започва да изпитва все по-брутален гняв към всички наоколо.
Кинг твърди, че изобщо не си спомня как е написал някои от романите си от края на 70-те – например „Куджо“.
Жена му често го заварва сутрин припаднал в кабинета, с тампони в носа, напоени с кръв вследствие на прекаляване с кокаин. Започнали да се връщат и кошмарите от детството му, но този път под формата на фобии – от змии, плъхове, летящи насекоми, от малки пространства, от числото 13.
След раждането на третото им дете Оуен през 1979 г., Кинг се подлага на вазектомия – операция, която гарантира, че повече не може да създава деца. Скоро след операцията той едва не умира от кръвозагуба, тъй като почти не става от бюрото си, въпреки че му е забранено да прекарва толкова време седнал. Пуши по 2 кутии цигари на ден и стига дотам, че когато не може да намери скрития от жена му алкохол, пие водата за уста, защото съдържа алкохол.
Един ден Табита не издържа, събира децата и казва на Кинг, че ако не спре, те си тръгват. Никога до този момент не го е заплашвала по този начин и той разбира, че е готова да го направи.
„Обичах живота и семейството си, но винаги съм бил квазисамоубиец. Винаги съм изпитвал нужда да докарам нещата почти до ръба“ – признава писателят.
Точно по това време, някъде там, на ръба, се ражда една от най-знаменитите му творби – романът „То“, в който се появява образът на клоуна убиец, превърнал се едва ли не в архетипен зловещ герой в американската попкултура.
Стивън Кинг успява да се върне към живота, но за дълъг период от време не може да пише. Отново Табита го спасява. Седи заедно с него до бюрото, сякаш е ученик, който си пише домашните, и в продължение на дни, месеци, години, успява да му помогне да възвърне писателския си рефлекс и способността си да разказва истории.
Започва да публикува отначало разкази – при това в New Yorker, издание с по-елитна аудитория. Така се появяват неговите шедьоври от 90-те – няколко сборника с разкази, сред които „Рита Хейуърт и изкуплението Шоушенк“ и романът „Зеленият път“. По-късно и разказът, и романът са превърнати в култови филми.
Междувременно и трите деца на Кинг започват да пишат. Като тийнейджъри баща им им измисля интересно задължение – да четат на глас романи, които той избира, и да ги записват на касети, за да може той да ги слуша в колата си. Горката Наоми например трябвало да прочете така на глас цялата „Ана Каренина“.
Именно Наоми, първородната дъщеря на писателя, е с най-необикновена съдба от трите му деца. В тийнейджърските си години тя се разболява от мистериозна болест, характеризираща се с остър недостиг на адреналин и цялостно нарушаване на хормоналния баланс. До днес не е известно от какво точно страда Наоми Кинг, знае се само, че се придвижва с количка.
Журналист веднъж пита баща ѝ защо в творчеството си показва гей хората, хората с увреждания и свещениците като злодеи, а Кинг му отговаря:
„Всъщност дъщеря ми Наоми е гей, придвижва се с количка и е свещеник“.
През 1999 г. Стивън Кинг преживява поредния кошмар. Докато се разхожда в близост до дома си, е пометен от ван. Мощното возило направо го изхвърля нагоре, той пада върху колата и разбива предното ѝ стъкло.
Свидетелите на инцидента са убедени, че блъснатият човек е мъртъв, но Кинг по чудо оцелява – със счупени таз и ребра, пробити бели дробове и разкъсана бедрена кост, но оцелява.
Шофьорът на вана, 43-годишният Брайън Смит, е сякаш излязъл от роман на Кинг. Живеел сам с двата си ротвайлера и имал повече от десет присъди за превишена скорост и шофиране в нетрезво състояние. Година след инцидента приключва живота си с личния си пистолет.
Днес Стивън Кинг има съвсем други фобии, свързани с безпомощността, която може да „донесе“ старостта.
Обича да прекарва време с внуците си, които са цели 4 на брой.
Впечатляват го чудовищата. Вярва в тях. Знае, че съществуват. Казал е, че понякога дори побеждават. И него са побеждавали, но той отново се е изправял. Защо е успявал? Защото не е бил сам, казва. „Сам. Това е найужасната дума в английския език“ e мисъл на Кинг.
Много пъти е посвещавал книгите на жена си Табита. Не защото никога не го изостави, а защото един- единствен път му заяви, че ще го напусне, и така му спаси живота. Заедно са над 50 години и продължават да се държат за ръце. „Обичам я“ – казва „Краля на страшните приказки“.
"Чудовищата са истински. Духовете също. Те живеят вътре в нас и понякога...побеждават".
И само любовта може да ви спаси от тях.
*Бързи, любопитни факти*
- Преподавател е по английски език и творческо писане.
- Страхува е от гарвани, а враните го плашат. Спи на светната лампа и никак не разбира хората, които не го правят.
- Той е любител музикант. Заедно с други писатели от щата Мейн, Кинг свири в рокендрол група.
- Той е луд фен на бейзболния отбор "Ред Сокс". Писателят не пропуска мач и дори е помогнал за построяването на бейзболен стадион.
- Много голям почитател е на писателката Джоан Роулинг и на книгите за Хари Потър. Роулинг и Кинг са много добри приятели, а преди време майсторът на ужасите призна, че най-страшните създания, с които се е сблъсквал в литературата, са дименторите от "Хари Потър".
- Има програма за млади режисьори. Писателят им продава правата за екранизирането на свои разкази само за един долар.
- Все още носи венчална халка за 7,50 долара.
- Най-страшната му среща с фен е свързана с бомба : „Мисля, че най-страшното нещо, което един читател някога е правил, е било да нахлуе в къщата ни и да каже, че има бомба“
- А една от най-любимите му случки с фен е следната:
„Бях в супермаркет тук, във Флорида и завих зад ъгъла, а отсреща идваше жена. Тя ме посочи и каза: „Знам кой си! Ти си Стивън Кинг! Пишеш всички тези ужасни неща. И това е добре. Няма проблем. Но аз харесвам вдъхновяващи неща, като онзи филм „ Изкуплението Шоушенк “. И аз казах: „Аз го написах!“ А тя каза: „Не, не си го написал. Не, не ...““
- Има любимо уводно изречение. „Бил си тук и преди“
Смята, че това изречение е едно от най- подканващите читателя да продължи да чете.
- Той притежава три радиостанции.
- Злокобният викториански дом на Кинг в Бангор е бил популярна дестинация за местните жители, където са водели децата за Хелоуин. Семейство Кинг са предлагали на децата избор между бонбони и моливи, за да насърчат младите писатели. Но поради огромен наплив са преустановили всякакви почерпки и се публикували обява, с която молят да бъдат пропуснати в хелоуинската обиколка.
- Писал е под псевдоним.
След успеха на „Кери“ , Кинг продължил да пише редица романи с темпо, по-бързо от това, което издателският свят можел да понесе. На Кинг му било казано, че като пише твърде много романи, рискува да причини умора на публиката, затова издателите му го ограничили до една книга годишно. За да избегне това ограничение, Кинг разработил псевдонима Ричард Бахман. Кинг може би е щял да продължи схемата на Бахман за неопределено време, ако не беше Стивън Браун, продавач в книжарница във Вашингтон, който открил, че друго заглавие на Бахман, „ Rage “, е с регистрирани авторски права на име Кинг.
- Купува минивана, който го блъска през 1999г. и твърди, че ще го разбие с чук, въпреки че истинският му мотив може би е бил просто да предпази зловещата колекционерска вещ от продажба в eBay.
- Феновете на автора се погрижили нуждите му от кръв да бъдат покрити. Те се наредили на опашка пред медицинския център в Луистън, Мейн, където е бил лекуван, за да дарят кръв, в случай че Кинг има нужда от нея. А той определено имал.
- В много от филмите по негови книги се появява и самият Кинг в съвсем малки роли. Той е бил от разносвач на пица, пазач, градинар и пр.
- Държи рекорда за най-много екранизирани произведения на жив писател.
- В личната си библиотека Кинг има над 17 000 тома и е чел всички, с изключение на 100-200, до които още не е стигнал.
- В книгата си "За писането", разкрива тайната как човек може да стане добър писател. Критикът Роджър Ебърт определи рецептата на Кинг като най-добрият писателски съвет, даван някога. А тайната е проста: "Чети много и пиши много" От 4 до 6 часа на ден.
- Страхува е от гарвани, а враните го плашат. Спи на светната лампа и никак не разбира хората, които не го правят.
- Той е любител музикант. Заедно с други писатели от щата Мейн, Кинг свири в рокендрол група.
- Той е луд фен на бейзболния отбор "Ред Сокс". Писателят не пропуска мач и дори е помогнал за построяването на бейзболен стадион.
- Много голям почитател е на писателката Джоан Роулинг и на книгите за Хари Потър. Роулинг и Кинг са много добри приятели, а преди време майсторът на ужасите призна, че най-страшните създания, с които се е сблъсквал в литературата, са дименторите от "Хари Потър".
- Има програма за млади режисьори. Писателят им продава правата за екранизирането на свои разкази само за един долар.
- Все още носи венчална халка за 7,50 долара.
- Най-страшната му среща с фен е свързана с бомба : „Мисля, че най-страшното нещо, което един читател някога е правил, е било да нахлуе в къщата ни и да каже, че има бомба“
- А една от най-любимите му случки с фен е следната:
„Бях в супермаркет тук, във Флорида и завих зад ъгъла, а отсреща идваше жена. Тя ме посочи и каза: „Знам кой си! Ти си Стивън Кинг! Пишеш всички тези ужасни неща. И това е добре. Няма проблем. Но аз харесвам вдъхновяващи неща, като онзи филм „ Изкуплението Шоушенк “. И аз казах: „Аз го написах!“ А тя каза: „Не, не си го написал. Не, не ...““
- Има любимо уводно изречение. „Бил си тук и преди“
Смята, че това изречение е едно от най- подканващите читателя да продължи да чете.
- Той притежава три радиостанции.
- Злокобният викториански дом на Кинг в Бангор е бил популярна дестинация за местните жители, където са водели децата за Хелоуин. Семейство Кинг са предлагали на децата избор между бонбони и моливи, за да насърчат младите писатели. Но поради огромен наплив са преустановили всякакви почерпки и се публикували обява, с която молят да бъдат пропуснати в хелоуинската обиколка.
- Писал е под псевдоним.
След успеха на „Кери“ , Кинг продължил да пише редица романи с темпо, по-бързо от това, което издателският свят можел да понесе. На Кинг му било казано, че като пише твърде много романи, рискува да причини умора на публиката, затова издателите му го ограничили до една книга годишно. За да избегне това ограничение, Кинг разработил псевдонима Ричард Бахман. Кинг може би е щял да продължи схемата на Бахман за неопределено време, ако не беше Стивън Браун, продавач в книжарница във Вашингтон, който открил, че друго заглавие на Бахман, „ Rage “, е с регистрирани авторски права на име Кинг.
- Купува минивана, който го блъска през 1999г. и твърди, че ще го разбие с чук, въпреки че истинският му мотив може би е бил просто да предпази зловещата колекционерска вещ от продажба в eBay.
- Феновете на автора се погрижили нуждите му от кръв да бъдат покрити. Те се наредили на опашка пред медицинския център в Луистън, Мейн, където е бил лекуван, за да дарят кръв, в случай че Кинг има нужда от нея. А той определено имал.
- В много от филмите по негови книги се появява и самият Кинг в съвсем малки роли. Той е бил от разносвач на пица, пазач, градинар и пр.
- Държи рекорда за най-много екранизирани произведения на жив писател.
- В личната си библиотека Кинг има над 17 000 тома и е чел всички, с изключение на 100-200, до които още не е стигнал.
- В книгата си "За писането", разкрива тайната как човек може да стане добър писател. Критикът Роджър Ебърт определи рецептата на Кинг като най-добрият писателски съвет, даван някога. А тайната е проста: "Чети много и пиши много" От 4 до 6 часа на ден.
Нищо негово не съм гледала, нищо негово не съм чела, но ми беше супер интересно да науча за човешката му страна и даже ми стана симпатичен, ей така по човешки без шума на славата и известността. За сетен път се убеждавам, че дори да си с визията, парите и славата на Анджелина Джоли, ако не обичаш и не си обичан, нищо няма смисъл. :max_bytes(150000):strip_icc():focal(948x0:950x2):format(webp)/Tom-Kaulitz-Heidi-Klum-Halloween-Party-medusa-103125-1-65387f5971334c638366a2fd2b130e7d.jpg)
,но не чета само булевардни романи,чета и Достоевски,Маркес,Ремарк и др.Но този жанр на Кинг просто не е моят.